вторник, 18 ноември 2008 г.

ГРЪЦКИ ДУМИ ЗА "ВОДАЧ"


"Категетес" - Тази дума идва от 'категеомай', което означава "да водя в пътя". Това е водач, учител, лидер и е равнозначно на равин (Матей 23:8,10).

"Рабби" - означава "моят господар" и се използва за учител. Това е почетна титла в еврейските училища. Има три форми: "раб" - най-ниската степен на почит и уважение; след това "рабби" - "моят господар" - има по-високо ниво на почест и "раббуни" - което значи "моят велик господар" и е най-почетното от трите звания. Раббуни обикновено били старейшините на Синедриона и потомците на школата Хилел (Марк 10:51; Йоан 20:16)

"Кубернетес" - думата идва от 'кубернао' - "управлявам". Означава началник на кораб, капитан или кормчия, който е отговорен за управлението на кораба (Деяния 27:11; Откровение 18:17).

"Ходегос" - тази дума идва от 'ходос', означаващо "път", и 'хегеомай' - "водя". Това е водач, водител в пътя (Деяния 1:16; Матей 15:14; 23:16; Римляни 2:19).

"Куриос" - тази дума идва от 'курос', което означава "сила, мощ". Означава "Господ", "господар", "притежател" и е Новозаветният еквивалент за Старозаветното име Йехова. Използва се за: притежател на имущество (Матей 20:8); стопанин на дома (Матей 15:27); съпруг (I Петрово 3:6); римски император (Деяния 25:26); езически богове (I Коринтяни 8:5). Когато след думата следва родителен падеж (за притежание) и не е членувана, означава абсолютна власт над предмета (Матей 9:38; Лука 10:2).

Исус Христос е Върховният Господ и Суверен (най-висш) в цялата вселена. В Откровение 4:8 е наречен "Куриос хо Пантократор" - Всемогъщият Господ или буквално преведено "Вседържител" (Който държи всичко в ръцете си).

"Деспотес" - "господар, който притежава върховна власт; абсолютен владетел; деспот". Употребява се за някой, който притежава неограничена власт, докато "куриос" изразява в по-ограничен смисъл упражняване на морална власт за добро. Исус е "Куриос" заради Неговата всемогъща грижа, но Той е и "Деспотес" на всички неща (над всичко). Може да бъде използвано за глава на семейство (I Тимотей 6:1) и за върховната власт на Исус като Бог (Деяния 4:24; II Петрово 2:1; Юда 4).

"Ойкодеспотес" - идва от 'ойкос' ("къща") и 'деспотес' ("господар"). Означава господар на къщата, глава на семейството, стопанин (Матей 10:25; 13:27; 24:43; Марк 14:14; Лука 12:39; 22:11).

"Дунастес" - тази дума идва от познатия глагол 'дунамай' - "мога". Означава някой, който притежава сила или заема висока позиция (Деяния 8:27), управител или владетел. Исус е Абсолютният Властител (I Тимотей 6:15).

"Епистатес" - думата идва от 'ефистамай' - "стоя над, отгоре" и означава "някой, поставен над; префект; господар като цар; командир на кораб; военен офицер; надзирател; управител на гимнастически салон или на обществени дела" (Лука 5:5; 8:24,45; 9:33,49).

"Архегос" - идва от 'архе', което значи "начало" или "управление" и от 'аго' - "водя". Това е някой, който е автор, създател, водач, вожд, първият, княз, лидер, капитан - някой, който е първоизточникът, причината за нещо. Можеш да бъдеш причината за нещо, но не и началото. Исус е Начинателят на живота (Деяния 3:15) и на вярата (Евреи 12:2).

"Архон" - идва от 'архо' - "управлявам". Означава управител, княз, вожд, магистрат (Матей 9:34; 20:25). Може да се използва за член на Синедриона (Йоан 3:1; 7:45-50) или за началник на синагогата (Матей 9:18,23; Марк 3:22; Лука 8:41). Употребена е за Исус (Откровение 1:5); за Моисей (Деяния 7:27,35); за първосвещеника (Деяния 23:5); за граждански съдия (Лука 12:58); за личности с тежест и влияние сред религиозните секти (Лука 14:1; Йоан 7:26; Деяния 3:17); за началника на падналите ангели (Матей 9:34); за Сатана (Ефесяни 2:2). "Архон" е някой, който временно действа като водач, докато "архегос" има наследственото право да бъде водач, със значение на автор или източник.

"Хегемон" - Тази дума идва от 'хегеомай', което означава "водя, управлявам". Това е водач, командир на армия. В Матей 2:6 е водач, вожд, глава. Използвало се като название за префект, губернатор, легат или прокуратор (Матей 10:18; Марк 13:9; Лука 21:12; I Петрово 2:14). В Римската империя имало два вида провинции: сенатски и имперски. Сенатските провинции били управлявани от Сената, без за това да се разполагат военни сили, които да контролират положението. Това се осъществявало чрез назначаването на проконсули ("антупатой" - виж Деяния 13:7, 8, 12; 19:38). Службата им траела една година.

Имперските провинции, в които се използвала военна намеса за поддържане на реда, били под пряката власт на императора. Сирия, която включвала под-провинциите Финикия и Юдея, била имперска провинция. Императорът назначавал легати - военачалници - за да управляват тези провинции. Легатите, избирани обикновено измежду сенаторите, имали по-голяма власт дори от проконсулите.

Август бил първият, който използвал независими чиновници - прокуратори - за да ръководи обществените финанси на провинцмиве.`Прокураторите обикновено били свободни граждани с добра репутация, които нямали юридическа власт да налагат събирането на данъците до 50 г.пр.н.е. Август използвал също префекти, или военни офицери, които управлявали малки провинции или области от големите провинции като Юдея. По-късно, Клавдий назначил префекти под името прокуратори, които често били подчинени на легатите. Оттам, названието прокуратор (епитропос) често било използвано за префект (епархос - не е използвано в Новия Завет).
"Хегемон" е употребено в Новия Завет за префекти, прокуратори, на Юдея: Пилат (Матей 27:2,11,14,15,2123,27; 28:14; Лука 20:20); Феликс (Деяния 23:24,26,33,34; 24:1,10); Фест (Деяния 26:30).

"Стратегос" - тази дума идва от 'стратос', което означава "армия" и от 'аго' - "водя". Това е военачалник, командир или генерал. В гръцките градове това били главните магистрати или префекти. "Стратегос" били наричани римските офицери-консули и също управителите на градове. В римските колонии и самоуправляващи се градове главните магистрати били обикновено по двама, понякога от 4 до 6, и били наричани "претори" на латински и "стратегос" на гръцки: магистратите във Филипи, където имало римска колония (Деяния 16:20,22,35,36,38); началникът на храмовата стража (Лука 22:4,52; Деяния 4:1; 5:24,26).

"Етнархес" - идва от думата 'етнос' - "нация" и 'архо' - "царувам". "Етнарх" е владетелят на един народ (II Коринтяни 11:32).

"Тетрархес" - 'тетра' означава "четири", докато 'архо' означава "управлявам". "Тетрарх" е управителят на една четвърт от даден район или провинция. По-късно, става обичайно название сред римляните за тези, които управлявали каквато и да било част на дадена провинция или царство, подчинено само на римската империя. Употребено е за Лисаний (Лука 3:10; Ирод Антипа (Матей 14:1; Лука 3:19; 9:7; Деяния 13:1).

"Архитриклинос" - Думата идва от 'архи' - означаващо "ранг", и 'триклинос', което означава "три" ('треис') и "диван, канапе" ('клине'). Това било водач, управител или домакин на тържество - този, който ръководел забавлението, настаняването на гостите и т.н. (Йоан 2:8,9). Римляните имали три дивана, разположени около квадратна маса в трапезарията, като от четвъртата страна на масата било оставено празно място, за да има достъп за слугите, обслужващи масата. Това бил човекът, който пръв опитвал виното, да не би пияните гости да си помислят, че пият вода. Гърците наричали този вид управител "сумпосиархос", защото водел "сумпосион" - "банкетен празник" - или "трапедзопойос" - този, който приготвя или подрежда храната за "трапедза" - "маса за хранене".

"Мегистос" - означава "велик, силен; превъзходен" (II Петрово 1:4).

"Мегистанес" - хората от най-висш ранг, големци (Марк 6:21; Откровение 6:15).

"Космократор" - 'космос' - означава "светът", докато 'кратор' идва от 'кратео', означаващо "държа". За Сатана се говори като за "князът на този свят" (Ефесяни 6:12; Йоан 12:31; II Коринтяни 4:4).

"Политархес" - 'полис' означава "град"; 'архо' означава "водя". Затова тази дума се употребява за управител на град, префект или магистрат (Деяния 17:6,8).

"Аитиос" - "причина, източник", например на спасението в Евреи 5:9, където се говори за Мелхиседек като прототип на Исус Христос.

"Хилиархос" - 'хилиои' означава "хиляда", а 'архо' означава "управлявам". Това е военен офицер, който командва хиляда души (хилядник) (Марк 6:21; Йоан 18:12; Деяния 25:23). Може да бъде капитан или началник на храмовата стража (Деяния 21:31-33; 22:24, 26-29; 23:10,15,17-19,22; 24:7,22; Откровение 6:15; 19:18).

"Стратопедархес" - 'стратопедон' е "войскови лагер", а 'архо' означава "управлявам". Това е главният офицер в лагера, както този, в чийто ръце беше предаден Павел в Рим (Деяния 28:16). Според някои се отнася за охраната на затворниците, изпратени в Рим (Филипяни 1:13).

Няма коментари: