четвъртък, 13 ноември 2008 г.

Пророкът

Доналд Джи


Мнозина имат смътно понятие относно същността на чина и служението на "пророка" в църквата. Някои биха искали да ни убедят, че думата "пророк" е просто едно название на проповедника, че всички истински проповедници са пророци, и че всичкото им проповядване е пророкуване. Други просто мислят, че "пророкът" няма какво друго да върши, освен да предсказва бъдещето. Трети, за съжаление, са изопачили този чин, като са се опитали да насочат главните функции на пророка в ръководството на църковни и частни работи. В Новия Завет не се забелязва да е отредено на пророци такова върховно място в ръководството на различни дейности.
От друга страна е жалко, че ние вече изобщо не употребяваме названието "пророк" за описване служението на известни братя в Църквата и така се създава впечатлението, че този чин е престанал да съществува днес.
"Пророк, в новозаветния смисъл, е онзи, който говори, подбуден от внезапно откровение, дадено в момента. Пророците се отличават основно от учителите по това, че учителите упражняват служение в Духа, като апелират главно към умствените способности на слушателите; докато пророците апелират към съвестта, главно чрез чувствата. Пророците се различават също и от благовестителите по това, че ако и да са мощно прочувствени проповедници, благовестителите не проповядват по необходимост, чрез внезапно моментно откровение. В Ранната църква пророците без съмнение са изпълнявали голяма част от проповедническото служение, като са му придавали значителен елемент от Божествения авторитет и сила, което трябва да е било поразително за слушателите. В това отношение те са били достойни наследници на Йоан Кръстител и на големите пророци - проповедници от Стария Завет.
За да разпознаем пророческото служение днес, трябва да обърнем внимание на онези проповедници, които до голяма степен продължават да говорят чрез вдъхновение. Такива проповедници имат особено силно и възвисяващо служение в Духа, макар да се вижда ясно, че те едва ли знаят какво ще говорят, когато стъпват на амвона. Известен пасаж от Словото внезапно блясва пред тях и им дава началната мисъл, с която да започнат, или належащата нужда на някои от присъстващите става причина да им бъде дадено подходящо за случая Божествено откровение върху Словото. Техните изрази обикновено са без всякаква логика и последователност, често дори са нелогични! - при все това те пленяват сърцето чрез изявяването на истината, която докосва съвестта. Също така, те често допринасят и за действително просветление на разума, но това става повече чрез чувствата, отколкото чрез умствените способности.
Много пъти пророкът има привилегията да предава на хората самите "чувства" на Духа, който е възприел чрез ходене с Бога в най-тясно общение. Така че е нормално пророкът да бъде обикновено малко прочувствен; това е отличителният белег на неговия чин. Той трябва да има сетива за заобикалящата го духовна атмосфера - като реагира най-благоприятно на съответните слушатели. Ако пророкът има силата да убеди със словото си онези, които не са отзивчиви, това ще бъде истинска мярка за Божественото му вдъхновение. Такива са били големите проповедници - пророци от Стария Завет. При новозаветния период канонът на Свещеното Писание не е бил в сегашната си завършена форма. В ранните църкви отначало не е имало Писания, отразяващи истините на Новия Завет, които са били така жизнени за тях. Тогава тези истини са били в процес на окончателно откриване чрез духа "на светите Негови апостоли и пророци". Служението на пророците, които са изявявали откровения на Божествени истини чрез Святия Дух, наистина е било от голяма стойност. Църквата по един много действителен начин се е изграждала върху основата на апостолите и пророците (Ефесяни 2:20). На Йоан, Павел и другите новозаветни автори, чрез откровение са били дадени онези с нищо несравними писания, които са били записани под прякото и лично вдъхновение на Святия дух. Така е било завършено славното и непогрешимо откровение на писаното Слово Божие.
От тогава насам чинът на пророка съществува, не за да прибави нещо върху съвършеното откровение на Писанието, но за изграждане и назидание на Тялото Христово чрез едно вдъхновено служение.
Това служение под ръководството на Святия Дух тълкува Свещеното писание в нова светлина и с нова сила за правилното му разбиране, приемане и прилагане в живота от всяко поколение.

Няма коментари: