„И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще се изисква“ (Лука 12:48)
„В живота има пропорционалност, от която не може да се избяга“
Не харесвам думата „задължително“. Бих предпочел Бог да беше употребил думите „по желание“. Но Той не го прави, нали? Не са много нещата в живота, които са по желание. Ще открием, че нещата, които не изискват нашите усилия и са оставени само на нашия избор, не ни удовлетворяват много. Ето един принцип от живота: поемането на повече отговорност е единствения начин за растеж – духовен, физически и емоционален.
Това означава да приемем по-малкото като възможно и да преследваме по-доброто като задължително, дори когато искаме да имаме по-голям избор. Да бъдем последователи означава да изоставим нещата, които сме смятали, че са „по избор“. Трябва да се научим да поемаме отговорност за нашите решения, грешки, добруване, успехи и щастие. Не защото сме независими, а защото правим най-нормалното – поемаме отговорност.
Библията говори за много неща в християнството, които са задължителни, а не „по избор“. Вярата в Исус Христос не е „по избор“. Тя е задължителна. Не подлежи на обсъждане. Апостол Павел пише: „А това, което тук се изисква от управителите, е всеки да се намери верен“ (1 Коринтяни 4:2).
Стихът днес ни напомня, че когато приемаме всичко, което ни е било дадено щедро от Бога и хората, тогава от нас ще се очаква много. Колкото повече ни е дадено, толкова повече се изисква от нас – и това ще нараства заедно с нашия растеж. „И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще се изисква“ (Лука 12:48). Така е честно, нали? Ако се откажем от това, което се изисква от нас, вече няма да се наслаждаваме на същата щедрост. В живота има пропорционалност, от която не може да се избяга.
Нека бъдем практични – да правим това, което се иска от нас означава да се откажем от правото си на оправдания, от това, което по право ни се полага, от това да изискваме от другите повече, отколкото изискваме от себе си. Когато се подготвях за работата в служение, баща ми ме научи на нещо практично и необходимо за успешното ръководене: „Никога не очаквай някой да направи нещо, което ти самия не си готов да направиш. Не очаквай хората да дадат това, което ти не си готов да дадеш, да отидат там, където ти преди това не си отишъл“.
Молитвата ми за теб днес е: да изпълниш реалистичните очаквания към теб... но и много повече.
Източник: Живот за всеки ден
п-р Алън рандолф
Няма коментари:
Публикуване на коментар