вторник, 28 юли 2009 г.

Когато се питате дали си струва да се молите


И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях. И веднага, като Го видя цялото множество, смаяха се, стекоха се и Го поздравяваха.

И Той ги попита:

- За какво се препирате с тях?

И един от народа Му отговори:

- Учителю, доведох при Теб сина си, който има ням дух. И където и да го прихване, тръшка го. И той се запеня, скърца със зъби и се взепенява. Говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.

А Той в отговор им каза:

- О, роде невярващ, до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мен.

И доведоха го при Него. Като Го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи. И той падна на земята и се валяше запенен.

Исус попита баща му:

- Колко време има, откак му е станало това?

А той каза:

- От детинство. Много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби. Ако можеш да сториш нещо, смили се за нас и помогни ни.

А Исус му рече:

- "Ако можеш?" Повярвай! Всичко е възможно за този, който вярва!

Веднага бъщата на детето извика, казвайки:

- Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие!

А Исус, като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух, казвайки му:

- Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам! Излез от него и да не влезеш вече в него!

Духът като изпищя и го сгърчи силно, излезе. И детето стана като мъртво, така че болшинството думаха, че е умряло. Но Исус го хвана за ръката и го вдигна. И то стана. И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме:

- Защо ние не можем да го изгоним?

И каза им:

- Този род с нещо не може да излезе, освен с молитва и пост.

Марк 9:14-29

Този род с нищо не може

да излезе, освен с молитва...

Марк 9:29

В тази глава не се говори за Конкорди, а за самолети от селскостопанската авиация.

Някои от вас се молят като самолет Конкорд - леко, гладко, възвишено и мощно. Думите ви отекват в облаците и разтърсват небесата с тътена на свръхзвуковата скорост. Ако се молите като Конкорд, моите поздравления! Ако ли не, разбирам ви. Може би по-скоро сте като мен - като селскостопански самолет. Летите ниско, дълго кръжите над една и съща поляна и понякога сутрин с мъка и с манивела запалвате стария двигател. Повечето сме така. Молитвеният ни живот се нуждае от пренастройка.

На едни им липсва постоянство. Веднъж молитвеният им живот е като пустиня, друг път - като оазис. Продължителни безводни и сухи периоди, прекъсвани от кратки потапяния във водите на общението с Бога. Дни и седмици наред се молим рядко, а после нещо става - чуваме проповед, прочитаме книга, преживяваме нещастие. Нещо ни подтиква да се молим и ние се гмуркаме. Потапяме се в молитвата и излизаме освежени и обновени. След това възобновяваме пътуването, но не и молитвите си.

На други им е нужна искреност. Молитвите ни са някак празни, заучени и закостенели. Повече изпълнени с ритуалност, отколкото с живот. И макар всекидневни, те са еднообразни. А надруги пък им липсва честност. Честно се питаме дали има смисъл от молитвите. Защо Небесният Бог ще иска да разговаря с мен? След като Той знае всичко, кой съм аз, та да Му кажа каквото и да било? След като Бог владее над всичко, кой съм аз да правя каквото и да било?

Ако имате проблеми с молитвата, ще ви представя най-подходящия човек за вас. Не се притеснявайте, той не е някой монах светец. Не е апостол с мазоли на коленете. Нито пък вглъбен в себе си пророк. Той не е възвишен пример за това колко много път има да извървите. Напротив. Селскостопански самолет - същият като нашите. Родител с болно дете, което се нуждае от чудо. Молитвата на бащата не е кой знае какво, за разлика от отговора. Но тогава си припомняме. Силата не е в молитвата, тя е в Този, който я чува.

Човекът се моли от отчаяние. Синът му, единственият му син, е обладан от демон. Не само е глухоням и епилептик, но и е обладан от зъл дух. От детска възраст демонът го хвърля в огън и във вода. Представете си болката на бащата. Другите татковци гледат как децата им растат и съзряват, а неговото момче години наред се мъчи пред очите му. Докато другите учат синовете си на занаят, той се опитва да опази живота на своя.

Каква съдба! Не може и за миг да остави детето без надзор. Кой би могъл да знае кога ще е следващият пристъп? Бащата трябва да остане на повикване, буден двайсет и четири часа в денонощието. Той е отчаян и изтощен. Молитвата му отразява и двете.

"Ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни!" (22 ст., ВЕРЕН)

Чуйте тази молитва. Звучи ли ви смело? Уверено? Силно? Едва ли.

Една дума щеше да промени звученето. Ако вместо да каже "ако", бащата бе казал "след като". "След като можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни." Уви! Той казва "ако". На гръцки е още по-изразително. Глаголното време изразява съмнение. Сякаш мъжът казва: "Изглежда този дух не е по силите Ти, но ако можеш..."

Класическа молба на "селскостопански самолет". Повече мекушава, отколкото мощна. Стеснителна, а не настъпателна. По-скоро като куцукащо агне, търсещо овчаря, отколкото като горд лъв, ревящ в саваната. Ако неговата молитва прилича на вашата, не губете кураж, защото именно тук започва истинската молитва.

Тя се ражда като копнеж. Като открита молба. Обикновени хора, които се взират във връх Еверест. Без преструвка. Без перчене. Без позьорство. Просто молитва. Крехка, но все пак молитва.

Понякога ни се иска да спрем да се молим, докато не научим как да се молим. Чуваме молитвите на мъдрите. Четем за дисциплината на духовно зрелите. И предчувстваме колко още път ни чака. Вместо да се молим неумело, предпочитаме изобщо да не го правим. И преставаме. Или се молим рядко. Изчакваме да се научим как да се молим.

Добре, че този човек не прави същата грешка. Той не е кой знае какъв молител. А и молитвата му не е кой знае какво. Той дори си го признава! "Вярвам, умолява той. Помогни на моето неверие!" (виж Марк 9:24)

Тази молитва не е предназначена за наръчник по поклонение. От продуманото няма да стане никакъв псалм. Тя е проста, без тайнствени формули и славословия. Но Исус откликва. Той откликва не на красноречието, а на болката на човека. Исус има много основания да пренебрегне молбата на този човек.

Например, защото тъкмо се връща от планината планината на Преображението. Там лицето Му се бе изменило, а друхите Му бяха станали бели и блестящи (виж Лука 9:29). Само минути преди това от Него се излъчваше страхотна светлина. Земните товари бяха заменени с небесен разкош. Бяха се появили Мойсей и Илия, ангелите Го насърчаваха. Беше издигнат над прашния хоризонт на Земята, поканен да влезе във възвишеното. Пътуването нагоре действително бе ободряващо. Но слизането надолу е обезсърчаващо.

Когато живеехме в Рио де Жанейро, често отивахме на почивка в Тересополис, планинско селце на два часа път от града. Терасополис беше пълната противоположност на Рио. Беше тихо. Чисто. И най-вече прохладно. Рио бе сауна. Пътуването надолу бе винаги подтискащо. Мизерията, горещината и мърсотията ни удряха като вълна. Изправяхме се пред огромното изкушение да завием и да се върнем обратно.

Ако ние с Деналин се чувствахме така след една седмица в планината, представете си как трябва да се е чувствал Исус, след като е зърнал небето!

Погледнете бъркотията, която Го посрещна при завръщането Му. Учениците и книжниците се препират. Тълпа зяпачи наблюдава. На показ е изнесено момче, страдало през целия си живот. А бащата, дошъл за помощ, е обезверен, отчаян, че никой не може да му помогне. Не е чудно, че Исус казва: "О, роде невярващ, до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя?" (19 ст.)

Никога разликата между небето и земята не е била толкова осезаема. Никога арената на молитвата не е била толкова пуста. Къде е вярата в цялата картина? Учениците са се провалили, книжниците се забавляват, демонът тържествува, бащата е отчаян. Ще се затрудните да откриете и една игла вяра в тази купа сено!

Може би ще се затрудните да откриете и своята игла. Навярно вашият живот също е страшно далеч от възвишеното. Шумна къща. Пищящи деца, вместо пеещи ангели. Студена религия. Вашите водачи повече се разправят, отколкото служат. Непреодолими проблеми. Не помните и ден да е минал без главоболия и терзания. И все пак сред грохота на съмненията се издига плахият ви глас: "Ако можеш да направиш нещо за мен..." Нима подобна молитва може да промени нещо? Нека Марк отговори на този въпрос.

А Исус, като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух, казвайки му:

- Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам! Излез от него и да не влезеш вече в него!

И духът, като изпищя, излезе. И детето стана като мъртво, така щото болшинството

думаха, че е умряло. Но Исус го хвана за ръката и го вдигна. И то стана.

Марк 9:25-27

Това обезпокоява учениците. Веднага след като си тръгват от тълпата, те питат: "Защо ние не можахме да изгоним злия дух?" Какво им отговаря? "Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва..."

Каква молитва? Чия молитва довежда до промяната? Молитвата на апостолите ли? Не, те не се молят. Тогава трябва да са молитвите на книжниците? Може би са отишли в храма и са се застъпили? Не. Книжниците също не се молят. Тогава сигурно тълпата? Може да са организирали нощно бдение за момчето. Не. Хората не се молят. Нито за момент не прегъват коляно. Тогава чия молитва според Исус изгонва демона?

В този разказ има само една молитва. Това е честната молитва на страдащия баща. И тъй като Бог се трогва повече от нашите болки, отколкото от красноречието ни, Той откликва. Така постъпват бащите.

Точно така постъпил и Джим Редмънд. На Олимпиадата в Барселона през 1992 г. неговият син Дерек Редмънд, 26-годишен британец, бил сред фаворитите в състезанието на четиристотин метра гладко бяхане. На фаталната полуфинална серия в десния му крак се появила остра болка. Той се сгърчил на пътеката със скъсано ахилесово сухожилие. Докато медицинският екип се приближавал към него, Дерек успял да се изправи на крака. "Това бе животински инстинкт", казал по-късно. Подскачайки на един крак, той продължил, като разблъсквал треньорите в безумен опит да завърши състезанието. Когато навлизал във финалната права, един едър човек разбутал тълпата. На тениската му стоял надпис: Днес прегърна ли детето си?, а шапката предизвиквала: Просто го направи. Мъжът бил Джим Редмънд, бащата на Дерек.

- Не си длъжен да правиш това - казал той на просълзеното момче.

- Не, трябва - отвърнал Дерек.

- Добре - казал Джим, - тогава ще го завършим заедно.

Така и направили. Джим обвил ръката на Дерек около рамото си и му помогнал с накуцване да стигне до финала. Докато отблъсквали хората от охраната, главата на сина от време на време клюмвала върху бащиното рамо, но те останали в коридора на Дерек до края.

Публиката ръкопляскала. После хората се изправили на крака и започнали бурно да аплодират. А накрая, когато синът и бащата финиширали, по очите им се стичали сълзи.

Какво накарало бащата да постъпи така? Какво го накарало да напусне трибуните и да отиде при сина си на пистата? Силата на неговото дете ли? Не, болката му. Синът бил наранен, но се мъчел да довърши състезанието. Бащата дошъл, за да му помогне да финишира.

Бог постъпва по същия начин. Молитвите ни може и да са странни. Но тъй като силата на молитвата е у Този, който я чува, а не у този, който я изрича, си струва да се молим.



Макс Лукадо - Парчета живот

Няма коментари: