„Те постоянстваха... в общението“ (Деяния на апостолите 2:42)
„Един от най-важните резултати на спасението е възстановяването на способността на човешкото сърце за общуване – чувство за принадлежност и служене“
В постановката на Бродуей „Смешно момиче“, Барбара Стрейзънд пее песента „Хората се нуждаят от други хора“. Това се превърна в една от нейните емблематични песни. Тя засегна една много по-дълбока истина в човешкото сърце, отколкото можеше да си представи: „Хората, които се нуждаят от други хора, са най-щастливи на света. Ние сме деца и се нуждаем от други деца, но оставяме гордостта на възрастта да скрие вътрешните ни чувства. Държим се детски, вместо просто да бъдем деца“.
Тези думи отекват във всяко човешко сърце, защото отразяват една божествена истина, която Твореца отдавна е постановил: „Не е добре за човека да бъде сам. Ще му направя подходящ помощник да бъде с него“ (Битие 2:18). Един от най-важните резултати на спасението е възстановяването на способността на човешкото сърце за общуване – чувство за принадлежност и служене.
Когато сме отделени от другите не можем да се развиваме. Не сме създадени да бъдем изолирани и независими. Това са плодове на греховната ни природа. Това е духовно отделяне от Твореца и от хората, които Той е сътворил. Отделени не можем да постигнем пълния си потенциал, защото другите не допринасят в живота ни, а и ние не допринасяме в техния. Приносът за общото благо е основна част от способността да се чувстваме значими и да усещаме, че животът ни има значение.
Смислените взаимоотношения са една постоянна нишка, която можем да проследим в Библията. Примирението със сигурност е свързано с това да свържем живота си с Бога, но и да сме в правилни взаимоотношения с другите. Грехът ни отделя от Бога и от другите хора, оставя ни в пустота и разруха отвътре.
Описанието на новозаветните вярващи може най-добре да се види чрез разнообразната употреба на фразата „едни други“, която описва живота им заедно: „обичайте се един друг“, „прощавайте си един друг“, „назидавайте се един друг“, „служете си един на друг“, „утешавайте се един друг“, „предпочитайте се един друг“, „носете товарите си един на друг“ и т.н.
Ранните вярващи разбираха, че живота им се допълваше от правилните взаимоотношения един с друг, както и от праведното общуване с Бога.
Понякога можем да бъдем изкушени да сме сами, но това не е най-доброто (Виж Еклесиаст 4:9-12). Искаме да се предпазим от неизбежни наранявания, като поддържаме емоционална дистанция, но болката от самотата винаги е по-голяма от риска на близостта. Като се замислим, споделянето не може да бъде с неограничен брой хора – няма как да е така. Колкото по-малък е кръга от хора, с които сме готови да споделяме живота си, толкова по-малко значими и разнообразни ще бъдат ползите от трайните и истински приятелства.
Ето какъв е контекста на „живота заедно“, който имаха последователите на Христос: „И те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите“ (Деяния на апостолите 2:42). Те се учеха заедно. Смисленият живот заедно започва, продължава и завършва с Христос (Виж Римляни 11:36).
Източник: Живот за всеки ден
п-р Алън рандолф
Няма коментари:
Публикуване на коментар