вторник, 18 ноември 2008 г.

НЕ СЕ БЕЗПОКОЙТЕ ЗА НИЩО! Матей 6:25-34; Филипяни 4:6-7

Една сутрин на излизане от града един човек се срещнал лице с лице със Смъртта. Човекът я попитал:

- За къде си се запътила така?
- Отивам да прибера сто човека. – отговорила Смъртта.
- Но, това е ужасно! – паникьосал се човека.
- Ами, какво да правя като такава ми е работа. – отвърнала смъртта и продължила към градчето, закъдето се била запътила.

Ужасен, човекът се обърнал обратно, минал през по-преки пътеки и побързал да предупреди всеки, който може за плана на Смъртта.

При падането на вечерта човекът отново срещнал Смъртта.

- Ти ми каза, че ще вземеш сто човека, тогава защо умряха хиляда? – попитал я той.
- Аз спазих обещанието си! – отвърнала Смъртта – Аз взех само сто човека. Безпокойството, което ти създаде, взе останалите!

В желанието си да предупреди приятелите си за възможна смърт човекът всъщност разсял безпокойство, което вместо до положителен, довело до отрицателен ефект. Ако деветстотин от тези хиляда човека не били информирани за идването на смъртта, те щели да запазят живота си... Но поради страха, който ги обладал, всички те се разболели и умрели.

В Новия завет „безпокойство” е сложна гръцка дума, състояща се от думите "разделям" и "ум". Да се безпокоим означава да имаме ум, разделен между положителните и отрицателните мисли. Безпокойството изопачава представите ни, разстройва работата ни, отнема душевния ни мир, разболява тялото ни, разкривява лицето ни. То разрушава приятелствата ни, побеждава вярата ни и поглъща енергията ни. Ако някога сте били хванати в капана на безпокойството, знаете, че това е вярно.

Ето, обаче, как Господ Исус ни освобождава от безпокойството (Матей 6:25-34):

25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? 26 Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? 27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? 28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; 29 но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. 30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? 31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? 32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. 33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. 34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.

Вижте, целият този пасаж е построен върху логиката на по-голямото и по-малкото. Исус не само ни заповядва да не се безпокоим, той ни дава аргументи и причини поради които да не се безпокоим. Кое е по-голямото – животът или храната? Тялото или облеклото? Ако Бог ни е дал тела и живот в тях, то той няма ли да се погрижи и за храна, която поддържа живота и за облекло, което да покрива и стопля тялото? Кой е по-важен – човекът или птиците? Ние или полската трева? Ако Бог храни птиците, които са толкова ефтини, то няма ли да храни и нас, които сме толкова по-скъпи от тях? Ако Бог облича полската трева, която е толкова по-кратковременна от човека, то няма ли да облича и нас? Ако Бог е направил по-голямото за нас – да ни даде тяло и живот, то Той ще направи и по-малкото – да ни даде храна и облекло. Ако Бог храни по-ефтините и облича по-кратковременните, то няма ли да храни и облича и нас, които сме по-скъпи и по-дълготрайни (да не кажа, че на повярвалите в Христос Той е дал и вечен живот!)? Това е Христовата логика. Затова Той ни заповядва да не задаваме въпроси като:

· Какво ще ядем?

· Какво ще пием?

· Какво ще облечем?

Това са въпроси, които могат да бъдат задавани само от хора, които нямат такъв грижовен небесен Отец, какъвто имаме ние.

Исус поучаваше, че ако Бог храни небесните птици и облича полските кремове, то той сигурно ще се погрижи и за нашата храна и облекло. Бог е на наша страна. След като е създал света, Той не е седнал да гледа какво ще се случи от тук нататък. Ние не сме актьори или кукли. Бог е непосредствено заинтересуван от Своето творение и активно включен в снабдяването на неговите нужди. Нас, човеците, Той цени дори повече от останалата част от природата. Птиците, които въобще не работят, имат достатъчно подходяща храна. Дори цветята, които са толкова краткотрайни имат прекрасни и модерни дрехи. Ако Бог промисля за тях, то не е ли логично, че Той ще се погрижи и за нас, тъй като ние сме много по-скъпи (Матей 6:26)?

Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

Бог знае, че ние имаме нужди. Знае какви са. Така че, Исус ни призовава да не се държим като хора, които нямат Бога.

БЕЗПОЛЕЗНОСТТА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО

Безпокойството не постига нищо. В ст.27 Исус казва: "кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?" Често притеснението не само че не помага, но напротив – има обратен ефект. Ако човек започне да се безпокои затова, че оплешивява, то безпокойството от този факт може само да ускори процеса. Ако се страхува да не се разболее, това може да понижи имунитета му и да повиши възможността за заболяване. Ако се притеснява да не го съкратят, това може само да понижи вниманието и работоспособността му и да даде причина за неговото освобождаване от работа. В Лука 12:25,26 Господ Исус казва:

25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?

Някой е казал: "Безпокойството е губене на днешно време за задръстване на утрешните възможности с вчерашни неприятности". Т.е., ако нещо лошо се е случило преди, ние смятаме, че то ще се случи отново и това блокира нашата инициатива.

ПЪРВИТЕ НЕЩА НА ПЪРВО МЯСТО

Добре, Исус казва да не се безпокоим. Лесно е да се каже. Но какво да направим на практика? Две неща – поддържане на правилни приоритети и уповаване на Бога в молитва. Първото се намира в нашия текст в Матей 6:33:

33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

За съжаление ние често допускаме нашите приоритети да се обърнат с главата надолу. Безпокоим се какво ще се яде, а дори и не си помисляме за това какво ще правим със живота, който ни дава храната. Безпокоим се какво ще носим, но не сме достатъчно загрижени за това какво правим с телата, които обличаме. Правим всичко за да можем да живеем колкото се може по-дълго, а почти не мислим за това, което идва след като животът свърши.

Никой не казва, че храната и облеклото са маловажни. Но те не са най-важното нещо. Онова, за което трябва да мислим най-много, е това, което има най-голямо значение. Когато поставим първите неща на първо място, тогава придобиваме правилната перспектива и това ни дава сила да посрещаме предизвикателствата на живота без излишно безпокойство.

Кои са най-важните неща? "...Неговото царство и Неговата правда..." Нашата основна цел в живота трябва да бъде не да угаждаме и да служим на себе си, а да се приближаваме при Бога, да растем в христоподобие, да работим за интересите на Божието Царство.

Ако осъществяването на Божиите интереси продължава да продължава да бъде наша цел в живота, то Той ще се погрижи за всичко останало. Правилните приоритети ще организират добре живота ни и това ще ни донесе мир и спокойствие в Господа.

ЗАЩИТАТА НА БОЖИЯТ МИР

Другият ключ към свободата от безпокойството е молитвата (Филипяни 4:6-7).

6 Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; 7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.

Виждате ли тайната за разчупването на оковите на безпокойството? Представяйте вашите искания и нужди пред Бога. Положете грижите и проблемите си в Неговите ръце. Тогава ще можете да имате мира, който може да Ви даде само Той! Неговият мир ще пази сърцата и мислите ни, така че да не се занимаваме с излишни неща, а само с въпросите на небесното царство.

7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.

Думата "пази" в ст.7 е военен термин, който означава поставяне на часовой. Ние имаме нужда от този страж, защото в някои случаи безпокойството може да се окаже по-страшно дори и от смъртта. Ако възложим нашите грижи на Бог, обаче, Той няма да допусне безпокойството да ни навреди. Ще постави Неговия мир като страж над нашите сърца и умове, така че да бъдем в безопасност. Опитвали ли сте тази Божия благодат?

В неговото послание Апостол Петър ни казва една добра новина (1 Петрово 5:7):

7 и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.

КАК РЕАГИРАМЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ

Разказва се за един селянин, който имал старо магаре. Магарето било добро, но веднъж се случило така, че то паднало в кладенеца, който бил на двора. Селянинът чул магарето да "реве" (или каквото там правят магаретата когато паднат в кладенец). Започнал да се оглежда – откъде го зове стария му приятел. Най-накрая установил, че жалния зов идва от дъното на кладенеца. Домиляло му за магарето, но тъй като преценил, че не може го извади от там, решил да го засипе с пръст и така да сложи край на мъките му. Повикал комшиите си, казал им какво се било случило, и ги помолил да му помогнат да донесат пръст, за да погребат старото магаре в кладенеца.

Когато първите лопати пръст започнали да падат върху гърба на магарето, то се стъписало и изпаднало в хистерия – започнало още по-силно и жално да реве. Но докато селянинът и неговите съседи продължавали да хвърлят пръст върху гърба му, една мисъл го осенила. Изведнъж му просветнало, че всеки път когато лопата пръст се изсипе върху гърба му, то може да се отърси и да пристъпи напред-назад, наляво-надясно. Това правело то лопата след лопата. "Отърси се и пристъпи... отърси се и пристъпи..." – повтаряло си магарето през цялото време докато лопатите с пръст падали върху гърба му, за да се насърчи. Без значение колко болезнени били ударите и колко печална изглеждала ситуацията, то успявало да преодолява паниката и продължавало да се отърсва и да престъпва.

Не след дълго старото магаре, разнебитено и изтощено триумфално пристъпило над гърловината на кладенеца и излязло от него. Това, което изглеждало, че ще го погребе, всъщност го благословило... и то поради начинът по който то реагирало на бедата.

Така се случва и в живота. Бедите, които идват към нас за да ни "погребат", обикновено имат в себе си потенциала да бъдат за наша полза и благословение. Ако собственикът на магарето не бил решил да го погребе, той не би му дал възможност то да излезе от кладенеца като стъпва върху падналата върху него пръст. Виждате ли, не е важно какво ни сполетява, важно е как ние реагираме на проблемите и безпокойствата. Както магарето се отърсвало и пристъпвало, нека така и ние да подреждаме приоритетите си и да възлагаме грижите си на Бога в молитва, да подреждаме приоритетите си и да възлагаме грижите си на Бога в молитва.

Ако посрещаме нашите проблеми и безпокойства позитивно, ако откажем да се паникьосваме, да се огорчаваме и самосъжаляваме, то ние бихме могли да запазим присъствие на духа и чрез Христос да бъдем „повече от победители” във живота. В Римляни 8:35-39 ап. Павел възкликва:

35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?36 (защото, както е писано:

"Убивани сме заради Тебе цял ден;

Считани сме като овце за клане").

37 Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. 38 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, 39 нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.

събота, 12 Февруари 2005 г.

Няма коментари: