четвъртък, 23 юни 2011 г.

МЕЧТАТА НА ЛЯСТОВИЦАТА


МЕЧТАТА НА ЛЯСТОВИЦАТА
Под стряхата на една селска къща две лястовички си свили гнездо.
Те били много щастливи заедно и се грижели за потомството,което създали.Едно от малките лястовичета като виждало радостта с която родителите му общували помежду си и удовлетворението
което намирали в грижата за тях ,пожелало и то да си намери другарче с което да си направят собствено гнездо и да си имат свои деца.Това желание се засилвало с всеки изминат ден.Бързало да се научи да лети,защото смятало,че това ще го приближи към целта.Един ден когато малките останали сами,то нетърпеливо се покатерило на ръба на гнездото защото си мислело,че да летиш е лесно и се хвърлило смело напред но тупнало право на земята.Трудно е да се опише болката която изпитало при падането и отчаянието което го обзело ,защото било напълно безпомощно и не можело да се върне само в гнездото.В това време дошли родителите му и без да кажат нищо,го хванали единият отдясно,другият отляво и го прибрали в къщи.Малкото птиче разбарало,че не е достатъчно да имаш криле за да летиш и не е достатъчно да имаш мечти за да ги сбъднеш,но за всяко нещо са
необходими Търпение ,Обучение и Подходящо време. Константин Тихолов

неделя, 19 юни 2011 г.

ИСТИНСКА ЛЮБОВ



Веднъж един човек вървял по улицата и срещнал свой познат, когото не бил виждал от много години. Приближил се до него и го поздравил. Казал му , че много се радва да го види след толково време.Докато още говорили и си спомняли за старото време,човекът забелязал в събеседника си симптомите на неизличима болест, но премълчал.Споменал,че е член на един клуб в който цари невероятна атмосфера и тъкмо отивал там. Поканил и приятеля си.Когато пристигнали още от вратата хората ги обградили с внимание.Поканили ги да седнат на една голяма обща маса.Предложили им ордьоври от деликатеси ,които рядко се виждат дори и по филмите.Вечерята също била изискана, а разговорите създавали усещането за съпричастност и сърдечна близост.Любовта и грижити на които , бил обект новият посетител , го накарали да стане постоянен член на клуба.Отбивал се там всяка вечер и се чувствал приятно с новите си приятели. Една вечер влязла възрастна дама .Погледът и случайно се спрял върху него. Сърцето и се свило , сълзи потекли по лицето и защото тя веднага разпознала скритите симптоми на тежката болест. Приближила се и го издърпала настрана. Разказала му за болестта и последиците от нея. Когато чул всичко това на лицето му се изписало отчаяние и ужас и той извикал ,, Господи а з умирам ,, Тогава възрастната жена го хванала за ръката и казала аз познавам единствения човек, който може да ти помогне. Искаш ли да те заведа при него ? И те тръгнали заедно по прашните улици и не след дълго спряли пред къщата на лекаря . Там след подходящо лечение той бил напълно излекуван.Научил се да разпознава симптомите на болестта и когато ги забележел в някого бързал да го доведе при Този който му помогнал.




Константин Тихолов

понеделник, 7 март 2011 г.

Дървото на проблемите


Наех водопроводчик да ми помогне за възстановяването на стара ферма. Когато той тъкмо беше свършил трудния първи ден от работата, спукана гума му загуби още един час. Електрическата му бормашина не работеше и неговият стар еднотонен камион също отказа да работи. Докато го карах към тях, той седеше в гробно мълчание. После ме покани да се запозная със семейството му.
Тръгнахме към предната врата и мъжът се спря за малко до едно дръвче, като докосна върха на клоните с двете си ръце. Докато отваряше вратата, го видях да се променя пред очите ми. На неговото бледо лице грейна усмивка и той прегърна двете си деца и целуна жена си.
Малко по-късно ме изпращаше до колата. Ние преминахме покрай дървото и моето любопитство надделя. Попитах го за това, което видях да прави преди малко.
“О, това е моето дърво на проблемите – отговори той. – Знам, че не мога да спра да имам проблеми в работата, но едно нещо е сигурно – тези проблеми не принадлежат на моя дом, нито на жена ми и децата ми. Затова всяка вечер, когато се прибирам вкъщи, аз просто ги окачвам на това дърво и моля Бог да се погрижи за тях. После на сутринта отивам да си ги взема отново. Но знаеш ли, странното нещо е – и той се усмихна, – че когато дойда сутрин, проблемите не са толкова големи, колкото бяха, когато ги оставях предишния ден.”

петък, 7 януари 2011 г.

Подаръци за Царя или "Такъв, какъвто си"


Подаръци за Царя или "Такъв, какъвто си" - Макс Лукадо




Преди много, много години в една страна досущ като твоята имаше малко селце. В него живееха пет сирачета. Останали самички без майка и баща, те разчитаха само един на друг, за да оцелеят в студения свят. Един ден царят на онази страна научи за злощастната съдба на сирачетата и реши да ги осинови. Той обяви на всеослушание, че желае да стане техен баща и че съвсем скоро ще дойде да ги вземе.


Когато разбраха, че ще имат нов баща, че той е самият цар и че ще дойде на посещение, децата полудяха от вълнение!
Когато другите селяни разбраха новината, също много се развълнуваха. Дойдоха при децата и им казаха как да се приготвят.
- Ще трябва да направите нещо, за да впечатлите царя.- им обясниха те. - Само който поднесе голям подарък ще може да живее в двореца.


Хората не познаваха царя. Те само предполагаха от какви неща би се впечатлил той. И така, децата запретнаха ръкави и започнаха да приготвят своите подаръци. Те бяха решени да се постараят добре, за да може царят да ги одобри... 

Не ме допускат в храма! - християнска притча за църквата и Бог



Когато човекът бил още малко дете, баба му често му говорела:


- Внучето ми, когато пораснеш голям и усетиш, че ти е станало тежко на душата – иди в църквата, там винаги ще ти олеква и ще се чувстваш добре...

Минали години, пораснал човекът. И в един момент животът му наистина станал непоносим. Спомнил си тогава той съвета на своята баба и отишъл в църквата. А там към него се приближил непознат и му казал:
- Не дръж така ръката си!
- Не стой там! – обадил се втори.
- Не си облечен подходящо! – викнал му трети.
- Неправилно се кръстиш! – придърпвайки го за ръкава, го смъмрил четвърти...
Накрая към него се приближила една жена и му казала:
- Излез от храма и си купи книжка с обяснения за това, как да се държиш в църквата и като ги научиш, ела отново...

Излязъл човекът навън, седнал на близката пейка и тъжно заплакал. Тогава чул глас:
- Какво ти е, дете мое? Защо плачеш?
Повдигнал човекът смутено лице и видял пред себе си самият Христос:
- Господи, не ме пускат в църквата!...
Прегърнал го Бог и тихо отвърнал:
- Не плачи синко! И мен отдавна не ме пускат там...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa
Източник: тук

Керванът


Голям керван преминавал през пустинята. Пътниците достигнали до оазис, в който решили да пренощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достигала. А никой не искал да стои буден и за пази незавързаната камила.
Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и нощта преминала спокойно.
На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията, който вечерта я “вързал”, се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба. Камилата веднага станала.
Същото е и при хората. Те всъщност са свободни чрез жертвата на кръста , но повечето от тях се остават да бъдат обвързани от умствените си проблеми и привидно потискащи отговорности. Вие сте свободни, разберете! Това, което трябва да сторите, е да се освободите от въображаемите скоби, към които сте вързани, като призовете името Исус и след като сте се се покаяли и разчупили всяко проклятие в живота си, чрез кръвта на нашия Господ, осъзнайте, че сте свободни.

Източник: тук

ЦЕНАТА НА СПОКОЙСТВИЕТО


ЦЕНАТА НА СПОКОЙСТВИЕТО
Един султан заедно с любимия си слуга се отправил на морско пътешествие . Слугата, който никога дотогава не се бил впускал в плаване по море и още повече, като дете на земята, никога не бил виждал морски простори, седейки в трюма, виел, жалвал се, треперел и плачел през цялото време. Екипажът се отнасял добре с него, опитвали се да го успокоят. Но думите на съчувствие стигали само до ушите му, но не и до сърцето му, измъчено от страх. Владетелят едва понасял виковете на слугата си, те му убивали цялото удоволствие от пътуването. Тогава пред него се явил мъдрият хаким, неговият придворен лекар: “Господарю, ако позволите, аз ще се опитам да успокоя слугата.” Султанът се съгласил с радост. Тогава лекарят заповядал на моряците да изхвърлят слугата през борда. Те охотно изпълнили заповедта, благодарение на която щели да се отърват от нестихващите крясъци. След първия шок слугата успял, пляскайки с ръце и крака и плюейки вода, да изплува и да се вкопчи в стената на кораба и започнал да моли да го качат обратно. Извадили го от водата и той тихичко седнал в един ъгъл. Повече нито една жалба не се отронила от устата му.
Султанът бил изумен и попитал лекаря:”Каква мъдрост се криеше в тази постъпка?” Лекарят отвърнал:”Твоят слуга никога досега не беше опитвал вкуса на морската сол. Не знаеше каква опасност може да представлява водата. И затова той нямаше откъде да знае и какво щастие е да почувстваш дъските на кораба под краката си. Цената на спокойствието и самообладанието познаваме само тогава, когато поне един път сме погледнали опасността право в очите.

Източник: тук

четвъртък, 6 януари 2011 г.

МЪДРИЯТ СЕЛЯНИН


Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд. Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът.
Искаме ли да стигнем до благословението и помазанието на Бог ? Искаме ли да стигнем до Неговото присъствие?
За да получим тези неща трябва, да се стремим да ускорим темпото духовно , поглъщайки Божието Слово, стремейки се към смирение и изобилен молитвен живот.

Източник: тук

В лавката на Господ


На една жена се присънило, че зад тезгяха на магазина стои Господ.
-Господи! Нима това си Ти?
-Да, това съм Аз - отвърнал Бог.
-А какво мога да си купя от теб?
-От мен можеш да си купиш всичко.
-Тогава дай ми, моля те, здраве, късмет, любов,успех и много пари!
Бог се усмихнал благосклонно, влязъл в склада и скоро се върнал с малка картонена кутийка в ръце.
-Това ли е ? - попитала разочарована жената.
-Да, това е всичко - отговорил Бог.-Нима не знаеше, че при мен се продават само семена?!