„По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на човека“ (Псалом 118:8)
„В доверието откриваме повече за себе си и повече за Бог“
Чувствали ли сте се някога раздвоени от зависимост към даден човек? Винаги се чувстваме добре, когато знаем, че до себе си имаме някого, на когото можем да разчитаме. Някого, на когото можем да се доверим. Такъв, който е на разположение, посветен и загрижен за нас, когато най-много имаме нужда.
В същото време обаче, е приятно да се чувстваме независими, способни и уверени в себе си, готови да посрещнем всяко предизвикателство. Но не винаги това е възможно, нали?
Всички ние като родители учим децата си от най-ранна възраст на независимо мислене. Учим ги да не следват тълпата, а да имат собствено мнение, да се справят сами и сами да взимат решенията, а не някой друг вместо тях. Всеки родител насърчава израстване в независимост. Радваме се на детето, когато прави първите си стъпки, а след това се опитваме да го спрем да ходи на места, на които не е добре да ходи.
Истината е, че ние не сме напълно независими. Едва ли някога ще бъдем достатъчно богати, умни, себедостатъчни или достатъчно твърди, за да не се нуждаем от някой друг. Всеки от нас се е облягал на добрината и съдействието на някого. Всеки един от нас зависи от другите по един или друг начин, дори когато не ни се иска да е така или си мислим, че не сме зависими от никого. Ние имаме нужда един от друг. Животът налага една обвързаност, която не може да бъде пренебрегвана. Когато се научим да бъдем хора, на които другите могат да разчитат, тогава ще намерим хора, на които ние можем да разчитаме. Библията нарича това сеене и жънене (Лука 6:31).
Ще има време, в което хората няма да бъдат до нас по начина, по който искаме. Ще има хора, които по една или друга причина съзнателно няма да искат да бъдат до нас. Ще се чувстваме отчаяни и обезкуражени.
Но точно в това време ще открием повече за себе си и повече за Бог. Ще открием, че сме по-силни, отколкото сме си мислили, по-издръжливи, по- решителни, по-способни. Ще осъзнаем, че Бог е по-близо, отколкото сме си представяли, по-загрижен и по-велик от всичко, което сме преживявали преди – толкова верен, колкото е бил през цялата вечност. Библята не казва, че не бива да зависим от хората, но казва, че е по-добре да зависим от Господа. Бог е винаги до нас.
Ето как Бог описа Себе Си на Мойсей: „Господ Бог е жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях“ (Изход 34:5-7). Бог е точно такъв!
Хората ще се опитват да бъдат до нас, когато имаме нужда. Семейството и приятелите ни също. Но когато другите не могат, има Един, Който винаги е до теб (Псалом 27:9-11, 13, 14). Той даде живота си за теб и мен. Той е приготвил място във вечността за теб и мен, поради една единствена причина: „...за да може и вие да сте там, където съм и Аз“ (Йоан 14:3).
Ти можеш да бъдеш със Своя Бог сега и завинаги (1 Солунци 4:13-18).
Няма коментари:
Публикуване на коментар