четвъртък, 13 ноември 2008 г.

Големият грях

К.С.Луис


Съществува порок, от който не е лишен нито един човек на света. Чувал съм хората да признават, че имат лош характер или че не могат да устояват на жените, както и на пиенето, или дори че са страхливци. Но не мисля, че изобщо някога съм чувал човек, който не е християнин, да обвинява себе си в този порок.
Според християнските учители основният грях, най-голямото зло, е гордостта. Липсата на целомъдрие, гневът, алчността, пиянството и всичко останало е дребна работа в сравнение с нея. Именно поради гордостта дяволът е станал станал дявол: тя води към всички други пороци. Гордостта е състояние на съзнанието, изцяло насочено срещу Бога.
Почти всички злини на света, които хората отдават на алчността или егоизма, всъщност в далеч по-голяма степен са резултат от гордостта. Гордостта се корени в желанието за власт. Защото, разбира се, властта е онова, на което гордостта действително се наслаждава: нищо не може да накара човек да се чувства над другите така, както способността да си играе със съдбите им. Именно гордостта е основната причина за нещастието на всеки народ и всяко семейство от началото на света. Гордостта винаги означава вражда - тя е вражда. И не само вражда между хората, тя е враждебност към Бога.
Тук изниква един особено сериозен въпрос. Как може хора, които съвсем очевидно са преизпълнени с гордост, да казват че вярват в Бога и да се смятат за много религиозни. Опасявам се, че те се прекланят пред един въображаем Бог.
Ужасно е, че най-лошият от всички пороци може да се промъкне неусетно в самия център на религиозния ни живот. Но можем да разберем защо става така. Другите, не толкова страшни пороци произтичат от дявола, който ни въздейства чрез животинската ни природа. Но този порок съвсем не се корени в животинската ни природа. Той идва направо от ада. Изцяло духовен е и затова е далеч по-коварен и смъртоносен.
Много хора са преодолели страха, похотта или лошия си характер, като са се научили да мислят, че те са под тяхното достойнство, т.е. чрез гордостта. Дяволът се смее. Той е напълно удовлетворен да гледа как вие ставате целомъдрен, смел или изпълнен със самообладание при условие, че през цялото време той гради у вас диктатурата на гордостта - също както би изпитал задоволство да види как заздравяват премръзналите ви крайници, ако можеше в замяна да ви причини рак. Защото гордостта е рак на духа: тя разяжда самата ни способност да изпитваме любов, удовлетворение и дори здравия ни разум.
Не трябва да смятаме, че Бог забранява гордостта, защото се обижда от нея, или че смирението, което Той изисква, се дължи на собственото Му достойнство - като че ли самият Бог е горд. Той ни най-малко не се безпокои за Своето достойнство. Ако Той се опитва да ни направи смирени, то е за да ни освободи от тези глупави, грозни маскарадни костюми, с които всички сме се докарали и важно се перчим като малки идиотчета. Бих искал самият аз да напредна малко повече със смирението. Но ако някой иска да постигне смирение, мисля че мога да му посоча първата стъпка. Първата стъпка е да осъзнаете, че сте горд. А това е доста сериозна стъпка. Във всеки случай преди нея не може да се направи каквото и да било друго нещо. Ако смятате, че не сте надменен, това означава, че в действителност сте много надменен човек.

Няма коментари: