„И когато влизаше в едно село, Го срещнаха десет души прокажени“ (Лука 17:12)
„Твоята история може да има щастлив край, когато довериш живота си на Исус“
Проказата е била много тежка болест – тя е ограбвала живота на болния малко по малко. Първо атакувала външността на човека, а след това и жизненоважните вътрешни органи. Не е имало лек за нея, а смъртта е била бавна и сигурна. Малко по малко смъртта си проправяла път в живота на отделни хора и семейства. Прокажените били отделяни от своите приятели и роднини, за да не заразят и тях.
Малко по малко – не е ли така и с греха в живота ни? Грехът не идва грандиозно, а с нещо малко, което никой не забелязва. Първо е желанието да имаме нещо, което не е наше. Ако го искаме трябва да го опитаме. Мислим си колко малко е това и как няма да ни навреди изобщо.
Така започват много неправилни неща. Първо идва мисълта: „Какво би било?“ След това желание, което казва: „Защо не?“ А накрая губим малко по малко от себе си всеки път, когато правим компромис с това, което знаем, че е правилно. Библията е много ясна и категорична: „Ако някой знае да прави добро и не го прави – това е грях“ (Яков 4:17).
„Апетитът“ за неправилното става все по-силен всеки следващ път и така заблуждаваме себе си: „Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя, всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в Когото няма изменение, нито сянка от промяна“ (Яков 1:13-16).
Съвсем скоро след това „апетитът“ е заменен със заблудата, че „аз съм изключение“. Лесно се убеждаваме, че малко от непозволеното няма да има значение. Мислим си: „Кой може постоянно да бъде добър?“ Яков, братът на Исус пише, че злите желания водят до зли дела – нека не се лъжем. И с всеки следващ компромис губим малко по малко от себе си.
Мисълта „аз съм изключение“ не след дълго води до действия, които изглеждат неустоими. Те стават такива по-късно. И така губим още малко от това, което сме и това, което е важно за нас. Злите дела водят до смърт, не се заблуждавайте!
Има отговор. Той е същият, който откриха десетте прокажени. Неговото име е Исус: „Извикаха със силен глас, казвайки: Исусе, Наставниче, смили се над нас!“ (Лука 17:13). Винаги трябва да се обръщаме първо в тази посока. Историята за прокажените завършва с тяхното пълно изцеление от болестта, която ги унищожаваше малко по малко (Лука 17:14-19).
Твоята история също може да има щастлив край: „Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите“ (1 Коринтяни 10:13).
Източник: Живот за всеки ден
п-р Алън рандолф
Няма коментари:
Публикуване на коментар