четвъртък, 13 ноември 2008 г.

Апостолът



Доналд Джи


Живият интерес към служението на "апостола" се проявява преди всичко във връзка с въпроса има ли апостоли днес или този специален вид служение е престанало с прекратяването на апостолския век.
Има един стих в Библията, от който почти можем да заключим, че е имало само 12 апостоли, и че след тяхната смърт това служение е престанало: "И стените на града имаха 12 камъка и в тях имената на 12 апостоли на Агнето." (Откровение 21:14) Въпреки това обаче самият Нов Завет дава названието "апостол" и на други лица. Павел, "великият апостол" не се е числял между първоначалните 12 апостоли. Варнава също се нарича "апостол" (Деяния 14:4,14). В пасажи като І Коринтяни 4:9 и І Солунци 2:6, Павел очевидно свързва Сила и другите съработници със себе си в апостолството. Думата "апостолос" изразява цялото достойнство и сила, които естествено и неразделно са свързани с тази първа и най-велика от всичките христови дарби на служение. Явно е, че е имало и други "апостоли" освен първите 12.
Въпросът се разрешава само с приемането на факта, че има разлика между "основни апостоли" и "строители апостоли". За първите се споменава в Ефесяни 2:20, а за вторите в Ефесяни 4:11.
Апостолското служение в смисъл на основаване - работа, свързана с поставяне основата на християнската вяра и практика под прякото вдъхновение на Светия Дух - е било поверено на първоначалните 12 апостоли и отдавна е престанало. Всички, които са заставали или биха застанали днес като "апостоли", в смисъл на основатели, притежаващи някое ново, основно откровение, върху което искат да основат някоя нова "църква", могат свободно да бъдат обявени за измамници или пък за побъркани ентусиасти, макар и да са били искрени.
В друг смисъл на думата, именно "изграждане" - "назиданието на Тялото Христово" (Ефесяни 4:13), служението винаги е било в Църквата и сме убедени, слава Богу, че то още стои. В този смисъл думата включва служение за изграждане върху веднъж положена основа и постигане чрез това на най-добри резултати в израстване на Църквата. Такова служение не може да бъде ограничено нито от време, нито от място и е необходимо и ценно днес повече от когато и да било. Кои са отличителните черти, по които можем да разпознаем това най-ценно служение?
Преди всичко един истински апостол несъмнено притежава и упражнява забележителни дарби. Нещо повече, "апостолът" като че ли обединява в едно всички останали служения. Той споделя вдъхновението на "пророка"; извършва делото на "благовестителя"; познава пастирската "грижа за всичките църкви" и постоянно се изисква от него да поучава. Малцина имат такова рядко съчетание на дарби, но за щастие не липсват съвсем. Господ благодатно е дал забележителни примери за апостолското служение през почти всеки църковен век. Отличителна черта в служението на всеки апостол е способността му да основава църкви. Това включва пионерска работа, отваряне на нова територия за християнска работа, съгласно славното апостолско видение (Римляни 15:20 и ІІ Коринтяни 10:15,16). То не трябва да се смесва с мизерната пародия на служението, в което някои самозвани апостоли се впускат. Те не са нищо друго освен прозелити и крадци на овце. Силата да основеш едно правилно съставено общество е белег, който отличава апостола от благовестителя. Забележете как Павел и Варнава оставят след себе си напълно оформени църкви (Деяния 14:2-32; 15:41; 16:5 и Филипяни 1:1 и др.), които продължават да растат и се развиват и след тяхното заминаване. Те не действат случайно, импровизирано, а целенасочено градят солидна, здрава и организирана общност, която да продължава развитието си и след заминаването им.
Какво представлява апостолската власт?
Понеже претенциите на мнозина за притежаване на такава власт са причинили сериозни неприятности, е необходимо разглеждането на нейния библейски характер и граници. Първо, тя е свързана със самото естество на забележителните дарби на това служение, защото тези дарби естествено ще предизвикат онова почитание, което доброволно се отдава на онези, които Бог явно е снабдил с особени качества за ръководство. Властта и влиянието на такива хора са логични и естествени, а не своеволни.
Истинският водач се приема от хората инстинктивно, а не по принуда.
Второ, тя е ограничена и се простира само върху църкви, които апостолът сам е основал, и на които е "духовен баща" (І Коринтяни 4:15; Галатяни 4:19). Ние не виждаме Павел да е претендирал за някаква власт над църквите в Юдея. Всякакъв опит да се създаде върховен управителен чин на т.нар. "апостол" в Църквата, без оглед на тези два главни изисквания - забележителни духовни дарби и бащинско родство в благовестието, е небиблейски и плод на суета.
Нека никой не мисли, че понеже някои братя не са официално наименувани апостоли, те не заемат този чин. Апостолството не е название, то е сила. Заблуждават се онези, които мислят, че понеже известни лица сред тях се наричат апостоли, тяхната общност от вярващи образува "апостолска църква" в истинския смисъл на думата. Техните претенции за този чин могат да бъдат правилни, но могат и да не бъдат, обаче верен е фактът, че всички общества от вярващи, които притежават служение на истински апостоли, имат правото да претендират, че притежават този даден от Бога чин.
Въпросът по-лесно би се разяснил, ако названието "апостол" се даваше често на тези, които го заслужават; но това от друга страна би ни довело днес до опасни недоразумения.
Ако хвърлим поглед към християнската история бихме могли да споменем имена на хора като Джеймс Тейлър, Уйлям Оуд, Уйлям Кари, Джон Уесли, Джордж Фокс, Кълъмба, Августин и много други. Всички те са заемали в своето време истински апостолски чин.
И днес също има поле за изява на апостолското служение по един напълно библейски начин. Благодарим на Бога за онези, които не са били непокорни на Божието водителство и дано Бог прибави още към техния брой.

Няма коментари: