неделя, 19 юли 2009 г.

КОМПРОМИСИ И ИСТИНА

Юдеите пак взеха камъни, за да Го убият.
Йоан 10:31

Ако погледнем на ситуацията от другата страна, сигурно ще се запитаме не можеше ли Господ Исус да не дразни юдеите и да не ги предизвиква да прибягват към такива крайни и жестоки действия като убийството. Не можеше ли да бъде по-мек, по-гъвкав, по-тактичен? Не можеше ли да им каже няколко приятни слова, които да погалят праведните им уши и да ги направят по-податливи на поучение? Нали така се прави, когато усетим, че реакцията е твърде остра и че с нашите разбирания предизвикваме хората да откликват гневно.

Нищо такова не се случи. Господ Исус продължи да говори точно това, което трябваше. След като каза, че е Син на Бога и видя как юдеите подскочиха като ужилени, Той отново повтори: "Аз и Отец сме едно", което докара юдеите до още по-голяма ярост.

В своите отношения хората понякога използват оръжието на компромиса. Когато видят, че позицията им е твърде дразнеща за другите, те я смекчават, обясняват, че нямат за цел да се конфронтират, извиняват се, отказват се от думите си. Всичко това се нарича политика. Политика означава не да търсиш истина и правда, а да правиш компромиси, да търсиш разбирателство на всяка цена. Според политиците няма вечни истини, няма вечни принципи, има само временни интереси.

Учат ни да бъдем гъвкави и толерантни, да търсим на всяка цена разбирателство, да не дразним хората, да избягваме крайностите. Добри съвети. Само че често в стремежа си да защитим истината, я убиваме и в старанието да бъдем гъвкави се превръщаме в безгръбначни.

Господ Исус ни дава пример как се говори истина, все едно какви са последствията.

Молитва: Спасителю, Ти остана верен за нас до смърт, и то на кръст. Дай ни и ние да Ти бъдем верни в земните си борби.

Тема за размисъл: С временни истини не се стига до вечен живот.

Източник: Божи Дар

Няма коментари: