„... ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте“ (Филипяни 4:8)
„Хвалението е разпознаване на това кой е Бог, празнуване на това, което Той е направил и ще продължи да прави в бъдеще“
В повечето случаи човек намира това, което търси в живота. И ако това е вярно – не е ли по-добре да изберем да видим това, което искаме, отколкото това, което ни попадне първо пред погледа. Има толкова много зло около нас, то сякаш е по-лесно забележимо. Но в същото време има и добро, което можем да забележим, въпреки, че понякога избираме да го отминем.
Няма да ни отнеме много време да открием за какво да се оплакваме и какво да критикуваме, ако просто сме решили да го направим. Но въпросът ми е защо трябва да го правим? Със сигурност самите ние, а и хората около нас няма да се почустваме по-добре, ако постоянно забелязваме само лошите неща в себе си и в другите около нас.
Какво ще стане, ако съзнателно потърсим повод да похвалим някого, да го насърчим? Или да намерим поводи в нашия живот, за които да сме благодарни. И ако все пък се огледаме наоколо и нищо не ни се струва достойно за похвала, то Бог винаги заслужава да бъде прославен. Нека да вдигнем глава към Него и да Го прославим. Мисля си, че тогава ще се почустваме по-добре. Не можем да се чувстваме добре, когато постоянно сме негативни. Това само влошава нещата. Хвалението ни към Бога може да отнеме най-лошите преживявания.
Спрете за миг сега и помислете за някой, за когото сте благодарни на Бога. За какво още можем да Го прославим – за ежедневната храна, за снабдяването в живота ни, за работата, за здравето, за приятелствата?
В Библията се казва: „Алилуя! Да, добро е да пеем псалми на нашия Бог. Да, хвалебната песен е хубава и приятна.“ (Псалм 147:1). Бог смята хвалението за приятно и красиво, а Създателят със сигурност знае какво е красота!
Хвалението ще ти даде победа, когато нищо друго не би могло да го стори „(Йосафат) нареди някои от тях да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската и казват: Славословете Господа, защото милостта Му е до века. И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади...“ (2 Летописи 20:21-22). Хвалението е разпознаване на това кой е Бог, празнуване на това, което Той е направил и ще продължи да прави в бъдеще.
Хвалението ще те изведе от трудни места. „Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха...“ (Деяния на апостолите 16:25). Бог отвори вратите на затвора за Павел и Сила. А помните ли Йона? „Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа“ (Йона 2:9). Хвалението го освободи, когато нищо друго не можеше. Всичко минава по-леко, когато има хваление.
Хвалението ще те отведе на места, които не би могъл да достигнеш по друг начин. „Влезте в портите Му със славословие и в дворовете Му – с хваление“ (Псалм 100:4). Нека си представим някой да влезе в Божието присъствие с постоянно оплакване и неблагодарност. Аз съм опитвал – не действа. Но хвалението, което е от сърце ще те отведе в Божието присъствие, когато нищо друго не би могло. Хвалението носи здраве в живота ни. То се отразява добре на душата, също като глътка свеж въздух. Ето какво мисли Бог за нашето хваление: „Подобава на праведните да въздават хваление“ (Псалм 33:1).
Източник: Живот за всеки ден
п-р Алън рандолф
Няма коментари:
Публикуване на коментар