Кой съм аз?

Кой съм аз? Случайност или грешка? Дългоочаквано дете от родителите ми или не планирано човече, чиято майка е била достатъчно смела да отгледа сама?

Кой съм аз? Дете на родители, които се карат постоянно или разглезено хлапе, на което угаждат всичко? Пъпчивият тийнейджър, който се крие срамежливо зад чина или нахаканият смелчага с лъскава кола, по който се лепят всички красиви момичета?

Кой съм аз? Обикновеният човек с обикновената работа, живеещ обикновен живот или бизнесменът с луксозните вили и поредната яхта? Просякът, стоящ на улицата и очакващ милостиня от състрадателна ръка или високопоставеният държавник, издаващ закони за цялата нация?

Кой съм аз? Невзрачният нисичък плешивец, който хората подминават или дългокраката руса мацка, след която всеки мъж се обръща? Човекът-неудачник, който никога не успява или късметлията с огромната печалба от лотарията?

Не, аз не съм никое от изброените лица. Аз съм много повече от лице. Аз съм ЛИЧНОСТ. А личността не е външността, но характера, отношението, мисленето. Това е, което остава, след като красотата повехне, след като парите се свършат, след като животът се преобърне в съвсем различна посока.

Аз не само съм личност, но Библията казва, че „страшно и чудно съм направен”. Бог е видял какъв ще бъда още в утробата на майка ми и от зачатието ми е знаел колко време ще живея на този свят. Аз съм Божието прекрасно творение. И дори да нямам тяло като на манекен или красотата на филмова звезда, аз съм прекрасен, защото съм създаден по образ и подобие на Господ и нямам право да се оплаквам от идеята на моя Творец за това, как е планирал да изглеждам.

Аз съм ЛИЧНОСТ. И това, как гледам на себе си, определя моята съдба. Може да не съм харесван като външност, но сърцето ми е скъпоценно пред Бог. Той не гледа на лице, а на сърце и за мен това е най-важното – да пазя сърцето си чисто, защото в него са изворите на живота.

Каква е ползата, ако спечеля чрез външността или придобивките си слава и известност, а изгубя душата си? Каква е ползата, ако телесната ми обвивка е перфектна, а сърцето ми е пълно с гняв, горчивина и злини? Ползата ще бъде временно удовлетворение и после – търсене на следващия начин, по който да задоволиш глада на духа си – секс, алкохол, наркотици... Но нито едно от тия временни неща не може напълно да удовлетвори човек, защото Бог е Единственият, Който може да направи това.

Затова аз избирам истински стойностното нещо – да не се старая да угаждам на хора и да се стремя да бъда харесван от тях, а да радвам Божието сърце и да правя това, което Той е казал в Словото Си. Тогава вътрешната красота ще се отразява и навън и ще радва тези, които ценят истинските неща.

Аз съм ЛИЧНОСТ, сътворена от Бог и призована за добри дела, извършени с чисто и красиво сърце. А ти кой си?

Юлия Парнева
Ловеч, 24 Юни 2009 г.