вторник, 28 юли 2009 г.

Срещите на Бога с наранените хора.

Срещите на Бога с няколко наранени хора.

Отговорете ми защо разказите с наранени хора се намират в Библията? Защо евангелията са пълни с такива хора? С толкова отчаяни хора? Макар че проблемите им са различни, състоянието им е едно и също. Те са хванати в капан. Отблъснати от всички. Отхвърлени отвсякъде. Нямат накъде да се обърнат. На устните им - отчаяна молитва. В сърцата им - полузабравени мечти. В ръцете им - скъсано въже. А пред очите им - устните на Назарянина, които прошепват: "Не се отчайвай!" Той умее да се приближава, когато всички останали се отдалечават.

Действията на този човек са изненадващо прости. Думи със съчувствие, докосвания с любов. Пръстите докосват невиждащи очи. Ръката застава върху изморено рамо. Думите изпълват натежали сърца... Изпълняване на пророчеството. "Смазана тръстика няма да пречупи и тлеещ фитил няма да угаси."

Пак питам. Защо всички тези портрети се намират в Библията? Защо е създадена тази галерия? Защо БОг ни е оставил една след друга толкова приказки за възстановяването на съсипан живот? За да сме благодарни за миналото? Или за да погледнем с възхищение към делата на Исус?

Не. Не. Не. Хиляди пъти не. Целта на тези разкази не е да ни опишат какво е направил някога Исус, а какво прави сега. "Всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука - обяснява апостол Павел, - та чрез твърдостта и утехата от Писанията да имаме надежда." (Римл. 15:4)

Описаните човешки съдби не са просто разкази за неделното училище. Нито романтични приказки. Нито илюзии от облаците. Те са исторически събития, в които истинският Бог среща истинската болка, за да можем ние да си отговорим на въпроса "къде е Бог, когато страдаме".

Как се отнася Бог към разбитите надежди? Прочетете историята на Яир. Какво изпитва Отец към онези, които са болни? Застанете с Него в къпалнята Витезда. Копнеете ли Бог да проговори на самотното ви сърце? Тогава слушайте как разговаря с двамата ученика по пътя за Емаус. Какво казва Бог на засрамените и унизените? Гледайте пръста Му, който рисува в прахта на Йерусалимския двор.

Той не го прави само за тях. Прави го и за мен. И за теб.

А това ни отвежда до последната картина в галерията - вашата. Сега, след като сте прочели книгата, вземете четката. След като сте разгледали техните истории, нахвърляйте своята. Застанете пред плотното, под което стои името ви и нарисувайте своя портрет.

Впрочем не е задължително да е с бои и ивърху платно. Може и с молив върху лист хартия, с печатни букви на компютъра, със скулптура от глина, с мелодия в песен. Няма значение как ще го направите, но ви съветвам да опитате. Запишете своята драма. Разкажете своята семейна история. Проследете своето пътешествие.

Започнете с "преди". Какво беше преди да Го познавате? Спомняте ли си? Може би е било преди десетки години. Или вчера. Може би Го познавате добре. Или тъкмо сте Го срещнали. Това няма значение. Важното е никога да не забравяте какво е представлявал животът без Него.

Сигурно връщането в спомените боли. Част от миналото ни не е приятно за посещения. Но е необходимо да си припомним. "Вижте какви бяхте, когато Бог ви призова" - наставлява Павел (І Кор. 1:26). Ние, осиновените, не трябва да забравяме как сме живели като сирачета. Ние, освободените, трябва от време на време да се връщаме при затвора. Ние, намерените, не бива да изтриваме от паметта си колко отчаяни сме били като изгубени.

Забравата подхранва надменността. Не можем да си позволим да забравяме. Трябва да помним.

Освен това трябва и да разказваме своята история. Не на всички, само на някои. Има хора, чието състояние сега е като нашето преди. Те имат нужда да узнаят какво може да направи Бог. Искрените картини на нашето минало могат да дадат кураж за нечие бъдеще.

Не рисувайте само миналото, опишете и настоящето. Обрисувайте Неговото докосване. Представете промяната, която е донесъл в живота ви. И тази задача има своите предизвикателства. Ако рисуването на Преди може да бъде болезнено, представянето на Сега може да се окаже неясно за другите. Все пак Бог не е престанал да работи върху вас!

О-о, вижте чак докъде сте стигнали! Аз не ви познавам, но знам, че сте изминали дълъг път. Нали някога дори не сте се докосвали до християнска литература! Погледнете се сега - още малко и ще довършите една цяла книга! Бог е започнал нещо в сърцато ви. А това, което започва, Той винаги го завършва. "Аз съм уверен - пише апостол Павел, - че Онзи, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос." (ил. 1:6)

Така че проследете хронологично всичко, което някога Христос е извършил с вас. Ако ви е донесъл успокоение и мир, нарисувайте гълъб. Ако е радост, оцветете дъга. Ако е смелост, изпейте песен за хората, които преместват планини. И когато завършите, не крийте рисунката. Поставете я някъде, където да я виждате. Някъде, където всеки ден да ви напомня за нежното могъщество на Бог Оте.

А когато всички се завърнем горе у дома, ще направим изложба.

Ето това е идеята ми. Знам, че е налудничава, но защо наистина да не си подредим една галерия, когато си отидем у дома? Не знам дали на небето са позволени подобни неща. Но нещо ми подсказва, че Бог няма да има нещо против. В крайна сметка, там ще има достатъчно място и време.

А как само такава изложба ще разтопява ледове! Как ще сприятелява! Представяте ли си? Ето го Йона с рибата в естествена големина. Мойсей стои пред горящия храст. Давид дава уроци по стрелба с прашка. Гедеон дава на хората да пипнат руното (същото руно!), а Авраам описва картина, озаглавена "Нощта с хилядите звезди". Можете да поседите на дървото със Закхей. Наблизо малко момче ви показва кошница с пет хляба и две риби. Марта ви кани в кухнята си. Някакъв стотник ви вика да докоснете кръста. Тук е Мартин Лутер с коментара си върху Посланието към римляните. Сузана Уесли ви разказва как се е молила за синовете си - Чарлз и Джон. Дуайт Муди описва деня, когато е напуснал обущарницата, за да започне да проповядва. А Джон Нютън изявява желание да ви изпее "О, чудна благодат" с ангелски хор зад гърба си.

Някои са известни, повечето не са, но всички са герои. Един войник ви моли да поседите с него в землянката, направена досущ като истинската, в която някога е срещнал Христос. ЕДна жена ви показва петната от сълзи по своя Нов Завет. До един нигериец седи мисионерът, който го е обучавал. Зад гърба на усмихнат бразилец е нарисувана реката, където е бил кръстен.

А някъде там е и вашата история. Хората идват един след друг. Изслушват се, сякаш разполагат с цяла вечност. (Което си е така!) Отнасят се с вас като с царска особа. (Защото сте си такава!) Соломон ви задава въпроси. Йов ви хвали за вашата издръжливост. Исус Навин ви поздравява за смелостта ви. И когато всички ръкопляскат, вие също пляскате. Защото на небето всички знаят, че похвалите и поздравленията се отправят към едиствено Достойния.

Като стана дума за Достойния, Той също е представен в небесната галерия. Обърнете се и поглеснете! Висого над другите. На най-високопоставеното място. Точно в средата! Там, върху платформата, издигната високо над останалите. Видим от всяка точка на галерията, стои един голям камък. Той е заоблен. Тежък. Някога са го използвали, за да затварят гробници.

Но не и сега. Попитайте двете Марии. Попитайте Петър. Попитайте Лазар. Попитайте който и да е в галерията. Всички ще ви кажат. Камъните никога не са били проблем за Бога...

Дали ще има подобна галерия на небето? Кой знае. Но знам, че някога е имало такъв камък пред входа на една гробница. И със сигурност знам, че той е бил отместен. А също така знам, че и по вашия път има камъни. Камъни, които спъват. Канари, които спират. Скали, които са прекалено големи за вас.

Моля ви, не забравяйте, че целта на тези разкази е да ни накара да погледнем не с удивление назад, а с вяра напред. Богът, който е говорил, продължава да говори. Богът, който е прощавал, все още прощава. Богът, който е ходил по земята, и днес идва. Той идва в нашия свят. Идва във вашия свят. Идва, за да направи онова, което не можем сами. Той идва, за да отмести камъните, които не можем да помръднем.

Камъните не са проблем за Бога. Никога не са били. Няма и да бъдат.

И Той не е преставал да ги отмества.


Макс Лукадо - Парчета живот

Няма коментари: