КЪДЕ ОТИВАШ?

Облечете се с Господ Исус Христос и не се грижете за плътта, за да угаждате на нейните страсти.
Римляни 13:14

Един еврейски равин всяка сутрин прекосявал селския площад, запътил се към синагогата, за да се помоли. Веднъж на площада се натъкнал на едър офицер от местната военна част, който бил в много лошо настроение. Като видял равина, офицерът решил да си изкара яда на него и го попитал: "Ей, рави, къде отиваш?" Равинът разбрал, че е срещнал не когото трябва и смирено отвърнал: "Не знам." "Не знаеш ли?, кипнал още повече офицерът. Какво искаш да кажеш с това не знам? Всяка сутрин от двайсет и пет години ти минаваш по тоя площад и отиваш в синагогата да се молиш. Защо тогава ми казваш, че не знаеш къде отиваш?" Офицерът сграбчил равина за яката и го завлякъл към ареста. Когато бил натикан в килията и офицерът заключвал вратата зад него, равинът казал: "Сега виждаш ли защо казах, че не знам къде отивам?"

Животът е пълен с неизвестност. Не знаем накъде ще ни завлекат нашите страсти. Не знаем какво ще кажем, когато сме ядосани. Не знаем как ще постъпим, когато ни предизвикат. Не знаем какво ще си помислим, когато бъдем изненадани от някоя житейска неприятност. Всеки ден тръгваме с благородното желание да вършим добри дела, но отнякъде изскачат изкушенията като разбойници и ни грабват, за да ни отведат в затвора на човешката ни безпомощност. Всеки път се заричаме да сложим ново начало в нашите отношения с близките ни, да бъдем по-добри, по-приветливи, по-любезни. Но нещо сякаш ни тласка в капана на старите спомени и пак сме разделени.

За да не сме безпомощни, трябва винаги да се молим Бог да ни съпровожда на всяка крачка и да ни пази от изкушения, а и от самите нас. Да се облечем с Господ Исус, Който като броня да ни опази от външни и вътрешни врагове.

Молитва: Боже на силите, закриляй ни от лукавия, опази ни от изкушения и ни дръж винаги под Своята защита в светлина и мир.

Тема за размисъл: Най-сигурният начин да се провалим е да разчитаме на своите добродетели.

Източник: Божи Дар