сряда, 29 юли 2009 г.

Да се научим да чуваме


Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.” (Откровение 3:22).

БОГ НИ ГОВОРИ ЧРЕЗ НАШИТЕ МИСЛИ И СЪРЦА

Понякога Бог говори на Своите деца гласно, когато те се намират в ситуации, които изискват да имат огромна вяра. Този чуден начин, чувайки физически глас, ни помага да вярваме в ситуации и обстоятелства, които са отвъд нашите възможности.

В Йоан 12:28 Исус се помоли: „Отче, прослави името Си!” После дойде глас от Небесата: „И го прославих, и пак ще го прославя!” Тълпата, която се беше събрала там, помисли, че това са гръмотевици, други казаха, че ангел им проговори, но Исус отвърна: „Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.” Защо Исус им даде това обяснение? Защото Той чуваше гласа на Бог през цялото време. Той беше в постоянно общение с Отец. Но учениците имаха нужда да чуят Божия глас, за да повярват. Спомни си, че Исус скоро щеше да бъде отхвърлен, презрян, унижен и убит от религиозните водачи. За това Бог проговори. Той знае кога се нуждаем от Слово за уверение и за това ни помага при липсата ни на духовна зрялост.

Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина. И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.” (ІІ Петрово 1:16-19).

БОГ ЩЕ НАПРАВИ ТОВА, КОЕТО КАЗВА

Както е писано: „Направих те отец на много народи”, пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува” (Римляни 4:17).

Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната, но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание... Но, както тогава роденият, по плът гонеше родения по Дух, така е и сега” (Галатяни 4:22-23, 29).

Ти добре знаеш тази история. Бог обеща на Аврам син: „Ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник” (Битие 15:4). Проблемът дойде от там, че след като получиха това обещание от Бог, Сара предложи нещо по плът, по човешки, и реши да „помогне” на Бог. Грешката „Исмаил”, която Сара, Аврам и Агар допуснаха, не е нещо непознато и в наши дни. Ние много често се заблуждаваме, като си мислим, че Бог има нужда от нашата помощ. Но което е похвално за Аврам и Сара е, че след тази грешка те си спомниха Божието обещание; сграбчиха отново вярата и послушанието, вярвайки, че Бог ще им помогне, а не обратното.

Бог не е човек та да лъже, нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие?” (Числа 23:19).

Бог нарича Исаак „единствения син на Аврам” (виж Битие 22:2, 12, 16). От Божия гледна точка „плътта нищо не ползва” (Йоан 6:63). Бог не си спомни греха на Аврам, а само неговата вяра, „която му се вмени за правда” (Римл. 4:3). Неговите грешки бяха забравени. „Изново Той ще се смили за нас, ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини” (Михей 7:19). Също както Аврам и ние трябва да влезем в Божията почивка, знаейки, че Той ще го направи. „Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си” (Евреи 4:10).

О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете, купете, та яжте; Да! Дойдете, купете вино и мляко, без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, и трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто. Приклонете ухото си и дойдете при Мен, послушайте, и душата ви ще живее; и Аз ще направя с вас вечен завет според верните милости, обещани на Давида. Ето, дадох го за свидетел на племената, за княз и заповедник на племената. Ето, ще призовеш народ, когото ти не познаваш; и народ, който не те познаваше, ще тича при теб, заради Господа твоя Бог, и заради Светия Израилев, защото те е прославил, търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо! Нека остави нечестивият пътя си, и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро. Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли от вашите помисли. Защото както слиза дъждът и снегът от небето, и не се връща там, но пои земята и я прави да произрасте и да напъпва, та дава семе на сеяча и хляб на гладния. Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; Не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам” (Исая 55:1-11).

ДА РАЗПОЗНАВАМЕ БОЖИЯ ГЛАС

Ето Моят служител, когото подкрепям, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите. Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън.” (Исая 42:1-2)

А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.” (Матей 17:5).

Отвъд чуването на гласове и свръхестествени посещения, нашият основен проблем е, как да чуваме „тихия и нежен глас на Бог”. Каква е следващата стъпка, която Духът ще ни накара да предприемем? Това водителство идва чрез „подбуди”, чийто риск от заблуда е твърде малък, а именно, да се обадим по телефона късно вечерта на някого, да дадем на друг парите от джоба си, да се молим с някой за нещо специфично, за което не сме знаели предварително. Ние често допускаме грешки, но ако смирено се поучаваме от тях, ще придобиваме все по-голяма увереност за нашите следващи „подбуди”.

Простият вярва всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си” (Притчи 14:15).

Друг проблем е, че сме нагласени на вражеска честота. Нашите мисли може да се подхранват както от Бог, така и от собствените ни плътски желания или от нечисти духове. Някои пренебрегват този факт и наивно вярват, че всичко, което си мислят или чувстват, е от Бог, без да се смиряват или да размишляват. Това може да ти се струва глупава грешка, но тя може да се превърне в нещо много сериозно, когато дадена личност си мисли, че Бог й е заповядал да иде и да убие някого”. Менсън например, който все още нарича себе си християнин, чува гласа на своя „бог”, който му казва подобни неща.

Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа” (2 Кор. 11:3).

А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени. А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса. Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.” (2 Тим. 3:13-17).

Освен демоничните подбуди, ние имаме още един проблем – нашата собствена плът. Ние искаме да изглеждаме духовни, ламтим за различни неща, искаме да се защитаваме. Този тип хора често обвиняват Бог и действат по своя си начин. Тези очевидно глупави грешки могат да доведат до такава духовна вреда и злоупотреба, каквато физическа вреда са причинили заблудите на Менсън. Първо ние трябва да се научим да вървим по права линия преди да опънем въже над Ниагарския водопад и да вървим по него. Проблема ни е, че ние не размишляваме върху грешките и действията си, които сме допускали в миналото.

И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми” (Рим 7:21-23).

Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” (2 Кор. 10:3-5).

Ако сме се научили да разпознаваме Божия глас в малките неща и сме се уверили, че принасят траен плод, тогава Бог може да ни подтикне: „Кажи на този човек, че Аз ще го изцеля”. На такъв етап на зрялост тези, които са уверени в Божия глас, нямат нужда да се преструват или да се надяват. Те могат да говорят с власт и убеждение и да очакват резултати.

И недейте се съобразява с тоя свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено” (Рим 12:2). Те не се двоумят, нито прибягват до психологически трикове: „Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища” (Яков 1:5-8). Те могат да се молят с истинска вяра: „И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят” (Яков 5:15). Тъй като „вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово” (Римл. 10:17).

КОЙ НЕ СЛУША В НАШИ ДНИ?

Кому да говоря и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, те не благоволят в него” (Ер. 6:10).

Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват. Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите. Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам” (Захария 7:11-13).

Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: „С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло и с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля”. А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха” (Матей 13:12-17).

ДА СЕ ПОДЧИНИМ НА БАЩИНИЯ ГЛАС

Често ние искаме Бог да ни говори само, за да чуем Неговия отговор. Но: „Ако наистина толкова те интересува какво мисля, защо тогава не изпълни последното нещо, което Аз ти казах да направиш?” Послушанието е отговорът, който поддържа този диалог. Ако откажем да направим това, което Бог изисква от нас в малките неща, ние рискуваме да притъпим нашите духовни уши. А ако откажем да направим големите неща, за които ни е призовал, тогава Той действително ще ни смъмри.

Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Богу, както слушането на Божия глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни” (1 Царе 15:22).

Но как ви се вижда? Един човек имаше двама сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде. Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство” (Матей 21:28-31).

Представи си, че твоят син идва при теб и най-усърдно започва да те моли: „Татко, говори ми. Какво искаш да направя?” И ти му отговаряш: „Искам да си изчистиш стаята.” Радостно, че е чуло твоя глас, детето въодушевено „излита”, но... не си почиства стаята. По-късно то отново се приближава към теб и започва: „Татко, моля Те, разкрий Своята воля на смиреното Си дете.” Ти отново му казваш: „Иди, изчисти стаята си”. Щастливо, то се оттегля отново, но пак не изчиства стаята си. Не след дълго твоят син отново извиква към теб: „О, велики Татко, аз горя от желание да позная Твоята воля. Дари ме с Твоята мъдрост и водителство!” Ти как би постъпил в тази ситуация? Може би само един поглед щеше да му е достатъчен, за да разбере... А Бог какво прави, когато играем тази игра с Него? Яков 1:22 ни казва: „Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си!

ЗАПОВЕД СВИШЕ

И ако Господ и да ви даде хляб на скръб и вода на утеснение, пак учителите ти няма да бъдат скрити вече, но очите ти ще гледат учителите ти; И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате на дясно и когато се отклонявате на ляво, ще казва: Тоя е пътят, ходете по него” (Исая 30:20-21).

А който влиза през вратата, овчар е на овцете. Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда. Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му. А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите” (Йоан 10:2-5).


пастир Даниел Розен

6 Юни 2009 г.


Източник: тук

Няма коментари: