петък, 31 юли 2009 г.

ЦАРЕ ИЛИ ПРОСЯЦИ


Той проси от Теб живот; и Ти си му дал дългоденствие до вечни векове,
Псалом 21:4

В този псалом Давид казва нещо, което ни е трудно да възприемем - че царят проси. Царе просяци няма. Царете са достатъчно богати. Просят обикновените хора. Царете не получават милостиня, а я дават.

Така е, но има някои неща, които и царете не притежават. Преди всичко това е животът. Никой не може да си спечели живот. Животът се дава от Бога. Медицината може да ни помогне да удължим живота си, но и тя в един момент става безсилна.

Днес хората живеят с огромното самочувствие, че са царе на живота си. Смятат, че всичко могат, нищо невъзможно няма. Не искат с никого да се съобразяват. На никого не позволяват да им се меси.

Това продължава до деня, когато се изправят пред лицето на жестоката реалност, че има болести, че има старост, че има нещастия, които отнемат силите и ни приковават на легло. Че има и край, И тогава веселбата свършва. Оказва се, че властта на царя никак не е толкова голяма, колкото той си е мислил. Започва голямата мизерия.

Трябва да признаем Божията власт. Трябва да разберем, че има някой над нас, който разполага с много по-голяма власт, който държи в ръцете си съкровищницата с благата и раздава на бедните. И това е Бог. Той е истинският цар, а ние сме само Негови слуги, които могат само да молят.

Трябва да знаем кое зависи от нас и кое не зависи от нас. Кога можем да направим нещо и откъде нататък започват невъзможните неща. На кого не бива да се покланяме и на кого трябва да се поклоним, Царството, силата и славата принадлежат на Бога, а на нас принадлежи молитвата и поклонението.

Молитва: Отче на вечността, изливай потоци на живот над нас и ни напоявай с влагата Си, за да цъфтим като дървета докрай потоци води.

Тема за размисъл: Вярата в неограничените възможности на човека е дяволска заблуда.


Източник; Божи Дар

Няма коментари: