сряда, 15 юли 2009 г.

Свободен и без страх

„Елате пред Бог в свобода и без страх... в когото имаме своето дръзновение и достъп с увереност чрез вяра в Него“ (Ефесяни 3:12)


„Страхът, който дълго време ни е държал далеч от Бога е бил ненужен”


Можем ли да си представим какво е усещането да застанем пред Бога? Кой би помислил, че има правото на това, кой е достатъчно дързък да го направи? Грешни хора, да се доближат до истински святия Бог – това е немислимо. Има много причини да се страхуваме дори и от мисълта за това. Псалмопевецът размишлява: „Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свято място? Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа” (Псалом 24:3-4, виж и Псалом 15:1-5). Ние можем да се молим и Господ да очисти сърцето ни, въпреки че понякога това ни е трудно. И все пак, кой освен Бог може да изчисти човешкото сърце? (Еремия 17:9, 10).


Преживявал ли си някога неудобството да се срещнеш с приятел, към когото не си бил верен? Чувстваш се неудобно да бъдеш около него. Това неудобство е твоята съвест. Този, към когото не си бил верен може и да не знае какво си казал или направил, но ти знаеш. Павел се моли да има „непорочна съвест спрямо Бога и спрямо човеците“ (Деяния на апостолите 24:16). Това е ценно притежание.


Ако човек се чувства неудобно в присъствието на друг човек, на когото е навредил по някакъв начин, то няма нищо чудно, че хората се страхуват да се доближат до Бога. Никой от нас не може да избяга от болезнената истина в Библията: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Да, справедливо виновни и напълно заслужаващи Божията присъда и гняв, но...


Когато пристъпим със страх и почит пред Бога, всеки път ще откриваме, че Той не ни е ядосан. Той е състрадателен и простителен. Страхът, който дълго време ни е държал далеч от Бога е бил ненужен. „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно“ (Евреи 4:16).


Но нека да не бъркаме дръзновението със самоувереност. Дръзновението идва едва след като сме изповядали и сме се покаяли за греховете си. Може да сме дръзновени само тогава, когато истински разберем, че Бог не е този, от Когото сме се страхували. Да пристъпим пред Него ни позволява да станем повече като Него. Можем да сме дръзновени, едва когато разберем, че се приближаваме при Него не поради нашата добрина или заслуги, но в името на Неговият Син и Спасител, Исус Христос.


„Елате пред Бога в свобода и без страх... чрез вяра в Христос“ (Ефесяни 3:12). В свобода и без страх. Страхът, който си изпитвал е заменен с дълбоко страхопочитание и чисто благоговение в Неговото присъствие (Виж Юда 24).


Молитвата ми за теб днес е: страхувай се от това, на което си способен, но не се страхувай от Бог.


Източник: Живот за всеки ден
п-р Алън рандолф

Няма коментари: