ДОБРАТА ПАМЕТ

Аз, Аз съм. Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си и няма ла си спомня за греховете ти.
Исая 43:25

Легенда разказва за двама странници, които пътували из пустинята. Станало така, че се скарали за нещо и единият ударил другия в лицето. Удареният написал върху пясъка: "Днес моят приятел ме удари в лицето." След няколко дни стигнали до един оазис и намерили там езеро. Влезли да се разхладят. Единият започнал да се дави и другият се хвърлил да го спасява. Спасеният издълбал в скалата думите: "Днес моят приятел ми спаси живота." Приятелят му се зачудил и го запитал защо е написал в пясъка, че е бил ударен, а че е бил спасен го записва върху скалата. "Защото това за удара ще бъде изтрито от вятъра на прощението. А това за спасения ми живот не бива никога да бъде забравяно!", отговорил другият.

Трудно е да се справим с паметта си. Тя обича да съхранява спомени за това как сме били обиждани и ощетявани, какво лошо са ни направили други хора и какви добрини сме правили ние. Но когато трябва да запомни добрините, които сме получавали отчужди ръце и злините, които сме извършили, се оказва много къса.

По това можем да разпознаем плътската памет. Духовната памет, която новороденият човек има, не страда от такива дефекти. Тя помни доброто. Тя не си води сметки колко сме дали и получили. Сметките нека ги водят счетоводителите. Духовният човек винаги е готов да дава толкова, колкото може и да се лишава от всичко, което не е необходимо за най-основаните му нужди.

Проблемът на този свят е, че не знае кое да помни и кое да забравя. Ако знаеше, щеше да има много по-малко конфликти между хората. Това не бива да е проблем и на вярващите хора. Те имат други ценности, защото имат друга природа. Духовна.

Молитва: Любящи Татко, помогни ни да забравяме злото, както Ти забравяш нашите грехове и ни даваш сили да започваме на чисто.

Тема за размисъл: Да не прощаваме е жестокост първо спрямо самите нас.

Източник: Божи дар