вторник, 16 октомври 2012 г.

Какво е пост????

Угоден на Бог пост?

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;

като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
не завиждай никому;
не осъждай никого;
не поглеждай с пожелание;
не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,
а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,
с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".

Vassil Gounev

сряда, 4 юли 2012 г.

Кръстът...

Млад мъж беше в края на силите си и не виждайки изход, падна на коленете си в молитва. “Боже, не мога да продължа – каза той. – Имам да нося прекалено тежък кръст.”

Бог отговори: “Сине мой, ако не можеш да понесеш неговата тежест, просто остави кръста си в тази стая. След това отвори онази врата и си избери който и да е друг кръст.” Мъжът беше изпълнен с облекчение и каза: “Благодаря Ти, Боже.” След това направи така, както му беше казано.

Като влезе в стаята, той видя много кръстове - някои толкова големи, че върховете им не се виждаха. Тогава забеляза малко кръстче, подпряно на отдалечената стена. “Бих искал този, Боже” – прошепна той. И Бог отговори: “Синко, това е кръстът, който ти току-що остави.”

Когато проблемите в живота изглеждат непреодолими, това ни помага да се огледаме наоколо и да видим с какво трябва да се справят другите хора. Тогава ти ще видиш, че си по-щастлив, отколкото си си представял.

Проповядване...

Веднъж свети Франциск от Асизи поканил един млад монах да го придружи до съседен град, където трябвало да проповядва. Младежът много се зарадвал на поканата. Двамата се отправили към града. Когато стигнали, те се разхождали по главната улица, после обиколили няколко пресечки. Говорили с търговците и поздравявали гражданите. След това се върнали до абатството по друг път.
Младежът решил да напомни на Франциск за първоначалния му замисъл. 
- Отче, забравихте, че отидохме в града да проповядваме. 
- Синко – отвърнал Франциск, – та ние проповядвахме. Мнозина ни видяха. Те ни наблюдаваха отблизо. Преценяваха нашето отношение към тях. Заслушваха се какво си говорим. Така ние изпроповядвахме сутрешната си проповед.

понеделник, 16 април 2012 г.

ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ

Възкръсналият гледаше живота вече с очи на някой, който е отвъд. Макар, че в ново тяло бе облечен, сърцето Му пак биеше за нас, подвластните на смърт. Не ограничава нищо повече Исуса – Ни разстояния, ни заключена врата. без да е ловил риба и без лодка закуска ни приготвя на брега. И продължава да ни люби, да се грижи. В най-трудният момент ще се окаже там. Понякога да Го докоснеш, понякога невидим, но никога не чувстваш, че си оставен сам. Уплашени и очаровани Го гледахме Как се издигна в облаците, в небеса. И вярваме – тоз път без никакво съмнение, че ще е с нас до края на света. Та ние Го видяхме, чухме и докоснахме и в раните Му бръкнахме дори. Заради неверността си се засрамихме, а Той тогава пак ни утеши. Ах! „Любиш ли ме?” – три пъти ме пита. Какво да отговоря? Любя? Неверността като любов да означа? „Ти знаеш всичко, Знаеш колко мога. Обичам те! Прости ми от душа!” Спасителят – разпънат и погребан, и възкръснал – сега е жив възнесен в слава в небеса. Той скоро ще се върне да ни вземе в дома Си горе, при Отца. Сега Той целият ми земен хоризонт заел е, с присъствието Си всичко в мен е осиял. Да, вече съм готов наистина да Го последвам и от любов животът си да Му отдам.

сряда, 11 януари 2012 г.

Божията любов в нашите ръце


Бойко Божидаров, 04.01.2010

БММ

Всички знаем думите на Исус Христос от Йоан 3:16: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.

Той ни показа Своята любов на дело преди 2000 години. Тази любов обаче не е свършила по това време, тя продължава и до днес, и завинаги.

Както знаем, светът лежи в Лукавия. Той копира Божието Слово, за да се опита да излъже човечеството, че е като Бог. Той се опитва да имитира Божите ценности – вярност, любов, милост, кротост, чрез „модерни, светски методи“, като демокрация, толерантност, плурализъм, хуманизъм, човешки права и други подобни идеи. Хората, особено от Западния свят, така са прегърнали тези идеи, че веднага са готови да обвинят всеки, който говори или направи нещо в противоречие с тях. За тях това е най-висшият морал, в който обаче Бог не участва, освен като притурка към така наречената религиозна толерантност.

В същото време милиони хора живеят под мрачното робство на идоли и религии, заблуди и страхове. Но това робство е невидимо за човешкия морал. За света то е по-скоро туристическа атракция и дори свобода, освен ако не смущава нечии интереси. Светът харесва места като будистките и хиндуистките манастири, градове – религиозни центрове, като Варанаси и Амритсар в Индия, Ласа в китайски Тибет, а също и центрове на разврата като Патая в Тайланд и казината в Макао. Светът харесва „атрактивните“ обичаи, като пробиването с железа телата на хиндуистите при техни религиозни празници, саморазпъването на кръст във Филипините, шаманските магии на сибирските племена, опиянението с наркотици при празниците на Шива в Непал. И ако някой се опита да спре тези безумия, светът реагира остро, тръбейки за нарушаване на човешките права. Да, за света пътят към познаването на нашия спасител Господ Исус Христос е нетолерантен, смущаващ, недемократичен, нехуманен, дори фанатичен.
Бог обаче ни е дал да видим ясно това, което светът не може да види. Ние можем да видим това робство. Бог не гледа безучастно към поробените, но Той работи за тяхното истинско освобождаване. Освобождаване, което светът не би харесал. Светът мисли, че със своите идеали „обича“ тези поробени души, затова би се възпротивил на истинската любов, която идва от Бога.

Но Бог е призовал нас като посланици на Неговата любов. Любовта винаги е на дела, иначе не е любов. И Бог е възложил на нас да вършим тези дела. Те са в нашите ръце. Ако ние само гледаме това робство в моментите, когато ни се напомни, и се възмущаваме, докато те отминат, а после забравяме и си гледаме нашите работи, каква полза? Можем много да си говорим за Божията любов по църквите, но ако я упражняваме само към хората около нас, с какво сме по-специални? По-скоро ставаме като онези, за които Исус казва: „… ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? … Не правят ли това и езичниците?“ (Матей 5:46, 47)

Да, това правят езичниците, те мислят, че обичат другите езичници, като защитават човешките им права. Езичниците мислят, че обичат другите езичници, като използват идолите и разврата като туристически атракции и ги насърчават в това за печалба. Това е тяхната „любов“. А каква е нашата любов? Бог ни е научил каква трябва да бъде. Тя може да мине през страдания, през омраза от страна на света, но ще е истинска. И наградата за нея е вечна със спасените души, които Бог е спечелил за Себе Си чрез нас.

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=905

Благородник

Един благородник се прибирал късно вечерта. Когато минавал покрай градския затвор дочул странни звуци. Спрял и се заслушал. Някой въздишал толкова тежко, че чак благородника, който имал добро сърце се просълзил. Той се питал дали не може да помогне с нещо на този злощастен човек. Почукал по вратата на затвора. 
Отворил му самият началник и го попитал какво иска. Благородника пожелал да го заведат при човека който издавал тези звуци. Дълго вървели по мрачните и влажни коридори, докато накрая застанали пред една врата. Когато я отворили вътре се разкрила мрачна картина. В едва осветената килия имало четири легла с прокъсани и висящи пружини. Около тях се разхождали четири бродещи сенки, облечени в окъсани дрехи. Една от тях издавала стоновете, привлекли вниманието на благородника. Когато вдигнал свещта, която горяла в ъгъла на килията за да разгледа отблизо това същество пред погледа му се разкрила ужасна картина. Човекът бил сляп. Лицето му било набраздено от белези.Имал и няколко прясно отворени рани,които гъмжали от червеи. Стоновете, които издавал говорели за безнадежност и отчаяние. Приятелите му били в подобно положение. Гледката била потресаваща. Благородника бил човек с високо обществено положение и власт и заповядал на началника на затвора да подготви документите им за освобождаване,без да се интересува от престъпленията които са извършили. Когато всичко било готово, той казал на затворниците, че са свободни. Двамата от тях просто не знаели какво да правят от радост, но другите двама били особени хора. Единият казал, че не може да приеме да му подаряват свободата и ако някога излезе от затвора,това ще е в резултат на собствените му усилия, старание и добро поведение. Другият не искал да напусне това място защото бил свикнал с него и се чувствал добре всред хлебарките, бълхите, плъховете, влажните стени и мрака. Това бил неговият свят. Натъжени двамата им приятели тръгнали заедно с благородника защото, не искали да се отделят от него и понеже не виждали той ги хванал за ръка и ги повел към дома си. Когато пристигнали, слугите му ги посрещнали, почистили раните им, след това намазали очите им с някакъв чуден мехлем от който те веднага прогледнали. Учудването им било голямо когато видели, че са облечени в нови дрехи подобни на царските.В това време влязъл и царят, защото благородника който ги спасил бил не някой друг, а самият цар на онази страна. Той ги поздравил учтиво и се осведомил за тяхното здраве. След това им предложил да работят за него. Те разбира се зарадвали, но и малко се натъжили,защото смятали себе си за неудачници. От друга страна искали на всяка цена да останат в двореца в присъствието на царя, защото го обикнали с цялото си сърце. Със страх попитали каква е работата. Отговора бил толкова невероятен,колкото и събитията от последния ден. Царят им казал, че от тях се иска само да да гледат към него и да му подражават във всичко, което прави. Когато чули това, бившите затворници онемели от учудване. Те не можели да разберат с какво са заслужили тази чест и как от дъното на мизерията изведнъж се оказали в царския палат обградени с почести и предложение за работа. Приели с голяма радост и така започнали своята работа в двореца. Минали много години и двамата неусетно започнали да служат по различен начин. Единият се хвалел, че работи при царя, но когато хората го питали как изглежда и дали е добър, той не можел да отговори, защото рядко го виждал и още по рядко общувал с него. Но затова пък можел да разкаже как в неделя сутрин почиствал двореца и големия басейн около него в, който плували малки златни рибки.Освен това имал и богат духовен живот. Когато в града пристигал цирк или пътуващи артисти не пропускал възможността да ги посети. Музикалните му предпочитания към класици като Мадона и Майкъл Джексън придавали смисъл на живота му. Любовтта му към изобразителното изкуство го издигнала до височините на кубизма и затова често в сънищата му присъствали странни фрагменти от картините на Пикасо. Обичал да се наслаждава на лекия,необременен от артистичен талант и интелектуални мисли хумор на Комиците, който подбуждал малките деца да задават неудобни въпроси на родителите си, а спектакли като Шоуто на Слави обогатявали речника му с непознати думи. Романтичната му душа била съпричастна към съдбата на героите в сериали като Листопад, Дързост и красота,Перла и др. Единственото нещо което помрачавало прекрасния му живот били ужасните болки в десния бъбрек.Те се дължали на един голям камък, който не можел да бъде премахнат дори оперативно. Скоро обаче и този проблем бил решен по чуден начин. Това пред което, медицината се оказала безсилна го направила музиката. По време на един грандиозен концерт на Металика, виртуозното изпълнение на състава успяло да разбие на ситен прах не само мислите в главата му, но и камъка,който му причинявал това страдание и не след дълго той го изхвърлил по естествен път. Често говорел с различни хора и ги канел в двореца на среща с царя. Хората дълго очаквали появата му, призовавали го, викали към него, дори пеели песни но царят така и не идвал и тогава разочаровани те се разотивали. Другият служител бил много по различен.Когато в града пристигнел цирк или пътуващ театър и се събирали много хора,той отивал всред тях и им говорел за своя цар. Въобще където и да отидел, разказвал на хората, как той го е освободил от затвора и за чудния мехлем от който прогледнал. Когато.давали сериали изключвал телевизора. Не се интересувал от Комиците нито от Шоуто на Слави. Изобразителното изкуство също било на заден план в живота му. Хората го смятали за ограничен и глупав човек, други мислели, че е досаден, но имало и такива,които се вслушвали в думите му. С всеки изминат ден те ставали все по-вече. Много от тях били болни, слепи отчаяни и пълни с всякакви физически и духовни недъзи. Със свито сърце изпълнено със съчувствие и състрадание, служителят ги водел в двореца. Царят винаги бил там и ги приемал с голяма радост, защото и неговото сърце било милостиво. Той лично изцелявал всеки и му давал нови дрехи, които блестели от чистота. Минали години и царството продължавало да расте. Един ден царят решил да събере всички поданици на страната да прегледа работата им и на всекиму да отдаде заслуженото. Облечен във великолепни дрехи той седнал на трона си обкован със злато и обсипан със скъпоценни камъни. Пред него се събрали всички: малки и големи, богати и бедни,шефове и подчинени,управляващи и управлявани.Между тях били и четиримата затворници,двама от които по късно станали служители в двореца.Царят се обърнал към първия от тях и му казал:"Посетих те в затвора.Ти беше сляп и наранен.Живееше в мрак и мизерия.Затова се смилих и те освободих,но ти не се възползва и предпочете да останеш в твоя свят,затова отсега нататък ще виждаш ясно разликата между моя и твоя свят.Душата ти вечно ще скърби за пропуснатите възможности, ще въздишаш и копнееш за царството ми,но никога няма да живееш в него.Ще виждаш всичко,което можеше да имаш ако ме бе последвал и ще се терзаеш за избора който си направил.Понеже ти избра да ме отхвърлиш,затова няма да видиш по вече лицето ми.След това царят се обърнал към другият затворник с думите:" Приятелю ти получи същото предложение за освобождение от затвора,както и твоите другари,но беше твърде горд за да приемеш.Спомни си думите,които ми каза тогава,че не желаеш да дължиш свободата си на друг и ако някога излезеш от затвора това ще е в резултат на твоите собствени усилия добро поведение и старание.През всичките тия години ти си се трудил усърдно да постигнеш това,което аз ти предложих като подарък,но не си успял.Надявал си се,че всеки ден те приближава към успеха но напразно. Ти не можеш да живееш в моето царство Оставаш в затвора,но ти отнемам надеждата.Ще полагаш непрестанни усилия да получиш свободата си ,но ще живееш с ясното съзнание,че няма да успееш.Ти отхвърли помощта ми и аз те оставям на последиците от твоя избор. След това царят казал на третия затворник,който някога освободил:”Ти избра да тръгнеш с мен и аз те доведох в двореца.Отворих очите ти,обградих те с почести и те облякох с царски дрехи,предложих ти работа.Единственото нещо,което трябваше да правиш беше да гледаш към мен и да ми подражаваш във всичко.Отначало започна добре,но минаха години и спря да ме търсиш и да общуваш с мен.Работеше много и вършеше различни неща в двореца-почистваше стаите,хранеше рибките в басеина,но това бяха неща,които аз никога не съм искал от теб.Основната част от живота ти беше изпълнена със забавления и пируване,но аз никога не съм искал това от теб.Когато попаднеше всред болни и отчаяни хора,ти ги водеше в двореца,но сърцето ти беше студено и безразлично към техните страдания и понеже не общуваше с мен, не знаеше къде се намирам затова винаги идвахте в мое отсъствие.В крайна сметка те си тръгваха още по отчаяни и наранени отколкото преди да ги доведеш.Но най лошото е ,че създаваше впечатление ,че аз съм подобен на теб,също така безразличен,арогантен и студен.Ти не завърши работата ,която започна.Но понеже в началото беше с мен няма съвсем да те изгоня от царството си.Ще живееш на открито без собствен дом в най далечния му край. Отсега нататък ще виждаш лицето ми само отдалеч,но никога няма да говориш с мен,ще работиш тежко и ще слугуваш на всички,но няма да плучаваш нито заплата,нито награда,нито благодарност за работата си защото делата ти не устояха пред мен”.
Накрая царят повика и последният от бившите затворници:”През всичките тия години не сваляше погледа си от мен.Стараеше се да ми подражаваш във всичко.Дори без да говориш хората разбираха,че представяш мен.Сърцето ти подобно на моето гореше от любов и състрадание към страдащите и изгубените. Показваше им верния път и те получаваха изцеление,утеха и надежда.С радостни възклицания прииждаха в двореца и оставаха тук.Сега погледни вдясно и ще видиш огромен палат подобен на моя.Това е твоето ново жилище.Влез и управлявай заедно с мен в новото ми царство.Защото ти избра да ми се покоряваш и да ме следваш.
Така пред царя един по един застанали всички поданици на страната и всеки получил това ,което заслужава.Някои били изгонени,но мнозина били тези които станали жители на новото царство.

Златната монета

Един младеж, безработен, се събуди една сутрин и си прегледа джобовете. Всичко което му оставаше бяха 10 долара. С парите реши да си купи храна и след това да чака последния си час. Беше прекалено горд, за да проси или да търси помощи. Чувстваше се страшно разочарован от факта, че не намираше работа и нямаше на кой да се опре. Купи си храната и когато седна да я яде един старец с две деца се приближиха до него и го помолиха да им даде храната, защото не бяха яли почти една седмица. Младежът ги погледна, бяха толкова мършави, че им се брояха ребрата, очите им бяха хлътнали. Последното късче съчувствие, което му оставаше го накара да им даде всичко. Старецът и децата се помолиха за него благословиха го и му дадоха една старинна монета, на което той им отговори, че те се нуждаят повече от молитви и благословии. Без пари, работа и храна младежът отиде под един мост в очакване на смъртта. Унасяйки се в дрямка видя един стар вестник на земята. Взе го и внезапно видя една обява за старинни монети и съответния адрес на предаването им. Отиде на посочения адрес със монетата на стареца и я показа на собственика на мястото, който като я видя подскочи викайки от изненада. Извади една дебела книга и показа на младежа една снимка. Беше същата монета и стойността и възлизаше на 3 милиона долара. Младежът се възбуди страшно много докато собственикът му правеше банковия чек. Грабна го и отиде да търси старецът и децата. Когато пристигна на мястото, където ги остави вече ги нямаше. Попита собственика на близката пивница, но този му отговори, че не ги познава, въпреки това му бяха оставили една бележка. Бързо отвори написаното мислейки, че така ще ги намери. Бележката гласеше следното: Ти ни даде всичко което имаше и ние ти се отплатихме със монетата. Подпис:Отец, Син и Свят дух.

hristiqni.com