вторник, 18 ноември 2008 г.

Образния език на Библията

P ÀÍÒÐÎÏÎÌÎÐÔÈÇÚÌ - îò ãðúöêè (÷îâåêîïîäîáåí).

Опр. - Представяне на небесни и духовни явления чрез човешки образи, действия или явления.

Þ Бог говори за всичко, като го приспособява към немощта на слушателите Си.

& "Èñàÿ 6:1-3; 66:16; Åð. 25:31; 32:27/ “...âèäÿõ Ãîñïîäà ñåäíàë íà âèñîê è èçäèãíàò ïðåñòîë, è ïîëèòå ìó èçïúëíèõà õðàìà”

Þ Трябва да се схваща символичното значение на детайлите (престол - величие) (полите - весдесъщност).

P ÀÊÎÌÎÄÀÖÈß - îò ëàòèíñêè - (ïðèñïîñîáÿâàíå).

Опр. - Влагане на определен смисъл на текст от Библията без това да е истинското значение, което автора иска да каже.

& (Ïëà÷ Éåðåìèåâ 4:4). “Äåöàòà èñêàò õëÿá, è íèêîé íå èì ïîäàâà.”

Þ Употребявана както в средновековна Европа, така и в съвременната протестантска църква. Редица метафори, които откриваме в детайлите на един предобраз, обикновено са акомодации.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НЯКОИ ОСНОВНИ СТИЛИСТИЧНИ ФИГУРИ И ПОХВАТИ СРЕЩАНИ В БИБЛИЯТА

P 1. ÌÅÒÎÍÈÌÈß -

Опр. - Даден предмет се представя чрез нещо, което е свързано с него. Замяна на думи въз основа на причинната им връзка.

& (Ëåâèò 19:32 "Ïðåä áåëîêîñèÿ äà ñòàâàø è ñòàð÷åñêîòî ëèöå äà ïî÷èòàø, è îò Áîãà ñè äà ñå áîèø.")

Þ (побелели коси - напреднала възраст); (уста и език - говор, заповед); корона, скиптър - власт, господство).

P 2. ÑÈÍÅÊÄÎÕÀ -

Опр. - Чрез част от нещо се представя цялото или цялото се използва, за да представи част от него.

Þ “Цялата вселена” - за Римската империя, която е част от света.

& Îòêð. 13:8 “È ùå ìó ñå ïîêëîíÿò âñè÷êè íàðîäè, êîèòî æèâåÿò íà çåìÿòà...”

P 3. ÕÈÏÅÐÁÎËÀ -

Опр. - Художествено средство за преувеличение

& (Åêë. 6:6) (ãîëÿìî ïîòîìñòâî) (êðàéìîðñêè ïÿñúê - çåìåí ïðàõ) “Ñàóë óáèë õèëÿäè - Äàâèä äåñåòêè õèëÿäè”)(I Ö. 18:7). Íåïðàâèëíî áóêâàëíî òúëêóâàíå - “È êîñúì íÿìà äà ïàäíå îò ãëàâàòà âè...”

P 4. ÑÐÀÂÍÅÍÈÅÒÎ -

Опр. - се използва да се представят по-ясно непознати лица и предмети.

& (Èñ. 1:9, 18; Ïñ. 1:3-4) “...êàòî äúðâî ïîñàäåíî ïðè ïîòîöè âîäè Êîãàòî äóìàòà èçðàçÿâàùà ñàìèÿ ïðîöåñ íà ñðàâíÿâàíå (êàòî, ïîäîáíî, íà) íå å íàëèöå, ñðàâíåíèåòî áè ìîãëî äà ñå ïðåâúðíå â ìåòàôîðà.

Þ И обратно, една метафора чрез дума за сравняване може да се превърне в сравнение.

P 5. ÏÀÐÀËÅËÈÇÚÌ -

Опр. - Начин на изразяване, типичен за древната източна поезия, и особенно за библейската.

Þ Когато паралелизмът не се открива и не се взема под внимание, при разглеждането на даден библейски пасаж е възможно да се стигне до неправилно тълкуване.

1. СИНОНИМЕН -

Опр. - При него втората част на израза е смислово повторение на първата.

& Ïñ. 106:18 "È ïëàìíà îãúí â òÿõíîòî ñáîðèùå, ïëàìúê èçãîðè íå÷åñòèâöèòå”.

2. АНТИТЕЗИСЕН -

Опр. - Тук паралелната конструкция е противопоставена на първата.

& “Æåòâàòà å èçîáèëíà, à ðàáîòíèöèòå - ìàëêî”.

3. СИНТЕТИЧЕН -

Опр. - при който изразената в началото мисъл се доразвива във втората половина на конструкцията, за да се оформи по-пълно и цялостно изказване.

& Ïñ. 88:1-2 "È äåíÿ è íîùÿ ñúì âèêàë ïðåä Òåáå."

P 6. ÌÅÒÀÔÎÐÀÒÀ -

Опр. - е стилистична фигура, наподобяваща сравнението, но при нея често се заменя одушевеното с неодушевеното, абстрактното с конкретното, и обратно.

& (Áèò. 49:9) “Þäà å ìëàä ëúâ.” “Ãîñïîä å ïàñòèð ìîé” (Ïñ. 23:1).

Þ Не трябва да забравяме, че метафорите са само “стилистично средство”, макар че рисуват нещо, което е реално.

P 7. ÑÈÌÂÎËÚÒ -

Опр. - се използва в широк и тесен смисъл. В широк смисъл с него се обобщават стилистични фигури като метафората, алегорията, както и някои други средства за изразяване на преносно значение. Символът се отличава с богато емоционално съдържание. Затова трябва преди всичко да се почувства, а не да се дешифрира. Символът се използва и в по-тесен смисъл с цел да се разкрие дадена истина по вдъхновение и поръчение на Бога. Еремия си слага сам хомот, за да даде нагледен израз на идващото Вавилонско робство.

& (Åð. 27:2). Ðîãúò ñèìâîë íà âëàñò èëè ñèëà.

P 8. ÏÐÅÄÎÁÐÀÇÚÒ -

Опр. - е човек, събитие или предмет, който по някакъв начин в един по-ранен период от време дава нагледна представа за нещо или някой, за които предстои да се явят по-късно. Това е вид пророческо изображение. Предобразът в Библията обаче е историческо лице или събитие, което с някаква своя характеристика сочи бъдещо историческо лице или събитие, без предобразът да се отъждествява с образа.

Þ Пример: Потопът и Ной - християнското кръщение; Мелхиседек - Исус; Йосиф - Исус.

P 9. ÎËÈÖÅÒÂÎÐÅÍÈÅÒÎ -

Опр. - говори за неживи предмети като за живи същества.

& “Ðåêèòå íåêà ðúêîïëÿñêàò, íåêà ñå ðàäâàò è õúëìèòå” Ïî ñúùèÿ íà÷èí ñå îòúæäåñòâÿâà è ìúäðîñòòà (Ïð. 1:20).

P 10. ÏÐÈÒ×ÀÒÀ -

Опр. - е близка до сравнението, при което едно нещо се сравнява с друго, но при нея това става много по-пълно и пространно. Тя е разказ за нещо, което би могло да се случи в живота, но действителната и цел е да предаде дадена духовна истина (Мат. 13).

P 11. ÀËÅÃÎÐÈßÒÀ

Опр. - е разширена метафора. Тя наподобява метафората, при която за нещо се казва, че е нещо друго, но е по-пълна и пространна от нея. Алегорията е разказ, в който се предават много истини чрез различни метафори, докато в притчата обикновено се внушава само една важна истина. (Йн. 15:1-8) Лозата и пръчките.

P 12. ÈÐÎÍÈßÒÀ

Опр. - е стилистична фигура, чиято цел е да се изрази смисъл, противоположен на изказания. Иронизиращия наподобява или имитира своя противник или неговото гледище, за да ги осмее. Средствата за това са различни - израз на привидно положително отношение, хипербола и др. Иронията се схваща от целия контекст.

& “Èäåòå âúâ Âåòèë - è ãðåøåòå, â Ãàëãàë - è óìíîæàâàéòå ïðåñòúïëåíèÿòà” (Àìос. 4:4).

Извадки от “Речник на Библейските символи”

протопрезвитер Николай Шиваров изд. “Нов човек”

Няма коментари: