вторник, 30 декември 2008 г.

Молих Бог

Молих Бог да ми даде сили
и Той ми прати изпитание,
за да ме закали.
Молих Бог да ми даде мъдрост
и Той ми прати проблеми,
за които се налага да мисля ден и нощ.
Молих Бог да ми даде мъжество
и Той ми изпрати опасности.
Молих Бог да ми даде любов
и Той ми изпрати нуждаещи се от моята помощ.
Молих Бог да ми даде благоденствие
и Той ми прати възможност.
Нищо от това, за което Го молих,
аз не получих даром.
Но получих всичко, от което имах нужда.
Бог чу молитвите ми.

Двете бебета и Има ли живот след...?


Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

четвъртък, 20 ноември 2008 г.

ГОСПОД ТАКА ДА ТЕ БЛАГОСЛАВЯ

ГОСПОД

... да бъде пред теб,

за да ти показва правия път.

...да бъде до теб,

за да те взема в прегръдките Си

и да те закриля.

...да бъде зад теб,

за да те пази

от коварството на злия.

...да бъде под теб,

за да те хваща,когато падаш

и за да те измъква от примката.

...да бъде в теб,

за да те утешава,когато си тъжен.

...да бъде около теб,

за да те отбранява,когато другите ти се нахвърлят.

...да бъде над теб,

за да те Благославя .

ТАКА ДА ТЕ БЛАГОСЛАВЯ

Хваление по Божието сърце

В сряда на църква се молих. Защото от много време в сърцето ми Бог е поставил желание да Му служа с хваление. И когато застанах пред Бог, Му казах:
"Господи, искам да се запиша на урици по пеене. Даже в неделя ще говоря с приятелката ми за това и ще я питам за нейната учителка. Разбрах, че била много добра."
Тогава Бог ми каза: "Знаеш ли каква е Моята воля? Какво е в сърцето Ми"
И аз казах: "Не, Господи. Не знам. Просто искам да Те хваля. И записвайки се на уроци, това ще повиши самочувствието ми и хората ще спрат да ми казват това- онова".
Но Бог ми каза: "Добре, ако искаш, се запиши. Но това не е в Моето сърце." ...

"Но защо, Господи, не разбирам. Аз искам да Ти служа"
"Ами много просто. Аз не търся хора, които да си отварят устата правилно. Да вдишват, издишват и т.н. Аз искам сърца за Мен, моето момиче. Просто ела близо до Мен, до сърцето Ми. И Ме хвали. И тогава ще виждаш как небето се отваря и Моето присъствие слиза върху теб. Аз ще пея с твоя глас и ще виждаш как Духът ми действа и сърца са докоснати и променени. Искам да ти дам Моето помазание. Това е, което имам за теб. Не си ли го искала винаги?
И аз казах: "Добре, Господи. Просто ше вдигам ръцете си и ше Те хваля. Ще Ти дам сърцето си. И хвалата ми ще бъде за Теб. И ние ще ставаме едно, Ти и аз, моя любов.И Ти ще се изливаш мощно".
край на откъса

И знаете ли, тогава, него ден, разбрах какво Бог има за нас. Как ТОЙ иска да Го хвалим. Той не иска просто инструменти и плод от устни. Хора, които да показват колко добри музиканти са. И в тях да се надига гордост. Ефекти, пушъци, какви ли не екстри. Толкова наблягаме на това. А вътре в нас- нищо. Не че не трябва да се подобряваме. Да се научаваме да свирим все по- добре. Това е хубаво,но... не е ли най- важно Неговото присъствие? Това Той да слиза и да докосва. Да променя сърцата ни. А ние просто да стоим смирено пред Него и да Го хвалим за Неговата милост и любов. Понякога толкова се съсредоточваме във външните неща, че забравяме това. Забравяме пред Кого стоим и каква е истинската цел на хвалението.
Бог ми показа и още нещо, което не знаех дотогава. ПРОРОЧЕСКО ХВАЕНИЕ. ХВАЛЕНИЕ ОТ ДУХА. ТОВА Е, КОЕТО ТОЙ ИСКА И КОЕТО Е В НЕГОВОТО СЪРЦЕ.
"Аз ще пея чрез теб. Ще ти давам повече и повече от Моето помазание. И то ще идва върху теб. Ще пееш от Духа Ми. Хора ше бъдат изцелявани. Сърца променяни. Животи преобърнати... просто докато Ме хвалите."
Представяте ли си? Това е, което Бог има за нас. Това е, което е в сърцето Му.И аз лично искам то да става реалност в живота ми. Отново и отново. Да го виждам в моята църва. Във всички църви в България. Страхотно е, нали? Толкова прекрасно. Защото нашият Бог е прекрасен!
И знаете ли- Бог направи тази мечта реалност. Тази неделя. И знам, че ще го прави отново и отново в нашия живот. Когато заставаме и Го търсим. С целите си сърца.
В неделя пяхме младежите. Ние не сме кой знае какви музиканти, но просто се молихме. Казахме: "Господи, не ние, а Ти.Действай чрез нас. Молим Те. Нека бъдем съдове в Твоята ръка".
И това продължаваше да звучи вътре в Мен. Думите на Бог:
"Хората ще плачат, докосвани от Духа Ми. Ще бъдат изцелявани. Сърца променяни. Животи преобърнати... просто докато Ме хвалите."
и Бог наистина го направи. Толкова силно чувствах Присъствието Му. В един момент отворих очи и видях хора докоснати. Разплакани. Други се радваха, хвалейки Бог. И толкова се зарадвах, когато една жена дойде и каза: "Слава на Бога, бях много болна. Но докато хвалихме Бог заедно, Той ме изцели. Почувствах как болестта изведнъж изчезна. Стана ми толкова леко. Идваше ми да полетя".
Едно друго момиче дойде и каза: "Беше толкова благословено. Исках Бог да ми покаже нещо. И докато хвалехме Бог, Той ми говори чрез едната песен. Беше толкова реално. Имах такава нужда от това. През цялото време плаках."
Хора, кой го прави това? Милена Димитрова? Нейните музикални спосоности? НЕ!!!!!!!!!!!!! Нашият прекрасен Господ. Духът Му.
Пророческо хваление. Хваление от Духа. Нека се молим повече за това. Да го виждаме непрекъснато в църквите си. На Нова вълна. Навсякъде. Бог да го прави. А ние да бъдем просто инструменти в ръката Му.
Славата да бъде само и единствено на нашият Бог! "

milena_vn

http://www.mila.co.nr/

Уроци от живота: Има време...

Тези дни се случи нещо, което ме накара да разбера много неща и реших да го споделя с вас....:)

Два пъти вече посещаваме един човек, който е много скъп за мен и когото много обичам- учителя ми по пиано. Аз съм му говорила за Бог, но той слуша с най-голям интерес баща ми и се съгласи някой път да го заведем на църква.

Последния път, когато бях на урок и баща ми дойде да ми помогне със синтезатора. Бог говори в сърцето ми: ‘Кажи на баща си да не отлага. Нека да дойде да си поговори с него и да го вземе на църква тази неделя. Не отлагайте.” Но баща ми каза: “Някой път ще го вземем с колата. Нека да почакаме- когато аз проповядвам или когато е твоят ред да свириш и пееш. Има време...”

Края на предната седмица разбрах, че учителят ми е получил микроинсулт. Усещал е как цялата му лява страна се парализира. Слава на Бог, сега е добре. Мога отново да го видя и да поправя грешката си. Но ако се беше случило най-лошото?

Преди години имах подобен случай. Бог ми дава песни- вече имам 2 тетрадки. Цяла папка със статии и проповеди, една книга, която написах и за която повечето от вас знаят. Неща, които можеха да послужат за благословение във времето, но аз все си казвах: “Ще почакам, сега не съм достатъчно добра. Нека да стана достатъчно голям професионалист в музиката, да събера достатъчно пари. Има време..” И така отлагах четири години това, които отдавна трябваше да направя.

Докато един ден не се случи нещо. Пътувах за един от изпитите ми и нашият автомобил и един друг се блъснаха с голяма скорост. Колите бяха много повредени, ние излязохме и слава на Бог, ни нямаше нищо. Мен не ме е страх от смъртта, защото знам къде отивам, но в този момент си помислих за всички тези песни и проповеди, които никога нямаше да видят бял свят и да послужат за благословение, ако аз си бях отишла...

Колко пъти се случва точно така? Бог ни води да кажем на някой човек за Него, но ние си казваме: “Има време... Ще му кажа някой път”. Но ако стане така, както с учителя ми и никога вече не видим този човек, тогава какво?

Колко пъти Бог ни води да направим неща, но ние си казваме, както аз го правих: “Боже, сега не мога. Не съм достатъчно добър. Когато събера пари, когато стана професионалист в тази област...” А времето си тече и тече..”

След катастрофата, за която ви разказах, аз се промених. Дори и едно нещо да имам- песен, проповед, размишление върху Словото, ще го дам на Бог и хората. Дори и един човек да мога да благословя с нещо, ще го направя. Сега, не след два месеца или след две години. Има голяма разлика между чакането и отлагането. Много пъти Бог иска от нас да чакаме, но Той със сигурност не благоволява в отлагането не неща, които знаем, че трябва да направим.

Нека се задвижим в нещата, в които Той ни води. Нека да служим за благословение. Сега! Днес! Защото утре може да е късно...


milena_vn

http://www.mila.co.nr/

Служението наречено Говорене




Искам да споделя с вас нещо, което отдавна е в сърцето ми и чувствам, че трябва да го напиша. На първо място, за да насърча себе си и след това, за да се замислим всички.


Ще започна, разказвайки ви нещо. Спомням си, че когато повярвах, ми попадна една книга, която повечето предполагам сте чели: “Великите генерали”. Там се разказваше за мъже и жени, които са правели велики неща за Бог. Хора са се изцелавали, Святият Дух се е изливал с пълна мяра. И аз само четях тази книга и си казвах: “Господи, искам да бъда като тези хора. Искам и аз така.” Представях си живота си по следния начин: Отивам някъде, казвам две думи и хората буквално падат от присъствието на Бог. Много пъти ми ставаше мъчно, че не мога да съм като Бонке или като някой друг например.
Както и да е, времето си минаваше и колкото повече време прекарвах с Бог, толкова повече Той ми показваше една друга перспектива за живота ми. Показваше ми, че нещата, които за ценни за нас, хората, много пъти имат много малко значение за Него. И обратното- нещата, които ние не забелязваме, имат такава голяма цена в Неговите очи.
Разбирате ли? Просто Бог не оценява живота ни така, както ние го правим и ако не разберем какво иска ТОЙ, може да стане така, че да кажем: “Господи, не в Твое име ли извършихме толкова велики дела.” А Той да ни отговори: “Никога не съм ви познавал. Махнете се от мен всички, които вършите беззаконие.”
За да сме ефективни пред Бог и да правим нещата, които Той има за нас, трябва да познаваме Неговото сърце!
За какво ви говоря ли? Случвало ли ви се е и вие като мен в началото на вярата ми да погледнете някой пастор, утвърден лидер или известен хвалител и да си кажете: “Ето, това е пълноценен живот. Ех, да бях като него...”Знаете ли защо се случва така? Защото съзнателно или подсъзнателно си мислим, че тези, които са на платформите, са най- плодотворни пред Бог. И защото много пъти измерваме Божиите неща с нашите човешки теглилки. Но какво е в Неговото сърце? Какво е в Неговото сърце?
Добре, искаш да си плодотворен християнин? Да служиш на Бог, да живееш на максимум? Нали така? Тогава какво правиш с тези, мъничките неща, които никой не вижда и които са толкова важни за Него? Искаш да имаш нови благословения и служения, но какво правиш с тези, които Бог вече ти е поверил?

Има три много важни служения (или могат да се нарекат ресурси), които всички ние притежаваме. Времето, Парите и Думите ни.
Всички имаме време, нали? Но какво правим с времето си? Използваме ли го за смислени неща или го пилеем? В какво инвестираме този толкова ценен ресурс?
А какво да кажем за парите ни? Получаваме пари, нали? Но всъщност въпросът е какво правим с тях и как ги използваме.
Само ако усвоите тези три служения пред Бог, няма да има нужда да сте пастори и евангелизатори. Ще имате толкова плод пред Бог, колкото не можете да си представите!!!

А какво правим с нашите думи? Как служим на Бог с тях? Изобщо мислим ли какво приказваме? Осъзнаваме ли, че те имат невероятна сила и са служение пред Бог, което ако не е най- важното, то е едно от най- важните и плодотворни, които могат да съществуват? Не, не се замисляме. Или ако въобще го правим, то със сигурност не е достатъчно. Апостол Павел не се шегува като казва, че смърт и живот има в силата на езика!


Видове неправилно говорене, за които Словото ни говори:

1) Празни приказки
“Казвам ви, че за всяка празна приказка, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.” Матея 12:36
Бог ни предупреждава, че ще отговаряне за всяка празна приказка, която кажем на земята!!!

Какво означава да говорим празни приказки? Ако трябва да дадем определение за празни приказки, то би било следното:
Говорене без реална цел и съдържание, говорене заради самото говорене
Докато разсъждавах върху темата, стигнах до три вида празни приказки.
-Дърдорене, празнословие
-Празни обещания
-Подмятане, подигравки, неприлично говорене
Ако се сещате за друго, можете да ме допълните.

Знаете ли, става ми много, много тъжно, когато съм в компанията на християни и часове наред единственото, за което става въпрос, са мотори, коли, гримиране, дрехи и т.н. Тъжно, нали? Тогава бих попитала: Къде е сърцето на тези хора? Баща ми каза нещо, което много ми хареса: “Милена, ако искаш да разбереш къде е сърцето на един християнин, виж кога му блестят очите. Ако очите му блесват, когато заговори за дрехи и може часове наред да говори за това, значи сърцето му е в дрехите.” Къде е нашето сърце? Бог ни казва: “Защото от онова, което което препълва сърцето, говорят устата” (Матея 12:34)
Това означава ли, че трябва да говорим само на духовни теми? Определено не. Няма как да сме на работа например и по цял ден да говорим само за това. Но.. случвало ли ви се е да разговаряте с влюбен човек? За каквото и да стане въпрос, той веднага го свързва с любимата- ако говори за залеза, се сеща как са го гледали заедно, ако говори за цветя, това му напомня за любимите й цветя. И така може да говори с часове, защото я обича. А ние? Влюбени ли сме в Исус или Той отдавна е отишъл на заден план, скрит някъде в задната част на гардероба, някъде между дрехите, моторите и всички други неща в нашия живот? Нещо друго би се случило, ако когато се събираха, християните си говореха за Бог, обменяха си мисли, насърчаваха се, молеха се едни за други, така, както пише в Библията:
“И разговаряйте се с псалми, химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си” (Ефесяни 5:19)
Защото нищо не може да сближи двама човека така, както разговорите за Бог, молитвите и взаимното насърчение. Затова ни е призовал Бог, да даваме живот на другите!


Следващ въпрос: Когато говорим мислим ли какво излиза от устата ни? Или го правим ей така, заради идеята? Вижте каква цел на говоренето ни представя Бог пред нас:
“Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, ЗА ДА ПРИНЕСЕ БЛАГОДАТ НА ТЕЗИ, КОИТО СЛУШАТ”. Ефесяни 4:29
“Ето, НИЕ туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоравят и обръщаме цялото им тяло.” (Яков 4:3).
Бог ни казва, че ние сме отговорни за думите, които излизат от устите ни. Имаме безценен ресурс- нашите думи, а дори не се замисляме за това. Дори не мислим какво говорим. Все едно да притежаваме 1000000 $ и дори да не знаем за това!!! Колко много неща бихме могли да направим с тях, нали? Съшото е и с нашите думи. Целта на говоренето ни трябва да бъде, както се казва в горния стих, да служим за насърчение на хората, това да им принесе ползва, а не просто да излизат думи и празнословия от устите ни. Думите са невероятен ресурс и служение пред Бог! Нека да не бъдем нехайни и безотговорни, защото ще отговаряме за всяка празна дума в съдния ден! Ако само можеше в пълнота да го разберем...



2) Клюки, одумване, клевета, раздори

Слагам ги в една категория, защото са свързани помежду си.
“И като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване” (I Петрово 2:1)
Защото се боя, да не би... да има между вас раздор, завист, пасризанства, одумвания, шушукане, големствувания, безредици”.
( II Коринтяни 12:20)

Нека да ви дам кратки определения за всяко едно от тях:

- Клюка- разпространение на лична информация за даден човек без неговото изрично съгласие
- Одумване- говорене на двама човека срещу трети в негово отсъствие
- Клевета- разпространяване на погрешна информация за някой
- Раздор- Влизане в безсмислени спорове или спомагане за това други хора да влязат в такива


Много сме добри в тези неща, нали? “Ех, да знаеш този днес как беше облечен, и какво научих за него... А пасторът- сбърка един стих днес. Видя ли го как се издъни? А Милена, мале, обърка два акорда на пианото..” И така нататък. И после идва човекът, усмихваме му се и го наричаме наш брат. Ако само барчетата и кафетата имаха уши....
Защо се получава така ли? Защото много хора нямат свой собствен живот, няма неща, които да са ентусиазирани да правят за Бог. И тъй като си нямат свое видение, те само се занимават с живота на другите.
А Бог изрично ни предупреждава срещу тези неща: “Опитвайте,що е благоугодно на Господа; и не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по- добре ги изобличавайте, защото това, което скришом вършат непокорните, срамотно е да се говори. А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината, понеже всяко нещо, което става явно, е осветено.” Ефесяни 5:10-13

Една от любимите ми глави в Библията е Коринтяни 12 глава. Там Бог казва, че ако една част от тялото страда, другите страдат заедно с нея. Получава ли се обаче това на практика в църквите? За съжаление не. Казват, че християнската армия била единствената, която убивала своите ранени. За съжаление много пъти се получава така, че една част кърви, ранена е, а всички други части вместо да помогнат, стоят и гледат как тя е безпомощна и кръвта тече от нея, без да направят нищо. Или още по- лошо- чрез думите, осъждането си сипват още сол в раната. Представяте ли си както би станало, ако това се случваше във физическото ни тяло? Виждаш, че брат ти страда, бърка някъде, кажи му го, но му го кажи мило, С ЛЮБОВ. Любовта е тази, която събаря планини и разтопява сърца. Това е начинът, по който бог работи с нас- с любов. Недей допълнително да нараняваш брат си, той вече може да страда за греха си. Помогни му, подай му ръка, вместо да говориш зад гърба му! На това ни учи Бог!


А какво да кажем за говоренето против лидерстовото- пастор, хваление и т.н., толкова често срещано в църквите? Искате стихове за това? Прочетете си Римляни 13:2.
Те са под прожекторите и всяка тяхна бръчка, всяко несъвършенство блесва, особено когато само седим отдолу и нищо не правим. Много пъти очакваме, че пасторът и лидерството ни трябва да са идеални и да не правят грешки. Но те са хора като нас. Когато ги обсъждаме и говорим против тях, ние всъщност служим на Дявола. Защо ли? Ами защото на него това му е целта. Ако събори лидера на една църква или служение, много вероятно е целата църква или служение да бъде съборено. Мога да ви го кажа и от позицията на лидер: знаете ли колко е лошо да даваш живота си за другите, буквално да се откажеш от своя собствен, да правиш всичко, за да им служиш и те не само да не ти помагат, а да ти пречат да служиш на Бог и да говорят зад гърба ти?
Бог иска ползотворни хора. Хора, които чрез думите си ще градят, а няма да събарят, ще насърчават другите около себе си, давайки им радост и насърчение. Също като солта, която прави нещата вкусни. Недейте да давате място на Дявола чрез своето клюкарство, одумване и клевети. Недейте!


3) Избухливо, гневливо говорене
Определение: Необмислени, гневни думи, казани под влияние на гняв или друга негативна емоция.
“Гневете се, но без да съгрешавате.” (Яков 1:19 и Ефесяни 4:26)

Интересен стих. Да се гневим, без да съгрешавате. Възможно ли е това? Щом Бог ни го е казал, значи е възможно. Всеки човек се гневи понякога, но тези, които притежават дара “самообладание”, обмислят внимателно своите думи. Дори и вътрешно да се разгневят, те запазват самообладание, молят се и след като са премислили нещата, тогава говорят.
Много пъти сме изправени пред следните ситуации: бързаме за някъде, да кажем за църква, и пред нас става голямо задръстване. Или някой започва да ни крещи, без да има причина. В нашето забързано ежедневие имаме хиляди поводи за изгубим търпение. Как реагираме тогава? Започваме да крещимм, заедно с тези пред нас или постъпваме по друг начин? Бог не иска християните да ни познават като импулсивни и лесно избухливи, а като спокойни и самообладани хора, които носят мир около себе си. Които контролират себе си, емоциите си и думите си, дори в трудни ситиации.
Един път, когато имах проблем, Бог ми каза: “Милена, знаеш ли защо допускам подобни неща в живота ти? За да те науча на дълготърпение и как да реагираш в проблемни ситуации. За да те направя оправна.” Тогава разбрах, че наистина е така. Че имам нужда от дълготърпение. От това да бъда оправна в живота и да се справям ефективно с проблемните ситуации, които изникват в живота ми. Всички имаме нужда от това!
Спомням си още един случай. Пътувах във връзка с една конференция и гумата на автобуса се спука. Отне часове, преди да се намери гума от друг автобус и шофьорът работеше супер бавно. Аз много бързах, останалите също. Доста от хората започнаха да се карат помежду си. Имаше обаче един човек, който излезе навън и каза: “Хора, искам да ви кажа нещо. Много ми е хубаво, че е спукана гумата. Стоя си тука на слънчице, пека се, приказвам си с вас. Много по- добре е да си в командировка със спукана гума, отколкото на работа.”
Този човек не беше християнин, но с тези си думи и много други започна да развеселява хората, вместо да се гневи и да избухва. Той намери нещо хубаво, дори и в тази толкова неприятна ситуация. Всички запознаха да се смят. Времето мина неусетно.
Разбирате ли? Когато се случи неприятна ситуация, може да изречем хиляди необмислени думи, за които после ще съжаляваме или да вземе нещата откъм хубавата им страна и да проявим дълготърпение. Бог е търпелив към недостатъците и греховете ни. Защо и ние да не можем? Той иска да ни промяня повече и повече и никога вече да не бъдем роби на нашите чувства, но да ги контролираме и думите си също, а не те с нас. И още нещо- той ни е призовал да бъдем миротворци, а не гневливи и изгухливи хора!


4) Оплакваме и мрънкане

Това определено е много голям проблем в съвременната църква. Колко пъти само гледам хората в света усмихнати и лъчезарни, а християниет- свели глави, с постоянно тъжни, унили физиономии и още по-лошо - вечно недоволни и мрънкащи. Кой баща би бил доволен детето му непрекъснато да казва на всички колко лош е той, въпреки, че дава всичко от себе си? Преди време Бог ми даде ново разбиране за това какво означава да Го славословим. Знаете ли какво означава това? Може би и вие като мен сте си мислили, че това означава да пеем песни на хваление за Него. Но не е само това- не само да пеем в песните колко велик и славен е Той, но и да Го прославяме и с думите, които изговаряме. Той е щедър към нас, а ние как Му се отплащаме?
Всички знаем какво се случи с израелатяните. Те бяха в пустинята, гладни и жадни, изнемогващи от горещина. Бог им беше обещал нещо велико, но искаше да ги изпита. И те се провалиха, 40 години обикаляха в пустинята, заради оплакването и непокорството си. В същото време Библията е пълна с герои на вярата, които бити, наранени, в затвора, хвърляни в пещта, те избираха да кажат с вяра:
“Моят Бог няма да ме остави. Той е казал, че ще ме избави. Но дори и да не го направи, дори и да умра, аз няма да спра да Го хваля и да Го обичам.”
Герои на вярата. Като Седрах, Мисах и Авденаго, Павел и толквоа други. Които никога не казаха лоша дума против Бог, каквото и да се случваше. Напротив, хвалеха Бог, дори пред прага на смъртта.
А ние? Глезените бебета на последното време, свикнали, щом заплачем и Бог да ни сипва в устата. И само малко нещо да не е както го искаме, веднага започваме да се оплакваме и мрънкаме. Но Бог не иска мрънкащи бебета. Иска зрели, пълнолетни християни!


А какво да кажем за лъжите? Променил ли е Бог вече сърцата ни или продължаваме да лъжем? За неприличното говорене, което, за съжаление, все още се среща между християни? За завистливото и лицемерно говорене? За празните обещания, които излизат от устата ни? За дърдоренето и празнословията...



Нещо друго би се случило, ако християните наистина разбираха силата на своите думи. Тогава никога повече нямаше да са нехайни с тях. Тогава нямаше да чакат да станат пастори и евангелизатори, за да служат на Бог, а във всяка думичка, която изговаряха, щяха да виждат начин на служат на Бог, да изцеляват сърцесъкрушените. Думите им биха били като солта, като изворче с планинска вода, където жадните ще идват, за да пият от сладостта на Бог, да намират радост и утеха.

Знаете ли, вече от седмици разсъждавам върху тази тема и чувствам, че Бог променя първо мен. Той отваря очите на моето сърце, за да разбера какъв голям ресурс ми е дал- моите думи. Разбирам, че много пъти съм говорила ей така, без да осъзнавам какво. Много пъти от устата ми за излизали неща, които не е трябвало да излизат. Искам Бог да ме променя. Искам да помаже устата ми и да говоря думи на живот за другите. И те да идват при мен и аз да им давам любов, радост и насърчение, да им давам да пият от Бог и те да намират утеха за душите си. Искам да бъда позитивен човек. Жена, даваща живот. Искам да служа на Бог чрез всяка дума, която излиза от устата ми!

“Боже, моля те, променяй сърцата ни. Виж дълбоко вътре в нас. Ако в там има непростителност, огорчение или нещо друго, което не Ти е угодно, премахни го, Господи. Ти Си сърцеведец и познаваш най- добре сърцата ни. След това, помажи устните ни. Дай ни способността да ги контролираме, защото много пъти от тях за излизали неша, които не е трябвало да излизат. Промени ни, Господи, променяй ни всеки ден. Започни от мен и мини през всички тези хора, които четат това. Нека никога повече устите ни да не изговарят гневливи думи думи, клюки, одумвания, празни приказки и обещания, нищо, Господи, което би наранило сърцето Ти. Искаме да Ти служим чрез всяка наша думичка, Господи. Обичаме Те. Благодарим Ти за всичко. Амин.

вторник, 18 ноември 2008 г.

Молитва за спасение

Молитва за спасение

Святи Боже, аз изповядвам, че Исус Христос е Твоя Син. Изповядвам, че Той дойде на земята в плът, живя праведен живот и умря на кръста на Голгота, за да плати за грехо-вете на всички хора.

Аз изповядвам, че Исус умря и за мен и плати цена и за моите грехове. Вярвам и изповядвам, че Ти Го възкреси на третия ден и Той е жив и днес!

С благодарност приемам Неговата жертва. Покайвам се за греховете си, чрез които съм бил отделен от Тебе и изповяд-вам Исуса Христа за свой Спасител и Господ! Ела, Господи Исусе и остани завинаги в моя живот!

Благодаря Ти, че проля свята-та Си кръв, за да бъда аз спасен!

СВЯТИЯ ДУХ ИЗВЪРШВА ДЕЛА И ЗАТОВА Е ЛИЧНОСТ

1. Духът работи - 1Кор. 12:11 - разделя, така както Му е угодно.

2. Духът търси - 1Кор. 2:10 - издирва Божиите дълбочини.

3. Духът говори - Деян. 13:2 - отделете Ми Савел и Варнава. . .

4. Духът свидетелства - Йн. 15:26; 1Йн. 5:7.

5. Духът учи - Йн. 14:26 - Той ще ви научи . . .

6. Духът инструктира - Неем. 9:20 - да ги вразумява

7. Духът порицава - Йн. 16:8 - Той ще обвини света за грях за правда и за съдба.

8. Духът моли и се застъпва - Рим. 8:26 - в нашите неизговорими стенания.

9. Духът води - Мат. 4:1 - Исус отведен от Духа в пустинята.

10. Духът насочва вярващия към всяка истина - Йн. 16:13;

11. Духът прославя Господ Исус Христос - Йн. 16:14;

12. Духът довежда до ново рождение - Йн. 3:5-6;

13. Духът се бори с човека - Бит. 6:3;

14. Духът осъжда хората - Йн. 16:8;

15. Духът изпраща пратеници от Бога - Ис. 48:16;

16. Духът зове хората за служение - Деян. 13:2;

17. Духът насочва хората в определено служение . Деян. 8:29; 10:19;

18. Духът раздава дух. дарби на определени членове - 1Кор. 12:7-11;


Главни личностни качества

Þ разум - Рим.8:27; 1Кор. 2:10-13;

Þ воля - 1Кор. 12:11;

Þ чувства - Рим. 8:26,27; 15:30; Кол. 1:8;


Лични чувства на святия дух

Þ Той може да бъде огорчен - Еф.4:30;

Þ Той може да бъде обиден - Евр. 10:29;

Þ Той може да бъде излъган - Деян. 5:3;

Þ Той може да бъде хулен - Мат. 12:31-32;

Þ Той може да бъде отблъснат - Деян. 7:51;

Þ Той може да бъде изкушаван - Деян. 6:9;

Þ Той може да бъде раздразнен - Ис. 63:10;

Þ Той може да бъде подтиснат - 1Сол. 5:19;


Същностни атрибути

Þ Той е наречен Бог - Деян. 5:3-4; 1Кор. 3:16; 12:4-6;

Þ Той е вечен - Евр. 9:14;

Þ Той е всемогъщ - Лук. 1:35;

Þ Той е всезнаещ - Йн. 14:26; 16:12,13; 1Кор. 2:10; Рим. 8:26,27;

Þ Той е все присъстващ - Пс. 139:7-10;

Þ Той е източника на живота - Рим. 8:2;


Морални атрибути

Þ Той е Духа на истината - Йн. 16:13;

Þ Той е Духа на любовта - Рим. 15:30;

Þ Той е Духа на святостта - Рим. 1:4; Еф. 4:30;

Извадки от книгата на Кевин Конър “Основи на християнската доктрина”

ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА БЛАГОДАТТА НАД ЗАКОНА

ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА БЛАГОДАТТА НАД ЗАКОНА - Рим. 7:9, 11; Евр. 8:10


ЗАКОНА Изход глава 20

БЛАГОДАТТА

1

Аз съм твоя Бог. Да нямаш други богове освен Мене

Мк. 12:30 “Да възлюбиш Господа Твоя Бог”

2

Не си прави кумир

Йн. 4:24 “Истинските поклонници с дух и истина трябва да се покланят”

3

Не изговаряй напразно името на Господа Твоя Бог

Мат.5:34 “Никога да не се кълнете”

4

Помни съботния де за да го освещаваш

Мк. 2:27 “Съботата е направена за човека. Всички дни са святи.”

5

Почитай баща си и майка си

Еф. 6:1 “Покорявай им се в Господа.”

6

Не убивай

1Йн. 3:15 “Омразата е равносилна на убийство.”

7

Не прелюбодействай

Мт. 5:28 “Който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”

8

Не кради

Еф. 4:28 “Който е крал да не краде повече”

9

Не свидетелствай лъжливо против ближния си

Мат. 7:1 “Не съдете за да не бъдете съдени.”

10

Не пожелавай

Лк. 6:31 “И каквото желаете да правят хората на вас така и вие правете на тях.”

Автор: Харолд Кол – преподавател по Библейска християнска етика-ВЕБИ - октомври 95 г. Хисар

Образния език на Библията

P ÀÍÒÐÎÏÎÌÎÐÔÈÇÚÌ - îò ãðúöêè (÷îâåêîïîäîáåí).

Опр. - Представяне на небесни и духовни явления чрез човешки образи, действия или явления.

Þ Бог говори за всичко, като го приспособява към немощта на слушателите Си.

& "Èñàÿ 6:1-3; 66:16; Åð. 25:31; 32:27/ “...âèäÿõ Ãîñïîäà ñåäíàë íà âèñîê è èçäèãíàò ïðåñòîë, è ïîëèòå ìó èçïúëíèõà õðàìà”

Þ Трябва да се схваща символичното значение на детайлите (престол - величие) (полите - весдесъщност).

P ÀÊÎÌÎÄÀÖÈß - îò ëàòèíñêè - (ïðèñïîñîáÿâàíå).

Опр. - Влагане на определен смисъл на текст от Библията без това да е истинското значение, което автора иска да каже.

& (Ïëà÷ Éåðåìèåâ 4:4). “Äåöàòà èñêàò õëÿá, è íèêîé íå èì ïîäàâà.”

Þ Употребявана както в средновековна Европа, така и в съвременната протестантска църква. Редица метафори, които откриваме в детайлите на един предобраз, обикновено са акомодации.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НЯКОИ ОСНОВНИ СТИЛИСТИЧНИ ФИГУРИ И ПОХВАТИ СРЕЩАНИ В БИБЛИЯТА

P 1. ÌÅÒÎÍÈÌÈß -

Опр. - Даден предмет се представя чрез нещо, което е свързано с него. Замяна на думи въз основа на причинната им връзка.

& (Ëåâèò 19:32 "Ïðåä áåëîêîñèÿ äà ñòàâàø è ñòàð÷åñêîòî ëèöå äà ïî÷èòàø, è îò Áîãà ñè äà ñå áîèø.")

Þ (побелели коси - напреднала възраст); (уста и език - говор, заповед); корона, скиптър - власт, господство).

P 2. ÑÈÍÅÊÄÎÕÀ -

Опр. - Чрез част от нещо се представя цялото или цялото се използва, за да представи част от него.

Þ “Цялата вселена” - за Римската империя, която е част от света.

& Îòêð. 13:8 “È ùå ìó ñå ïîêëîíÿò âñè÷êè íàðîäè, êîèòî æèâåÿò íà çåìÿòà...”

P 3. ÕÈÏÅÐÁÎËÀ -

Опр. - Художествено средство за преувеличение

& (Åêë. 6:6) (ãîëÿìî ïîòîìñòâî) (êðàéìîðñêè ïÿñúê - çåìåí ïðàõ) “Ñàóë óáèë õèëÿäè - Äàâèä äåñåòêè õèëÿäè”)(I Ö. 18:7). Íåïðàâèëíî áóêâàëíî òúëêóâàíå - “È êîñúì íÿìà äà ïàäíå îò ãëàâàòà âè...”

P 4. ÑÐÀÂÍÅÍÈÅÒÎ -

Опр. - се използва да се представят по-ясно непознати лица и предмети.

& (Èñ. 1:9, 18; Ïñ. 1:3-4) “...êàòî äúðâî ïîñàäåíî ïðè ïîòîöè âîäè Êîãàòî äóìàòà èçðàçÿâàùà ñàìèÿ ïðîöåñ íà ñðàâíÿâàíå (êàòî, ïîäîáíî, íà) íå å íàëèöå, ñðàâíåíèåòî áè ìîãëî äà ñå ïðåâúðíå â ìåòàôîðà.

Þ И обратно, една метафора чрез дума за сравняване може да се превърне в сравнение.

P 5. ÏÀÐÀËÅËÈÇÚÌ -

Опр. - Начин на изразяване, типичен за древната източна поезия, и особенно за библейската.

Þ Когато паралелизмът не се открива и не се взема под внимание, при разглеждането на даден библейски пасаж е възможно да се стигне до неправилно тълкуване.

1. СИНОНИМЕН -

Опр. - При него втората част на израза е смислово повторение на първата.

& Ïñ. 106:18 "È ïëàìíà îãúí â òÿõíîòî ñáîðèùå, ïëàìúê èçãîðè íå÷åñòèâöèòå”.

2. АНТИТЕЗИСЕН -

Опр. - Тук паралелната конструкция е противопоставена на първата.

& “Æåòâàòà å èçîáèëíà, à ðàáîòíèöèòå - ìàëêî”.

3. СИНТЕТИЧЕН -

Опр. - при който изразената в началото мисъл се доразвива във втората половина на конструкцията, за да се оформи по-пълно и цялостно изказване.

& Ïñ. 88:1-2 "È äåíÿ è íîùÿ ñúì âèêàë ïðåä Òåáå."

P 6. ÌÅÒÀÔÎÐÀÒÀ -

Опр. - е стилистична фигура, наподобяваща сравнението, но при нея често се заменя одушевеното с неодушевеното, абстрактното с конкретното, и обратно.

& (Áèò. 49:9) “Þäà å ìëàä ëúâ.” “Ãîñïîä å ïàñòèð ìîé” (Ïñ. 23:1).

Þ Не трябва да забравяме, че метафорите са само “стилистично средство”, макар че рисуват нещо, което е реално.

P 7. ÑÈÌÂÎËÚÒ -

Опр. - се използва в широк и тесен смисъл. В широк смисъл с него се обобщават стилистични фигури като метафората, алегорията, както и някои други средства за изразяване на преносно значение. Символът се отличава с богато емоционално съдържание. Затова трябва преди всичко да се почувства, а не да се дешифрира. Символът се използва и в по-тесен смисъл с цел да се разкрие дадена истина по вдъхновение и поръчение на Бога. Еремия си слага сам хомот, за да даде нагледен израз на идващото Вавилонско робство.

& (Åð. 27:2). Ðîãúò ñèìâîë íà âëàñò èëè ñèëà.

P 8. ÏÐÅÄÎÁÐÀÇÚÒ -

Опр. - е човек, събитие или предмет, който по някакъв начин в един по-ранен период от време дава нагледна представа за нещо или някой, за които предстои да се явят по-късно. Това е вид пророческо изображение. Предобразът в Библията обаче е историческо лице или събитие, което с някаква своя характеристика сочи бъдещо историческо лице или събитие, без предобразът да се отъждествява с образа.

Þ Пример: Потопът и Ной - християнското кръщение; Мелхиседек - Исус; Йосиф - Исус.

P 9. ÎËÈÖÅÒÂÎÐÅÍÈÅÒÎ -

Опр. - говори за неживи предмети като за живи същества.

& “Ðåêèòå íåêà ðúêîïëÿñêàò, íåêà ñå ðàäâàò è õúëìèòå” Ïî ñúùèÿ íà÷èí ñå îòúæäåñòâÿâà è ìúäðîñòòà (Ïð. 1:20).

P 10. ÏÐÈÒ×ÀÒÀ -

Опр. - е близка до сравнението, при което едно нещо се сравнява с друго, но при нея това става много по-пълно и пространно. Тя е разказ за нещо, което би могло да се случи в живота, но действителната и цел е да предаде дадена духовна истина (Мат. 13).

P 11. ÀËÅÃÎÐÈßÒÀ

Опр. - е разширена метафора. Тя наподобява метафората, при която за нещо се казва, че е нещо друго, но е по-пълна и пространна от нея. Алегорията е разказ, в който се предават много истини чрез различни метафори, докато в притчата обикновено се внушава само една важна истина. (Йн. 15:1-8) Лозата и пръчките.

P 12. ÈÐÎÍÈßÒÀ

Опр. - е стилистична фигура, чиято цел е да се изрази смисъл, противоположен на изказания. Иронизиращия наподобява или имитира своя противник или неговото гледище, за да ги осмее. Средствата за това са различни - израз на привидно положително отношение, хипербола и др. Иронията се схваща от целия контекст.

& “Èäåòå âúâ Âåòèë - è ãðåøåòå, â Ãàëãàë - è óìíîæàâàéòå ïðåñòúïëåíèÿòà” (Àìос. 4:4).

Извадки от “Речник на Библейските символи”

протопрезвитер Николай Шиваров изд. “Нов човек”

Различни стадии на духовен растеж

Стадий младенец

Брефос – означава “неродено дете, новородено дете, инфант или бебе” (Лк. 2:12; 2Тим. 3:15; 1Пет. 2:2). Вярващият, като едно новородено бебе жадува за млякото на Словото.

Лк. 1:41И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,”

Непиос означава”инфант, малко дете, не можещо да говори, детски, неподгот-вен” (Мат. 11:25; 21:16; 1Кор. 13:11; Гал. 4:1,3; Ефе. 4:14; Евр. 5:13); Павел се обръща към коринтяните и на повярвалите евреи като към бебета, неспособни да боравят с твърдата храна на Словото.

Мат. 21:16 “Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума : - "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?"

Педион означава”малко дете, инфант” (Мат. 2:8,9,11,13,14,21; 18:2-5;19:13,14; 1Кор. 14:20; Евр.2:13,14; 1Йоан 2:13,18;)

Мат. 2:8 “И като ги изпрати във Витлеем, каза им : Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня.”



Стадий на растеж – дете

Текнон означава “потомък, чадо, дете”. Тяне акцентува върху възрастта, а подчертава потомствеността Йн. 1:12; Рим. 8:16,17,21; Фил. 2:15; 1Йн. 3:1,2,10);

Йн. 1:12 ”А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч на тия, които вярват в Неговото име;”

Паис означава “дете, момче, момиче” (Мат. 21:15; Лк. 2:43; Йн. 4:51; Деян 27:30;)

Мат. 21:15 ”А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му”:

Педарион означава “дете, момче момиче, в ранна ученическа възраст, което се нуждае от хранене, образование и възпитание (Мат. 11:16; Йн. 6:9;)

Мат. 11:16 ”А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки:”



Стадий на узряване – юноша

Неанискос означава “младеж, младост, тинейджър” (Деян 2:17; 5:10; 7:58; 20:9; 1Йн. 2:13,14; Мат. 19:20,22; Мк. 14:22; Лк. 7:14)

Деян. 2:17 "И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;”



Стадий зрялост – истински син

Мат. 3:17 ”и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.”

Рим. 8:14 “Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!”

Рим. 8:19 “Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.”

Рим. 8:29 “Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;”

Рим. 1:4 “а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;”

2Кор. 6:18 И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.”

Гал. 1:16 “благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв,”

Ефес. 4:13 “докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;”

Евр. 2:10 “Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.”

Гал. 4:6И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!

Сравнителна таблица

Новорождение

Осиновяване

Роден от Духа

Зрял чрез Духа

Като дете

Като син

Незрял

Зрял

Първи плодове на Духа

Пълнота на Духа

Свидетелство на Духа

Обитаване от Духа

Дух на Сина

Осъществено осиновяване

Подлежащ на грях и смърт в тяло

Изкупено

Като слуга

Като Син съвършен и зрял

Дисциплина и послушание

Характер и привилегии

Обявление за наследство

Получава