Уроци от живота: Има време...

Тези дни се случи нещо, което ме накара да разбера много неща и реших да го споделя с вас....:)

Два пъти вече посещаваме един човек, който е много скъп за мен и когото много обичам- учителя ми по пиано. Аз съм му говорила за Бог, но той слуша с най-голям интерес баща ми и се съгласи някой път да го заведем на църква.

Последния път, когато бях на урок и баща ми дойде да ми помогне със синтезатора. Бог говори в сърцето ми: ‘Кажи на баща си да не отлага. Нека да дойде да си поговори с него и да го вземе на църква тази неделя. Не отлагайте.” Но баща ми каза: “Някой път ще го вземем с колата. Нека да почакаме- когато аз проповядвам или когато е твоят ред да свириш и пееш. Има време...”

Края на предната седмица разбрах, че учителят ми е получил микроинсулт. Усещал е как цялата му лява страна се парализира. Слава на Бог, сега е добре. Мога отново да го видя и да поправя грешката си. Но ако се беше случило най-лошото?

Преди години имах подобен случай. Бог ми дава песни- вече имам 2 тетрадки. Цяла папка със статии и проповеди, една книга, която написах и за която повечето от вас знаят. Неща, които можеха да послужат за благословение във времето, но аз все си казвах: “Ще почакам, сега не съм достатъчно добра. Нека да стана достатъчно голям професионалист в музиката, да събера достатъчно пари. Има време..” И така отлагах четири години това, които отдавна трябваше да направя.

Докато един ден не се случи нещо. Пътувах за един от изпитите ми и нашият автомобил и един друг се блъснаха с голяма скорост. Колите бяха много повредени, ние излязохме и слава на Бог, ни нямаше нищо. Мен не ме е страх от смъртта, защото знам къде отивам, но в този момент си помислих за всички тези песни и проповеди, които никога нямаше да видят бял свят и да послужат за благословение, ако аз си бях отишла...

Колко пъти се случва точно така? Бог ни води да кажем на някой човек за Него, но ние си казваме: “Има време... Ще му кажа някой път”. Но ако стане така, както с учителя ми и никога вече не видим този човек, тогава какво?

Колко пъти Бог ни води да направим неща, но ние си казваме, както аз го правих: “Боже, сега не мога. Не съм достатъчно добър. Когато събера пари, когато стана професионалист в тази област...” А времето си тече и тече..”

След катастрофата, за която ви разказах, аз се промених. Дори и едно нещо да имам- песен, проповед, размишление върху Словото, ще го дам на Бог и хората. Дори и един човек да мога да благословя с нещо, ще го направя. Сега, не след два месеца или след две години. Има голяма разлика между чакането и отлагането. Много пъти Бог иска от нас да чакаме, но Той със сигурност не благоволява в отлагането не неща, които знаем, че трябва да направим.

Нека се задвижим в нещата, в които Той ни води. Нека да служим за благословение. Сега! Днес! Защото утре може да е късно...

Публикувано от milena_vn

http://www.mila.co.nr/