четвъртък, 2 юли 2015 г.

Писмото в бутилка

В навечерието на Нова година, Марио седеше сам на пейката в парка. През градският парк минаваше една рекичка, в която се взираше когато е сам (което се случваше много често). Той се чувстваше самотен. Около него се чуваха смях и весели шеги, но той бе тъжен. Нямаше с кого да празнува. Сърцето му се раздираше от мъка. Толкова много искаше да има с кого да си поприказва, като беше в другите семейства. Той беше сирак и децата в сиропиталището го отбягваха, защото имаше 6 пръста на ръцете и често го наричаха ,,Израстъка’’.
Това беше един много тъжен ден за него. Изведнъж видя нещо странно. В реката проблесна нещо. Момчето отиде да види какво бе това. Марио видя на брега една бутика, която беше покрита с кал. Наведе се, избърса калта от бутилката и видя, че вътре има писмо. Извади от изпокъсаното си джобче едно ножче със отварачка, изкара тапата и видя нещо невероятно! Писмо, на което пишеше: „Към шестопръстото момче Марио”. След малко разбра, че това писмо е от баща му. На писмото пишеше адреса, на които е живял баща му и това, че ключът е под изтривалката. Без да мисли много хвана старото и ръждясало ,,Балканче’’, купил с единствените пари които имаше и тръгна към близкото село. Там е живял баща му. Беше тежка зима. Навсякъде беше заледено. Колелото на Марио се хлъзгаше. След малко той падна на земята и си насини крака, но неговата надежда му даде сили и той стана, все едно че не е падал никога. Със своето старо колело Марио пореше въздуха, като орлица която бърза за да отиде и да нахрани малките си. Той беше изпълнен с надежда и копнеж. Не мислеше за студеното врене и за бурните ветрове, а само за това, че ще разбере кой е той. След дълго и изморително каране, Марио стигна селото. Започна да търси улицата и номера, на който е живяло семейството му. Не след дълго намери мястото. Беше една наполовина съборена къща. Марио с голяма надежда погледна под изтривалката и за негова радост ключът беше там.
С разтуптяно от умора и вълнение сърце отвори вратата. Той си мислеше, че ще намери нещо за себе си в къщата, нещо което ще промени целия му живот, нещо прекрасно. Не , нищо подобно. Изведнъж усмивката изчезна от лицето му. И надеждата беше заменена с разочарование и тъга. Къщата беше опожарена. Нямаше нищо останало. Само прах и изгорели дъски. Марио почувства силна болка. Най-накрая щеше да разбере нещо за себе си, а всички надежди се разпаднаха. Той нямаше какво да направи. Просто падна и заплака. Сълзите му се стичаха по лицето. Беше съкрушен. Сърцето му се късаше. Не можеше да повярва. Просто се наведе и заплака още по силно. След дълго хлипане Марио отвори очи. Огледа се отново, но вече без никаква надежда. Погледът му се спираше по всяка изпепелена мебел. И сред пепелта … отново блясък, подобен на блясъка в реката. Имаше метален предмет.Той стана и отиде до купчината пепел и се разрови.
Усмивката се върна на лицето му. Надеждите му станаха реалност. Това беше метална кутия . Марио я отвори и видя стара снимка. На нея бяха мъж на средна възраст, жена и още една жена облечена с бели дрехи. Тя приличаше на медицинска сестра, имаше докторска маска на лицето си, но това което отвлече вниманието на Марио бе, че тя държеше едно новородено бебе със шест пръста. Тогава той разбра кой е на снимката. Мъжът беше неговия баща, а жената майка му, а той бе бебето в ръцете на сестрата.
- „Ах !” - възкликна той – „Това е моето семейство!”
Усмивката отново грейна на лицето му. За първи път той се почувства със семейството си, знаеше как изглеждат и празнотата в сърцето му започваше да се запълва. Марио си каза:
- „Кой знае? Може някой ден наистина да се срещнем.”
От: Момчил Тотев

вторник, 16 октомври 2012 г.

Какво е пост????

Угоден на Бог пост?

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;

като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
не завиждай никому;
не осъждай никого;
не поглеждай с пожелание;
не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,
а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,
с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".

Vassil Gounev

сряда, 4 юли 2012 г.

Кръстът...

Млад мъж беше в края на силите си и не виждайки изход, падна на коленете си в молитва. “Боже, не мога да продължа – каза той. – Имам да нося прекалено тежък кръст.”

Бог отговори: “Сине мой, ако не можеш да понесеш неговата тежест, просто остави кръста си в тази стая. След това отвори онази врата и си избери който и да е друг кръст.” Мъжът беше изпълнен с облекчение и каза: “Благодаря Ти, Боже.” След това направи така, както му беше казано.

Като влезе в стаята, той видя много кръстове - някои толкова големи, че върховете им не се виждаха. Тогава забеляза малко кръстче, подпряно на отдалечената стена. “Бих искал този, Боже” – прошепна той. И Бог отговори: “Синко, това е кръстът, който ти току-що остави.”

Когато проблемите в живота изглеждат непреодолими, това ни помага да се огледаме наоколо и да видим с какво трябва да се справят другите хора. Тогава ти ще видиш, че си по-щастлив, отколкото си си представял.

Проповядване...

Веднъж свети Франциск от Асизи поканил един млад монах да го придружи до съседен град, където трябвало да проповядва. Младежът много се зарадвал на поканата. Двамата се отправили към града. Когато стигнали, те се разхождали по главната улица, после обиколили няколко пресечки. Говорили с търговците и поздравявали гражданите. След това се върнали до абатството по друг път.
Младежът решил да напомни на Франциск за първоначалния му замисъл. 
- Отче, забравихте, че отидохме в града да проповядваме. 
- Синко – отвърнал Франциск, – та ние проповядвахме. Мнозина ни видяха. Те ни наблюдаваха отблизо. Преценяваха нашето отношение към тях. Заслушваха се какво си говорим. Така ние изпроповядвахме сутрешната си проповед.

понеделник, 16 април 2012 г.

ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ

Възкръсналият гледаше живота вече с очи на някой, който е отвъд. Макар, че в ново тяло бе облечен, сърцето Му пак биеше за нас, подвластните на смърт. Не ограничава нищо повече Исуса – Ни разстояния, ни заключена врата. без да е ловил риба и без лодка закуска ни приготвя на брега. И продължава да ни люби, да се грижи. В най-трудният момент ще се окаже там. Понякога да Го докоснеш, понякога невидим, но никога не чувстваш, че си оставен сам. Уплашени и очаровани Го гледахме Как се издигна в облаците, в небеса. И вярваме – тоз път без никакво съмнение, че ще е с нас до края на света. Та ние Го видяхме, чухме и докоснахме и в раните Му бръкнахме дори. Заради неверността си се засрамихме, а Той тогава пак ни утеши. Ах! „Любиш ли ме?” – три пъти ме пита. Какво да отговоря? Любя? Неверността като любов да означа? „Ти знаеш всичко, Знаеш колко мога. Обичам те! Прости ми от душа!” Спасителят – разпънат и погребан, и възкръснал – сега е жив възнесен в слава в небеса. Той скоро ще се върне да ни вземе в дома Си горе, при Отца. Сега Той целият ми земен хоризонт заел е, с присъствието Си всичко в мен е осиял. Да, вече съм готов наистина да Го последвам и от любов животът си да Му отдам.

сряда, 11 януари 2012 г.

Божията любов в нашите ръце


Бойко Божидаров, 04.01.2010

БММ

Всички знаем думите на Исус Христос от Йоан 3:16: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.

Той ни показа Своята любов на дело преди 2000 години. Тази любов обаче не е свършила по това време, тя продължава и до днес, и завинаги.

Както знаем, светът лежи в Лукавия. Той копира Божието Слово, за да се опита да излъже човечеството, че е като Бог. Той се опитва да имитира Божите ценности – вярност, любов, милост, кротост, чрез „модерни, светски методи“, като демокрация, толерантност, плурализъм, хуманизъм, човешки права и други подобни идеи. Хората, особено от Западния свят, така са прегърнали тези идеи, че веднага са готови да обвинят всеки, който говори или направи нещо в противоречие с тях. За тях това е най-висшият морал, в който обаче Бог не участва, освен като притурка към така наречената религиозна толерантност.

В същото време милиони хора живеят под мрачното робство на идоли и религии, заблуди и страхове. Но това робство е невидимо за човешкия морал. За света то е по-скоро туристическа атракция и дори свобода, освен ако не смущава нечии интереси. Светът харесва места като будистките и хиндуистките манастири, градове – религиозни центрове, като Варанаси и Амритсар в Индия, Ласа в китайски Тибет, а също и центрове на разврата като Патая в Тайланд и казината в Макао. Светът харесва „атрактивните“ обичаи, като пробиването с железа телата на хиндуистите при техни религиозни празници, саморазпъването на кръст във Филипините, шаманските магии на сибирските племена, опиянението с наркотици при празниците на Шива в Непал. И ако някой се опита да спре тези безумия, светът реагира остро, тръбейки за нарушаване на човешките права. Да, за света пътят към познаването на нашия спасител Господ Исус Христос е нетолерантен, смущаващ, недемократичен, нехуманен, дори фанатичен.
Бог обаче ни е дал да видим ясно това, което светът не може да види. Ние можем да видим това робство. Бог не гледа безучастно към поробените, но Той работи за тяхното истинско освобождаване. Освобождаване, което светът не би харесал. Светът мисли, че със своите идеали „обича“ тези поробени души, затова би се възпротивил на истинската любов, която идва от Бога.

Но Бог е призовал нас като посланици на Неговата любов. Любовта винаги е на дела, иначе не е любов. И Бог е възложил на нас да вършим тези дела. Те са в нашите ръце. Ако ние само гледаме това робство в моментите, когато ни се напомни, и се възмущаваме, докато те отминат, а после забравяме и си гледаме нашите работи, каква полза? Можем много да си говорим за Божията любов по църквите, но ако я упражняваме само към хората около нас, с какво сме по-специални? По-скоро ставаме като онези, за които Исус казва: „… ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? … Не правят ли това и езичниците?“ (Матей 5:46, 47)

Да, това правят езичниците, те мислят, че обичат другите езичници, като защитават човешките им права. Езичниците мислят, че обичат другите езичници, като използват идолите и разврата като туристически атракции и ги насърчават в това за печалба. Това е тяхната „любов“. А каква е нашата любов? Бог ни е научил каква трябва да бъде. Тя може да мине през страдания, през омраза от страна на света, но ще е истинска. И наградата за нея е вечна със спасените души, които Бог е спечелил за Себе Си чрез нас.

Източник: http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=905

Благородник

Един благородник се прибирал късно вечерта. Когато минавал покрай градския затвор дочул странни звуци. Спрял и се заслушал. Някой въздишал толкова тежко, че чак благородника, който имал добро сърце се просълзил. Той се питал дали не може да помогне с нещо на този злощастен човек. Почукал по вратата на затвора. 
Отворил му самият началник и го попитал какво иска. Благородника пожелал да го заведат при човека който издавал тези звуци. Дълго вървели по мрачните и влажни коридори, докато накрая застанали пред една врата. Когато я отворили вътре се разкрила мрачна картина. В едва осветената килия имало четири легла с прокъсани и висящи пружини. Около тях се разхождали четири бродещи сенки, облечени в окъсани дрехи. Една от тях издавала стоновете, привлекли вниманието на благородника. Когато вдигнал свещта, която горяла в ъгъла на килията за да разгледа отблизо това същество пред погледа му се разкрила ужасна картина. Човекът бил сляп. Лицето му било набраздено от белези.Имал и няколко прясно отворени рани,които гъмжали от червеи. Стоновете, които издавал говорели за безнадежност и отчаяние. Приятелите му били в подобно положение. Гледката била потресаваща. Благородника бил човек с високо обществено положение и власт и заповядал на началника на затвора да подготви документите им за освобождаване,без да се интересува от престъпленията които са извършили. Когато всичко било готово, той казал на затворниците, че са свободни. Двамата от тях просто не знаели какво да правят от радост, но другите двама били особени хора. Единият казал, че не може да приеме да му подаряват свободата и ако някога излезе от затвора,това ще е в резултат на собствените му усилия, старание и добро поведение. Другият не искал да напусне това място защото бил свикнал с него и се чувствал добре всред хлебарките, бълхите, плъховете, влажните стени и мрака. Това бил неговият свят. Натъжени двамата им приятели тръгнали заедно с благородника защото, не искали да се отделят от него и понеже не виждали той ги хванал за ръка и ги повел към дома си. Когато пристигнали, слугите му ги посрещнали, почистили раните им, след това намазали очите им с някакъв чуден мехлем от който те веднага прогледнали. Учудването им било голямо когато видели, че са облечени в нови дрехи подобни на царските.В това време влязъл и царят, защото благородника който ги спасил бил не някой друг, а самият цар на онази страна. Той ги поздравил учтиво и се осведомил за тяхното здраве. След това им предложил да работят за него. Те разбира се зарадвали, но и малко се натъжили,защото смятали себе си за неудачници. От друга страна искали на всяка цена да останат в двореца в присъствието на царя, защото го обикнали с цялото си сърце. Със страх попитали каква е работата. Отговора бил толкова невероятен,колкото и събитията от последния ден. Царят им казал, че от тях се иска само да да гледат към него и да му подражават във всичко, което прави. Когато чули това, бившите затворници онемели от учудване. Те не можели да разберат с какво са заслужили тази чест и как от дъното на мизерията изведнъж се оказали в царския палат обградени с почести и предложение за работа. Приели с голяма радост и така започнали своята работа в двореца. Минали много години и двамата неусетно започнали да служат по различен начин. Единият се хвалел, че работи при царя, но когато хората го питали как изглежда и дали е добър, той не можел да отговори, защото рядко го виждал и още по рядко общувал с него. Но затова пък можел да разкаже как в неделя сутрин почиствал двореца и големия басейн около него в, който плували малки златни рибки.Освен това имал и богат духовен живот. Когато в града пристигал цирк или пътуващи артисти не пропускал възможността да ги посети. Музикалните му предпочитания към класици като Мадона и Майкъл Джексън придавали смисъл на живота му. Любовтта му към изобразителното изкуство го издигнала до височините на кубизма и затова често в сънищата му присъствали странни фрагменти от картините на Пикасо. Обичал да се наслаждава на лекия,необременен от артистичен талант и интелектуални мисли хумор на Комиците, който подбуждал малките деца да задават неудобни въпроси на родителите си, а спектакли като Шоуто на Слави обогатявали речника му с непознати думи. Романтичната му душа била съпричастна към съдбата на героите в сериали като Листопад, Дързост и красота,Перла и др. Единственото нещо което помрачавало прекрасния му живот били ужасните болки в десния бъбрек.Те се дължали на един голям камък, който не можел да бъде премахнат дори оперативно. Скоро обаче и този проблем бил решен по чуден начин. Това пред което, медицината се оказала безсилна го направила музиката. По време на един грандиозен концерт на Металика, виртуозното изпълнение на състава успяло да разбие на ситен прах не само мислите в главата му, но и камъка,който му причинявал това страдание и не след дълго той го изхвърлил по естествен път. Често говорел с различни хора и ги канел в двореца на среща с царя. Хората дълго очаквали появата му, призовавали го, викали към него, дори пеели песни но царят така и не идвал и тогава разочаровани те се разотивали. Другият служител бил много по различен.Когато в града пристигнел цирк или пътуващ театър и се събирали много хора,той отивал всред тях и им говорел за своя цар. Въобще където и да отидел, разказвал на хората, как той го е освободил от затвора и за чудния мехлем от който прогледнал. Когато.давали сериали изключвал телевизора. Не се интересувал от Комиците нито от Шоуто на Слави. Изобразителното изкуство също било на заден план в живота му. Хората го смятали за ограничен и глупав човек, други мислели, че е досаден, но имало и такива,които се вслушвали в думите му. С всеки изминат ден те ставали все по-вече. Много от тях били болни, слепи отчаяни и пълни с всякакви физически и духовни недъзи. Със свито сърце изпълнено със съчувствие и състрадание, служителят ги водел в двореца. Царят винаги бил там и ги приемал с голяма радост, защото и неговото сърце било милостиво. Той лично изцелявал всеки и му давал нови дрехи, които блестели от чистота. Минали години и царството продължавало да расте. Един ден царят решил да събере всички поданици на страната да прегледа работата им и на всекиму да отдаде заслуженото. Облечен във великолепни дрехи той седнал на трона си обкован със злато и обсипан със скъпоценни камъни. Пред него се събрали всички: малки и големи, богати и бедни,шефове и подчинени,управляващи и управлявани.Между тях били и четиримата затворници,двама от които по късно станали служители в двореца.Царят се обърнал към първия от тях и му казал:"Посетих те в затвора.Ти беше сляп и наранен.Живееше в мрак и мизерия.Затова се смилих и те освободих,но ти не се възползва и предпочете да останеш в твоя свят,затова отсега нататък ще виждаш ясно разликата между моя и твоя свят.Душата ти вечно ще скърби за пропуснатите възможности, ще въздишаш и копнееш за царството ми,но никога няма да живееш в него.Ще виждаш всичко,което можеше да имаш ако ме бе последвал и ще се терзаеш за избора който си направил.Понеже ти избра да ме отхвърлиш,затова няма да видиш по вече лицето ми.След това царят се обърнал към другият затворник с думите:" Приятелю ти получи същото предложение за освобождение от затвора,както и твоите другари,но беше твърде горд за да приемеш.Спомни си думите,които ми каза тогава,че не желаеш да дължиш свободата си на друг и ако някога излезеш от затвора това ще е в резултат на твоите собствени усилия добро поведение и старание.През всичките тия години ти си се трудил усърдно да постигнеш това,което аз ти предложих като подарък,но не си успял.Надявал си се,че всеки ден те приближава към успеха но напразно. Ти не можеш да живееш в моето царство Оставаш в затвора,но ти отнемам надеждата.Ще полагаш непрестанни усилия да получиш свободата си ,но ще живееш с ясното съзнание,че няма да успееш.Ти отхвърли помощта ми и аз те оставям на последиците от твоя избор. След това царят казал на третия затворник,който някога освободил:”Ти избра да тръгнеш с мен и аз те доведох в двореца.Отворих очите ти,обградих те с почести и те облякох с царски дрехи,предложих ти работа.Единственото нещо,което трябваше да правиш беше да гледаш към мен и да ми подражаваш във всичко.Отначало започна добре,но минаха години и спря да ме търсиш и да общуваш с мен.Работеше много и вършеше различни неща в двореца-почистваше стаите,хранеше рибките в басеина,но това бяха неща,които аз никога не съм искал от теб.Основната част от живота ти беше изпълнена със забавления и пируване,но аз никога не съм искал това от теб.Когато попаднеше всред болни и отчаяни хора,ти ги водеше в двореца,но сърцето ти беше студено и безразлично към техните страдания и понеже не общуваше с мен, не знаеше къде се намирам затова винаги идвахте в мое отсъствие.В крайна сметка те си тръгваха още по отчаяни и наранени отколкото преди да ги доведеш.Но най лошото е ,че създаваше впечатление ,че аз съм подобен на теб,също така безразличен,арогантен и студен.Ти не завърши работата ,която започна.Но понеже в началото беше с мен няма съвсем да те изгоня от царството си.Ще живееш на открито без собствен дом в най далечния му край. Отсега нататък ще виждаш лицето ми само отдалеч,но никога няма да говориш с мен,ще работиш тежко и ще слугуваш на всички,но няма да плучаваш нито заплата,нито награда,нито благодарност за работата си защото делата ти не устояха пред мен”.
Накрая царят повика и последният от бившите затворници:”През всичките тия години не сваляше погледа си от мен.Стараеше се да ми подражаваш във всичко.Дори без да говориш хората разбираха,че представяш мен.Сърцето ти подобно на моето гореше от любов и състрадание към страдащите и изгубените. Показваше им верния път и те получаваха изцеление,утеха и надежда.С радостни възклицания прииждаха в двореца и оставаха тук.Сега погледни вдясно и ще видиш огромен палат подобен на моя.Това е твоето ново жилище.Влез и управлявай заедно с мен в новото ми царство.Защото ти избра да ми се покоряваш и да ме следваш.
Така пред царя един по един застанали всички поданици на страната и всеки получил това ,което заслужава.Някои били изгонени,но мнозина били тези които станали жители на новото царство.

Златната монета

Един младеж, безработен, се събуди една сутрин и си прегледа джобовете. Всичко което му оставаше бяха 10 долара. С парите реши да си купи храна и след това да чака последния си час. Беше прекалено горд, за да проси или да търси помощи. Чувстваше се страшно разочарован от факта, че не намираше работа и нямаше на кой да се опре. Купи си храната и когато седна да я яде един старец с две деца се приближиха до него и го помолиха да им даде храната, защото не бяха яли почти една седмица. Младежът ги погледна, бяха толкова мършави, че им се брояха ребрата, очите им бяха хлътнали. Последното късче съчувствие, което му оставаше го накара да им даде всичко. Старецът и децата се помолиха за него благословиха го и му дадоха една старинна монета, на което той им отговори, че те се нуждаят повече от молитви и благословии. Без пари, работа и храна младежът отиде под един мост в очакване на смъртта. Унасяйки се в дрямка видя един стар вестник на земята. Взе го и внезапно видя една обява за старинни монети и съответния адрес на предаването им. Отиде на посочения адрес със монетата на стареца и я показа на собственика на мястото, който като я видя подскочи викайки от изненада. Извади една дебела книга и показа на младежа една снимка. Беше същата монета и стойността и възлизаше на 3 милиона долара. Младежът се възбуди страшно много докато собственикът му правеше банковия чек. Грабна го и отиде да търси старецът и децата. Когато пристигна на мястото, където ги остави вече ги нямаше. Попита собственика на близката пивница, но този му отговори, че не ги познава, въпреки това му бяха оставили една бележка. Бързо отвори написаното мислейки, че така ще ги намери. Бележката гласеше следното: Ти ни даде всичко което имаше и ние ти се отплатихме със монетата. Подпис:Отец, Син и Свят дух.

hristiqni.com

четвъртък, 23 юни 2011 г.

МЕЧТАТА НА ЛЯСТОВИЦАТА


МЕЧТАТА НА ЛЯСТОВИЦАТА
Под стряхата на една селска къща две лястовички си свили гнездо.
Те били много щастливи заедно и се грижели за потомството,което създали.Едно от малките лястовичета като виждало радостта с която родителите му общували помежду си и удовлетворението
което намирали в грижата за тях ,пожелало и то да си намери другарче с което да си направят собствено гнездо и да си имат свои деца.Това желание се засилвало с всеки изминат ден.Бързало да се научи да лети,защото смятало,че това ще го приближи към целта.Един ден когато малките останали сами,то нетърпеливо се покатерило на ръба на гнездото защото си мислело,че да летиш е лесно и се хвърлило смело напред но тупнало право на земята.Трудно е да се опише болката която изпитало при падането и отчаянието което го обзело ,защото било напълно безпомощно и не можело да се върне само в гнездото.В това време дошли родителите му и без да кажат нищо,го хванали единият отдясно,другият отляво и го прибрали в къщи.Малкото птиче разбарало,че не е достатъчно да имаш криле за да летиш и не е достатъчно да имаш мечти за да ги сбъднеш,но за всяко нещо са
необходими Търпение ,Обучение и Подходящо време. Константин Тихолов

неделя, 19 юни 2011 г.

ИСТИНСКА ЛЮБОВ



Веднъж един човек вървял по улицата и срещнал свой познат, когото не бил виждал от много години. Приближил се до него и го поздравил. Казал му , че много се радва да го види след толково време.Докато още говорили и си спомняли за старото време,човекът забелязал в събеседника си симптомите на неизличима болест, но премълчал.Споменал,че е член на един клуб в който цари невероятна атмосфера и тъкмо отивал там. Поканил и приятеля си.Когато пристигнали още от вратата хората ги обградили с внимание.Поканили ги да седнат на една голяма обща маса.Предложили им ордьоври от деликатеси ,които рядко се виждат дори и по филмите.Вечерята също била изискана, а разговорите създавали усещането за съпричастност и сърдечна близост.Любовта и грижити на които , бил обект новият посетител , го накарали да стане постоянен член на клуба.Отбивал се там всяка вечер и се чувствал приятно с новите си приятели. Една вечер влязла възрастна дама .Погледът и случайно се спрял върху него. Сърцето и се свило , сълзи потекли по лицето и защото тя веднага разпознала скритите симптоми на тежката болест. Приближила се и го издърпала настрана. Разказала му за болестта и последиците от нея. Когато чул всичко това на лицето му се изписало отчаяние и ужас и той извикал ,, Господи а з умирам ,, Тогава възрастната жена го хванала за ръката и казала аз познавам единствения човек, който може да ти помогне. Искаш ли да те заведа при него ? И те тръгнали заедно по прашните улици и не след дълго спряли пред къщата на лекаря . Там след подходящо лечение той бил напълно излекуван.Научил се да разпознава симптомите на болестта и когато ги забележел в някого бързал да го доведе при Този който му помогнал.




Константин Тихолов

понеделник, 7 март 2011 г.

Дървото на проблемите


Наех водопроводчик да ми помогне за възстановяването на стара ферма. Когато той тъкмо беше свършил трудния първи ден от работата, спукана гума му загуби още един час. Електрическата му бормашина не работеше и неговият стар еднотонен камион също отказа да работи. Докато го карах към тях, той седеше в гробно мълчание. После ме покани да се запозная със семейството му.
Тръгнахме към предната врата и мъжът се спря за малко до едно дръвче, като докосна върха на клоните с двете си ръце. Докато отваряше вратата, го видях да се променя пред очите ми. На неговото бледо лице грейна усмивка и той прегърна двете си деца и целуна жена си.
Малко по-късно ме изпращаше до колата. Ние преминахме покрай дървото и моето любопитство надделя. Попитах го за това, което видях да прави преди малко.
“О, това е моето дърво на проблемите – отговори той. – Знам, че не мога да спра да имам проблеми в работата, но едно нещо е сигурно – тези проблеми не принадлежат на моя дом, нито на жена ми и децата ми. Затова всяка вечер, когато се прибирам вкъщи, аз просто ги окачвам на това дърво и моля Бог да се погрижи за тях. После на сутринта отивам да си ги взема отново. Но знаеш ли, странното нещо е – и той се усмихна, – че когато дойда сутрин, проблемите не са толкова големи, колкото бяха, когато ги оставях предишния ден.”

петък, 7 януари 2011 г.

Подаръци за Царя или "Такъв, какъвто си"


Подаръци за Царя или "Такъв, какъвто си" - Макс Лукадо




Преди много, много години в една страна досущ като твоята имаше малко селце. В него живееха пет сирачета. Останали самички без майка и баща, те разчитаха само един на друг, за да оцелеят в студения свят. Един ден царят на онази страна научи за злощастната съдба на сирачетата и реши да ги осинови. Той обяви на всеослушание, че желае да стане техен баща и че съвсем скоро ще дойде да ги вземе.


Когато разбраха, че ще имат нов баща, че той е самият цар и че ще дойде на посещение, децата полудяха от вълнение!
Когато другите селяни разбраха новината, също много се развълнуваха. Дойдоха при децата и им казаха как да се приготвят.
- Ще трябва да направите нещо, за да впечатлите царя.- им обясниха те. - Само който поднесе голям подарък ще може да живее в двореца.


Хората не познаваха царя. Те само предполагаха от какви неща би се впечатлил той. И така, децата запретнаха ръкави и започнаха да приготвят своите подаръци. Те бяха решени да се постараят добре, за да може царят да ги одобри... 

Не ме допускат в храма! - християнска притча за църквата и Бог



Когато човекът бил още малко дете, баба му често му говорела:


- Внучето ми, когато пораснеш голям и усетиш, че ти е станало тежко на душата – иди в църквата, там винаги ще ти олеква и ще се чувстваш добре...

Минали години, пораснал човекът. И в един момент животът му наистина станал непоносим. Спомнил си тогава той съвета на своята баба и отишъл в църквата. А там към него се приближил непознат и му казал:
- Не дръж така ръката си!
- Не стой там! – обадил се втори.
- Не си облечен подходящо! – викнал му трети.
- Неправилно се кръстиш! – придърпвайки го за ръкава, го смъмрил четвърти...
Накрая към него се приближила една жена и му казала:
- Излез от храма и си купи книжка с обяснения за това, как да се държиш в църквата и като ги научиш, ела отново...

Излязъл човекът навън, седнал на близката пейка и тъжно заплакал. Тогава чул глас:
- Какво ти е, дете мое? Защо плачеш?
Повдигнал човекът смутено лице и видял пред себе си самият Христос:
- Господи, не ме пускат в църквата!...
Прегърнал го Бог и тихо отвърнал:
- Не плачи синко! И мен отдавна не ме пускат там...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa
Източник: тук

Керванът


Голям керван преминавал през пустинята. Пътниците достигнали до оазис, в който решили да пренощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достигала. А никой не искал да стои буден и за пази незавързаната камила.
Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и нощта преминала спокойно.
На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията, който вечерта я “вързал”, се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба. Камилата веднага станала.
Същото е и при хората. Те всъщност са свободни чрез жертвата на кръста , но повечето от тях се остават да бъдат обвързани от умствените си проблеми и привидно потискащи отговорности. Вие сте свободни, разберете! Това, което трябва да сторите, е да се освободите от въображаемите скоби, към които сте вързани, като призовете името Исус и след като сте се се покаяли и разчупили всяко проклятие в живота си, чрез кръвта на нашия Господ, осъзнайте, че сте свободни.

Източник: тук

ЦЕНАТА НА СПОКОЙСТВИЕТО


ЦЕНАТА НА СПОКОЙСТВИЕТО
Един султан заедно с любимия си слуга се отправил на морско пътешествие . Слугата, който никога дотогава не се бил впускал в плаване по море и още повече, като дете на земята, никога не бил виждал морски простори, седейки в трюма, виел, жалвал се, треперел и плачел през цялото време. Екипажът се отнасял добре с него, опитвали се да го успокоят. Но думите на съчувствие стигали само до ушите му, но не и до сърцето му, измъчено от страх. Владетелят едва понасял виковете на слугата си, те му убивали цялото удоволствие от пътуването. Тогава пред него се явил мъдрият хаким, неговият придворен лекар: “Господарю, ако позволите, аз ще се опитам да успокоя слугата.” Султанът се съгласил с радост. Тогава лекарят заповядал на моряците да изхвърлят слугата през борда. Те охотно изпълнили заповедта, благодарение на която щели да се отърват от нестихващите крясъци. След първия шок слугата успял, пляскайки с ръце и крака и плюейки вода, да изплува и да се вкопчи в стената на кораба и започнал да моли да го качат обратно. Извадили го от водата и той тихичко седнал в един ъгъл. Повече нито една жалба не се отронила от устата му.
Султанът бил изумен и попитал лекаря:”Каква мъдрост се криеше в тази постъпка?” Лекарят отвърнал:”Твоят слуга никога досега не беше опитвал вкуса на морската сол. Не знаеше каква опасност може да представлява водата. И затова той нямаше откъде да знае и какво щастие е да почувстваш дъските на кораба под краката си. Цената на спокойствието и самообладанието познаваме само тогава, когато поне един път сме погледнали опасността право в очите.

Източник: тук

четвъртък, 6 януари 2011 г.

МЪДРИЯТ СЕЛЯНИН


Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд. Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът.
Искаме ли да стигнем до благословението и помазанието на Бог ? Искаме ли да стигнем до Неговото присъствие?
За да получим тези неща трябва, да се стремим да ускорим темпото духовно , поглъщайки Божието Слово, стремейки се към смирение и изобилен молитвен живот.

Източник: тук

В лавката на Господ


На една жена се присънило, че зад тезгяха на магазина стои Господ.
-Господи! Нима това си Ти?
-Да, това съм Аз - отвърнал Бог.
-А какво мога да си купя от теб?
-От мен можеш да си купиш всичко.
-Тогава дай ми, моля те, здраве, късмет, любов,успех и много пари!
Бог се усмихнал благосклонно, влязъл в склада и скоро се върнал с малка картонена кутийка в ръце.
-Това ли е ? - попитала разочарована жената.
-Да, това е всичко - отговорил Бог.-Нима не знаеше, че при мен се продават само семена?!

понеделник, 27 декември 2010 г.

За да не бъде тази нощ напразна...

Автор Митрополит Антоний Сурожски   
  

_2Искам накратко да ви поздравя с настъпилия празник. В тези дни слушате много за Божията слава, за онази нощ, во веки благословена и единствена, за ангелските песни, за това как пастирите се отзовали с просто и цяло сърце и с ум, потопен в сърцата, на ангелския поздрав, как възприели думите: „Слава във висините Богу, на земята мир, в хората благоволение...” Чухте също и как хора, умъдрени от дълбоко знание, изследвайки природата и знаците на времената, отишли при живия и въплътил се Бог, принесли Му дарове, поклонили Му се като на свой Господ.

Но не бива да забравяме, че през онази лъчезарна тържествена нощ, която така дълбоко ни умилява, се е случило нещо наистина страшно...

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

The Magic of Life... Магията на живота

Невероятно 14 минутно изживяване! Препоръчвам го на абсолютно всеки независимо от пола или възрастта! НЕВЕРОЯТНО!!!