петък, 3 юли 2009 г.

Скрити съкровища

Един мъж изследвал пещерите около морския бряг.
В една от пещерите той открил брезентова чанта, пълна с купчина втвърдени глинени топки. Изглеждало сякаш някой е правил глинени топчета и ги е оставил вън на слънцето да се изпекат.

Те не изглеждали много привлекателни, но заинтригували мъжът, затова той взел чантата със себе си. Докато се шляел по брега, той започнал да хвърля глинените топчета едно по едно в океана толоква далеко, колкото можел.

Не се замислял много за това, докато не изпуснал едно топче и то се напукало и разтворило. Вътре имало прекрасен скъпоценен камък.
Развълнуван, мъжът започнал да разчупва останалите глинени топчета. Всяко съдържало подобно съкровище. Той открил равностойността на хиляди долари в бижутата, останали в около двадесетте топчета.

Изведнъж сякаш нещо го ударило. Той бил на брега от дълго време. Бил хвърлил може би 50-60 от глинените топчета в океана заедно с техните скрити съкровища.
Вместо съкровище, струващо хиляди долари, той щял да отнесе в дома си десетки хиляди, но той просто ги бил изхвърлил!

Това прилича на хората.
Поглеждаме някого, може би дори себе си и виждаме външен глинен съд.
Той не прилича много на вътрешното. Не винаги е красив или блестящ, затова ние го подценяваме.
Гледаме на тази личност като на по-маловажна, отколкото на по-красивия или стилен, или добре познат, или богат. Но не отделяме време да открием съкровището, скрито вътре в този човек.
Има съкровище във всеки един от нас. Ако отделим време да опознаем този човек и ако помолим Бог да ни го покаже по начина, по който Той го вижда, тогава глината започва да се разчупва и започва да сияе брилянт.

Може би не сме стигнали до края на живота си и осъзнаваме, че сме хвърлили далеко успешни приятелства, защото брилянтите са били скрити в късове глина.
Нека виждаме хората в този свят така, както Бог ги вижда.

Превод: Юлия Илиева

Няма коментари: