вторник, 7 юли 2009 г.

Честно ли постъпва Бог?


Защо всевиждащият Бог е сътворил човешкия род, знаейки, че всяко поколение ще Го отхвърля?

Ние не знаем прекия отговор на този въпрос. Във всеки случай, не можем да отговорим без сянка на риск в нашата вяра и всички тайни на откровението. В Библията е казано, че "скритото принадлежи на нашия Бог (Втор. 29:29). И въпреки това, въпросът сам по себе си е напълно естествен и разумен. Отговаряйки на него, можем да кажем следното:
Първо, всичко, което прави Бог, показвайки ни явно или допускайки нещо, в крайна сметка е от полза за нас. Тук се отнася и наличието на ада, и Божият съд за непокорните грешници, и небесните благословления, и спасението в Христа. Любовта и святостта са неотменни Божии свойства и те не си противоречат. Пред лицето на страданията и неизвестността ние, подобно на Йов, се поддаваме на изкушението да обвиним Бога и да предявим претенции към Него. Но Божият отговор за Йов се отнася и за нас: "Ти искаш да обезцениш съда Ми, да Ме обвиниш, за да оправдаеш себе си?" (Йов 40:3)

Второ, този въпрос подразбира, че човешките същества са жертви в лапите на безжалостната съдба. Обаче Библията учи, че Бог, по своята благост, е създал света с такива морални устои, с които всеки е свободен да постъпва както иска. Създавайки Адам и Ева по Свой образ и подобие, Бог ги надарил със способност, която другите творения нямат - да общуват с Него.

Божият творчески акт е бил толкова велик, че Той е поверил на хората свобода. За съжаление, под свобода се подразбира и свободата да се отвърнеш от Бога, което и направиха Адам и Ева. Фактът, че Бог предварително е знаел как ще постъпят те, по никакъв начин не отменя възможността да постъпват и действат по собствен избор. Бог никого не проклина незаслужено. Бог е Съдия на цялата земя и с всекиго постъпва справедливо. В деня на съда никой няма да може да застане пред Бога и да каже: "Ти постъпи с мен несправедливо!"

Разбира се, невъзможно е точно да си представим как ще изглеждат несправедливостите на този живот в светлината на вечността. Но ние знаем със сигурност, че Божият промисъл е свободен, има цел и не се натрапва на човека, създаден по Негово подобие и че нищо, в крайна сметка, не може да застане на пътя на Неговата слава и благодат.

Трето, на някого може да му се стори, че ние ще избавим Бога от неприятна ситуация, отричайки Неговото абсолютно знание за предстоящите събития и считайки делото на Неговото творение за незавършен експеримент, за резултатите на който даже Сам Той е в неведение. Ние не бихме хвалили лекар, чиито експерименти с клониране на хора биха довели да ужасяващи уродства.

Няма да намерим утешение в безсилно божество, чиято творческа сила е родила безкраен поток от страдание и зло, за които почти нищо не знае и с които не може да се справи. Такъв бог е достоен за жалост, не за поклонение и почитане. Точно затова консервативните християни от всички конфесии признават напълно Божието предвиждане на бъдещето, но в по-голямата си част се отличават по такива въпроси като избирането и предназначението.

Без съмнение, само чрез Исус Христос на вярващия се открива достъп до Божието сърце. Когато на Мартин Лутер задавали трудни въпроси, подобни на разглеждания, то той, ободрявайки смутените си приятели, им предлагал да "погледнат раните на Исус". Същия съвет той получил в младостта си, когато, измъчван от чувство за вина от собствената си греховност, се усъмнил в това ще може ли Святият Бог да го приеме такъв. Съсредоточавайки своите помисли върху Христа, той открил учението за оправдаване само чрез вяра в Спасителя Христос.

В Исус Христос в съвършено равновесие са въплътени Божията благодат и истина. В Исус ние виждаме, че Бог е неизразимо великодушен, "многомилостив и истинен" (Изх. 34:6) и че Той, в същото време, е Бог на безкомпромисната чистота и праведност. В Исус Христос Творецът стана наш Спасител, Съдия приел върху Себе Си присъдата за греховете на всеки от нас. Неговата смърт и възкресение навеки откриха пътя към вечния живот за всички и лично за всеки, който се отвращава от егоизма и греха и без лукаво да се прави на мъдър, в простичка вяра предостави себе си на Христа завинаги.


Тимъти Джордж, декан на богословската школа на Университета в Бирмингам



Източник: Божи Дар Християнски портал

Няма коментари: