вторник, 18 ноември 2008 г.

Покаяние за Спасение

Римляни 3:21-26 А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците, 22 сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исус Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика 23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в ХристаИсуса, 25 Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,
26 за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярвя в Исуса.

Грях

Грях е всяко действие на творението, което го отделя от Твореца и го поставя извън Божието присъствие. Да направиш грях не означава просто да направиш нещо лошо, а да се отречеш от своя Творец. Ето защо живот на грях ни лишава от Божията слава, нещо повече, живот на грях ни лишава от вечен живот.

Наказание Всеки грях води след себе си наказание. Резултатът на падението на човешкия род поради греха на Адам е физическа и духовна смърт, които се предават от поколение на поколение. Докато физическата смърт е раздяла с близките, духовната е раздяла с Бога. Резултата от съгрешаването на човечеството е лишаване от Божията слава (Рим. 3:23). Всеки човек днес се ражда в грях и има нужда от спасение (Рим. 3:9). Спасението е снабдено за всеки човек чрез жертвата на Исус Христос на кръста, където греха и смъртта бяха победени (1 Йн. 1:7).

Словото също ясно показва, че определени грехове водят до определени наказания и проклятия, като някои от проклятията имат сила до четири поколения (Изх. 20:5; 43:7; Вт. 5:9). Вярващият не е длъжен да живее под проклятие и може да бъде свободен от всяко едно от тях чрез възкресенската сила на Христовата кръв.

Покаяние

Както грехът, така и покаянието е лично действие (Д.А. 8:22). То рефлектира върху нашето персонално стоене пред Бога, както Давид писа “на Тебе и само на Тебе съгреших” (Пс. 51:4). Покаянието е цялостно обръщение от грях към Бога. То докосва емоциите на човека, и ето защо е често придружавано от чувство за вина (Мартин Лютер), страх (Уесли), сълзи (Симеон-Новият Богослов), плач и др. В основата му винаги е търсене на Бога, и то произвежда не само емоционална а цялостна промяна у човека

Покаянието е заповядано от Бога за всички както в Стария Завет (Ез. 14:6; 18:30), така и в Новия (Мт. 3:2; 4:17; Мк. 1:5; Д.А. 2:38; 3:19). То е необходимо за прошка на греховете. Покаянието ни въвежда отново в Божията слава така че вече сме “с Христа” и “в Христа.” Покаянието не е само за грешника, а и за Църквата (Откр. 2:5, 16; 3:3). В Словото Бог често призовава и цели градове и нации на покаяние.

Кога да се покая?

Тогава когато си съгрешил, когато Светият Дух те изобличава за грях в живота и когато знаеш, че трябва да се върнеш при Бога.

Как да се покая?

Покаянието е възможно само чрез вяра и само така то носи вечен живот. То е дар от Бога, а не плод от човешки дела, и само така е запечатано от Святия Дух (2 Кор. 1:21-22; Рим. 8:16-17).

Резултат

Покаянието определено ни връща към Бога. Чрез жертвата на Исус Христос , то носи спасение за нашите безсмъртни души, дава мир в сърцата ни (Рим. 5:1) и увереност, че сме преминали от смърт към живот (1 Йн. 3:14). Покаянието води към спасение само когато е лично постоянно преживяване с Христа т.е. ние не преживяваме единичен акт на спасение, а продължително живеем живот на спасени сега и завинаги.

Блудният Син (Лука 15)
5 лъжи които дяволът иска да вярваме. Той иска да вярваме, че:

1. Да си извън Божието семейство е добре за теб

2. Да живееш в грях е най-доброто за теб

3. Да живееш в грях е твоята вечна непроменима съдба

4. Бог няма да те приеме дори ако мислиш да се върнеш

5. Дори и да се върнеш при Бога няма да има променя в теб

Няма коментари: