четвъртък, 6 ноември 2008 г.

Да видиш доброто

На една улица в Йерусалим лежало болно куче. Един от минувачите хвърлил камък по него и казал, че е краставо. Друг го подритнал и казал, че не е виждал толкова проскубано и грозно псе. Трети се подиграл на стърчащите му кости и го нарекъл мърша.
Тогава се приближил един странник, спрял се пред лежащато в праха болно куче и казал:
- Какви хубави бели зъби има.
Във всеки пропаднал човек има нещо ценно. И това е неговата душа. Бог иска да прозрем тази истина, за да насърчим с думи падналия.
Когато видим някой паднал човек, вместо да вземем камък и да го замерим, по-добре е да му помогнем да се изправи.

Бъдете благословени.

Няма коментари: