събота, 24 юли 2010 г.

Писмо до теб!

il_430xN_154473876Здравей, Лили!

Пиша ти във връзка с въпросът, който ми зададе в последното си писмо: “Могат ли малките деца да дойдат при Христос и да се спасят?”. Отговорът ми е много кратък: “МОГАТ!”.

Исус казва: “Също така не е по волята на Отца ви, който е на небесата, да загине нито един от тези малките. “ (Мат. 18:14). Някои хора мислят, че детето трябва да достигне определена “възраст на осъзнаване”, преди да може да вземе някакво духовно решение и с тази възраст се спекулира много. Вместо да се присвоява произволна възраст, ще бъде според Писанията да признаем, че независимо от възрастта на детето, когато то е в състояние да бъде обучено в библейските истини, на тази възраст то става отговорно пред Бог за предприемане на действия спрямо тези истини.

По-гажното е обаче, че родителите-християни и ние като Христови ученици, носим отговорност Евангелието да достигне до децата – независимо от тяхната възраст, пол или народност, защото Исус ни каза: “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на цялото творение. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.” ( Марк 16:15,16). И колкото по-рано започне да бъде възпитавано в библейските принципи, толкова по-ефективно ще бъде възпитанието и ще даде отражение в живота на детето. “Възпитавай детето в пътя, по който трябва да върви, и няма да се отклони от него дори когато остарее.” (Притчи 22:6).

Тъй като децата са податливи на натиск от родителите и връстниците си, ние трябва да сме сигурни, че техните решения са наистина техни собствени. След като детето осъзнава своята греховност и отговорност, че е грешно пред Бог – с покяние и вяра в Исус Христос, то може да бъде спасено, независимо от възрастта си.

Бог може и призовава децата към спасение! Той повика Самуил в такава ранна детска възраст, че дори почтеният и благочестив Илий в самото начало не мислеше,че е възможно спасението на детето. (1 Царе 3гл.). Божият спасителен план е толкова прост, че децата могат да го разберат и да го приемат.

Моля се тези редове да те насърчат и предизвикат да започнеш да се молиш, и да работиш в посока на това, Евангелието да достигне до сърцата на децата в твоят дом, църква и квартал.

Бог да те благослови в това начинание и да бъдеш за благословение на твоите ближни!

С много Христова любов: Плами

вторник, 20 юли 2010 г.

Приятелството

FunPhotoBox110730wmqfhzВсеки човек, млад или стар, мечтае да има един или няколко души около себе си, на които може да разчита по всяко време и във всяка ситуация. Това е един вътрешен копнеж за искрени и дълбоки взаимоотношения с близките ни. Не говоря за "ходене" на момче с момиче или за някакви мимолетни, необвързващи връзки, а за нещо дълбоко вътре в душевността на всеки човек. Реалността е, че са изключително малко тези, които са открили този вид взаимоотношения. Болшинството са с разбити сърца, или такива, които търсят, жадуват за истинското приятелство или хора попаднали в капана на примирението, на задоволството от повърхностните неща, като религиозни поздрави или престорени свръхдуховни разговори на още по-духовни теми.
Исус умря на кръста за теб и за мен, и тази жертва ни дава пълното право да се наслаждаваме на едни искрени взаимоотношения помежду си. Той ни показа лично пътя към тези взаимоотношения. Гледайки на Неговия живот ние можем да видим едно истинско приятелство с едни обикновени хора, хора като нас.
Първото нещо, което трябва да се запитаме е : Кой може да ми е близък приятел ? Не другарче, не познат или просто дружка, а истински приятел. Исус каза: "Вие сте Мои приятели, ако вършите онова, което Ви заповядвам."Йн.15:14 и това е критерия : Човекът върши ли това, което Исус заповядва ? Съобразява ли се преди всичко, даже преди вашите взаимоотношения, с Думите на Исус ? Това е основата на едно истинско приятелство - вършенето на Божията воля.
Следващото нещо е: Как да вършим Божията воля заедно ? - Отговорът е кратък и ясен - в любов. "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си."Йн.15:13 Замисляли ли сте се какво значи да дадеш живота си ? Често го свързваме с драстични геройски прояви на саможертва, как нашият приятел е на оживен булевард и не вижда връхлитащ камион и ние го избутваме точно в последния момент, а сами оставаме под гумите. Но само това ли е ? По-скоро, само в такива случаи ли можем да дадем живота си за приятелите си ?
О, не - ежедневието е нашия живот ! Чувствата ни, радостите, емоциите, благата ни. Това е то! Дай тези неща, давай ги ежедневно за приятелите си.
В Библията, често животът и душата са взаимозаменяеми, в някои преводи стихът е :"..да дадеш душата си..", а твоята душа е ум, чувства и воля. Значи да дадеш живота си е да даваш чувствата си, умът си, волята си.
Твоите чувства - да можеш да ги изразяваш към приятелите си. Ние сме създадени с чувства, а или ги подтискаме или ги превъзнасяме, но едно от най-важните им предназначения е да ги споделяме. Да вдъхнеш надежда, когато близките ти са в нужда или отчаяни. Да претъпиш, когато ти е трудно, когато мислиш че са те предали и прецакали. Да дадеш от чувствата си повече от колкото имаш. Как? - като вземеш от Божието, от Неговата любов, радост, милост. Отивайки в Неговото присъствие, ти имаш неизчерпаем източник от всичко това. Там извира реката на живота, която може да протече от теб към другите. Само ако позволиш да премине през теб, ще бъдеш и ти благословен .
Твоят ум - мисли как, кога и с какво да благословиш приятелите си. Създавай планове, измисляй изненади, бъди творец на взаимоотношения, не само консуматор. Ако само чакаш да ти правят веселото, всеки ще се дърпа от теб. Никой не обича паразитите - особено духовните паразити. Само гледат да изстискат малко повече от енергията ти, от емоциите ти.
Твоята воля - основата на едно приятелство, не е само чувства, думи или прекарано време, основата е РЕШЕНИЕ. Само върху такава основа можеш да градиш истински взаимоотношения, стабилни във времето. И този градеж продължава да става с решения.
Първото, най-важно решение:
Аз се посвещавам на приятелите си! Отварям вратата на сърцето си за тях.
Вижте, приемайки Исус за личен Спасител, ние влязохме в завет с Него и така в завет с Неговото тяло - Църквата. В Библията навсякъде заветът е свързан с жертва. И това е то - приятелите не идват даром - за приятелството се работи и то усърдно, жертва се и то ежедневно. Ако във връзките ти с околните, най-близки твои същества, не жертваш нищо от себе си, то значи нямаш истински приятели. Ти си попаднал в капана на егоизма, наречен Самота. Ключът от вратата на този затвор е споделянето. Исус каза: Йн. 15:15'' Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си." ...Защото ви ЯВЯВАМ всичко. Това става между нас, споделяме си всичко. Това е в противоречие с философията на този свят: "Спасявай се по единично, да не ти пука за другите ...", споделянето е това, което Исус ни остави. Той сподели любовта Си, тронът Си, богатствата Си, животът Си - всичко.
И така, скъпи братко или сестро, вгледай се внимателно в най-близките си хора и прецени - вършат ли Божията воля. " Не се мамете-''Лошите другари покваряват добрите нрави''"1Кор. 15:33. Когато откриеш удобрен характер, посвети се и работи за да спечелиш сърцето му, доверието му. Служете заедно на Господа, защото каква е целта на едно приятелство? - " да принасяте плод и плодът ви да бъде траен"Йн.15:16.
В заключение искам да кажа, че приятелството стои след твоето лично взаимоотношение с Бог. Нищо не е по-важно от връзката и взаимоотношението ти с Исус. Но забележи, твоята любов към Бог се измерва и с любовта ти към приятелите ти. "защото който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял." 1Йн.4:20 и "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си. " Йн.15:13

сряда, 14 юли 2010 г.

Изкушението

trapv История и смисъл на думата "Изкушение":

Ø Една и съща гръцка дума (Peirasmos) се използва за "изкушения" (Мат 6:13, 1 Коринтяни 10:13) и "изпатание" (1 Пет 1:6).

Ø смисъл на думата - да докажеш чрез експеримент доброто или чрез опит - злото

Ø да упражнява контрол, да примами, да дисциплинира, да провери, да докаже, да опита опита, да изкуши

Ø Важно е да се направи разграничение между две значения в рамките на тази дума една:

ü От една страна, тя означава опит да примами някого в злото. (Често се превежда като изкушения)
■ Сатана е крайната източник на всички желания и действия в противоречие с Бога.
■ Той е изкусителят. (Мат 04:03, 1 Th 03:05)

ü От друга страна, това показва едно изпитване, чиято цел е духовно добро. (Често се превежда като опити)

Ø Това библейско изучаване е подробно описание на "изкушението" в неговото негативно значение.

v Цел на изкушението:

Ø Да подкопае Божия план и воля (Битие 3:4-5)

Ø Да отдели човека от Бог (Йоан 10:10)

Ø Изкушението в своята същност, е да се отрича авторитета на Бог и да се търси независимост от Бога.

v Какви са начините на изкушението?

Ø Изкушението започва в сърцето и ума, в най-дълбоките ни мотиви и желания.

Ø 1 Йоан 2:16 говори за трите най-основните средства на изкушението. - "За всичко, което е в света, похотта на плътта и похотта на очите и гордостта на живота, не е от Отца, но е от света."

ü угаждате на плътските страсти

ü похотта на очите

ü гордостта на човешкия живот

Ø Тези три основни принципа обобщават всички изкушения, пред може да бъдем изправени в нашето ежедневие.

Ø Сатана използва тези начини, за да изкуши Адам и Ева в Едемската градина.

o Похотта на очите - "Когато видя жената, че плодът на дървото беше добър за храна и приятен за окото .." (Битие 3:06)

o Угаждате на плътските страсти - "... дървото беше добро за храна и приятно за окото .."

o Гордостта на живота -" ... и също така е желателно за получаване на мъдростта (като Бог) ... "(Битие 3:5-6)

Ø Сатана използват същите средства, за да изкуши Исус в пустинята. (Мат 4:1-11) (Изкушението на Исус в пустинята)

o Угаждане на плътските страсти - "Ако си Син на Бога, кажи на тези камъни да станат хлябове." (Мат 4:3)

o Похотта на очите - "дяволът го взе на много висока планина и му показа всички царства на света и тяхната слава." (Мат 4:8)

o Гордостта на живота -" Всичко това ще ти дам, ако ми се поклониш. "(Мат 4:9)

v Изкушението грях ли е? Може ли изкушението да се счита за грях?

Ø Не, Исус също бе изкушен. (Мат 4:1-11)

Ø Евреи 4:15 - "но ние имаме един (Исус), който е бил изкушен във всяко едно отношение, точно както ние - все още е без грях."

Ø Всеки християнин е изправена пред някакъв вид изкушение.

v Защо е толкова "лесно" да се падне или да се предадем на изкушението? Защо водим една постоянна борба с греха?

Ø Тъй като е налице временно удоволствие в него. (Почти като блаженство!)

Ø Евреи 11:25 - "Той (Моисей) избра да бъде подтискан, заедно с хората на Бога, а не да се наслаждава на греха за кратко време."

Ø Ние сме податливи на греха, защото на нашата слабост е поради грешна ни природа. (Битие 6:5)

v Какви са стъпките, за да преодолеем или устоим на изкушението?

Подготовка:

Ø Библията често описва изкушението и борбата с греха като бойно поле, това е борба срещу изкушението и ако искаме да успеем в битката, ще трябва да се подготвим добре.

Ø Готов за битка. (Еф 6:11, 13-17)

Ø Бдете и се молете. (Мк 14:38)

Ø Не забравяйте, че Исус използва Божието слово да атакува и преодолее трите изкушения в пустинята. Ние не сме по-добри, така че прекарваите времето си с Божието слово. Потопете се в Божието слово, изучавайте го, запаметявайте го. Не забравяйте, че може да не си взел Библията със себе си, когато Сатана те изправя пред някакъв вид на изкушение!

Ø Бъдете бдителни и себеобуздани (1 Пет 5:8). (За всеки християнин, изкушението се предлага в различни форми.)

Ø Силни с вяра. (1 Пет 5:8-9)

Постоянство и издръжливост:

Ø Много често битката става уморителна, и ние просто се уморяваме и предаваме. Ние трябва да постоянстваме, да устояваме и продължаваме да устояваме на изкушението.

Планиране: (стратегия)

Ø Не забравяйте, че винаги има начин да се преодолее изкушението.

Ø 1 Коринтяни 10:13 - "Никакво изкушението не ви е постигнало, с изключение на това, което може да носи човек. А Бог е верен, Той няма да ви позволи да бъдете изкушени повече от това, което може да понесете. Но когато бъдете изкушени, Той също така ще осигури изход, така че да можете да издържите."

Ø Има две стратегии, които съм открил в Библията, когато се занимаваме с изкушението.

1. Устоявай или Контрирай:

o Яков4: 7: "противете се на дявола, и той ще бяга от вас."

o Има моменти, когато трябва да отвърне на удара и да се устои на изкушението. Трябва да се отстоява.

2. Отстъпване:

o 2 Тим 2:22: "Бягайте злите желанията на младите хора, и упражнявайте правдата ..."

o Има моменти, когато трябва да се избяга, да избегнеш или отстъпиш за да избегнеш изкушението.

o Йосиф е един отличен пример за тези два метода. Той се опита да устои на жената на Петефрий толкова, колкото можеше, но когато дойде време, той предпочете да избяга, а не дай се противопостави. (Битие 39: 6-12

o Вярвам, че много пъти, ние избираме погрешният начин, ние бягаме, когато трябва да стоим твърдо и обратно.

Приложение:

Ø Готови ли сте за борбата?

Ø Подготвени ли сте? (Помни, че Сатана не се съобразява с теб, кога да те изкуши!)

Ø Твоят „Меч на Духа“ наточен ли е и "Щитът на вярата " здрав?

четвъртък, 8 юли 2010 г.

Как мога да преодолея изкушението?

Словото ни казва, че всички ние сме изправени пред изкушения. 1 Коринтяни 10:13 казва: " Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко;". Може би това дава малко насърчение, когато си мислим, че светът ни е притиснал към стената, и че другите са имунизирани срещу изкушенията. Ние сме казали, че Христос бил също изкушават: " Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да ни съчувства в нашите слабости, а имаме Един, който е бил във всичко изкушен по същия начин като нас, но пак е без грях." (Евреи 4:15).

От къде тогава идват тези изкушения? На първо място, те не идват от Бог, въпреки че Той ги допуска. Яков 1:13 казва: " Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. ". В първата глава на Йов виждаме, че Бог разрешава на Сатана да изкуши Йов, но с ограничения. Сатаната обикаля земята като ревящ лъв, търсейки хора, които да погълне (1 Петър 5:8). Стих 9 ни казва да му се възпротивим, знаейки, че другите християни също са под неговите атаки. С тези пасажи можем да знаем, че изкушенията идват от Сатана. Ние виждаме в Яков 1:14, че изкушението произхожда и от нас, също така. Ние сме изкушени, когато се "завличаме и подлъгваме от собствената си страст" (стих 14). Ние си позволяваме да мислим определени мисли, позволяваме си да ходим на места, където не трябва да ходим и вземаме решения въз основа на нашите страсти, и тези неща ни водят към изкушението.

Как тогава да се устоим на изкушенията? На първо място, ние трябва да се връщаме към примера на Исус, когато беше изкушен в пустинята от Сатана, в Матей 4:1-11. Всяко от изкушенията на Сатана бе посрещнато с един и същ отговор: "Писано е", последван от Писанието. Ако Божият Син, използвани Словото на Бог за доведе до ефективен край изкушенията – което както знаем проработи, защото след три неуспешни опита, "дяволът го остави" (ст. 11) - колко повече ние имаме нужда да го използваме, за да се противопоставим на нашите собствени изкушения? Всички наши усилия да устоим ще бъдат слаби и неефективни, ако не са чрез силата на Светия Дух, чрез постоянно четене, изучаване и медитиране върху Словото. По този начин, ние ще се "преобразяваме чрез обновяването на ума си" (Римляни 12:2). Няма друго оръжие срещу изкушението, освен "меча на Духа, който е Божието Слово" (Ефесяни 6:17). Колосяни 3:2 казва: “Мислете за горното, а не за земното." Ако умовете ни са пълни с най-новите телевизионни предавания, музика и всичко останало, което обществото може да предложи, ние ще бъдем бомбардирани с послания и образи, които неизбежно ще доведат до грешни страсти. Но ако нашите умове са пълни с величието и святостта на Бога, любовта и състраданието на Христос, и блясъкът на двете отразени отлично в Неговото Слово, ще откриете, че нашите интересите към страстите на света намаляват и изчезват. Но без влиянието на Словото в умовете ни, ние сме отворени за всяко нещо, което Сатаната иска да хвърли по нас.

Това е единственият начин да предпазим нашите сърца и умове, за да държим източниците на изкушението далеч от нас. Помнете думите на Христос към Неговите ученици в Гетсиманската градината, в нощта на предателството: " Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна." (Матей 26:41). Повечето християни не биха скочили открито в грях, ние все още не можем да се задържим, да не паднем, защото нашата плът не е достатъчно силна да устои. Ние се поставяме в ситуации, или пълним нашите умове с похотливи страсти, и това ни води към греха.

Ние трябва да подновим мисленето си, както ни се казва в Римляни 12:1-2. Ние трябва да не мислим като светът мисли, или да ходите по същия начин, както светът ходи. Притчи 4:14-15 ни казва: "Не влизай в пътеката на безбожните и не ходи в пътя на злите; отбягвай го, не минавай по него, отвърни се от него и продължи." Необходимо е да избягваме пътя на света, който ни води в изкушение, защото нашата плът е слаба. Ние сме лесно подвеждани от собствените си страсти.

Матей 5:29 има някои отлични съвети. "Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли от себе си; защото е по-добре за теб да погине една от частите ти, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла." Това звучи доста тежко! Грехът е тежък! Исус се казва, че ние буквално трябва да премахнем части на тялото си. Изваждането на окото е драстична мярка, и Исус е ни учи, че ако е необходимо, трябва да се вземат драстични мерки за избягаме от греха.