четвъртък, 13 ноември 2008 г.

Отстъплението

Чарлз СПЪРДЖЪН


Отстъплението сред Божиите люде е често срещано явление. То започва в мислите и сърцата ни, после се проявява в делата ни и, боя се, то е толкова разпространено сред християните, че едва ли има и един от нас, който някога да не го е преживявал. Да, ние жалко сме се провалили в много неща и трябва с искрено наскърбени сърца да изповядаме своето отстъпление и да смирим себе си пред Бога.
Ако размислим, ще разберем, че отстъплението е едно от най-опасните неща, в които Божието чедо може да изпадне - то застрашава цялата ни радост, сериозно намалява полезността ни и излага на опасност нашето бъдеще. Никой, който е изповядал, че е християнин, не изпада в голям явен грях изведнъж. Преди това отстъплението му постепенно се е задълбочавало. Виждали ли сте дърво, съборено от силен вятър? Ако се вгледате внимателно в него, ще откриете в 90% от случаите, че различни насекоми са го прояждали години преди това и то е изгнило. Ето защо, когато е дошло изпитанието, с него се е случило онова, което дълго време се е развивало във вътрешността му.
Ако се подхлъзнете по заледен планински склон, може би няма да се нараните от първото си залитане, ако успеете да се задържите и спрете. За съжаление така не можете да контролирате греха. Когато се подхлъзнем, устремът на падането ни увлича и става все по-трудно да се освободим от набраната инерция. Отстъплението е опасно дори и в начална степен, защото не знаем докъде ще ни доведе, но със сигурност знаем, че ще повлече и други. Старите биолози са изследвали една риба, която наричат ремора и която според тях може да се захване с вендузите си за плавателен съд и да забави скоростта му. Отстъпилите християни са подобни "ремори" за добрия кораб на Църквата, те са като израстъци върху нея, които пречат на пътуването. Когато някой се държи светски, безгрижно, несериозно и се е предал на алчност, той подбужда и други да направят същото и се превръща в пример, който мнозина ще последват.
Бих искал да мога да ви опиша как изглежда отстъпникът, но за съжаление не мога. Мога обаче да ви представя една тъжна, но реалистична картина на това, в което християнинът може да се превърне духовно. Той може да се разболее от духовна туберкулоза и да отслабва все повече и повече, докато животът почти го напусне. Той няма да умре, защото животът му е скрит с Христа в Бога, но може да отстъпва все повече и повече, докато изнемощее напълно и бъде завладян от съмнения, страхове и хиляди болести. Отстъпникът няма сила за служение, с нищо не е полезен на църквата, а кара другите християни да го наблюдават, да му помагат и да се грижат за него. Нуждае се от утеха и насърчение, но те не му носят почти никаква радост. Той е жив, но това е един смутен, жалък и нещастен живот. Вярата му дава малко сила и много безпокойство. Малко са обещанията, на които уповава, и много са страховете, които го преследват. Той ще се спаси, но "като през огън".
Когато човешкото сърце започне да се отдалечава от Бога, то прилича на камък, откъснал се от висока кула, който стремително лети надолу. Никой не може да го задържи на мястото му или да го задържи във въздуха, освен Божията ръка, която е способна да превъзмогне гравитацията, да възпре разрастването на греха и да възвърне предишното състояние.

Няма коментари: