вторник, 28 юли 2009 г.

Истински прояви на вяра


"И Той отиде с него. И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха. И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле, като чу какво се говореше за Исус, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. Защото си казваше: "Ако само се допра до дрехата Му, ше оздравея."

И начаса кръвотечението й престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. А Исус, който веднага усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, се обърна сред множеството и каза:

- Кой е допря до дрехите ми?

Учениците Му казаха:

- Ти виждаш, че множеството Те притиска, а казваш: "Кой се допря до Мен?" Но Той се оглеждаше, за да види тая, която беше направила това. А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина. А Той й рече:

- Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си."

Марк 5:24-34, ВЕРЕН

Дъще, твоята вяра те изцели.

Марк 5:34

Часовник за Коледа не е подарък, който може да зарадва едно осем-годишно момче. Аз обаче успях да промърморя: "Благодаря!" След това го занесох в стаята си, сложих го на нощното шкафче и го включих.

Беше квадратен "Булова". Не беше с цифри, а със стрелки. Нямаше устройство за касети или дискове, а с годините започна да развива леко, приспивно бръмчене, което се чуваше, когато в стаята е тихо.

Днес можете да си купите часовници, които издават ромон на дъжд, когато е време за лягане, или гласа на майка ви, когато трябва да ставате. Но не и този часовник. Неговият звън можеше да накара кучетата да вият. Моделът бе неандерталски. Днес, във времето на електронните часовници и музикалните аларми, той не би стигнал и петдесет цента на разпродажба.

Но все пак с течение на времето аз се привързах към него. Обикновено хората не се размекват по електрически часовници, но аз се размекнах. Не защото бе кой знае колко точен - винаги изоставаше малко. Нито заради бръмченето му, към което бях свикнал. Харесвах го заради светлината.

Знаете ли, в тъмното този будилник сияеше.

Цял ден той поглъщаше светлина. Попиваше от слънцето, стрелките му бяха като малки пръчици, изплетени от тиктакане, време и слънчева светлина. И когато дойдеше нощта, часовникът бе готов. След като угасях лампата, за да си легна, малкият циферблат трепваше и започваше да свети. Не много силно, но ако светът около вас е тъмен, и малкото светлина значи много.

Нещо като светлината, която получава онази жена при срещата си с Исус.

Не знаем нейното име, но знаем състоянието й. Нейният свят е среднощен мрак. Място, където опипваш в тъмното и се надяваш на помощ. Прочетете тези четири стиха и вижте какво искам да кажа.

И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха. И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле, като чу какво се говореше за Исус, дойде между народа и изотзад и се допря до дрехата Му.

Марк 5:24-27, ВЕРЕН

Тя е една смазана тръстика: с "кръвотечение дванадесет години", "много пострадала", "изразходвала целия си имот" и "беше й станало по-зле".

Хронично менструално нарушение. Постоянна загуба на кръв. Подобно състояние би съкрушило всяка жена във всяка епоха. Но за една еврейка по-лошо от това не може да има. Няма част от живота й, която да остава незасегната.

Сексуалност... не може да се докосне до мъжа си.

Майчинство... не може да има деца.

Домакинство... Всичко, до което се докосне, се счита

за нечисто. Не може да мие чинии. Да мете.

Духовност... не й е позволено да влиза в храма.

Тя е физически изтощена и отлъчена от обществото.

Търсила е помощта на "мнозина лекари" (26 ст.). Талмудът (изучаване, от евр. - източник, който съдържа (1) законови предписания и наставления, задължителни за всички правоверни евреи, и (2) тълкувания, несвързани със закона, като: посеви, празници, жени, глоби, свещенодействия и очиствания. Виж Библейски речник НОВ ЧОВЕК, С, 1995 г., б. пр.) предписва точно единайсет лека за това състояние. Без съмнение тя е опитала всичките. Някои от тях са полезни. Други, като например носенето на пепел от щраусово яйце в парче ленен плат, са си чисти суеверия.

"Изразходвала е целия си имот..." (26 ст.) Гнетът на финансовото бреме увеличава болката неимоверно. Един приятел, който страдаше от рак, ми каза, че безмилостното преследване на кредиторите, които настояват да си плати за продължаващото медицинско лечение, е толкова болезнено, колкото и самата болка.

"А напротив, беше й станало по-зле..." (26 ст.) Тя е смазана тръстика. Всяка сутрин се събужда в тяло, което никой не желае. Наближава времето на последната й молитва. Тя се кани да я произнесе в деня, когато я срещаме. Докато стигне до Исус, Той вече е заобиколен от хората. Молят Го да помогне на дъщерята на Яир, най-важния човек в града. Какви са шансовете Той да прекъсне спешния Си ангажимент с високопоставения служител, за да помогне на човек като нея? Съвсем малки. А каква е вероятността да оцелее, ако не използва тази възможност? Още по малки. Затова жената сграбчва шанса си.

"Ако само се допра до дрехата Му, мисли тя, ще оздравея!" (28 ст.)

Рисковано решение. За да се допре до Него, трябва да се промъкне между хората. Ако някой от тях я познае, тогава... Здравей, разобличение! Сбогом, изцеление! Но има ли избор? Тя няма пари и влияние, няма приятели. Нито друг изход. Единственото, което има, е безумното предчувствие, че Исус е способен да й помогне, и огромната надежда, че ще го стори.

Навярно и на вас ви е останало само това - безумно предчувствие и огромна надежда. Нямате какво да дадете. А страдате. И единственото, което можете да Му предложите, е своята болка.

Може би това ви спира да отидете при Бога. О, да, правили сте една-две крачки в тази посока. Но след това сте видели другите около Него. Те изглеждат толкова чисти и спретнати, толкова подобаващи и достойни в своята вяра. И когато сте погледнали към тях, те са Го скрили от погледа ви. Затова сте се отдръпнали.

Ако описанието се отнася за вас, забележете следното: В този ден само един човек е похвален за своята вяра. Той не е богат дарител. Нито верен последовател. Не е прехвален учител. А една отхвърлена жена, потънала от срам, без пукната пара, стиснала здраво предчувствието си, че Той може да й помогне, и надеждата си, че ще го направи.

Това всьщност не е лошо определение за вярата: Убеждение, че Бог може да помогне, и надежда, че ще го направи. Прилича на определението, дадено в Библията. "Без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които Го търсят." (Евр. 11:6) Не е толкова сложно, нали? Вярата е убеждение, че Бог съществува и че е добър. Не е мистично преживяване, среднощно видение или глас сред гората. Тя е решението да повярваш, че онзи, който е създал всичко, не го е изоставил. Че продължава да изпраща светлина в тъмното и да откликва на вярата ти.

Разбира се, за жената няма никаква гаранция. Тя се надява, че Той ще откликне... Копнее за това, но не знае дали ще стане. Единственото, което знае, е, че Той съществува и че е добър. Това е вярата.

Вярата не е убеденост, че Бог ще направи това, което искате. Тя е увереността, че ще направи това, което е правилно. Блажени бедните и дрипавите, нямащите какво да дадат, притиснатите в ъгъла, изоставените, болните, казва Исус, защото тяхно е Небесното царство (Мат. 5:6, моя интерпретация).

Божиите стандарти са доста странни (или по-точно, те са си наред, а нашите са наопаки!). Бог казва, че колкото по-безнадеждни са вашите обстоятелства, толкова по-вероятно е спасението ви. Колкото по-големи са вашите грижи, толкова по-истински са молитвите ви. Колкото е по-тъмна стаята, толкова по-голяма е нуждата от светлина. Което ни връща обратно към моя будилник. През деня аз изобщо не оценявам способността на малкия ми "Булова" да свети в тъмното, но вечер сенките растяха, а с тях и признанието ми.

Една здрава жена никога не би оценила силата от допира на края на Исусовата роба. Но тази жена е болна... и когато нейната дилема се среща с посвещението й, става чудо. Нейната роля в изцелението е много малка. Единственото, което тя прави, е да протегне ръка всред тълпата.

"Да можех само да Го докосна!"

Важна е не формата, а фактът на усилието. Фактът, че тя прави нещо. Че не се примирява с болестта си за още един ден, а решава да предприеме нещо.

Изцелението започва, когато сторим нещо. То започва, когато протегнем ръка, когато направим крачка.

Божията грижа е близо и винаги на наше разположение, но я получават само онези, които я потърсят. Бездействието не разрешава проблема. Най-хубавото в разказа е, че изцелението започва с нейния допир. И чрез тази малка, смела проява тя усеща нежната сила на Исус.

Сравнен с Божия дял, нашият дял е микроскопичен, но необходим. Не е нужно да правим много, трябва просто да предприемем нещо.

Да напишем писмо.

Да поискаме прошка.

Да се обадим на приятел.

Да си признаем.

Да се обадим на майка.

Да отидем на лекар.

Да се кръстим.

Да нахраним гладен.

Да се помолим.

Да кажем една дума.

Да отидем.

Да предприемем нещо, което изразява вяра, защото вярата без усилие не е никаква вяра. Бог ще откликне. Той никога не отхвърля истинските прояви на вяра. Никога.

Бог уважава сърдечната вяра, рискуващата вяра.

Когато се строят ноеви ковчези, се спасява живот. Когато започнат да маршируват войниците, Йерихон се сгромолясва. Когато се вдига жезълът, морето се разтваря. Когато се споделя обядът, хиляди са нахранени. И когато се докосва наметалото, независимо дали от ръката на анемична жена от Галилея или от молитвите на просяк от Бангладеш, Исус спира. Спира и реагира

Попитайте Марк. Когато тази жена докосва Исус, се случват две неща, които не виждаме никъде другаде в Библията. Марк записва и двете.

Първо, Исус изцелява, преди да е разбрал. Силата излиза автоматично и моментално. Сякаш Бог Отец скъсява веригата и Божествената природа на Исус е една крачка напред от човешката.

Нейната нужда призовава Неговата помощ. Без неонови светлини и силни викове. Без панаирджийски реклами. Без фанфари. Без абра-кадабра. Без сензации. Просто зов за помощ. Точно както моята тъмна стая извикваше светлината на часовника, тъмнината в нашия свят извиква светлината на Бога.

На второ място, Той нарича тази жена дъщеря. "Дъще, твоята вяра те изцели!" (34 ст.) Това е единственият път, когато Исус нарича някого по такъв начин. Представете си как се е почувствала! Кой би могъл да си спомни последното мило обръщение към нея? Кой би могъл да знае последния благ поглед към очите й?

Лев Толстой разказва как веднъж вървял по улицата и минал покрай един просяк. Толстой бръкнал в джоба си, за да му даде малко пари, но вътре нямало нищо. Писателят се обърнал към човека и казал: "Съжалявам, братко, но нямам какво да ти дам." Просякът засиял и отвърнал: "Ти ми даде повече от това, за което помолих - нарече ме брат!" За обичаните милата дума е само една хапка, но за онези, които жадуват за любов, тя е цял пир. И Исус урежда на жената пиршество.

Според преданието тя никога не забравя постъпката на Исус. Легендата разказва, че остава с Него и го следва чак до Голгота. Някои вярват, че тя е Вероника - жената, която извървяла пътя към кръста редом с Него. И избърсва челото Му, когато потта и кръвта влизат в очите Му. Той я докосва в момента на огромната й нужда, а тя Го докосва във времето на Неговото страдание. Не знаем дали легендата е вярна, но може и да е. Не знаем дали ви се е случвало същото, но знам, че може и да ви се случи.



Макс Лукадо - Парчета живот

Няма коментари: