НИКОЙ НЕ Е СИРАК

Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.
Йоан 14:18

Да останеш сирак е лошо. Към мъката по липсващия родител се прибавя и несгодата от това да си лишен от опора, от грижа. Сиракът е лесна плячка за лоши възпитатели. Той е беззащитен и не може да разчита на никаква сигурност.

Господ Исус се погрижи за Своите апостоли да не останат без подкрепа, да не бъдат убити от скръб по техния загинал Учител. След трагедията на кръста и последвалия шок те бяха благословени да видят с очите си възкръсналия Исус и да се уверят, че Той не ги е забравил и изоставил.

Християнинът не е сирак. Грешат ония, които го окайват, че е сам на света, че няма родител, че няма на кого да се облегне. Сираци са безбожниците, които не знаят как са се появили, какво правят тук, къде им е мястото, какво ги чака, накъде да вървят.

Всъщност, и те не са сираци, а са избягали от своя Създа­тел. Като блудния син са решили, че родният им дом не им дава онова, което търсят, и са поели по широкия свят. Скоро са разбрали, че там няма нищо добро, но ги е срам да се върнат. Гордостта им е висока чак до небесата и не им го позволява.

Никой не може да стане сирак по своя воля. Става такъв, ако нещо се случи с баща му. Като вярващи ние не сме сираци, защото нашият Отец е вечен. Никога не може да се случи нищо с Него. Няма сила, която да Го победи. Винаги ще имаме една закрила над себе си, едно бащинско око ще ни следи и ще знае къде сме. Една силна ръка ще направлява стъпките ни. Когато се доверим на Божията сила, ние ставаме недосегаеми за превратностите на съдбата. Ставаме сигурни, че всичко е под контрол и че каквото и да се случва, то е със знанието и позволението на любещия небесен Баща.

Молитва: Татко наш, закриляй ни, опази вярата ни в този свят на неверие; Благослови ония, които се лутат далеч от Тебе и ги приведи в кошарата Си.

Източник: Божи Дар