понеделник, 16 април 2012 г.

ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ

Възкръсналият гледаше живота вече с очи на някой, който е отвъд. Макар, че в ново тяло бе облечен, сърцето Му пак биеше за нас, подвластните на смърт. Не ограничава нищо повече Исуса – Ни разстояния, ни заключена врата. без да е ловил риба и без лодка закуска ни приготвя на брега. И продължава да ни люби, да се грижи. В най-трудният момент ще се окаже там. Понякога да Го докоснеш, понякога невидим, но никога не чувстваш, че си оставен сам. Уплашени и очаровани Го гледахме Как се издигна в облаците, в небеса. И вярваме – тоз път без никакво съмнение, че ще е с нас до края на света. Та ние Го видяхме, чухме и докоснахме и в раните Му бръкнахме дори. Заради неверността си се засрамихме, а Той тогава пак ни утеши. Ах! „Любиш ли ме?” – три пъти ме пита. Какво да отговоря? Любя? Неверността като любов да означа? „Ти знаеш всичко, Знаеш колко мога. Обичам те! Прости ми от душа!” Спасителят – разпънат и погребан, и възкръснал – сега е жив възнесен в слава в небеса. Той скоро ще се върне да ни вземе в дома Си горе, при Отца. Сега Той целият ми земен хоризонт заел е, с присъствието Си всичко в мен е осиял. Да, вече съм готов наистина да Го последвам и от любов животът си да Му отдам.

Няма коментари: