БЕЛЕГЪТ

БЕЛЕГЪТ

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
Йоан 13:35
В тия последни земни дни, когато трябваше да мисли за Себе Си и за предстоящите ужасните мъки, Господ Исус мислеше повече за Своите ученици. Беше загрижен не толкова за това как ще устои в страданията, а как апостолите ще продължат Неговото дело на тая земя.
Основният белег, по който Христовите ученици щяха да бъдат разпознавани, беше любовта. В един свят, в който всеки е срещу всеки и егоизмът диктува мислите и делата на хората, една група щеше рязко да се отличава с нещо необичайно. То щеше да бъде любовта.
Любов означава да поставяш другия по-горе от себе си. Да се интересуваш не от своето благополучие, а от неговото. Да си готов ти да се лишиш от нещо, за да го има той.
Любов означава общение. Хората, които се обичат, не могат да понасят да бъдат разделени. Те правят всичко възможно, за да бъдат заедно.
Така щеше да е между апостолите. Те щяха да правят всичко възможно, за да си помагат. Те щяха да бъдат заедно. Това щеше веднага да ги прави различни от останалите хора, които враждуваха един против друг, които не можеха да се понасят и гледаха да са по-далеч.
Тази Христова воля важеше не само за апостолите, но и си остава белег на християните от всички времена. Как е при нас? Поставяме ли ближния по-горе от себе си? Или гледаме да му покажем, че е нищожество, а ние сме велики? Можем ли да бъдем заедно с радост, или гледаме да бягаме по-далеч един от друг, защото трудно успяваме да се търпим?
Молитва: Ти си любов. Господи и не можеш да не обичаш. Дай и на нас такава природа, която да не е в състояние да крие лоши чувства и не може да не обича.
Тема за размисъл: Само любовта може да премахне дебелите и високи стени между хората.


Източник: Божи Дар