вторник, 28 юли 2009 г.

Как да се радваме на старостта

Как да обичаме стареенето
Който иска да спечели живота си, ще го
изгуби; а който го изгуби, ще го запази.
Лука 17:33, ВЕРЕН

Сигурно мразите да ви напомнят неприятни неща.
Бръснарят: "Джо, темето отгоре вече оредява."
Фризьорката: "Сю, следващият път ще трябва да направим нещо за тези посивели кичури."
Поканата: "Поканени сте на сбирката по случай 30 години от завършване на гимназията."
Децата: "Татко, чувал ли си за "Ролинг Стоунс"?
Лекарят: "Не се безпокой, Бил. Твоето състояние е нормално за мъжете на средна възраст."
Настъпването на старостта. Първите страници на последните глави. По зелените листа на живота ви се появява златно зрънце и вие се изправяте пред набръчканото лице на факта, че стареете. И макар често да се шегуваме с нея ("Старостта е когато запиваш зъби в пържолата и... те остават там"), не всички се смеят. Особено онези, за които младостта е особено ценна.
А нима не я ценим всички ние? Десетилетия наред сте се тревожили за всичко друго, но не и за старостта. Сред всички неща, на които не сте можели да се облегнете, е имало едно единствено, на което сте се осланяли - вашата младост. Яли сте като слон (но без да приличате на слон). Всичките ви приятели са били по-тромави от вас. Професионалните спортисти са били на годините на по-големия ви брат. Животът е бил като открита магистрала, а смъртта - отдалечена на хиляди години. Но после са се появили едва доловимите послания на тленността:
За първи път сте си купили застраховка живот, която включва и разходи
за погребение.
Приятелите ви питат защо присвивате очи, когато гледате пътните знаци.
Момчето, което ви доставя зарзавата, ви нарича "бабче".
На първо време тези неща са като дъждавни капки, които леко опръскват акварела на убедеността ви във вечната младост. С времето обаче дъждовните капки стават все по-големи и все по-силни. Когато се събуждате сутрин, всичко ви боли. А което не боли, изобщо не работи. Вашите родители започват да се държат като децата ви. Бръчките на усмивката ви не изчезват, когато престанете да се усмихвате.
И тогава внезапно дъждът се превръща в порой. Далечният тътен - в близък гръм. Лекарства за сърцето. Опразващ се дом. Четиридесет свещи. Очила за старческо късогледство. Вече не можете да го скриете.
Понс дьо Леон (1460-1571 г., испански откривател, придружавал Христофор Колумб през 1493 г., б. пр.) не е открил извора на младостта, нито пък вие. Но как се стараем! Тупираме мустаците. Отново боядисваме посивелите коси. Изпъваме кожата на лицето. Пооправяме зъбите. Повдигаме гърдите. Но колкото и усилено да се опитваме да го прикрием, страниците на календара продължават да се прелистват. Часовниците продължават да тиктакат. Тялото - да остарява. И всяка следваща таблетка ни напомня, че стареенето е хап, който се налага да преглътнем.
Разбира се, част от проблема е огледалото ни (или поне отражението в него). Това, което някога е било стегнато, сега виси. Както казват, времето лекува, но също така и пилее красотата. За други то е житейски провал. Не сте довършили нещата, с които някога сте се захванали. Клели сте се, че никога няма да се превърнете във фирмена пионка, а целият ви гардероб е пълен със сиви костюми. Били сте твърдо решени да оставите наследство на децата си, а са ви останали единствено няколко полени и кочаните от използваните чекове. Но истинската болка е по-дълбока. За едни тя е в празнотата, която следва постигнатия успех. Животът на върха може да бъде изпълнен със самота. От махагоновото писалище вее хлад. Наградите за осъществени големи продажби са изгубили блясъка си. Дипломите са избелели или пожълтели. Може би невъзможните мечти са се сбъднали, но се оказват далеч по-незначителни, отколкото сте очаквали. Основната част от времето отива в самосъжаление. Водопроводчикът се кае, че не е учил медицина, а лекарят - че не е станал водопроводчик. Бизнесдамата съжалява за времето, което не е прекарала с децата си, а на домакинята й се иска да бе направила кариера.
Може да стане и по-лошо. Самосъжалението може да доведе до придирчивост спрямо всичко наоколо. Несъгласие с изискванията. Недоволство срещу заповяданото. Негодувание от скуката. Роптание против всичко, което те връзва - работата, правителството, колата или още по-лошо - семейството. Тези, които се бунтуват, които решават да се впуснат по тъмните алеи на неудовлетворението, са най-подходящите кандидати за една от най-старите примки на сатана. Прелюбодейството. Красива млада секретарка от долния етаж донася в кабинета ви някои документи и едно познато чувство... Мъжът в купето на влака ви казва, че не може да повярва, че имате четири деца и сте запазили фигурата си толкова стройна... Давид в нас търси Витсавее. Жената на Петефрий гледа към Йосиф. Моментна лудория в парка, която ще отвори рана.
Нека изясня мисълта си. Зрялата възраст може и да крие опасности. В нея има измамни пътеки и немалко клопки. Добре е да се приготвите. Знаете, че наближава. Бог не е оставил този процес скрит. Не сте първият, който остарява. Не вие прокарвате пътя. Огледайте се. Имате предостатъчно възможности да се подготвите и предостатъчно случаи, върху които да размислите. Ако старостта ви изненада, не обвинявайте Бога. Той ви е дал многобройни предупреждения. А също и многократни съвети. Искате ли примери? Радвам се, че поискахте. Какво ще кажете за Лука 17:33: "Който иска да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го запази."
"Има две възможности - казва Исус. - Едни хора треперят над живота си, а други търсят живота. Най-умните не са онези, които имат най-много години живот, а които имат най-много живот през годините".
Това, което казва Ани Дилард (р. 1945 г., американска писателка) в книгата си Живот в писане, се отнася и за живота: "Едно от малкото неща, които знам за писането, е следното. Излей всичко, освободи се от всичко - и сега, и всеки път, когато пишеш. Не кътай онова, което ти изглежда хубаво, за края на книгата или за следващата книга. Дай го, дай всичко, дай го сега!"
Животът е и суров, и красив. Стремете се към него. Преследвайте го. Разпродавайте, за да го получите. Не слушайте виковете на тези, които са се примирили с второто качество и искат и вие да станете като тях, за да не се чувстват виновни. Вашата цел не е да живеете дълго, а да живеете.
Исус казва, че възможностите са ясни. От една страна имаме гласа на сигурността. Може да напалите огън в огнището и да останете вкъщи на топло, сухо и безопасно. Ако никога не излизате навън, няма а се нараните, нали така? Няма да ви критикуват за нещо, в което не сте се пробвали, нали? Не можете да изгубите равновесие, ако никога не се катерите, нали така? Затова не опитвайте. Изберете безопасния маршрут. Или можете да чуете гласа на приключението - приключението с Бога. Вместо в огнището, запалете огъня в сърцето си. Следвайте небесния порив. Осиновете дете. Станете мисионер. Научете някого. Сменете професията си. Организирайте нещо. Бъдете различни. Естествено, че не е безопасно, но какво от това?
Смятате, че стоенето вътре, далеч от студа, е безопасно? Исус не мисли така. Един английски превод на Лука 17:33 казва: "Който се опитва да поддържа живота си в безопасност, ще го пропилее." (Филипс) Харесвам думите на генерал Дъглас Макартър (1880 - 1964 год., американски главнокомандващ Съюзническите войски в Тихия океан по време на Втората световна война, б. пр.), които изрича на 78 години: "Човек не остарява, когато просто изживее определен брой години. Хората остаряват, защото изоставят своите идеали. Годините може да набръчкат кожата, а душата се набръчква, когато се откажем от интересите си." Чарлз Линберг, първият пилот, прелетял над Атлантическия океан, има какво да каже за безопасния живот:
Реших, че ако преди да загина при катастрофа, успея да полета десет години, ще си е струвало повече от един обикновен живот... Кои хора оценяват живота по-високо - летците, които го отдават на любимото изкуство, или скъперниците, които броят до последната стотинка лишените от смисъл дни?
Прочетете отново думите на Исус. Който се опитва да поддържа живота си в безопасност, ще го пропилее. А който е готов да изгуби живота си, ще го запази. Спомнете си годините на детското любопитство. Това, че сега сте по-близо до върха на планината, не означава, че вече сте я изкачили. Последните глави на вашата книга може да се окажат най-добрите. Лебедовата ви песен може да е най-хубавата. Може да се окаже, че целият ви досегашен живот е бил само подготовка за големия край. За Бога най-старите хора винаги са сред най-отбраните.
Мойсей влиза в Библията, когато е над осемдесет. Старият и зрял Авраам е много по-мъдър от младия, безразсъден Аврам. И на 85 Халев все още се стреми към своята планина. Анна е 85-годишна вдовица, достатъчно силна, за да се моли за Месия, и достатъчно зряща, за да Го разпознае.
Погледнете и Йоан, остарелия апостол. Последният от апостолите. Любимият ученик на Исус. Несъмнено неговите последни години трябва да са били спокойни и отморяващи. Йоан трябва да е изпълнил призванието си. Но не. Не го казвайте на Йоан. Нито пък на Бога. Защото и двамата не са свършили. На Йоан му остава още една глава. Островът, предназначен за заточение, става място на вдъхновение и в последните си години Йоан написва последната книга от Библията. Дали през целия си живот не е вървял именно към този момент? Последните години могат да бъдат най-добрите. Попитайте Омар Аман 1879-1965 г., прочут американски строителен инженер, роден в Швейцария, проектирал много от известните мостове в САЩ, б. пр.). Излязъл "в пенсия", той конструира автострадите Кънектикът и Ню Джърси, градската арена в Питсбърг, летището Дълес, мостовете "Тронг нек" и "Верацано нероус".
Хайнрих Шлиман (1822-1890 г., немски археолог, открива Троя и Микена, след като натрупва състояние от търговия с индиго, б. пр.) също ще се съгласи. Той се оттегля от бизнеса, за да търси легендарната Троя на Омир. И я намира. След Втората световна война Уинстън Чърчил има правото да си вземе заслужена почивка. Вместо това той взема писалката и на 79 години печели Нобелова награда за литература. Едни остаряват и тръгват на риба. Други остаряват и тръгват на лов за онова, което винаги са искали. И го постигат.
Един приятел на покойния американски юрист Оливър У. Холмс (1809-1894 г., американски писател, б. пр.) го попитал защо на 94 години е започнал да изучава гръцки. Холмс отвърнал: "Е, добри ми господине, сега или никога."
Когато бил на 95, Джеймс С. Пени (1875-1971 г., прочут американски търговец на дребно, б. пр.) твърдял: "Зрението може и да отслабва, но виждането ми се засилва."
С годините виждането ни ще се подобрява. Няма да виждаме земята, а небето. При появата на небесния град хората, прекарали живота си в търсене на небето, ще подскачат. След смъртта на Микеланджело в ателието му бил намерен лист хартия с бележка до неговия ученик. "Рисувай, Антонио, рисувай и не си губи времето!" Навременно настояване, Микеланджело! Времето изтича. Дните отминават. Годините избледняват. И животът свършва. А това, за което сме дошли, трябва да бъде свършено, докато още има време.
Би било странно пътешественикът да не е подготвен за края на своето пътуване. Бихме съжалили пътника, който предварително не е разучил маршрута си. Бихме се зачудили на човека, който мисли, че целта на едно пътуване е самото пътуване.
Именно заради това говорят и едни от най-тъжните думи в Писанието: "Премина жетвата, мина се лятото, и ние не се избавихме." (Еремия 8:20)
Други пък все още очакват последната спирка. Надявам се, че не сте сред тях. Надявам се, че ще бъдете готови да пристигнете там, вкъщи. За вас възрастта не е враг. Годините само отмерват разстоянието и тихо нашепват, че домйт никога не е бил толкова близо.
Кажете го на бръснаря.



Макс Лукадо - Парчета живот

Няма коментари: