вторник, 18 ноември 2008 г.

Името на Църквата

Значението на името

Име е всяка дума или титла с която определен човек или група от хора са познати. Имената в Библията обаче като че ли имат по-голямо значение. Всъщност, за древните Симитски народи всяко нещо започвало съществуването си едва след като получи име. Тази практика включвала и хората, като имената били от значение за личността и характера им. Библията определено отразява този факт за което говорят и следните примери:

1. На Адам бе дадено правото да наименува Божието творение (Бит. 2:20)

2. Името на Аврам бе променено на Авраам след срещата му с Бога (Бит. 17:5)

3. Мойсей потърси името на Бога като достатъчно доказателство за Неговото съществуване (Изх. 3:13)

4. На Израйляните бе заповядано да не изговарят името на Бога напразно (Изх. 20:7; Вт. 5:11)

5. Името на Бога е част от молитвата “Отче наш ...” (Мт. 6:9)

6. Исус Христос остави на Църквата името Си като достатъчно доказателство за нейния авторитет (Йн. 16:23-26)

7. На вярващите, които устоят до край е обещано ново име в Небесния Ерусалим (Откр. 2:17)

Името на Църквата

Библията не само показва произхода и използването на имената, но и запазва тяхното значение за поколенията като ги записва в родословия. Имената на църквата също не са дадени без причина, а са основна характеристика на нейното съществуване и служение. В Библията има няколко вида имена на църкви:

1. Според географското им разположение: Ефес (Еф. 1:1), Коринт (1 Кор. 1:1), Пергам (Откр. 1:11), Лаодикия (Кол. 2:1), Вавилон (1 Пет. 5:13) и т.н.

2. Според метода на служение: регионална (Д.А. 15:41; 1 Кор. 16:19), локална (2 Сол. 1:1), домашна (Рим. 16:4)

3. Според името на водача или домакина (Д.А. 18:7-11; Рим. 16:23; 1 Кор. 16:19; Кол. 4:15; Филим. 1:2)

4. Според духовното им състояние: гонена (Гал. 1:13), славна (Еф. 5:27), църква в Бога (1 Сол. 1:1) и т.н.

Божията Църква от Библията

Само една Църква в Библията е наречена с името на Бога и това е Божията Църква. Има поне 7 Библейски текста които говорят за нея. Те водят до следните заключения:

1. Божията Църква е основана от “осветените в Христа” т.е нейното начало е освещението в живота на вярващия (1 Кор. 1:2)

2. Божията Църква е съставена от онези, които са “призовани в Христа” т.е. откликналите на Божия призив за спасение чрез вяра (1 Кор. 1:2)

3. Тя е събрание на всички светии т.е. тя е свята църква в нея няма грях и нечистота (1 Кор. 1:2; 2 Кор. 1:1)

4. Божията Църква е не само призована, но и призовава името на Исус Христос т.е. уповава на Неговия авторитет и име, а не на собствени усиля и постижения (1 Кор. 1:2)

5. Тя се идентифицира с всички вярващи, като ги приема безусловно, и така е част от тялото на Христос (1 Кор. 1:2)

6. Тя не е определена сграда, а е всяко място където Името на Исус Христос се призовава (1 Кор. 1:2)

7. Тя във взаимоотношение с Бога на основание на което може да каже, че Той е неин Господ (1 Кор. 1:2)

8. Тя участва в общите събирания на вярващите, което показва нейния стремеж към единство дори тогава когато възниква конфликт (1 Кор. 10:32)

9. Тя участва в Господната Вечеря в единство (1 Кор. 11:22)

10. В нея намират място и нямащите и богатите, и неуките и образованите, и силните и слабите, защото единствените критерии за прием са вяра в Бога и вярност към ближния (1 Кор. 11:22)

11. Божията Църква е единствената църква за която Библията казва че е “чрезмерно гонена и разорявана” (1 Кор. 15:9; Гал. 1:13)

12. Божията Църква е дом за вярващите, и за да продължи да бъде такъв тя се нуждае от грижа и ръководство (1 Тим. 3:5)

Името на Църква носи следните съставни характеристики на Християнското обществото:

1. Тя е Църква (еклесия) защото е събрание на всички спасени вярващи без дискриминация и предубеждения.

2. Тя е Божия защото принадлежи на Бога, който я е купил с цена (1 Кор. 6:20; 7:23)

Името на Църквата и Църквата само на име ...

Постмодерния век в който живеем често носи загуби и промени на морални ценности и идеологии. Така онези неща, които веднъж са били стойностни губят своето значение и сила. Постмодерната Църква не прави изключение, но това съвсем не е нов феномен. Библията говори за подобен случай още преди 2000 години. "До ангела на сардикийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв.Номиналната Църква (Откр. 3:1). Ето защо ние имаме историческото задължение да запазим Името на Църквата, а не просто “Църква само на име” за поколенията.

Няма коментари: