вторник, 7 юли 2009 г.

Духовно пробуждане в Уестрерн Из спомените на Чарлз Фини


Чарлз Фини /1792-1875/ се е родил в Северна Америка. Той изиграл значителна роля в историята на Църквата. В 1821 г. Ч .Фини повярвал в Исус Христос. От този ден и до деня да своята смърт той пътувал в Северна Америка и Англия като благовестител ,който „раждал“ Пробуждането. За Кенет Хегин и Бени Хин той е апостол с най-голямото помазание в историята на църквата.

Във втората половина на деня господин Гейл ме покани на молитвено събрание и ми предложи да го проведа. Но аз отказах, защото се приготвях вечерта да си замина. Повече исках да послушам местните християни, да видя как се молят.

В началото един от старейте прочете на глас глава от Библията и думите на химна, който после всички изпяха. След това служителят дълго се моли или по-скоро обръщайки се към събранието с проповед, точно им изложи някои факти. Затрудняваше се да намери точните думи. Стареят говореше на Господ, че вече много години в обществото ежеседмично се провежда молитвени събрания, но хората и до този момент не са получили отговор на своите молби. Това изявление-признание ме порази.

Друг старейшина продължи да води събранието , спирайки се на същия въпрос. Той прочете на глас химн,след това всички го изпяха, и след това започнаха молитва. В нея звучаха мисли близки по смисъл на изказването на първия говорител, като вторият старей засегна и други въпроси. Когато и трети старейшина продължи в същия дух, аз както Апостол Павел в Атина“се възмутих духом.“

Изказванията приключиха и събранието бе към края си. Един от старейте ме помоли да кажа за край няколко думи.

Реших да се спра на жалбите и признанията, прозвучали на събранието . Аз станах и интуитивно разбрах , че Бог ме е изпратил тук: бях длъжен да разоблича служителите.

Ставайки от мястото си , аз още не знаех, какво точно ще говоря, но Духът на Бог слезе над мен и аз започнах подробна да разисквам чутите от мен молитви,жалби и признания.

Изобличавайки тези, който говориха , ги попитах, не им ли се струва ,че тези молитвени събрания са някаква насмешка,че хората са се събрали тук за да се надсмеят над Господ, и да възложат на Него вината за всички провали в живота си.

В началото лицата на слушателите изразяваха само раздразнение. Някои от тях не скриваха намерението да станат и да си отидат. Но аз продължавах да разнищвам молитвите и признанията, които чух този ден, когато старшият служител на обществото, който откри събранието, не възкликна със сълзи на очите-“Брат Фини, всичко това е вярно.!“Плачейки той падна на колене. Това подейства и на останалите, съкрушавайки сърцата им. Членовете на обществото, мъже и жени, коленичиха. На събранието присъстваха не повече от десет човека и всички те бяха част от ръководството на църквата. Хората плачеха, признаваха на Бог своите грехове, сърцата им бяха съкрушени. Всичко това продължи може би час. Не рядко съм виждал как подобно състояние обхваща хората, когато те пристъпваха към истинско покаяние.

Когато членовете на събранието дойдоха на себе си, ме помолиха да остана и да им прочета неделната проповед. Приемайки тяхната молба като глас на Бога, аз се съгласих.

Това стана в четвъртък вечер, а в петък аз започнах да изпитвам силно вълнение. Като се молех в уединение, аз често отивах в църквата, отдавайки се изцяло в Божията власт. Новината за моята предстояща проповед бързо се разпространи , така че в неделя сградата където се провеждаше богослужението се оказа пълна.

Аз проповядвах този ден и силата на Бога слезе на хората. Действието на Божията благодат бе очевидна за всеки. След това ме поканиха да посетя различни райони на града, училища,през седмицата четях проповеди в центъра на града. Ден след ден аз ставах все повече зает, но независимо от това прекарвах много време в молитва.

Скоро разбрах, че духът на молитва възтържествува. В особен смисъл той докосна жените от общината. Мисис А, мисис Д , съпругите на двама старейшини на църквата, почти веднага започнаха усърдно да се молят. Те имаха невярващи деца и жените се обърнаха към Бога за тях с такава ревност, че у мен не остана съмнение:членовете на техните семейства ще последват Христос.

Мисис Д .се отличаваше със слабо здраве, затова дълго време не смееше да идва на църква. Но тя присъстваше на молитвените събрания, за което ви разказах и бидейки вдъхновена сама, вдъхнови членовете на своето семейство.

На следващата неделя отидох при д-р Д. Бледни и развълнуван , той се обърна към мен с думите:“Брат Фини, струва ми се ,че жена ми ще умре. Тя не може да спи нито денем нито нощем. Бивайки в постоянно напрежение тя постоянно се моли. Тази сутрин още не е излязла от стаята си и слушайки нейните ридания се страхувам че ще остане без сила.“ Чувайки моят глас в гостната ,мисис Д, излезе от спалнята. Лицето на жената светеше. надежда и радост, се отразяваха на нея, без всякакво съмнение те имаха божествен произход.“Брат Фини, възкликна тя-Господ сега е с нас!И нашата работа е да се разпрострем !Облакът на Божията милост надвисна над нас и скоро ние ще станем свидетели на невиждани от нас до сега деяния на Бога!“


Източник: Божи Дар Християнски портал

Няма коментари: