четвъртък, 3 декември 2009 г.

КОВАРНО ОПЛИТАНЕ

КОВАРНО ОПЛИТАНЕ

Нека отхвърлим всяко време и греха, който лесно ни оплита и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще.
Евреи 12:1

Грехът лесно ни оплита. Кой би казал, че не е така?
Едва ли може да се намери по-точна дума от това "оплита". Грехът рядко завладява човека изведнъж, за един ден. Всеки е бил едно малко и невинно дете, което не е можело да направи нещо лошо дори на кученцето си. Но ден след ден, малко по малко тънките нишки на злото са се омотавали около чистата душа. Най-коварното е, че човек си мисли: "Винаги мога да махна това от себе си. Винаги мога да скъсам тия слаби конци." Но когато най-после се стресне и реши да опита, разбира, че вече е оплетен и не може да се избави. Някой го е покорил, направил го е роб на своята воля.
Едва ли някой ще дойде при нас и ще ни предложи да станем наемни убийци. Ей така, изведнъж. Преди да стане това, ще има дълъг период на подготовка. Ще минем през дълга верига от малки злини, които ще водят до все по-дълбоко закоравяване на душата, до загрубяване, до изгубване на понятие за добро и лошо. Не всеки става престъпник, но всеки рискува да стигне и дотам, ако навреме не скъса кълчищата, в които го омотават.
От дявола на нищо добро не можем да се научим, но едно не може да му се отрече: че е много търпелив в усилията си да погубва души. Затова и следващите думи ни съветват с търпение да тичаме по очертания път. Вместо грехът лесно да ни оплете, ние да го оплетем. Да го оплетем така, че да не може да помръдне. Ако той е търпелив, то ние да бъдем по-търпеливи. Това е война на нерви. Никога няма да спрат опитите да бъдем оплетени, затова никога не бива да спираме да отхвърляме греха, колкото и невинен да изглежда той.

Молитва: Святи Боже, не ни въвеждай в изкушения. Укрепвай ни във вярата, за да бъдем недостъпни за хитростите на лукавия.

Тема за размисъл: Най-опасно е да подценим злото и да над-ценим собствената си устойчивост срещу него.

Източник: Божи Дар

сряда, 2 декември 2009 г.

НЕПОКЛАТИМ РАЗУМ

Молим ви. Братя, де не се разклаща лесно вашият здрав разсъдък.
2 Солунци 2:2

Може ли човек сам да се предпази от разклащане на здравия си разум? Защо ап. Павел моли солунските християни за това?
Ние можем да имаме здрав разум дотолкова, доколкото желаем това. Никой не може да ни възпре, ако решим да се впуснем по пътя на безумието. Разумът си е наш и ние можем да правим с него каквото смятаме за добро и правилно.
Някой ще каже, че страстите са достатъчно силни, за да се преборят с разума и да го накарат да замлъкне. Така е. Но тук е голямата борба. И когато победи здравият разум, тогава победата е сладка. Не е сладка победата над слаб противник. Него всеки може да го бие. Но когато победиш силния, тогава наистина си струва радостта.
Да се управляваш от здравия разум - това е начинът да устояваш във вярата и да живееш достойно. Останалото е грозно и унизително робство, мятане от една страст в друга, докато накрая заприличаш на опърлено от огъня дърво.
Ние трябва да направим много трудна работата на ония, които искат да разклатят разума ни. Никак да не им е лесно! И преди всичко на княза на тоя свят, който си умира от желание всички да са лишени от разум и да вярват на всяка измислица, колкото и нелепа да е тя. Животните при цялата си сила, бързина, ловкост, отстъпват на човека по една причина: той има разум. Така и вярващият, запазил здравия си разум, е по-висше същество от безумците. Те се управляват от примитивните си инстинкти, а той - от ума си. Те могат да изгубят всякакво чувство за срам и чест, а той - да става все по-достоен за уважение. Не защото е по-умен от тях, а защото не се е отказал от разума си. И защото умът му вече не е негов, а Христов.

Молитва: Отче, дай ни солидни характери, които не са готови да слушат всяка лъжа, а да различават между лъжа и истина.

Тема за размисъл: Сърцето чудесно се разбира със здравия разум.


Източник: Божи Дар

вторник, 1 декември 2009 г.

ДРУГ ИСУС

ДРУГ ИСУС

Ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, Когото ние не сме ви проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго Благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.
2 Коринтяни 11:4

Ап. Павел е разочарован от лекотата, с която коринтските християни приемат друг Исус, друг дух и друго благовестие. Той е усетил лично колко трудно хората приемат истинския Исус, истинския дух, истинското благовестие.
Защо е така? Защо хората охотно приемат всякакви фантазии за живота на Господ Исус, всякакви фалшиви Евангелия, пълни с нелепости и бабини деветини, всякакви романи и филми, а не приемат толкова чистото, ясно, категорично Слово на Библията? Защо се повличат след всеки друг дух, след всеки лъжец, който се появи на екрана или пусне обява във вестника?
Отговорът е, че истинският Исус очаква животът на човека, който Го е последвал, да бъде променен. Да се премахнат старите грехове и лоши навици. Да се поправят разбитите отношения. Да се възстановят съсипаните семейства. Крадецът да спре да краде и да започне да се труди почтено. Любителят на сладкия живот да се обърне към солените страни на живота.
"Другият Исус" нищо не иска от никого. Той хвали всеки. На всеки ще каже колко прекрасно момче е и колко лоши са другите, които не го разбират, които го мразят и се мъчат да му пречат. "Другият дух" не иска да изгони нито един от злите духове, изпълнили сърцето на плътския човек. Той спокойно ще се настани в тяхната компания и ще се включи в техния хор, който пее химни за добротата на своя хазаин. "Другото благовестие" не казва нито една остра дума против греховете на никого, а насърчава добродушно - просто да се чудиш откъде идва всичкото това зло, след като всички са толкова добри и възпитани! Затова така лесно те биват приемани...

Молитва: Господи Исусе, наранявай ни, защото знаем, че тая болка ще ни излекува, докато другите ни галят, а Болестта се развива в нас.

Тема за размисъл: Истинското е горчиво, но полезно; лъжливото е сладка отрова.

Източник: Божи Дар

понеделник, 30 ноември 2009 г.

СМИРЕНИЕ И УЧЕНИЕ


Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.
Притчи 14:6

Прието е, че способността на човека да се учи зависи от неговите умствени заложби, от старанието, от постоянството. Така е. Но тая притча ни отвежда по-надолу към ония фактори, които са още по-важни. Тя ни разкрива истината, че присми­вателят просто не може да се учи, а разумният се учи с лекота.
Защо не може да се учи присмивателят? Защото смята всичко за смешно, за глупаво, за излишно, за досадно. Нека се върнем в спомените си към времето на нашето ученичество. Колко жалки са ни изглеждали нашите учители, как презри­телно сме ги наричали даскали, колко досадно ни е било да ходим на училище, колко силно сме били убедени, че учим само неща, които никога няма да ни потрябват и че училището е изнамерено само с цел да тероризира учениците. Нека не мислим, че само днешните ученици са отегчени, Може би са малко повече отегчени от нас някога, но и ние не сме били много по-различни.
Как може да се научи на духовните истини човекът, който смята всичко това за смешна измислица? Изключено е. Той първо трябва да промени мнението си за тях, за да може да ги научи. А за да го промени, трябва да стане разумен. Да си разумен значи да се учиш. А за да се учиш, трябва да признаеш, че не знаеш някои неща. Както и да признаеш, че има хора, които знаят повече от тебе и могат да те научат. И че този, който знае повече от тебе, не е смешен и жалък даскал, а достоен учител, заслужаващ уважение и внимание.
Който има непредубеден разум, лесно може да достигне до Бога и да приеме чудесните Му дарове. Който е присмивател, напразно ще търси мъдростта.

Молитва: Учителю святи, смирявай ни да разбираме колко много не знаем и колко много можем да научим, ако пребъдваме в Твоето присъствие.

Тема за размисъл: Всеки се учи дотогава, докогато осъзнава, че има какво още да научи.

Източник: Божи Дар

неделя, 29 ноември 2009 г.

ИСКАЙ МНОГО, ДАВАЙ МНОГО

Езекия отвърна: Лесно нещо е да напредне сянката десет стъпала; не, нека сянката се върне десет стъпала назад,
4 Царе 20:10

Цар Езекия поиска знамение, което да докаже обещанието, че животът му ще бъде продължен с петнайсет години. Можем да изтълкуваме това като маловерие, но Господ изпълни искането на царя и му даде знамение.
Часовникът, за който става дума, не беше като днешните, които ние можем да връщаме назад или да дадем напред толкова, колкото искаме. Това беше слънчев часовник и следваше движението на слънцето. Никой не можеше да му повлияе. Не беше прав Езекия. Такъв часовник да избърза напред или да се върне назад не беше нито лесно, нито трудно, а невъзможно. Но Бог направи чудото и увери царя, че е милостив и дълготърпелив.
Ние щадим Бога и не Го молим за големи неща. Притесняваме се, че ще Го затрудним много и решаваме да искаме нещо по-лесно и по-просто. Не искаме да ни изцели напълно, а да ни облекчи малко. Не искаме да ни даде много, а малко. Не искаме да ни подари хиляди души, а една-две.
Нека кажем веднага, че е хубаво да не ламтим за големи неща и да сме смирени. Но трябва да проверим защо се държим така срамежливо: от скромност, или от маловерие?
Както виждаме, Езекия не беше от скромните хора. Като получи обещание за удължаване на живота си, той поиска и знамение. И Бог му го даде. Защото Бог обича хората, които искат много от Него и го правят не от лакомия, а от радост, че имат такъв мощен Господ и от желание да послужат на други с това, което са получили. Обича хората, които даром дават, след като даром са получили. Обича хората, които приемат изобилна благодат, за да носят изобилни благословения на своите ближни.

Молитва: Богати Отче, укрепи сърцата ни да копнеят за все нови и нови победи, които да усилват вярата ни и да ни правят по-Богати духом.

Тема за размисъл: За Бога всичко става лесно, когато намери хора със силна вяра.

Източник: Божи Дар

събота, 28 ноември 2009 г.

ВСЕКИ НА МЯСТОТО СИ

Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.
1 Царе 18:23

Прав беше Давид. Не е лесно някой да стане царски зет. Но Давид стана. И стана не само царски зет, но и цар.
Че беше беден, беден беше, но не беше нищожен. Такъв като него трябваше да стане цар. И той стана не само цар, но и най-великият цар на Израил, който и до ден днешен е символ на величието на Божия народ.
Тази древна история ни показва за пореден път, че човек не знае какво ще излезе от него; че когато някой има качества, Бог го забелязва и го издига до такава висота, до която той никога не се е надявал да се изкачи. Тя ни показва, че трябва да се стремим да растем в святост и чистота, да богатеем в Господа, да се учим и усъвършенстваме - а останалото да поверим в ръцете на Този, Който знае кой какъв е и колко струва. Бог ще оцени всеки и ще го постави там, където трябва. Това може да не стане веднага, но ще се случи, когато е точното му време.
На тоя свят виждаме как нищо не си е на мястото и никой не се занимава с това, което му е работа. Хора, чието място е или в затвора, или в лудницата, са поставени да управляват цели народи. Хора, които не заслужават и секунда внимание, не слизат от екраните. Хора, които не могат да кажат една вярна дума, са считани за водачи и наставници. Надделяват най-нахалните, най-безскрупулните, най-безсрамните. Те заемат първите места и не ги напускат, докато някой насила не ги махне оттам.
Но Бог знае кой какво представлява и кой какво заслужава. Който става за цар, става цар. Който не става за цар, бива смъкван от престола.

Молитва: Господарю на вселената. Твоя е върховната власт. Дай ни да се боим само от Тебе и да обичаме първо Тебе, а всички останали да са на второ място.

Тема за размисъл: Само в Божието царство има пълна правда.

Източник: Божи Дар

понеделник, 16 ноември 2009 г.

Кой построи църквата?



Това се случило през 19 век. Един владетел решил да построи внушителна по размерите си и неповторима по архитектурата си църква. Той обявил, че цялото строителство ще бъде финансирано от него. Имал желание да построи сградата с лични средства и вестниците тиражирали съобщението за благочестивите намерения на царя и неговата щедрост. И наистина, само за няколко години църквата била изградена. Най-отпред била поставена мраморна плоча и издълбан на нея текст, който възхвалявал щедроста на владетеля.


Една вечер обаче, този цар сънувал сън. Видял един ангел, който слиза от небето и с чук разрушава паметната плоча. Тогава на нейно място поставя друга плоча, която е написана на небето. На нея се четял следния текст:


"Тази църква бе изградена от скромната вдовица...(следва нейното име), която живее на...(изписани са улицата и номерът)". Този сън започнал да се повтаря нощ след нощ. Царят се разярил и заповядал да потърсят този адрес и ако наистина там живее такава жена, да я доведат пред него.


Пратениците наистина намерили вдовицата и я завели в двореца. Царят я запитал:


"Ти какво правеше в онези дни когато се строеше църквата? Давала ли си на някого пари, с които да помогнеш на градежа?"


"Не, господарю, аз съм бедна вдовица и нямам пари." - отговорила жената.


Царят казал недоверчиво:


"Не ти вярвам! Нещо си правила и аз искам да знам какво е то!"


Тогава жената си признала:


"Господарю, през лятото, когато каруците докарваха строителните материали, аз носех трева на конете, а през зимата ги хранех със сено. Толкова обичам Бога, толкова обичам Неговата църква, че исках да направя нещо, което е по силите ми. Затова давах храна на конете. Това е всичко."


Тогава царят разбрал, че за Бога имат стойност не многото пари, които възхваляват дарителя, а скромния принос на любящото сърце!







петък, 13 ноември 2009 г.

Викът на Бащиното сърце от Битие до Откровение

Описание:
Викът на Бащиното сърце от Битие до Откровение
Мое дете ,
Може би не Ме познаваш , но Аз зная всичко за теб …Псалм 139:1
Зная кога сядаш и кога ставаш … Псалм 139:2
Зная всичкте ти пътища …Псалм 139:3
Дори космите на главата ти са до един преброени ...Матей 10:29-31
Защото си създаден (а ) по Мой образ ...Битие 1:27
И в Мене живееш , движиш се и съществуваш ...Деяния на Апостолите 17:28
И си Мое потомство ...Деяния на Апостолите 17:28
Познах те преди да бъдеш заченат (а )...Еремия 1:4-5
Избрах те , когато сътворих вселената ...Ефесяни 1:11-12
Ти не си грешка , защото всичките ти дни са записани в Моята книга ...Псалм 139:15-16
Определих точното време на раждането ти и мястото , където живееш ...Деяния на
Апостолите 17:26
Ти си страшно и чудно направен (а )...Псалм 139:14
Изтъках тялото ти в утробата на майка ти ...Псалм 139:13
Укрепих те от рождението ти ...Псалм 71:6
Но Съм представен погрешно от онези , които не Ме познават ...Йоан 8:41-44
Не Съм далечен и гневен , а съм пълния израз на Любовта ...1 Йоан 4:16
И желая да излея любовта Си върху теб ...1 Йоан 3:1
Просто защото си Моето дете и Аз Съм твоя Баща ...1 Йоан 3:1
И ти предлагам повече отколкото земният ти баща някога би могъл ...Матей 7:11
Защото Аз съм съвършения Баща ...Матей 5:48
Всяко добро , което получаваш , идва от Мен ...Яков 1:17
Аз посрещам всичките ти нужди ...Матей 6:31-33
Искам да ти дам бъдеще , пълно с надежда ...Еремия 29:11
Защото те възлюбих с вечна любов ...Еремия 31:3
Мислите Ми към теб са многобройни като песъчинките по морския бряг ...Псалм 139:17-18
И ще се развеселя за тебе с песни ...Софония 3:17
И никога не ще спра да ти правя добро ...Еремия 32:46
Понеже ти си Моето избрано богатство ...Изход 19:5
Ще те установя здраво с цялото си сърце и с цялата си душа ...Еремия 32:41
И ще ти покажа велики и чудни неща ...Еремия 33:3
Ако Ме потърсиш с цялото си сърце ще Ме намериш ...Второзаконие 4:29
Наслаждавай се в Мен и ще ти дам желанията на сърцето ти ...Псалм 37:4
Защото Аз Съм , който ти дадох тези желания ...Филипяни 2:13
Мога да направя за теб несравнимо повече , отколкото някога си мислил ...Ефесяни 3:20
Понеже Съм най -голямата ти опора ...2 Солунци 2:16:17
Аз Съм също Бащата , който те утешава във всичките ти скърби ...2 Коринтяни 1:3-4
Когато си съкрушен Аз съм близо до теб ...Псалм 34:18
Както овчарят носи агнето си , така и Аз те нося близо до сърцето Си ...Исая 40:11
Един ден ще обърша всяка сълза от очите ти ...Откровение 21:3-4
И ще отнема болката ти , изстрадана на тази земя ...Откровение 21:3-4
Аз Съм твоя Баща и те обичам така , както обичам Сина Си Исус ...Йоан 17:23
Любовта Ми към теб е разкрита чрез Исус ...Йоан 17:26



Ти си чудо, безкрайно скъпоценно!
Юрген Верт


Не забравяй никога:
Да живееш не е твоя собствена идея
и да дишаш не е твое решение.
Да живееш беше идея на Един Друг
и да дишаш Неговия дар за теб.

Не забравяй никога:
Никой не може да види небето както ти
и никой не знае това, което знаеш ти.

Не забравяй никога:
Твоето лице го няма никой друг на света
и такива очи имаш само ти.

Не забравяй никога:
Ти си богатия, все едно дали с пари или без,
защото можеш да живееш !
Никой не живее твоя живот.

Ти си Желания, не си дете на сличайността,
не си приумица на природата.
Без значение дали песента на
твоя живот е в минор или мажор.
Ти си замисъл на Бога, гениален при това!!!

Ти си чудо , безкрайно скъпоценно!


сряда, 28 октомври 2009 г.

Пришълци и чужденци на света



"Възлюбени, умолявам ви, като пришълци и чужденци на света да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата, да живеете благоприлично между езичниците, така че за каквото ви хулят като злосторници, да могат чрез добрите ви дела, които виждат, да прославят Бога в деня на посещението." 1 Петрово 2:11,12


Петър напомня на читателите си, че те всъщност са чужденци, които нямат граждански права – напомняне, което никога не е било по-необходимо от сега. Чужденците или странниците са хора, които пътуват от страна в страна. Страната, в която в момента се намират, не е тяхната собствена – те са пришълци. Истинската им родина е страната, към която са на път.
Типичният белег на такъв чужденец е палатката. И така, като четем, че Авраам е живял в шатри с Исаак и Яков, трябва да разбираме, че той е разглеждал Ханаан като чужда страна (въпреки,че вече му е била обещана). Той е живеел във временно жилище, защото е очаквал "един град, който има вечни основи, на който Архитект и Строител е Бог" (Евреи 11:10). Така странникът не се заселва никъде трайно. Той е постоянно на път.
И понеже е на дълъг път, може да носи само малко багаж. Той не допуска да се натовари с много материални притежания. Не може да си позволи да се обремени с ненужен баласт. Той трябва да отхвърли всичко, което пречи на свободата му на предвижване.
Друг характерен белег на странника е, че той се различава от останалите хора наоколо, които живеят трайно в страната. Той не се нагажда към техният начин на живот, към техните навици, а още по-малко към тяхната форма на религия. За християнският странник това означава да приеме предупреждението на Петър да се въздържа от плътски страсти, които воюват против душата. Той не допуска характерът му да бъде формиран от околният свят и да заприлича на него. Той живее в света, но не е от света. Пътува през чужда страна, без да възприема нейният морал или ценностна система.
Когато странникът преминава през вражеска територия, той внимателно се пази да не се побратими с врага. Това би било измяна към неговият Водач. Би било предателство спрямо делото.

Християнският странник пътува през вражеска територия. Този свят не предложи на нашият Господ нищо освен един кръст и гроб. Да са сприятелим с тази система би означавало да предадем нашият Господ Исус. Кръстът на Христос е скъсал всички връзки, които някога са ни свързали със света. Ние не се стремим към одобрението на този свят и не се страхуваме от осъждането му. Странникът бива подкрепян по пътя си от знанието, че всеки ден път го доближава до неговата родина. Той знае, че един ден ще достигне целта си и и тогава всички опасности и трудности на пътя ще бъдат бързо забравени.

неделя, 25 октомври 2009 г.

Чаша мляко

Едно бедно момче продавало дрехи от врата на врата, за да плати за своето образование. Един ден то видяло, че има само 10 цента в джоба си. То било гладно и решило да помоли за малко храна в следващата къща, до която стигне.

Гладът му обаче изчезнал, щом зърнал красивата млада жена, която му отворила вратата. И вместо за храна, той помолил за чаша вода.

Жената видяла, че момчето било много гладно и вместо вода му донесла огромна чаша с мляко. То я изпило много бавно и после попитало:

- Колко ви дължа?

- Нищо не ми дължите. – отвърнала тя. -Моята майка ни учеше да не приемаме нищо в замяна на проявената доброта.

- Тогава ви благодаря от цялото си сърце! – отговорило момчето.

Когато Хауърд Кели напуснал къщата, той не само се чувставал физически по-добре, но и възвърнал вярата си в Бог, която почти никога не го била напускала.

Години по-късно, същата млада жена се разболяла много тежко. Местните лекари били объркани и изпратили младата жена в голям град, където смятали, че специалистите ще могат да диагностицират това рядко заболяване.

Д-р Хауърд Кели бил повикан за консултант. Когато той чул името на града, в който тя живеела, един спомен изплувал пред очите му.

Той станал и отишъл в нейната стая. Влизайки там, той мигновенно я разпознал. Върнал се в стаята за консултации решен да направи всичко по силите си, за да и спаси живота.

От този ден нататък, той обръщал специално внимание на този случай. След дълга битка, войната най-накрая била спечелена.

Д-р Кели бил дал инструкции болничната сметка да му бъде изпратена за одобрение. Когато получил фактурата, той я прегледал, написал нещо в полето и я изпратил в нейната стая.

Отваряйки плика, тя си мислела, че вътре ще намери фактура, която ще изплаща до края на дните си.

Когато най-накрая отворила плика, нещо привлякло вниманието и върху полето на фактурата.

Тя прочела следните думи:

Платено изцяло с чаша мляко: Д-р Хауърд Кели.

Радостни сълзи изпълнили очите и сърцето и. Тя прошепнала: “Благодаря ти Господи, че любовта ти е докоснала ръцете и сърцата на хората”.

Казват, че хлябът, който си хвърлил във водата, се връща при теб.

Едно добро дело, което си свършил днес, може да се върне при теб или на някой, който обичаш тогава, когато най-малко очакваш.

Ако това добро не ти се върне, то поне си направил света малко по-различен.

А не е ли в крайна сметка точно за това животът?

Най-трудният урок в живота е да се научим кои мостове трябва да преминем и кои трябва да изгорим...

Много хора преминават покрай нас през живота ни, но само истинските приятели оставят своя отпечатък в нашите сърца.

понеделник, 19 октомври 2009 г.

Аз живея сред своя народ!



" и един ден Елисей отиде в Сунам. и там имаше една богата жена и тя го принуди да яде хляб. и колкото пъти минаваше оттам, той се отбиваше, за да яде хляб. И тя каза на мъжа си: Ето сега, разбирам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божи човек. "Моля те, нека направим една малка горна стаичка на стената и да му сложим в нея легло и маса, и стол, и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас".
И един ден той дойде там и се отби в стаичката, и спа там. И каза на слугата си Гиезий: "Повикай тази сунамка.", и той я повика и тя застана пред него. И той каза на Гиезий: "Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас. Какво да направим за теб? Искаш ли да се говори за теб на царя или на военачалника?" А тя отговори: "Аз живея сред своя народ." 4 Царе 10:8-13



Една заможна жена от Сунам оказвала гостоприемство на Елисей все път, когато той минавал през града. Накрая тя предложила на мъжа си да построят отделна стая за пророка, за да си има свое място, когато се отбива при тях. С намерението да се отблагодари не своята щедра домакиня Елисей я попитал какво би могъл да направи за нея – може би да я въведе пред царя или военачалника. Нейният простичък отговор бил: "Аз живея сред своя народ." С други думи: "Напълно съм доволна от живота си. Харесват ми обикновените хора, сред които живея. Нямам особен стремеж към каймака на обществото. Общуването със знаменитости не е желана цел за мен."


Тя е била мъдра жена! Хората, които не се задоволяват, докато не бъдат въведени в кръговете на известните, богатите и аристократите, често биват принудени да осъзнаят, че най-ценните и най-стойностни хора никога не се появяват по първите страници или клюкарските хроники на вестниците.


Ако мога да избирам, предпочитам общението с онези смирени, богобоязливи, порядъчни хора, които са безименни в този свят, но са добре известни в небето. Искам да се запозная с хората, които са като Господ Исус Христос… Това, което наистина искаме и трябва да имаме, е красотата на Господ, нашият Бог. Общението ми да бъде със светиите и всеки един от нас да се старае с всички сили да показва добрина заради Господ!


За това жената от Сунам заслужава огромен букет от орхидеи за духовната мъдрост, която се крие в думите й: "Аз живея сред своя народ."

неделя, 18 октомври 2009 г.

По-разумен съм!



"По-разумен съм от всичките си учители, защото Твоите свидетелства са размишлението ми. По-разумен съм от старите, защото опазих правилата Ти." Псалм 119:99,100


На пръв поглед този стих звучи като незряло самохвалство или като надут егоизъм. Дори бихме могли да се изненадаме, че откриваме в Библията такива изречения. Те не звучат никак християнски.
Но ако разгледаме стиха внимателно, ще открием ключа, който отстранява трудностите. Псалмистът казва каква е причината за неговото превъзходно знание. Той казва: "… защото Твоите свидетелства са размишлението ми". С други думи, той е по-мъдър от вси1ки свои учители, които не познават Светото Писание. Той е по-разумен от старите, чиято мъдрост е земна и светска. И така, той не се сравнява с други вярващи, а с хората от този свят.
И в това, разбира се, има право! Най-простият вярващ може, коленичил, да види повече от ученият невярващ, изправен на пръсти. Нека да обясним това с няколко примера:
Един правителствен вода уверява народа си, че на света ще има мир, ако се тръгне в дадена посока и ако се направи това или онова. В някакво отдалечено село един селянин християнин слуша речта му по радиото. Той обаче знае, че на света никога няма да има мир, докато не се завърне Князът на мира и не установи царството си на земята. Чак тогава хората ще изковат мечовете си на плугове и ще престанат да водят войни. Тук селянинът е по-мъдър от дипломата.
Или някой известен учен оповестява, че Вселената е възникнала без Божествена намеса. Един от неговите студенти е младеж, който наскоро се е обърнал към Исус Христос. Чрез вярата си той разбира: "че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща" (Евреи 11:3). Този студент има познание, което професорът няма.
Или нека помислим за психолозите, които се опитват да обяснят човешкото поведение, но не са готови да признаят факта, че грехът е вроден във всеки от нас. Вярващият, който знае това е наясно, че всеки човек се ражда със зла, покварена природа и докато това не се прием, и не се вземат необходимите мерки, всички решения на човешките проблеми ще са само привидни.
И така, псалмистът не е бил надут самохвалко,когато е казал, че е по-разумен от всичките си учители. Онези, които живеят с вяра, имат по-ясен поглед върху действителността, от онези, които разчитат само на очите си. Онези, които размишляват върху Божиите свидетелства, виждат истини, които са скрити за мъдрите и умните на този свят!

БЛАГООБРАЗНОТО НЕПРИЛИЧИЕ

Нека всичко става с приличие и ред,
1 Коринтяни 14:40

Може ли в едно богослужение да се вършат неприлични неща? Звучи невероятно, но щом ап. Павел призовава за приличие, значи може.

Неприлично означава не само да псуваш и кълнеш. Неприлично е всичко, което е лишено от смирение, което е породено от егоистичен стремеж за изява. Неприлично се държи не само пийналият простак, който приказва каквото му дойде на устата и търси с кого да се счепка. Неприлично може да е поведението на проповедника, който превръща амвона в трибуна за лична изява. Неприлично може да е пеенето на певеца, който се старае не да прослави Бога, а да спечели възхищението на публиката. Неприлично може да е поведението на църковния водач, който обърква Божия дом с казармата и възприема хората не като равни със себе си, а като стадо.

Да, ап. Павел говори за приличие в смисъл, че богослужението трябва да бъде хармонично, подредено, назидателно. Но кое нарушава това приличие? Нарушава го желанието на неколцина от присъстващите да блеснат, да изпъкнат, да застанат начело не защото заслужават, а защото са най-нахални. Нарушава го меракът на говорещия на непознат език, който иска да изпревари другия, да вземе думата и да я държи, докато не му я отнемат насила. Ако се предостави на водителството на Духа, той няма да постъпи по тоя начин. Плътските амбиции карат хората да забравят къде се намират и да превърнат богослужението в надвикване.
Човешкото лицемерие няма граници и се изявява точно там, където най-малко го очакваш. Най-възвишени на пръв поглед човешки постъпки всъщност може да са подбудени от неприлични мотиви и това ги прави особено опасни.

Молитва: Боже, изобличавай ни, когато се изкушаваме да служим на своята суетност, а не на Твоето свято име, Дай ни духовната сила да се смиряваме.

Тема за размисъл: Нека очистваме действията си и от най-малките примеси на лицемерие.

Източник: Божи Дар

събота, 17 октомври 2009 г.

Да купуваме истината



" Купувай истина и не я продавай, и мъдрост, и поука, и разум." Притчи 23:23


Често се налага да дадем нещо, ако искаме Божията истина. Ние също трябва да сме готови да платим тази цена, каквато и да е тя. А когато веднъж сме получили истината, не бива никога вече да я пускаме.

Разбира се, този стих не означава, че трябва да купуваме колкото може повече Библии и християнски книги, и при никакви обстоятелства да не ги продаваме. Да купуваме истина означава да правим жертви, за да придобиваме познание на Бога и Неговите принципи. Например, това може да ни навлече враждебността на собственото ни семейство, да изгубим работата си, да сме принудени да скъсаме с предишни религиозни връзки. Може да означава финансови загуби и дори физическо малтретиране.
Да продаваме истината означава да правим нечисти компромиси или напълно да се отказваме от нея. Това не бива да правим никога.
Арно пише в своята книга "Църквата у дома": "Всеобщо правило в естеството на човека е, че това, което идва с лекота, то си отива с лекота. А това, което сме придобили с тежка борба,него държим здраво – било то имотът ни или вярата ни. Хората, които без особени лични усилия и грижи са придобили голямо богатство, чес то го пропиляват и накрая умират в нищета. Рядко е обаче човек, който с огромен труд е придобил състояние, просто да разсипе това трудно спечелено богатство. Така е и с християнина, който е извоювал с борба пътя си към вярата. Ако е трябвало да премине през огън и вода, за да намери мястото на богатствата, той няма лековато да се откаже от това скъпоценно наследство."
Във всички времена е имало свети хора, които са се отказвали от семействата си, славата си и богатството си, за да преминат през тясната порта и да вървят по тясната пътека. Като апостол Павел, те са считали всичко друго за измет в сравнение със славата на познаването на Исус Христос, Господа. Като Раав те са се отказали от езическите идоли и са признавали Господа за единствения истински Бог, дори и това да е изглеждало като предателство спрямо собственият им народ. Като Даниил те са отказвали да продават истината, дори това да е означавало, че ще бъдат хвърлени в огнената пещ, така нагорещена, че би могла да стопи и желязо.
Днес живеем във време, в което духът на мъченичеството е почти изчезнал. Хората по-скоро биха се отказали от вярата си, отколкото да страдат за нея. Гласът на пророка вече не се чува никъде. Вярата е вяла. Твърдите убеждения се осъждат като догматизъм. И за да се допълни картината, хората са готови да се отказват от основни учения на вярата. Те продават истина, а не я купуват.
Но Бог винаги ще си има избрани хора, които така ценят скритото съкровище на истината, че са готови да продадат всичко, което имат, само за да получат тази истина! И когато я придобият, вече ще са готови , вече не са готови да я продадат на никаква цена!

ЗАКРЕПВАЙ ЗДРАВО

И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,
Римляни 1:28

Неприличните деяния са резултат от развращаването на ума. То от своя страна идва от липса на познаване на Бога. И обратно, чистотата на живота и помислите идват от това, че човек здраво се държи за Бога, познава Го, позволява Му да го променя.
Това е съвсем естествено. Както ако една вещ не е здраво закрепена, пада, така и човекът, който не се държи за Бога, пада в бездната на неприличните дела. Ние затова закрепваме здраво саксиите на прозореца, защото ни е много добре известно, че ако са хлабави, ще полетят надолу и ще се стоварят върху нечия глава. Затова вещите на един кораб се закрепват здраво, защото като се разклати корабът от бурята, всичко ще изпопада. Затова сградите се строят здрави, защото иначе ще паднат. Затова мостовете се поставят върху стабилни опори, защото иначе ще се срутят.
Какво става с морала на един човек, ако той не е закрепен върху здравата опора на Бога? Пада. И нищо не може да го спре. Мнозина се опитват да държат морала на хората във въздуха, без опори, без здрави връзки. Напразно. Такива чудеса се случват само в цирка. Морал, който не е закрепен върху Вечната канара, просто рухва и нищо не може да го спре.
Бог не предава никого. Хората предават себе си, като се откъсват от Бога. Като отказват да познаят Бога. Първата крачка към падението и неприличието е направена от човека. Ако си застанал на ръба на една скала, ти е достатъчна една крачка, за да рухнеш в пропастта. И мнозина я правят, след което животът им става хаотичен като свободното падане.
Все пак има надежда, и тя идва от Бога. Когато извикаме към Него, Той ще ни извади от тинята и ще ни даде здравата Си опора.

Молитва: Крепки Боже, дръж ни близо до Себе Си и ни опази от лекомислието на тоя свят, който се руши поради липса на духовна опора.

Тема за размисъл: Което в нас не е прикрепено към Бога, неизбежно ще падне.

Източник: Божи Дар

петък, 16 октомври 2009 г.

ЧИСТО ХВАЛЕНИЕ


Радвайте се, праведници, в Господа: прилично е за праведните да въздават хваление.
Псалом 33:1

Очевидно в този стих става дума за истинските праведници. Както знаем, има и привидни праведници. Понякога е много трудно да решим кои са истински и кои привидни. Нужно е повече време и някакво изпитание, което да свали маските.
Обикновено "праведните" хора са толкова възхитени от себе си, че не спират да се хвалят и не им остава време да хвалят Бога. Те са духовни роднини на фарисеите, които просто не можеха да спрат да се хвалят и направо изпадаха в транс, когато описваха личните си достойнства.
Така едно толкова чисто и красиво нещо като хвалението на Бога може да се превърне в безкрайно неприлично занимание. Неприлично е лъжливи праведници да хвалят Бога. Прилично е истинските праведници да вършат това.
Проблемът не е малък. Историята на християнството буквално гъмжи от примери на лицемерно хваление. Хора, които са водели безкрайно покварен живот, пълен с интриги и коварство, са заставали начело на бляскави религиозни церемонии с величествени хорове и оркестри, с органи и прескъпи одежди. Високопоставени църковни служители със светейши титли са пеели възвишени песнопения в неделния ден, а в останалите дни са вършели дела, от които би се изчервил дори и закоравял грешник...
Не е нужно да се връщаме назад в историята. Представленията на лицемерната праведност се играят и днес. Може би и във вашата църква.
Святият Бог следва да бъде хвален от праведни хора. Останалото е неприличен цинизъм, от който Божието дело търпи огромни щети.

Молитва: Отче, прости ни греховете, очисти сърцата ни и помислите ни, освети живота ни, за да Бъде хвалението ни прилично и достойно за Тебе.

Тема за размисъл: Никой не се радва на хвалбите на покварени хора.

Източник: Божи Дар

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

БЛАГОТО ИЗОБЛИЧЕНИЕ

Господ изобличава онзи, когото обича.
Притчи 3:12

Генерал Сам Хюстън, първи президент на Тексас (неговото име носи град Хюстън), на младини бил известен с лошия си нрав и с жестоките си деяния. Но един ден повярвал и се покаял. Пожелал да бъде кръстен във вода. Когато извършил кръщението, пасторът казал тържествено: „Сам, тази река отнесе твоите грехове!" Сам Хюстън казал тихо: „Бедните риби, тежко им и горко; ще трябва да плуват сред греховете ми."
Святият Дух изобличава грешника. Дава му да усети цялата тежест на греха. Плътският човек е лишен от способността да забелязва грозотата на своите постъпки. Забелязва само това, което другите правят. Радва се, когато успее да измами някого, да наложи своя интерес, да накара другите да страдат. Той просто няма усещане за зло, както животните нямат чувство за срам. Може да върши толкова грехове, колкото му се удаде възможност и колкото допускат светските закони.
Първото действие на Святия Дух е да даде на новородения човек усет за зло и добро, за лъжа и истина, за красиво и грозно. Той сякаш поставя пред него едно голямо и качествено огледало, в което може да се види едно към едно и да узнае истината за себе си. Това, което се вижда, никак не е красиво, Но това огледало има вълшебното свойство да показва и образа, който човек може да има и който благодатта на Святия Дух сътворява ден след ден. Така изобличението не се превръща в кошмар, който потиска; то само разчиства площадката, където ще се строи новия храм. Светската скръб докарва смърт, а скръбта по Бога - спасително покаяние. Изобличението на хората ни смазва и отчайва; изобличението на Святия Дух ни лекува. Прави ни готови да поемем по пътя на новия живот, произтичащ от Бога и прославящ Бога.

Молитва: Изобличителю благ, говори ни и ръководи нашите стъпки да бягаме далеч от злото и да се стремим към правдата и живота.

Тема за размисъл: Греховете са отрова, която трябва да махнем от себе си.

Източник: Божи Дар

сряда, 14 октомври 2009 г.

САРА – ЖЕНА, ПРИМЕР ЗА ЧИСТОТА


Богоугодната красота расте отвътре навън

Призивът да подражаваме на Сарая (1 Петрово 3:6) не може да се отнася до качества, над които нямаме контрол. Мнозина не са и никога няма да бъдат физически красиви. Изкуствените опити да се прикрие реалността няма да променят фактите. Но има начин, по който ние всички можем да имитираме Сарая. Писанието обяснява:

"Вашето украшение да не е външно, тоест плетене на косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи, а скритият човек на сърцето, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си, както Сара се покоряваше на Авраам и го наричаше господар, чиито деца станахте и вие, като правите добро и не се боите от никаква заплаха". (1 Петрово 3:3 – 6)

Благоприличието не означава сивота

Някои хора възприемат погрешно идеята на 1 Петрово 3 и учат, че благочестивата жена не може да носи никакъв грим, облеклото й трябва да бъде черно или в убит цвят, а косата й трябва да бъде права. За тях бижутата, дори и брачната халка, са неприемливи. Те изпускат същинската идея на текста, като се концентрират върху външни неща.

Петър показва, че източникът на красотата на Сара превъзхожда създадените от хората украшения. Нейната привлекателност не идва от изкуствени средства като екзотични прически, скъпи бижута или съблазнително облекло. Тя вътрешно украсявала себе си с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога (1 Петрово 3:3 – 6а). Сара била красива и привлекателна, но трайната й привлекателност произтичала преди всичко от вътрешната й връзка с Бога, която прониквала и във външния й вид, като разкрасявала лицето й и й придавала прелестно излъчване.

1 Петрово ни дава обща насока за проверка дали в сърцето ни има гордост заради външните неща. Той подлага на изпитание суетата. Иронично, някои от онези, които се обличат аскетично, проявяват лъжлива набожност. Строгото облекло често е свързвано с култове (например мюсюлманите), а не с благочестието. Въпреки че стремежът към следване на Писанието от все сърце е нещо прекрасно и простият начин на живот е похвален, ние трябва да внимаваме да не проповядваме крайности. Писанието призовава към благоприличие и умереност, но никъде не заповядва аскетизъм. С грима или с бижутата може да се прекали до неприличие, но Писанието не ограничава всякаква употреба на грим и не забранява брачните халки. Съпругът на Сара, Авраам, изпратил като подарък бижута за бъдещата невяста на своя син (Битие 24:22). Сватбеният пръстен не е предназначен да съблазнява. Неговата главна цел е да символизира брачната връзка и да показва, че тази жена вече е запазена за един мъж. Целта на 1 Петрово е да обясни, че бижутата, прическите и подборът на дрехи не правят жената. Не бива да губим ненужна енергия или време за външните неща.

Днес, четири хиляди години по-късно, можем само да си представяме как е изглеждала Сарая (по-късно наречена Сара). Красотата й не е запазена в снимки. Излъчването на лицето й е угаснало. Тялото й е изгнило и за нея си спомняме преди всичко заради благочестивия й живот. "С вяра и самата Сара получи сила да зачене и роди в преминала възраст, понеже счете за верен Този, който беше дал обещанието" (Евреи 11:11).

Дъщерите на Сара представят Бога пред света

Бог обича изкуството – Той поставя началото на цветовете, богатото разнообразие и систематичния дизайн. Писанието никъде не дава препоръки за цвета на облеклото. Познаването на Божия характер ни кара да се съмняваме, че Той би ограничил облеклото до скучни, еднообразни тонове. Той е направил полските цветя използвайки разнообразни цветни съчетания – тъмни тонове, светли пастели, комбинации от двете. В Проповедта на планината Иисус сравнява полските кремове с облеклото, което иска да осигури за нас (Матей 6:28 – 30).

Богът на вселената е Бог на ред. Жената изявява своя характер доколкото е възможно чрез старателна грижа за косата и ноктите, привлекателна фигура и спретнато облекло.

Бог е свят Бог. Трябва да се стараем да отразяваме Неговия свят характер чрез облекло с вкус и с благоразумно поведение. Като жени можем да изберем да привличаме вниманието към тялото си като носим възбуждащи или изявяващи телесните форми дрехи или да привличаме внимание към душата си като показваме лицето си.

Бог е любов. Жената, която контролира своите способности за чувствено привличане и по този начин използва живота си да укрепва другите, е образец за любов (Римляни 12:1). Чистата жена може да привлича хората към Спасителя (1 Петрово 3:1, 2).

Дъщерите на Сара осъзнават нуждата от благоприличие

Жената без чувство за благоприличие изкушава и мами мъжете като ги възбужда с нещо, което не им се полага по право. Присъствието на жената трябва да извисява и да изгражда, а не да служи като примка. Жените понякога проявяват слепота като спъват мъжете, понеже тези жени не разбират какво създава проблеми за мъжете:

1. ПЕРСПЕКТИВАТА НА МЪЖЕТЕ ХРИСТИЯНИ. Мисленето на благочестивите мъже се различава от типичното светско мислене. За разлика от образа на мъжа, изпиващ с очи женската фигура, мъжете християни са загрижени за чистотата на своите мисли. Те изразяват желанието "да изучават лицето на жената, а не нейното тяло". Мъжете искат "повече сестри в Господа и по-малко обекти", и хвалят дамите, които показват "разбиране за умствения мир на мъжете".

.2. СИЛАТА НА ЗРИТЕЛНАТА СТИМУЛАЦИЯ. Бог е създал мъжете и жените различни. Той иска да гледа; тя иска да привлича. В брака зрителната стимулация трябва да носи взаимно удоволствие. Но облеклото, което подчертава сексуалността на женското тяло, трябва да бъде запазено за спалнята. Извън брака сексуалното привличане е греховно. Иисус предупреждава мъжете, че пожеланието е като грехът на прелюбодейството (Матей 5:27, 28). Затова е важно жената да изглежда благоприлично на публичните места, като същевременно се чувства свободна да възбужда мъжа си, когато е насаме с него.

3. ПОВСЕМЕСТНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА ИЗКУШЕНИЕТО. Всички мъже могат да бъдат изкушени. Въпреки че зрелият християнин притежава духовните ресурси да се бори с нечистите мисли, той продължава да бъде уязвим на изкушения. Мнозина са изгубили своята духовна жизненост заради нечист мисловен живот. Ние трябва да проявяваме разбиране като помним, че "човешките очи никога не се насищат" (Притчи 27:20б).

4. НЕПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ НА ПОЖЕЛАНИЕТО. Много жени погрешно мислят, че пожеланието е ласкателно внимание. Жената може да бъде излъгана, ако смята, че сексуалното привличане е основа за нейната стойност като човек. Всяка жена може да бъде обект на пожелание. Красотата не е задължителна; мъжете могат да бъдат изкушени от непривлекателни жени. Не е необходима и лична стойност; една неприлична снимка на непозната жена може да възбуди мъжа.

Сексуалното възбуждане не е средство за възникване на любов. Силата на сексуалността може да бъде използвана временно, за да привлече някои мъже, но не може да поддържа стойностни взаимоотношения.

Дъщерите на Сара се обличат с женствено облекло

Сара се обличала по начин, който подчертвал нейната роля на покорство към съпруга й. Тя не се обличала като мъж, което би било гнусота (Второзаконие 22:5). Чудели ли сте се някога с какво се е различавало облеклото на мъжете и жените по времето на Библията? И двата пола са носели дълги дрехи. Каква е била разликата? Докато дрехите на жените били дълги и свободни, мъжете препасвали слабините си по начин, който им давал свобода да се бият в битка и да извършват по-агресивни дейности. Вижте 4 Царе 1:8; Йов 38:3; 40:7; Исая 5:27 и еремия 13:11. Какви дрехи са подчертано мъжки в наши дни?

Като цяло някои жени се обличат по начин, който изявява недоволен, неспокоен, скитнически дух, който се стреми да изкушава мъжете. Други жени открито демонстрират своето отхвърляне на женската роля. Техните агресивни маниери и мъжко облекло разкриват тяхната конкурентна нагласа на ума. Някои жени се стремят да привлекат вниманието към себе си чрез своя външен вид. Техният блестящ и крещящ външен вид може да бъде опит да прикрият една плитка, недохранена душа.

Само малка част от жените са дъщери на Сара; жени, които тихо и смирено се стремят да почетат Бога в тази чувствителна, лична област на облеклото. Християнките, следвайки примера на Сара, следва да живеят свят, отделен за Бога живот, за да могат да учат другите да бъдат сдържани (или внимателни в своите думи и действия) и целомъдрени (или благоприлични и високоморални), за да не бъде злепоставен Господ (Тит 2:3 – 5). Трябва да се запитаме: "Каква реклама за християнската вяра сме ние?"

ДА ВИЖДАШ РЕАЛНОСТТА

ДА ВИЖДАШ РЕАЛНОСТТА

Той Мен ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.
Йоан 16:14

Английският драматург Дейвид Лодж разказва за едно особено представление на негова комедия. Тя се играела на 22 ноември 1963 г. Един от героите, млад човек, облечен небрежно, се разхождал по сцената с транзистор на ухото и слушал музика. Той представял типичния образ на младежа, който от нищо не се интересува, освен от музика. Само че тоя път артистът неволно настроил транзистора си на някаква новинарска станция и изведнъж се спрял неподвижно насред сцената. Забравил за пиесата, безгрижният му вид изчезнал и той изглеждал дълбоко покрусен. Обърнал се към публиката и съобщил, че президентът Кенеди е бил убит преди малко в Далас. Представлението завършило набързо и всички напуснали театъра.
Когато се настроим на вълната на Святия Дух, Той ни известява неща, които ни връщат към реалността, напомнят ни колко сме крехки и уязвими, отварят ни очите за другите хора и техните проблеми. Много хора искат да превърнат живота си в една безкрайна комедия, в непрестанен купон, в забавление и шоу. Те не харесват реалността, не харесват себе си, не харесват другите, не харесват никого и нищо. За да избягат от сивотата на света, се изолират от всичко, запушват си ушите, затварят си очите и нищо не ги интересува, освен личното им удоволствие.
Святият Духни известява всичко онова, което Господ Исус би ни казал, ако беше сред нас. Той ни напомня, че има зло, че има грях, че има страдание, че има хора, които се нуждаят от помощ. Той ни увещава да не си затваряме очите за всичко това, а да погледнем проблемите право в очите и с Неговата благодат да направим каквото е по силите ни, за да ги смекчим.

Молитва: Вестителю небесен, отваряй ни очите за нещата, които не искаме де видим и ни пращай там, където няма кой друг де отиде.

Тема за размисъл: Който смята живота за комедия, рискува да го превърне в трагедия.

Източник: Божи Дар

вторник, 13 октомври 2009 г.

Хляб вместо камък



"Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък, или ако поиска риба, ще му даде змия?" Матей 7:9




Разбира се, отговорът на този въпрос трябва да е: "Няма!". Обикновено никой баща не би дал на сина си камък вместо хляб. И съвсем сигурно е, че Небесният Отец никога не би направил това.


Но тъжното е, че понякога ние даваме на ближните си камъни. Например, при нас идва някой в дълбока духовна нужда. А ние изобщо не разбиране какво всъщност го тормози или го изпращаме с някакво повърхностно утешение, без да му кажем за Господ Исус.


"… Той говореше, че обмисля да се оттегли от поста си на министър-председател и да отиде някъде надалеч, за да възвърне душевното си равновесие. Аз го посетих по това време и към края на разговора му подадох шишенце с таблетки, произведени от жито, които съдържаха всички извести витамини. Той прие шишенцето с благодарност, но каза: "Моите проблеми не са от физическо естество." С това, той искаше да каже, че има духовни трудности. Аз трябваше да му разкажа за Божията благодат, но вместо това му дадох хапчета. Той искаше хляб, а аз му дадох камък… Знаех, че зная отговора, но не знаех как да му го кажа. Страхувах се да не навляза в личната територия на великия човек. А освен това трябваше да си припомня лозунга, написан на стената на Сат Тал Ашрам: "Няма място на света, където Исус Христос да не е на място!". Но аз не казах нищо. Прекарах през ума си много неща, поради които се колебаех и несигурността надделя. Подарих му таблетки с витамини, а той всъщност искаше Божията благодат – благодатта и силата, които можеха да изцелят сърцето му."


Боя се, че тази опитност на Д-р Джоунс е твърде добре позната на много от нас. Ние срещаме хора, които са в тежка духовна нужда. Те отронват няколко думи, които широко ни отварят вратата, през която бихме могли да влезем и да им послужим чрез Исус Христос. Но ние не се възползваме от тази възможност. Или набързо залепяме лейкопласта на здравия житейски разум върху духовната им рана, или сменяме темата и заговаряме за нещо незначително.


Господи, помогни ми да се възползвам от всяка възможност за свидетелство за Теб, да вляза през отворената врата. Помогни ми да преодолея несигурността си и да раздавам хляб и благодат винаги, когато са необходими! Амин!

ИЗГОНВАНЕ НА ПРАЗНОТАТА


Уверен съм във вас. Братя мои, че самите вие сте пълни с Благост, изпълнени с всяко знание и че можете да се наставлявате един друг.
Римляни 15:14

Пред многолюдно събрание Дуайт Муди решил да си послужи с един прост пример. Той поставил пред себе си празна бутилка и попитал слушателите как може да извади въздуха от нея. Всички помислили, че трябва да се измисли някакво много сложно решение. „Можем да изпомпим въздуха", предложил някой. „Да, но ще се получи вакуум и бутилката ще се пръсне", отговорил Муди. Чули се и други предложения. Тогава Муди взел друга бутилка, пълна с вода, и я излял в празната. „Ето, сега няма никакъв въздух и аз го извадих от бутилката по много прост начин", направил извода той.
Как може да се махне празнотата от нашите души? Има един-единствен начин, и той е да се изпълваме със Святия Дух.
Всеки е усещал колко е неприятно да си празен вътрешно, нищо да не те вълнува, нищо да не те радва и вдъхновява. Това е най-масовата болест на нашето време. Хората имат много неща днес, но си остават все така празни. Материалната задоволеност не може да запълни празнотата, а дори я прави още по-голяма.
Изобретени са хиляди методи за запълване на тая празнота. Всичките тия безбройни забавни шоута, цялата развлекателна индустрия, която гълта много милиони, са насочени към тая цел, човек да се почувства доволен и изпълнен. Но става все по-зле.
Само Святият Дух е в състояние да ни даде пълно удовлетворение и да ни накара да се почувстваме спокойни и сигурни, да ни даде онзи мир, който никъде не се намира и онази надежда, която нищо не може да убие. Толкова е просто да Му се помолим да дойде и да ни избави от суетните усилия да се изпълним с нещо скъпо и сложно, да ни направи доволни и щастливи!

Молитва: Святи Душе, зарадвай сърцата ни с присъствието Си и направи така, че всички да виждат нашата духовна пълнота.

Тема за размисъл: Без Святия Дух ние сме само въздух -безлични, безвкусни, безформени.

Източник: Божи Дар