четвъртък, 20 ноември 2008 г.

Служението наречено Говорене




Искам да споделя с вас нещо, което отдавна е в сърцето ми и чувствам, че трябва да го напиша. На първо място, за да насърча себе си и след това, за да се замислим всички.


Ще започна, разказвайки ви нещо. Спомням си, че когато повярвах, ми попадна една книга, която повечето предполагам сте чели: “Великите генерали”. Там се разказваше за мъже и жени, които са правели велики неща за Бог. Хора са се изцелавали, Святият Дух се е изливал с пълна мяра. И аз само четях тази книга и си казвах: “Господи, искам да бъда като тези хора. Искам и аз така.” Представях си живота си по следния начин: Отивам някъде, казвам две думи и хората буквално падат от присъствието на Бог. Много пъти ми ставаше мъчно, че не мога да съм като Бонке или като някой друг например.
Както и да е, времето си минаваше и колкото повече време прекарвах с Бог, толкова повече Той ми показваше една друга перспектива за живота ми. Показваше ми, че нещата, които за ценни за нас, хората, много пъти имат много малко значение за Него. И обратното- нещата, които ние не забелязваме, имат такава голяма цена в Неговите очи.
Разбирате ли? Просто Бог не оценява живота ни така, както ние го правим и ако не разберем какво иска ТОЙ, може да стане така, че да кажем: “Господи, не в Твое име ли извършихме толкова велики дела.” А Той да ни отговори: “Никога не съм ви познавал. Махнете се от мен всички, които вършите беззаконие.”
За да сме ефективни пред Бог и да правим нещата, които Той има за нас, трябва да познаваме Неговото сърце!
За какво ви говоря ли? Случвало ли ви се е и вие като мен в началото на вярата ми да погледнете някой пастор, утвърден лидер или известен хвалител и да си кажете: “Ето, това е пълноценен живот. Ех, да бях като него...”Знаете ли защо се случва така? Защото съзнателно или подсъзнателно си мислим, че тези, които са на платформите, са най- плодотворни пред Бог. И защото много пъти измерваме Божиите неща с нашите човешки теглилки. Но какво е в Неговото сърце? Какво е в Неговото сърце?
Добре, искаш да си плодотворен християнин? Да служиш на Бог, да живееш на максимум? Нали така? Тогава какво правиш с тези, мъничките неща, които никой не вижда и които са толкова важни за Него? Искаш да имаш нови благословения и служения, но какво правиш с тези, които Бог вече ти е поверил?

Има три много важни служения (или могат да се нарекат ресурси), които всички ние притежаваме. Времето, Парите и Думите ни.
Всички имаме време, нали? Но какво правим с времето си? Използваме ли го за смислени неща или го пилеем? В какво инвестираме този толкова ценен ресурс?
А какво да кажем за парите ни? Получаваме пари, нали? Но всъщност въпросът е какво правим с тях и как ги използваме.
Само ако усвоите тези три служения пред Бог, няма да има нужда да сте пастори и евангелизатори. Ще имате толкова плод пред Бог, колкото не можете да си представите!!!

А какво правим с нашите думи? Как служим на Бог с тях? Изобщо мислим ли какво приказваме? Осъзнаваме ли, че те имат невероятна сила и са служение пред Бог, което ако не е най- важното, то е едно от най- важните и плодотворни, които могат да съществуват? Не, не се замисляме. Или ако въобще го правим, то със сигурност не е достатъчно. Апостол Павел не се шегува като казва, че смърт и живот има в силата на езика!


Видове неправилно говорене, за които Словото ни говори:

1) Празни приказки
“Казвам ви, че за всяка празна приказка, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.” Матея 12:36
Бог ни предупреждава, че ще отговаряне за всяка празна приказка, която кажем на земята!!!

Какво означава да говорим празни приказки? Ако трябва да дадем определение за празни приказки, то би било следното:
Говорене без реална цел и съдържание, говорене заради самото говорене
Докато разсъждавах върху темата, стигнах до три вида празни приказки.
-Дърдорене, празнословие
-Празни обещания
-Подмятане, подигравки, неприлично говорене
Ако се сещате за друго, можете да ме допълните.

Знаете ли, става ми много, много тъжно, когато съм в компанията на християни и часове наред единственото, за което става въпрос, са мотори, коли, гримиране, дрехи и т.н. Тъжно, нали? Тогава бих попитала: Къде е сърцето на тези хора? Баща ми каза нещо, което много ми хареса: “Милена, ако искаш да разбереш къде е сърцето на един християнин, виж кога му блестят очите. Ако очите му блесват, когато заговори за дрехи и може часове наред да говори за това, значи сърцето му е в дрехите.” Къде е нашето сърце? Бог ни казва: “Защото от онова, което което препълва сърцето, говорят устата” (Матея 12:34)
Това означава ли, че трябва да говорим само на духовни теми? Определено не. Няма как да сме на работа например и по цял ден да говорим само за това. Но.. случвало ли ви се е да разговаряте с влюбен човек? За каквото и да стане въпрос, той веднага го свързва с любимата- ако говори за залеза, се сеща как са го гледали заедно, ако говори за цветя, това му напомня за любимите й цветя. И така може да говори с часове, защото я обича. А ние? Влюбени ли сме в Исус или Той отдавна е отишъл на заден план, скрит някъде в задната част на гардероба, някъде между дрехите, моторите и всички други неща в нашия живот? Нещо друго би се случило, ако когато се събираха, християните си говореха за Бог, обменяха си мисли, насърчаваха се, молеха се едни за други, така, както пише в Библията:
“И разговаряйте се с псалми, химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си” (Ефесяни 5:19)
Защото нищо не може да сближи двама човека така, както разговорите за Бог, молитвите и взаимното насърчение. Затова ни е призовал Бог, да даваме живот на другите!


Следващ въпрос: Когато говорим мислим ли какво излиза от устата ни? Или го правим ей така, заради идеята? Вижте каква цел на говоренето ни представя Бог пред нас:
“Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, ЗА ДА ПРИНЕСЕ БЛАГОДАТ НА ТЕЗИ, КОИТО СЛУШАТ”. Ефесяни 4:29
“Ето, НИЕ туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоравят и обръщаме цялото им тяло.” (Яков 4:3).
Бог ни казва, че ние сме отговорни за думите, които излизат от устите ни. Имаме безценен ресурс- нашите думи, а дори не се замисляме за това. Дори не мислим какво говорим. Все едно да притежаваме 1000000 $ и дори да не знаем за това!!! Колко много неща бихме могли да направим с тях, нали? Съшото е и с нашите думи. Целта на говоренето ни трябва да бъде, както се казва в горния стих, да служим за насърчение на хората, това да им принесе ползва, а не просто да излизат думи и празнословия от устите ни. Думите са невероятен ресурс и служение пред Бог! Нека да не бъдем нехайни и безотговорни, защото ще отговаряме за всяка празна дума в съдния ден! Ако само можеше в пълнота да го разберем...



2) Клюки, одумване, клевета, раздори

Слагам ги в една категория, защото са свързани помежду си.
“И като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване” (I Петрово 2:1)
Защото се боя, да не би... да има между вас раздор, завист, пасризанства, одумвания, шушукане, големствувания, безредици”.
( II Коринтяни 12:20)

Нека да ви дам кратки определения за всяко едно от тях:

- Клюка- разпространение на лична информация за даден човек без неговото изрично съгласие
- Одумване- говорене на двама човека срещу трети в негово отсъствие
- Клевета- разпространяване на погрешна информация за някой
- Раздор- Влизане в безсмислени спорове или спомагане за това други хора да влязат в такива


Много сме добри в тези неща, нали? “Ех, да знаеш този днес как беше облечен, и какво научих за него... А пасторът- сбърка един стих днес. Видя ли го как се издъни? А Милена, мале, обърка два акорда на пианото..” И така нататък. И после идва човекът, усмихваме му се и го наричаме наш брат. Ако само барчетата и кафетата имаха уши....
Защо се получава така ли? Защото много хора нямат свой собствен живот, няма неща, които да са ентусиазирани да правят за Бог. И тъй като си нямат свое видение, те само се занимават с живота на другите.
А Бог изрично ни предупреждава срещу тези неща: “Опитвайте,що е благоугодно на Господа; и не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по- добре ги изобличавайте, защото това, което скришом вършат непокорните, срамотно е да се говори. А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината, понеже всяко нещо, което става явно, е осветено.” Ефесяни 5:10-13

Една от любимите ми глави в Библията е Коринтяни 12 глава. Там Бог казва, че ако една част от тялото страда, другите страдат заедно с нея. Получава ли се обаче това на практика в църквите? За съжаление не. Казват, че християнската армия била единствената, която убивала своите ранени. За съжаление много пъти се получава така, че една част кърви, ранена е, а всички други части вместо да помогнат, стоят и гледат как тя е безпомощна и кръвта тече от нея, без да направят нищо. Или още по- лошо- чрез думите, осъждането си сипват още сол в раната. Представяте ли си както би станало, ако това се случваше във физическото ни тяло? Виждаш, че брат ти страда, бърка някъде, кажи му го, но му го кажи мило, С ЛЮБОВ. Любовта е тази, която събаря планини и разтопява сърца. Това е начинът, по който бог работи с нас- с любов. Недей допълнително да нараняваш брат си, той вече може да страда за греха си. Помогни му, подай му ръка, вместо да говориш зад гърба му! На това ни учи Бог!


А какво да кажем за говоренето против лидерстовото- пастор, хваление и т.н., толкова често срещано в църквите? Искате стихове за това? Прочетете си Римляни 13:2.
Те са под прожекторите и всяка тяхна бръчка, всяко несъвършенство блесва, особено когато само седим отдолу и нищо не правим. Много пъти очакваме, че пасторът и лидерството ни трябва да са идеални и да не правят грешки. Но те са хора като нас. Когато ги обсъждаме и говорим против тях, ние всъщност служим на Дявола. Защо ли? Ами защото на него това му е целта. Ако събори лидера на една църква или служение, много вероятно е целата църква или служение да бъде съборено. Мога да ви го кажа и от позицията на лидер: знаете ли колко е лошо да даваш живота си за другите, буквално да се откажеш от своя собствен, да правиш всичко, за да им служиш и те не само да не ти помагат, а да ти пречат да служиш на Бог и да говорят зад гърба ти?
Бог иска ползотворни хора. Хора, които чрез думите си ще градят, а няма да събарят, ще насърчават другите около себе си, давайки им радост и насърчение. Също като солта, която прави нещата вкусни. Недейте да давате място на Дявола чрез своето клюкарство, одумване и клевети. Недейте!


3) Избухливо, гневливо говорене
Определение: Необмислени, гневни думи, казани под влияние на гняв или друга негативна емоция.
“Гневете се, но без да съгрешавате.” (Яков 1:19 и Ефесяни 4:26)

Интересен стих. Да се гневим, без да съгрешавате. Възможно ли е това? Щом Бог ни го е казал, значи е възможно. Всеки човек се гневи понякога, но тези, които притежават дара “самообладание”, обмислят внимателно своите думи. Дори и вътрешно да се разгневят, те запазват самообладание, молят се и след като са премислили нещата, тогава говорят.
Много пъти сме изправени пред следните ситуации: бързаме за някъде, да кажем за църква, и пред нас става голямо задръстване. Или някой започва да ни крещи, без да има причина. В нашето забързано ежедневие имаме хиляди поводи за изгубим търпение. Как реагираме тогава? Започваме да крещимм, заедно с тези пред нас или постъпваме по друг начин? Бог не иска християните да ни познават като импулсивни и лесно избухливи, а като спокойни и самообладани хора, които носят мир около себе си. Които контролират себе си, емоциите си и думите си, дори в трудни ситиации.
Един път, когато имах проблем, Бог ми каза: “Милена, знаеш ли защо допускам подобни неща в живота ти? За да те науча на дълготърпение и как да реагираш в проблемни ситуации. За да те направя оправна.” Тогава разбрах, че наистина е така. Че имам нужда от дълготърпение. От това да бъда оправна в живота и да се справям ефективно с проблемните ситуации, които изникват в живота ми. Всички имаме нужда от това!
Спомням си още един случай. Пътувах във връзка с една конференция и гумата на автобуса се спука. Отне часове, преди да се намери гума от друг автобус и шофьорът работеше супер бавно. Аз много бързах, останалите също. Доста от хората започнаха да се карат помежду си. Имаше обаче един човек, който излезе навън и каза: “Хора, искам да ви кажа нещо. Много ми е хубаво, че е спукана гумата. Стоя си тука на слънчице, пека се, приказвам си с вас. Много по- добре е да си в командировка със спукана гума, отколкото на работа.”
Този човек не беше християнин, но с тези си думи и много други започна да развеселява хората, вместо да се гневи и да избухва. Той намери нещо хубаво, дори и в тази толкова неприятна ситуация. Всички запознаха да се смят. Времето мина неусетно.
Разбирате ли? Когато се случи неприятна ситуация, може да изречем хиляди необмислени думи, за които после ще съжаляваме или да вземе нещата откъм хубавата им страна и да проявим дълготърпение. Бог е търпелив към недостатъците и греховете ни. Защо и ние да не можем? Той иска да ни промяня повече и повече и никога вече да не бъдем роби на нашите чувства, но да ги контролираме и думите си също, а не те с нас. И още нещо- той ни е призовал да бъдем миротворци, а не гневливи и изгухливи хора!


4) Оплакваме и мрънкане

Това определено е много голям проблем в съвременната църква. Колко пъти само гледам хората в света усмихнати и лъчезарни, а християниет- свели глави, с постоянно тъжни, унили физиономии и още по-лошо - вечно недоволни и мрънкащи. Кой баща би бил доволен детето му непрекъснато да казва на всички колко лош е той, въпреки, че дава всичко от себе си? Преди време Бог ми даде ново разбиране за това какво означава да Го славословим. Знаете ли какво означава това? Може би и вие като мен сте си мислили, че това означава да пеем песни на хваление за Него. Но не е само това- не само да пеем в песните колко велик и славен е Той, но и да Го прославяме и с думите, които изговаряме. Той е щедър към нас, а ние как Му се отплащаме?
Всички знаем какво се случи с израелатяните. Те бяха в пустинята, гладни и жадни, изнемогващи от горещина. Бог им беше обещал нещо велико, но искаше да ги изпита. И те се провалиха, 40 години обикаляха в пустинята, заради оплакването и непокорството си. В същото време Библията е пълна с герои на вярата, които бити, наранени, в затвора, хвърляни в пещта, те избираха да кажат с вяра:
“Моят Бог няма да ме остави. Той е казал, че ще ме избави. Но дори и да не го направи, дори и да умра, аз няма да спра да Го хваля и да Го обичам.”
Герои на вярата. Като Седрах, Мисах и Авденаго, Павел и толквоа други. Които никога не казаха лоша дума против Бог, каквото и да се случваше. Напротив, хвалеха Бог, дори пред прага на смъртта.
А ние? Глезените бебета на последното време, свикнали, щом заплачем и Бог да ни сипва в устата. И само малко нещо да не е както го искаме, веднага започваме да се оплакваме и мрънкаме. Но Бог не иска мрънкащи бебета. Иска зрели, пълнолетни християни!


А какво да кажем за лъжите? Променил ли е Бог вече сърцата ни или продължаваме да лъжем? За неприличното говорене, което, за съжаление, все още се среща между християни? За завистливото и лицемерно говорене? За празните обещания, които излизат от устата ни? За дърдоренето и празнословията...



Нещо друго би се случило, ако християните наистина разбираха силата на своите думи. Тогава никога повече нямаше да са нехайни с тях. Тогава нямаше да чакат да станат пастори и евангелизатори, за да служат на Бог, а във всяка думичка, която изговаряха, щяха да виждат начин на служат на Бог, да изцеляват сърцесъкрушените. Думите им биха били като солта, като изворче с планинска вода, където жадните ще идват, за да пият от сладостта на Бог, да намират радост и утеха.

Знаете ли, вече от седмици разсъждавам върху тази тема и чувствам, че Бог променя първо мен. Той отваря очите на моето сърце, за да разбера какъв голям ресурс ми е дал- моите думи. Разбирам, че много пъти съм говорила ей така, без да осъзнавам какво. Много пъти от устата ми за излизали неща, които не е трябвало да излизат. Искам Бог да ме променя. Искам да помаже устата ми и да говоря думи на живот за другите. И те да идват при мен и аз да им давам любов, радост и насърчение, да им давам да пият от Бог и те да намират утеха за душите си. Искам да бъда позитивен човек. Жена, даваща живот. Искам да служа на Бог чрез всяка дума, която излиза от устата ми!

“Боже, моля те, променяй сърцата ни. Виж дълбоко вътре в нас. Ако в там има непростителност, огорчение или нещо друго, което не Ти е угодно, премахни го, Господи. Ти Си сърцеведец и познаваш най- добре сърцата ни. След това, помажи устните ни. Дай ни способността да ги контролираме, защото много пъти от тях за излизали неша, които не е трябвало да излизат. Промени ни, Господи, променяй ни всеки ден. Започни от мен и мини през всички тези хора, които четат това. Нека никога повече устите ни да не изговарят гневливи думи думи, клюки, одумвания, празни приказки и обещания, нищо, Господи, което би наранило сърцето Ти. Искаме да Ти служим чрез всяка наша думичка, Господи. Обичаме Те. Благодарим Ти за всичко. Амин.

Няма коментари: