вторник, 28 юли 2009 г.

Когато сте объркани от действията на Бога

Йосиф направи както му бе заповядал

ангелът Господен.

Матей 1:24, СИ

Бялото пространство между стиховете в Библията е чудесна почва за въпроси. Едва ли човек може да чете Писанието, без да се пита...

Дали Ева е изяла още един плод?

Дали Ной е спал добре, докато е валяло?

Дали Йона е обичал риба и дали Еремия е имал приятели?

Дали Мойсей е избягвал храстите? Дали Исус някога се е шегувал?

Дали и друг път Петър се е опитвал да върви по водата?

Дали някоя жена е щяла да се омъжи за Павел, ако й бе предложил?

Библията е като ограда с множество малки пролуки, през които можем да надникнем, без обаче да виждаме цялостната картина. Тя е албум със снимки, запечатили срещи на хора с Бога, за чиито последствия не се споменава нищо. Затова се питаме...

Какво ли е казала на мъжа си хванатата в прелюбодейство жена, след като се е прибрала в къщи?

С какво ли е изкарвал прехраната си лудият гадаринец, след като е бил освободен?

Дали съживената дъщеря на Яир е съжалявала, че се е върнала на този свят?

Пролуки, снимки и множество въпроси. Ще ги откриете във всяка глава и за всяка описана личност. Но нищо не повдига толкова много въпроси, колкото раждането на Исус. Героите се появяват и изчезват, преди да успеем да ги запитаме каквото и да било. Гостилничарят, който е твърде зает, за да посрещне Бога - дали някога е разбрал на кого е отказал подслон? Овчарите в полето - дали после са запомнили песента на ангелите? Мъдреците, следващи звездата - какво изпитва човек, когато се покланя на новородено? И Йосиф, най-вече Йосиф. Имам специални въпроси към Йосиф.

Дали докато Исус е бил младеж, сте опирали ръце в канадска борба?

Оставял ли се е да го победиш поне веднъж?

Дали по време на молитва си повдигал поглед и си откривал, че Исус

Те слуша?

Как се произнася "Исус" на египетски?

Какво става по-нататък с мъдреците? А с теб?

Не знам как продължава животът на Йосиф. Неговата роля в първо действие е толкова значима, че очакваме да го срещнем и по-нататък. Но с изключение на краткия епизод с дванайсетгодишния Исус в Йерусалим, той не се явява повторно. Останалата част от живота му е недоизказана, а ние сме оставени сами с догадките си. Но първият от многото ми въпроси щеше да бъде за Витлеем. Искам да разбера повече за нощта в обора. Представям си Йосиф там. Пасбища, осветени от луната. Безброй мъждукащи звезди. В далечината проблясва Витлеем. Ето го и него, крачи зад обора.

Какво ли си мисли, когато Исус се ражда? Какво занимава ума му, докато Мария е в родилни болки? Направил е всичко необходимо. Стоплил е вода, подготвил е мястото, където Мария да легне. Направил е така, че тя да се чувства възможно най-удобно в плевнята. После е излязъл. Помолила го е да я остави сама, но не е било необходимо, тъй като самият той е изпитвал същата потребност. Какво ли си мисли през безкрайните минути преди появяването на Исус? Сигурно крачи в нощта и гледа към звездите. Дали се моли?

Не зная защо, но някак си не мога да си представя, че през цялото това време Йосиф мълчи. Виждам го как докато крачи, изражението му постоянно се мени. В един миг клати глава, в следващия - стиска юмруци. Събитията не съвпадат с неговите намерения. Питам се какво ли прошепват устните му...

Боже, не бях го планирал така! Никак даже... Детето да се роди в обор? Не мислех, че ще се получи така. В пещера, между овцете и магаретата, върху сено и слама? Жена ми да режда, а само звездите да слушат болките й? Никак даже не съм си го представял така. Не, представях си семейство. Баби. Струпани пред вратата съседи и приятели до моето рамо. Представях си как къщата ще изригне в радост след първия детски вик. Потупвания по гърба. Гръмки смехове. Тържество...

Мислех си, че така ще бъде. Бабите ще ми подадат детето и всички ще изръкопляскат. Мария ще си отдъхне и всички ще празнуваме. Ще празнува цял Назарет. А сега... Само погледни! Назарет е на пет дни път от тук. А ние сме... сред пасищата за овце. Кой ще отпразнува с нас? Овцете ли? Или овчарите? Звездите?

Май не е честно. Що за съпруг съм аз? Не съм осигурил кой да бабува на жена ми. Няма легло, за да й отпочива гърбът. За възглавница й служи одеялото от магарето. Къщата, която съм намерил за нея, е някакъв навес със сено и слама. Мирише на лошо, животните вдигат много шум... та даже и аз замирисах на овчар!

Нима пропуснах нещо? Боже, нима? Нали ми изпрати ангел и ми извести за раждането на момчето. Но как можех да очаквам подобно нещо? Аз си представях Йерусалим, храма, свещениците и събрания народ... Може би грандиозно шествие. Парад. Най-малкото някакво празненство, угощение... Все пак, това е Месия!

Или ако не в Йерусалим, какво ще кажеш за Назарет? Назарет не е ли по-подходящо място? Там поне имам къща и работа. А какво имам тук, навън? Изтощено муле, наръч дърва и глинен съд с топла вода. Не така съм го искал! Не така съм се надявал да се роди синът ми! О, не, пак го казах! Прости ми, Боже! Не исках да го кажа, но все забравям... Той не е мой... а Твой Син.

Детето е Твое. Планът е Твой. Идеята - също. И прости ми, че питам, но... така ли ще слезе Бог на света? Идването на ангела, приемам. Въпросите, които хората задаваха за бременността, мога да изтърпя. Пътуването до Витлеем, добре. Но, Боже, защо точно в обор?

Всеки миг Мария ще роди. Не просто момче, а Месия. Не бебе, а Бог. Така каза ангелът. Така вярва и тя. И, Боже, Боже мой, така искам да вярвам и аз. Сигурно разбираш, че не е лесно. Всичко изглежда толкова... толкова... нелепо!...

Боже, не съм свикнал с такива странности. Аз съм дърводелец. Сглобявам. Изправям ръбове. Съобразявам се с отвеса. Три пъти меря, преди да отрежа. За един майстор изненадите не са никак приятни. Обичам да разполагам с план. Да разгледам плана, преди да започна. Но този път майсторът не съм аз, нали? Сега съм само инструмент. Чук в Твоята десница. Гвоздей между пръстите Ти. Длето в ръцете Ти. Този проект е Твой, а не мой. Предполагам, че е глупаво да се съмнявам в Теб. Прости борбите ми! Боже, не ми е лесно да Ти се доверя... Но Ти никога не си казвал, че ще е лесно, нали?

Само още нещо, Боже. Ангелът, който изпрати - има ли възможност да изпратиш още един? Ако не ангел, то поне човек? Не познавам никого наоколо и малко компания ще ми дойде добре. Може би гостилничарят или някой пътник? Пък дори и да е овчар...

Питам се дали Йосиф се моли така? Може би, да. Може би, не. Но вие сигурно сте се молили.

Стояли сте, където стои Йосиф. Приклещени между здравия разум и това, което Бог казва. Направили сте каквото ви е казал, а след това най-много от всичко сте се питали дали изобщо ви го е казвал. Взирали сте се в небе, потъмняло от съмнения. И сте питали като Йосиф. Питали сте дали все още сте на прав път. Питали сте дали не сте завили надясно, когато е трябвало наляво. И дали зад всичко това изобщо има някакъв план. Защото нещата не са станали така, както сте очаквали.

Всеки от нас знае какво значи да търсиш светлинка в нощта. Не пред някой обор, а може би пред болнична стая. Сред подстриганата трева на гробището. Задавали сме своите въпроси. Усъмнявали сме се в Божия план. И сме се чудили защо Бог прави така.

Витлеемското небе не е първото, което чува молбите на объркан житейски пътник. Ако питате като Йосиф, нека ви посъветвам нещо. Сторете като него. Покорете се. Той го прави. Покорява се, когато ангелът го призовава. Покорява се, когато Мария му обяснява. Покорява се, когато Бог го изпраща. Той е покорен на Бога.

Покорен, когато небето е ясно. Покорен и когато небето е тъмно. Йосиф не позволява на смущението да наруши неговото покорство. Той не знае всичко. Но прави всичко, което знае. Затваря работилницата си, събира багажа и отива в чужда страна. Защо? Защото така му казва Бог.

Ами вие? И вие като Йосиф не можете да видите цялостната картина. Както при него, вашата задача е да видите как Исус влиза във вашия свят. И като него имате избор дали да се покорите, или да се откажете. Йосиф се покорява и затова Бог го използва, за да промени света. Дали може да направи същото и с вас?

Бог и днес търси хора като Йосиф. Мъже и жени, които вярват, че Той все още се намесва в този свят. Обикновени хора, които да служат на необикновения Бог. Ще станете ли такива хора? Ще Му служите ли... дори, когато не разбирате?

Не, витлеемското небе не е нито първото, нито последното, което слуша молбите на едно честно сърце. Навярно Бог не е отговорил на всички въпроси на Йосиф. Но Той отговаря на най-важния. "Боже, още ли си с мен?" И отговорът идва с първия плач на Богодетето. "Да. Да, Йосифе. Аз съм с теб."

Има много въпроси в Библията, на които няма да можем да отговорим, докато не отидем у дома. Много пролуки в оградата и снимки в албума. Още немалко пъти ще промърморваме тихо: "Питам се..." Но сред нашите търсения има един въпрос, който не бива да задаваме. Дали Бог Го е грижа за нас. Дали сме важни за Него. Дали все още обича Своите чеда.

Чрез очите на новороденото в обора Той казва "да".

Да, вашите грехове са простени.

Да, вашите имена са записани на небето.

Да, смъртта е победена.

Да, Бог е част от вашия свят.

Емануил. Бог с нас.



Макс Лукадо - Парчета живот

Няма коментари: