четвъртък, 13 ноември 2008 г.

ЕДИНСТВОТО


Никъде в Библията не се казва, че ние трябва да създаваме единство. Но ни е заповядано да поддържаме единството, което вече съществува. Павел ни наставлява да поддържаме “единството, което дава Духът” (Еф. 4:3, NEB). Нашата задача не е да изобретяваме единството, а да го признаваме.

Аз имам две сестри и един брат. Ние сме братя и сестри, защото имаме едни и същи родители. Сигурен съм, че на моменти не им се е искало да са ми братя и сестри, но те не са имали избор.

Нито пък ние имаме. Когато някой нарича Бог свой Баща, а Исус свой Спасител, той е мой брат или сестра – независимо от името на неговата деноминация или църква.

И между другото имената, с които толкова парадираме не съществуват на небето. В книгата на живота не се цитира името на деноминацията ти. Защо ли? Защото не деноминацията те спасява. И ми е чудно след като на небето няма деноминации, защо тук на земята има?

Какво ще стане – сега, знам, че тази идея е налудничава – но какво ще стане, ако всички църкви се съгласят на определена дата да променят имената си и да се казват вече само “църква”? Какво ще стане, ако премахнем всички деноминационни обозначения и станем просто “християни”? Така, когато хората си избират в коя църква да ходят, няма да я избират по надписа отвън, а по сърцата на хората вътре. А когато ни попитат в коя църква ходим, няма да рецитираме някакъв етикет, а само ще назоваваме адреса.

Тогава християните няма да са известни с това, което ги разделя, а с това, което ги обединява – нашият общ Баща.

Налудничава идея? Може би.

Но мисля, че на Бог ще му хареса. Та тя по начало си е негова...

Из “Нежни гръмотевици”, Макс Лукадо

http://www.menorapress.com/new.html

Няма коментари: