петък, 10 юли 2009 г.

ПРИЗНАЦИ НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ

ХРИСТИЯНСКАТА РАДОСТ
ФИЛИПЯНИ 1:3-11

Има много неща в нашия живот, които ни доставят радост – когато се женят, раждат се деца, рожденни дни, получаване на богатство, успехи, благословения, отговорени нужни и много други неща.
Но като християни, спасени и познали божията благодат ние трябва да имаме в нажия християнски жовот особена радост, която прави разлика между радостта на светския човек и новородения в човек, който е в Господа исус Христос.
Този признак на добър християнски живот се казва ХРИСТИЯНСКА РАДОСТ.

Апостол ПАВЕЛ със радост се моли за своите приятели.
И посланието до ФИЛИПЯНИТЕ е известно още с името Посланието на радостта. НЕКА ЗАЕДНО ДА ПОГЛЕДНЕМ КАРТИНАТА НА РАДОСТА В ТОВА ПОСЛАНИЕ!

І. РАДОСТТА ОТ – ХРИСТИЯНСКАТА МОЛИТВА! – 4 стих
Това е радост от това, че ние принасяме чрез молитвата своите близки и любими хора пред Божия благодатен престол и божието милосърдие. Молитвата променя живота на човека – затова християнина се радва за това!

Пример: Една медицинска сестра цялата си работа вършела чрез своите ръце и затова тя превърнала всеки пръст от ръката си на начин за молитва:
1.Палеца – напомняла й за най близките й хора.
2.Показалеца – служел да показва на другите и това символизирал всички който и помагали в живота.
3.Средния пръст или най дългият – показвал високопоставени, началници, хожра които стоят на по високо положение.
4.Безименен пръст – най слабият пръст – показвал онези които са в нужда и имат проблеми и се нуждаят от подкрепа.
5.Най малкия пръст – показвал самата нея.
Ние трябва да изпитаме дълбока радост и душевен мир от това че можем чрез молитвата да доведем своите близки и други хора до милосърдния престол на Бога за помощ и избавление.

ІІ. РАДОСТТА – ДА ПРОПОВЯДВАТ ИСУСА! – 18 стих
Първият инстинк на човека който е преживял голямо щастие и победа е веднага да го сподели или да разкаже това на друг човек – той споделя радостта си с другите…..
Тази радост на християнина е причинена от това, че Божието слово се проповядва по цялата земя, в неговия град или село, махала или дом и нови хора се спасяват и влизат в Божията любов и приемат Исуса като Господ и Спасител.
Ние да ли се радваме, че се проповядва божието слово и хора се спасяват, правим ли нещо за това или негодуваме когато други правят нещо.

ІІІ. РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА – 25 стих
Ако вярата в Христос не прави човека да е щастлив то нищо не може да го направи такъв – нито богатство, нито власт, нито положение – всичко това е преминаващо. Когато Мойсей слезе от върха – от планината неговото лице сияеше – той беше в присъствието на Бога. Християнството - това е вяра в човека със щастливо, благородно и милостиво сърце и
сияещо лице – и вярата в него прави християнина да вижда радост различаваща се от радостта от преходните неща.

ІV. РАДОСТТА ОТ – ЕДИНСТВО НА ХРИСТИЯНИТЕ – 2:2 ст.
Псалом 133:1 …ето колко е добро и колко е приятно братя да живеят в единомислие…
Няма мир и радост там където има раздор, борби, войни, разделения, където взаимоотношенията с хората са разбити. Там сърцето е пълно с мрак и злоба……
Няма по прекрасно зрелище, което човек може да види и да се удивлява с мир и радост в сърцето си от това да види – тясна връзка, споленост и единство в едно семейство, в една църква между всичките й членове…ТАМ има песен, там има мир, там има благословение. Пример: Сговорна дружина планина повдига…
Единството в църквата се получава когато всички членове приемат Христос като обединяващата личност – човека разделя, но Христос обединява.
Примера за Сухия хляб!!!!

В ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ ИМА РАДОСТ!
1. Радост от МОЛИТВАТА
2. Радост от ПРОПОВЯДВАНЕТО НА БОЖИЕТО СЛОВО
3. Радост от ВЯРАТА В ХРИСТОС
4. Радост от ЕДИНСТВОТО В ХРИСТА


ХРИСТИЯНСКАТА ЖЕРТВА, СЪУЧАСТНИЧЕСТО И КРАЙНА ЦЕЛ
ФИЛИПЯНИ 1:3-11


Като християни, спасени и познали божията благодат ние трябва да имаме в нашия християнски живот особени неща, които да правят разлика между светския човек и
новородения в човек, който е в Господа Исус Христос.
Тези признаци на добър християнски живот се казват ХРИСТИЯНСКА РАДОСТ – радост причинена не от земни блага и успехи, но от възможността да служим на Господа и Спасителя Исус Христос и ОЩЕ……!


Признаци на добър християнски живот са:

І. ХРИСТИЯНСКАТА ЖЕРТВА – 1гл.6ст.
Християнина във своя живот получава повече отколкото дава. Всеки ден той получава от Бога – мир, радост, утеха, благословения, изцеление, разрешаване на нужди и
проблеми и прочие…! Ап.Павел в 1:6 изразява своята увереност, че Бог който е започнал добро дело във Филипяните ще го завърши за да бъдат готови за денят на Господа Исус Христос.

Думите ЗАПОЧНА И ЗАВЪРШИ са специални думи от гръцката церемония за принасяне на жертва. Този ритуал на жертвоприношение:
1. Започвал като с огън от жертвеника се запалва факла, чиято пламък се потапя във чаша с вода за да се очисти и освети водата със свещен огън и с очистената вода се поръсват жертвата и хората за да се очистят и осветят.

2. След поръсване започвало СВЕЩЕННО МЪЛЧАНИЕ, по време на това мълчание, този който принася жертвата е бил длъжен да издига и да принася молитва към своя бог.

3. След молитвата се изнасяло кошница със земни дарове като няколко плода се поставят върху жертвата а другите се нареждали около нея на земята. Това е било ЗАВЪРШВАНЕТО на жертвоприношението. С огън от жертвеника се започва и с нареждането на земните дарове около жертвата се завършва ритуали на жертвоприношението.
Ап.Павел разглежда живота на всеки един християнин, ….
Не на пастира, служителя, стария или младия….НО ЖИВОТА НА ВСЕКИ ЕДИН, който е приел Исуса и получава неговите блага, разлежда като ЖЕРТВА готова да бъде
принесена като ЖЕРТВЕН ПРИНОС на Господ Исус Христос като наше жертвоприношение за Неговата Любов!!!
През целия наш християнски живот пред нашите очи трябва да стои онази велика картина обрисувана от словото на ап.Павел до Римл.12:1…и тъй моля ви братя, поради Божиите милости да представим телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като наше духовно служение..

В деня на своето пришествие Христос ще дойде и подобно на Цар и в този ден царските поданици са длъжни да принесът на царя дарове с които да покажат своята любов и
верност към Него………………
Много често ние виждаме как някои принасят в жертва брата си, сестрата, ближния, елеминирва го, отдалечава го, препъва го… сама и само да постигне своята цел…..
Годпод Исус Христос желае да получи от нас само един дар – Той всеки ден ни дава своето милосърдие, а очаква от всеки един от нас само едно --- да получи САМИТЕ НАС!
В този дух на Павловите думи, най голямото задължение на човека се заключава в това – да приготви и направи живота си да бъде достойна жертва, която да бъде принесена на Бога.
Човек, сам това не може да направи, но Бог е онзи който ЗАПОЧНА това добро дело и Той е който ЩЕ ГО ЗАВЪРШИ, ако ти, аз, всички ние се ПОКОРИМ на Божията благодат и дадем възможност на божието слово да ни преобрази и да ни направи достойна жертва за жертвен принос на Бога…..

ІІ. ВТОРИЯТ ПРИНЦИП – Е ХРИСТИЯНСКОТО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО.
Християните могат да имат много разлики по между си:
1. Едни се молят със затворени очи – други с отворени.
2. Едни пеят седнали – други прави.
3. Едни си мият нозете при Г.ВЕЧЕРЯ – други не.
4. Едни се събират по домовете – други в църквите.
Не зависимо от многото разлики които имат, християните имат и много общи неща… ТЕ СА СЪУЧАСТНИЦИ!
Какво означава съучастник: ПРИМЕР:
А/ Когато един краде – а друг пази, и той е съучастник в краждата.
Б/ Когато един обижда и наскърбява някого - а друг му дава акъл как до го направи, и той е съучастник.
В/ Когато някой е в скръб, тъга, плаче и ридае – а друг го утешава и насърчава да не се отчайва – и той е съучастник в носенето на скръбта и тъгата и болката.
1. Християнина е СЪУЧАСТНИК в разпространението на Благата вест.
Християните са обединени не само от общия дар – СПАСЕНИЕ, но и от ОБЩАТА ЗАДАЧА КОЯТО ИМАТ!
Общата задача на всички новородени и спасени христиани е: Не да станат всички пастири или проведници, не пророци и апостоли, не учители и благовестители, не тълкуватели и целители, не всички с дарби, чудеса, знамения и служения, А всички да бъдат СЪУЧАСТНИЦИ и да съдействат Словото да се проповядва, благата вест да се разпостранява, души да бъдат докоснати и обърнати от греха към Бога и Божието спасение. Да бъдеш съучастник в разпостранението на благата вест означава – всеки да направиш всичко възможно словото да се проповядва, всеки ден да се говори за Исус и неговата любов, всеки ден грешници да се спасяват, всеки ден да се хвали името на Господа и Спасителя
Съучастник означава и да ЗАЩИТАВАЩ делото Божие
Когато други го нападат, Съучаснник значи и да укрепяваш вярата на своите братя – не да ги обезвериш, не да ги отчайваш, не да ги обезсърчиш, не да ги нападаш и да настройваш други срещу тях, но да укрепиш вярата им в Господа, да бъдат непоклатими и силни, да им даваш словото на живота и да гледат на Господа от където иде тяхнато избавление…. И да опазят сърцата си чисти докле Господ дойде да ни вземе…

2. Християнина е СЪУЧАСТНИК в страданията за благовестието.
Ако някой християнин лично не е призван да страда за Евангелието, не преминава през бури, трудности, изпитания заради вярата си, ТОЙ ТРЯБВА ДА ПОМНИ
ЧЕ ТОЙ Е ДИН ОТ ГОЛЯМОТО БРАТСТВО ОТ ХОРА от всички векове, поколения, от всички страни, които страдат за Христа и не се отричат от вярата си. Той трябва да помни онези които преминават през страдание заради вярата си и да се моли за тях, онези които преминават през трудности и да се моли за тях, онези които жертват живота си и да се моли за тях, онези които са гладни и не се отричат от вярата си, да се моли за тях, онези които са без дом и покрив но не се отричат от вярата, си да се моли за тях, онези които са отхвърлени и презрени заради вярата си и не се отричан, да се моли за тях….
Това е принципа на Християнския живот на СЪУЧАСТНИК.
3. Християнина е СЪУЧАСТНИК и с Христа – 1гл.8ст.
Това означава, християнина да няма други чувства на любов и състрадание освен любовта и състраданието на Господ Исус Христос които има към своите възлюблени. Ако нашия пулс, ако нашето сърце бият в унисон с Христовото сърце, това означава, че ние действително сме едно със Него и можем да кажем тези благословети думи – Аз ви обичам както Христос ви обича, аз милея за вас както Христос милее за вас, аз ви приемам както Христос ви приема, защото той ви обича и заради вас Той умря. Християнина е съучастник в Христовата любов, не на думи но на дело……

ІІІ. Християнина има - крайната цел – 1:9-11
И накрая ап.Павел указва крайната цел на християнския живот. Днес има много хора, които полагат особени грижи и правят всичко възможно да се говори за тях, да се разказва за тях колко са добри, талантливи, способни, духовни, имащи помазано служение и прочие….
НО апостола говори, крайната цел на християнския живот не е човешко издигане и посочване на човека като пример, НО живеене на живот чрез който се слави и се възхвалява Бог. Искрения християнин знае и свидетелствува, че това което е не го дължи на своите способности и усилия, но дължи го на Божията благодат и клайната цел на неговия живот е да ПОКАЗВА ИСУСА НА ХОРАТА КАТО ГОСПОД И СПАСИТЕЛ КОЙТО ГИ ОЧАКВА.

НА КРАЯ НЕКА ЗАПОМНИМ:
Признаците на християнския живот са:

1.Радост от ПРОПОВЯДВАНЕТО НА 3.БОЖИЕТО СЛОВО
4.Радост от ВЯРАТА В ХРИСТОС
5.Радост от ЕДИНСТВОТО В ХРИСТА
6.Радост от СТРАДАНЕ ЗА ХРИСТОС
7.Радост от ХРИСТИЯНСКОТО
8.ГОСТОПРИЕМСТВО
9.Радост от ДОВЕЖДАНЕТО НА ДУШИ ПРИ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС
10.Християнската ЖЕРТВА
11.Християнското СЪУЧАСТНИЧЕСТВО
12. Крайната ЦЕЛ НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ

08 март 2009г. ОБЦ “Шалом” – Ямбол,
пастор Иван Георгиев

Няма коментари: