вторник, 28 юли 2009 г.

Когато да си добър не е достатъчно


И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците - единият отдясно Му, а другият отляво. А Исус каза:

- Отче, прости им, защото не знаят какво правят.

И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях. И людете стояха, та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки:

- Други е избавил. Нека избави и Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник!

И войниците също Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

- Ако си юдейският цар, избави Себе Си! - А над Него имаше и надпис: "Този е юдейският цар".

И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки:

- Нали си Ти Христос? Избави и Себе Си, и нас!

А другият в отговор го смъмра, като каза:

- Нито от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждане? Ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили. А Този не е сторил нищо лошо... - И каза: - Господи Исусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!

А Исус му рече:

- Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.

Лука 23:33-42

Истина ти казвам.

Днес ще бъдеш с Мен в рая.

Лука 23:42

За малко да изпусне самолета. Вече си мислех, че ще седя сам на реда, когато вдигнах глава и я видях да влачи задъхано две големи чанти по пътеката.

- Мразя да летя! - промърмори, докато се стоварваше на мястото си. - Отлагах качването колкото се можеше по-дълго.

- Още малко и щяхте да го отложите напълно - усмихнах се.

Беше висока, млада, руса, загоряла и бъбрива. Дънките й бяха модерно разпрани на колената. Черните й ботуши се перчеха със сребърни шипове. Очевидно наистина мразеше да лети. И нейният начин да преодолее напрежението бяха приказките.

- Отивам вкъщи, за да видя баща си. Със сигурност ще се учуди на тена ми. Мисли, че съм луда да живея в Калифорния - да стоя неомъжена и така нататък. Имам нов приятел, той е от Ливан. Обаче много пътува, така че се виждаме само през уикендите, което много ми харесва, защото така цялата къща е на мое разположение. Тя не е далеч от плажа и...

Знам как да се държа, когато до мен седи приятна и привлекателна жена. Колкото мога по-скоро разкривам професията и семейното си положение. Това спестява доста неприятности и за двамата.

- Моята съпруга също мрази да лети - вмъквам, докато си поема въздух, - така че разбирам как се чувствате. И тъй като съм пастир, знам един текст в Библията, който можете да прочетете, докато излитаме.

Извадих Библията от куфарчето си и отворих на Псалм 23.

За първи път жената замълча. Господ е пастир мой - зачете тя и после вдигна глава с широка усмивка. "Спомням си го! - възкликна, докато самолетът се издигаше. - Чела съм го като малка."

После продължи да чете. Следващият път, когато погледна към мен, в очите й имаше сълзи.

- Беше толкова отдавна! Много, много отдавна... - разказа ми как е вярвала... някога. Станала християнка като малка, но не си спомняше кога за последен път е била на църква.

Поговорихме за вярата и за повторния шанс. Попитах я мога ли да й задам един въпрос. Можех.

- Вярваш ли в рая?

- Да.

- А мислиш ли, че ще отидеш там?

За миг погледна настрани, но после се обърна и отговори уверено:

- Да. Да, ще отида в рая.

- От къде си сигурна?

- От къде съм сигурна, че ще отида в рая? - тя замълча, докато оформи отговора си.

Разбрах какво щеше да ми каже, преди още да го е изрекла. Забелязах познатите признаци. Жената се канеше да ми представи своя "списък". (Всеки човек си има такъв.)

- Ами, като цяло съм добър човек. Не пуша повече от една кутия на ден. Спортувам. В работата разчитат на мен - броеше на пръсти своите постижения. - Освен това накарах приятеля ми да си направи тест за СПИН.

Право в десятката! Това беше нейният списък. Успехите й. Според нейните представи в рая могат да те отведат здравословните навици и безопасният секс. Логиката й бе проста - ако спазва списъка на земята, ще получи място на небето. За да не бъдем твърде сурови към нея, нека ви задам един въпрос. Какво е записано във вашия списък?

Повечето от нас си имаме такъв списък. Приличаме на момичето в самолета. Смятаме, че "като цяло" сме добри. Благопристойни, работливи, обикновени хора. Изготвили сме си цял списък с примери в подкрепа на това.вашият може и да не включва цигарите и тестовете за СПИН. Но все пак имате списък.

Плащам си сметките.

Обичам жена си и децата си.

Ходя на църква.

По-добър съм от Хитлер.

Изобщо като цяло съм добър човек.

Всички си имаме такива списъци. Списъкът има предназначение. Да докаже, че сме добри. Но в него има и един проблем. Никой от нас не е достатъчно добър.

Апостол Павел говори точно за това, когато залага две шашки динамит в третата глава на своето Послание към римляните. Първата е в 10 стих. "Няма праведен нито един." Нито един. Нито ти. Нито аз. Нито който и да е. вторият взрив се намира в 23 стих. "Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога."

Бум! Край със списъците. Толкова. Край на идеята да бъдеш "като цяло добър".

Тогава как се отива на небето? Как може човек да отиде в рая, след като нито един от нас не е добър, след като нито един списък не е достатъчен, след като няма приемливи постижения?

Това е най-важният въпрос. За да чуем отговора на Исус, нека се върнем при последния Му разговор, преди да умре. Срещата с двамата злодейци.

И тримата са разпънати на кръстове.

Може би ни се иска да мислим, че двамата крадци са невинни жертви. Че не заслужават наказание. Добри хора с прекалено сурови обвинения. Патриоти, обречени на мъченическа смърт. Но случаят не е такъв. Само с един стих Матей разсейва всяка подобна мисъл: "Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите до Него разбойници." (Матей 27:44). Трагедията разкрива характера на човека. Трагедията на разпъването показва, че двамата злодейци нямат характер. С последни сили те хулят Исус. Чувате ли ги? С пресипнали от болка гласове се подиграват на разпънатия Месия.

"Ти май беше цар на юдеите, а?"

"Напоследък животът на Месиите станал доста тежък, вярно ли е?"

"Защо не направиш някое малко чудо, Назарянино?"

"В Галилея гвоздеите толкова ли са големи?"

Очаквали сте го от фарисеите. Очаквали сте го от множествата. Дори подигравките на войниците не ви учудват. Но от разбойниците? Разпънати обиждат друг разпънат. Двама обречени с примки на шията се присмиват на трети, който е на същия хал. Преди залпа на разстрела двама военнопленника се надсмиват над нещастието на трети. Има ли по-голяма слепота? Има ли по-голяма злоба?

Никак не е чудно, че и двамата са на кръста! Рим ги осъжда на грозно мъчение. Единствената полза от тях е да послужат за публично назидание. Съблечене ги голи, за да видят всички, че злото не може да се укрие. Прободете ръцете им, зада видят всички, че нечестивите не са най-силните. Вдигнете ги високо, за да казват всички на децата си: "Ето какво постига накрая лошите хора."

Всеки мускул в телата им крещи за облечкение. Гвоздеите пулсират нажежени в китките им. Краката се извиват в търсене на по-безболезнена и удобна поза. Но на кръста няма удобства. И въпреки това болката от остриетата не може да скове изпълнените с омраза езици. Те ще умрат както са живели - нападайки невинните. Този път обаче невинният не отвръща.

Човекът, на когото се подиграват, не е особено приятна гледка. Тялото му е белязано от камшиците. Разкъсана плът и оголени кости.лицето му е покрито с кръв и плюнка, очите са подути и отегли. Над главата Му има табелка: Царят на юдеите. Венец от сплетени тръни е изранил челото Му. Устната е разцепена. Навярно от носа тече кръв и липсват зъби. Човекът, на когото се присмиват, е полумъртъв. Мъжът, на когото се подиграват, е пребит. Но е спокоен. "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." (Лука 23:34)

След молитвата на Исус един от престъпниците започва да крещи обиди срещу Него: "Нали си Ти Христос? Избави и Себе Си, и нас!" (39 ст.). Сърцето на този разбойник остава закоравяло. За него присъствието на разпнатия Христос не означава нищо. Исус е обект на подигравки и той се подиграва. Очаква, че песента ще се подеме и от другия кръст. Ала вместо това чува упреци.

"Нито от Бог ли се не боиш ти, който си под същото осъждане? Ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили. А Този не е сторил нищо лошо." (40-41 ст.) Невероятно! Същият език, който е проклинал Христос, сега Го защитава! Какво се е случило междувременно? Какво е видял, откакто е на кръста? Дали не е станал свидетел на някакво чудо? Или е чул някакво поучение? Или може би е прочел богословски трактат за Триединството на Бога?

Не, разбира се. Според Лука единственото, което той чува, е една молитва. Молитва на благодатта. И тя е достатъчна. Когато човек застане в присъствието на Бога, нещо става. Нещо става и с този престъпник.

Прочетете отново думите му. "Ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслужнето от това, което сме сторили. А Този не е сторил нищо лошо." Същината на благовестието в едно изречение. Същината на вечността в устата на един закоравял престъпник.

Аз греша, а Исус е прав.

Аз се провалих, а Исус - не.

Аз заслужавам да умра. Исус заслужава да живее.

Разбойникът знае безкрайно малко за Христос, но онова, което знае, е страшно ценно за него. Той знае, че пред погледа му невинен човек умира несправедливо, без изобщо да се оплаква. И след като го прави, навярно наистина е Този, за когото се представя. Затова разбойникът се обръща за помощ: "Исусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!"

Натежалата глава на Христос се повдига и обръща, очите на двамата се срещат. Това, което Исус вижда, е един гол човек. Нямам предвид дрехите, а прикритията. Той е без маска. Няма начин да се скрие.

Какъв е той? Обществена измет. Какви са постиженията му? Смърт чрез разпъване. С какво е известен? С престъпни деяния. А характерът му? Покварен до последния дъх. До последния час. До последната среща. До този момент.

Кажете ми какво е направил този човек, за да заслужи помощ. Целият му живот е пропилян. Кой е той, че да моли за прошка? Допреди малко открито се е подигравал на Исус. Какво право има сега да моли за подобно нещо? Наистина ли искате да знаете? Той има същото право като вас.

Виждате ли горе на кръста сме всъщност ние с вас. Голи, изоставени, безнадеждни и отчуждени. Такива сме. Това сме ние, които питаме: "Независимо от живота ни, независимо от това, което виждаш, има ли някакъв начин да си спомниш за мен, когато всички се приберем у дома?"

Не се хвалим. Не си правим списъци със заслуги. Горе, на кръста, пред Бога всяко постижение изглежда смешно. Молитвата ни далеч надхвърля онова, което заслужаваме. Но сме отчаяни. Затова умоляваме. Както и мнозина други. Болният в къпалнята. Марта на погребението. Лудият от гадаринското гробище. Никодим през нощта. Петър в морето. Яир на пътя. Йосиф в обора. Както и всеки друг човек, който се е осмелил да застане пред Божия Син и да признае своята нужда.

И на нас като на разбойника ни остава още една молитва. Изричаме я като него.

И ние като разбойника чуваме гласа на благодатта. Днес ще бъдеш с Мен в рая.

И също като него и ние знаем, че можем да преминем през болките, защото вярваме, че скоро Той ще ни отведе у дома.

Макс Лукадо - Парчета живот

Няма коментари: