петък, 31 юли 2009 г.

ЦАРЕ ИЛИ ПРОСЯЦИ


Той проси от Теб живот; и Ти си му дал дългоденствие до вечни векове,
Псалом 21:4

В този псалом Давид казва нещо, което ни е трудно да възприемем - че царят проси. Царе просяци няма. Царете са достатъчно богати. Просят обикновените хора. Царете не получават милостиня, а я дават.

Така е, но има някои неща, които и царете не притежават. Преди всичко това е животът. Никой не може да си спечели живот. Животът се дава от Бога. Медицината може да ни помогне да удължим живота си, но и тя в един момент става безсилна.

Днес хората живеят с огромното самочувствие, че са царе на живота си. Смятат, че всичко могат, нищо невъзможно няма. Не искат с никого да се съобразяват. На никого не позволяват да им се меси.

Това продължава до деня, когато се изправят пред лицето на жестоката реалност, че има болести, че има старост, че има нещастия, които отнемат силите и ни приковават на легло. Че има и край, И тогава веселбата свършва. Оказва се, че властта на царя никак не е толкова голяма, колкото той си е мислил. Започва голямата мизерия.

Трябва да признаем Божията власт. Трябва да разберем, че има някой над нас, който разполага с много по-голяма власт, който държи в ръцете си съкровищницата с благата и раздава на бедните. И това е Бог. Той е истинският цар, а ние сме само Негови слуги, които могат само да молят.

Трябва да знаем кое зависи от нас и кое не зависи от нас. Кога можем да направим нещо и откъде нататък започват невъзможните неща. На кого не бива да се покланяме и на кого трябва да се поклоним, Царството, силата и славата принадлежат на Бога, а на нас принадлежи молитвата и поклонението.

Молитва: Отче на вечността, изливай потоци на живот над нас и ни напоявай с влагата Си, за да цъфтим като дървета докрай потоци води.

Тема за размисъл: Вярата в неограничените възможности на човека е дяволска заблуда.


Източник; Божи Дар

четвъртък, 30 юли 2009 г.

ПРОМЯНАТА


А съседите и онези, които прели го вяха виждали, че беше просяк, питаха; Не е ли този, който седеше и просеше?
Йоан 9:8

Господ Исус видя слепородения човек и по чудотворен начин го изцели. Това напълно промени живота на страдалеца.

Този случай е интересен преди всичко с промените, които се случиха в съзнанието на бившия слепец и с реакцията на другите хора. Той престана да проси. Вече нямаше оправдание. Досега просеше, защото не беше в състояние да си изкарва прехраната по друг начин. Сега вече беше здрав и можеше да работи. Промяната във вида му и в поведението му беше толкова голяма, че хората се питаха това оня просяк ли е, когото познаваха, или прилича на него.

Докато сме слепи за Бога, за своята природа, за предназначението си на тоя свят и за бъдещето си, ние не сме нищо повече от духовни просяци. Сядаме някъде и чакаме някой да ни подхвърли нещо. Тоя ни даде някакво старо учение, според което щастието е в това да си силен и да караш другите да треперят от тебе. Оня ни даде съвета да ядем и да пием, защото това е всичко. Трети ни подхвърли някоя клюка и ние започваме да я ръфаме с такъв апетит, сякаш е деликатес. Четвърти ни подшушне някое съмнение и ние започваме да го въртим из съзнанието си като горещ картоф.

Когато Господ Исус ни срещне и ни отвори очите, първата ни работа е да станем от мястото, където сме просили, и да стъпим на краката си. Да спрем да гълтаме тия отпадъци, които светът ни дава и да приемем истинския хляб, "който слиза от небето и дава живот на света" (Йоан 6:33). Тогава всички ще видят, че с нас се е случило нещо и дълго ще се питат това ние ли сме или не сме. И вече никога няма да помисляме да се връщаме обратно и пак да просим.

Молитва: Боже, променяй хората, които гълтат всякакви лъжи и заблуди и им дай да опитат сладостта на духовните истини.

Тема за размисъл: Преди Христа и след Христа - това са двете епохи в живота на вярващия.

Източник: Божи Дар

сряда, 29 юли 2009 г.

СВЯТОСТ И ЧИСТОТА

ДА КОНТРОЛИРАМЕ МИСЛИТЕ СИ

Да контролираме мислите си вероятно е най-трудната задача, която стои пред нас, докато вървим в пътя на свободата. Порнографията е един могъщ източник на образи, въвличащи ни в грях, които нашата памет може да възпроизвежда бързо и лесно. Ако сте позволявали на сексуални фантазии да препускат щуро из вашите мисли, навярно сега се питате: Възможно ли е тогава изобщо да взема контрол над мислите си? Това, което е невъзможно да превъзмогнем с наши собствени сили, е възможно с помощта на Святия Дух. Наша отговорност е да работим заедно със Святия Дух, като принасяме мислите си в послушание на Исус Христос.

УМИВАНЕ НА МИСЛИТЕ

Споменавал съм проблема на спомените, които сексуалното пристрастяване причинява. Едно от предизвикателствата, които стоят пред нас, е да спрем да имаме влечение към тези спомени. Аз разбрах, че една простичка молитва, с която призовавам Бог да измие греховните спомени от ума ми всеки ден, се оказа много полезна: „Отче, моля Те, измий моите спомени с кръвта на Исуса и ми помогни да умра към всяко греховно желание, което имам в тях. Моля Те, прости ми всеки грях, който съм извършвал в мислите си! Благодаря Ти, Татко. В името на Исус се моля, Амин.”

Основата на тази молитва се намира в Евреи 9:14 „колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог” и Евреи 10:22 „нека пристъпваме с искрено сърце, в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито в чиста вода”. Тези думи показват, че кръвта на Исуса очиства нашата съвест от греховните ни дела, така че да можем да служим на Бог. Ако аз се изкушавам да възпроизвеждам тези образи и спомени всеки ден, гласно прилагам кръвта на Исус върху този спомен. Повтарям това няколко пъти, докато изкушението премине.

В добавка на проблема с греховните ни спомени имаме и проблема с духовните ни врагове Ефесяни 6:12 „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места”, които са големи майстори в изкушението на мислите ни Лука 4:5-6 „Тогава като Го възведе на една планина на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече: На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, защото на мен е предадена, и аз я давам комуто ща” и Деяния 5:3 „А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?”.

Тези изкушения задоволяват естествените лоши пожелания на нашия ум Матей 15:18-19 „А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека. Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули”. Целта на сатана е да ни склони да използваме нашето въображение и да извършим грях.

СИЛАТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Нашето въображение е мощен дар от Бог. Въображението ни е съвкупност от фокусирани мисли, които сътворяват реалност в нашият ум. Тъй като сме създадени по Божий образ и подобие, то нашето въображение е една миниверсия на Божието. Бог извика в съществуване цялата вселена от въображението Си.

Например: Само с един бърз поглед към една порно снимка, мога да си представя какво би било да имам секс с личността от снимката. Снимката ми дава само визуална представа, а моето въображение я допълва със звуци, чувства, думи, образи и т. н. Чрез една такава фантазия аз извършвам сексуален грях с човека от снимката в ума си, Матей 5:28 „Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”.

Сатана промива въображението на хората още от времето на Райската градина. Той подлъга Ева да си представи какво ли щеше да бъде, ако тя притежаваше същото знание, което имаше Бог. Тя пожела знанието, хареса плода на вид и разбра, че беше добър и на вкус. Комбинацията от всички тези фактори я накара да съгреши.

Самият сатана падна в грях, използвайки въображението си, виждайки себе си издигнат като Бог. Той каза в сърцето си: „Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди, и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния” (Исая 14:13-14). И какъв беше резултатът? Сатана беше изхвърлен от Небето.

По същия начин, когато използваме въображението си греховно, това поставя препятствия между нас и Бог. Но слава на Бог, защото имаме власт да контролираме нашите мисли и да прославяме Бог с тях.

КАКВО ДА ПРАВИМ, КОГАТО СМЕ ИЗКУШАВАНИ

Бог ни дава много ясни напътствия как да се справяме с греховните мисли. Ние трябва да пленим всяка грешна мисъл и да я отхвърлим: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” (ІІ Кор. 10:5). Нека да имаме един по-задълбочен поглед върху това.

КАК ДА ПЛЕНЯВАМЕ МИСЛИТЕ

Когато злите мисли нахлуят в ума ни, трябва да ги разпознаем, да ги пленим и да им заповядаме да се покорят на Исус (ІІ Кор. 10:5). Имаме около 2-3 секунди на разположение да вземем решението да не грешим в мислите си. След като преминем тази точка, имаме по-голям шанс да устоим на изкушението.

Словото ни казва да обуздаваме лошите помисли. Когато полицаите арестуват престъпник, те го връзват с белезници, така че той да не може да причини повече вреда. Така и ние възпираме злите мисли, за да не могат да ни причинят вреда, като въвлекат нашето въображение и спомени в греховни фантазии.

КАК ДА ПЛЕНИМ МИСЪЛТА

Заявете на глас: „Пленявам тази мисъл и я подчинявам на Исус. Връзвам я, за да не покварява моя ум по никакъв начин. В името на Исус.” В допълнение можем също:

1. Да вържем всеки зъл дух, който причинява тези мисли: „В името на Исус, Месията, завързвам всеки зъл дух, който навява тези мисли, и освобождавам мира на Христос в ума си.”

Нашата власт да връзваме духове идва от следното Слово:

Матей 12:29 „как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? – тогава ще ограби къщата му”.

Матей 16:19 „Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата”.

Матей 18:18 „Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата”.

Лука 10:19-20 „Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата”.

Марк 16:17-18 „И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват”.

Псалм 91:13 „Ще настъпиш лъв и аспид; ще стъпчеш млад лъв и змия”.

Деяния 16:18 „Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час”.

2. Да приложим кръвта на Христа: „Аз покривам моя ум и мислите си с кръвта на Господ Исус. Тя ме очиства и пази.”

ОТХВЪРЛИ ГРЕХОВНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ

След като плените злите помисли, отхвърлете ги и ги пратете надалеч!

ОТХВЪРЛИ МИСЪЛТА

Целта е да се откажем от мисълта, както бихме отказали да отворим вратата на някой, който би искал да ограби дома ни. Един обикновен акт на отхвърляне е, когато изречем: „В името на Исуса аз отхвърлям тази мисъл и въображение. Изпращам те право при Исус!

ИЗГОВАРЯЙ ИСТИНАТА

Мощен начин, чрез който може да подсигурите отхвърлянето на злите помисли е, като изговорите истината, която ще унищожи лъжата. Всяка лоша мисъл е основана върху лъжа. Колкото повече познаваме Словото, толкова по-лесно ще можем да разпознаем лъжата, защото ще знаем истината. По този начин ще можем да приложим Библейски текстове, изричайки ги устно или мисловно, които ще унищожат лъжата. Исус ни показа начина, като устоя на изкушенията на сатана в пустинята, изричайки Писанията (Лука 4).

Това са няколко Библейски стиха, с които можете да си послужите в борбата срещу сексуалните изкушения:

1. „Всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си” (Матей 5:28).

2. „Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак” (Лука 11:34).

3. „Бягайте от блудодеянието! Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото, но който блудства, съгрешава против своето си тяло” (І Кор. 6:18).

4. „Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.” (ІІ Кор. 10:4-5).

5. „Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте.” (Фил. 4:8).

6. „И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното, защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога. Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава” (Кол. 3:1-4).

ПРЕНАСОЧВАНЕ НА МИСЛИТЕ

Последното действие, което можем да предприемем, е пренасочването на нашите мисли към нещо чисто (Фил. 4:8 Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте.” и Кол 3:1-2 „И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното”).

Трябва да измъкнем умовете си от опасната зона. Например: когато се боря с някое изкушение, аз започвам да цитирам стихове от Библията в продължение на няколко минути, докато изкушението не ме напусне.

В добавка можете също:

1. Да се молите.

2. Да възхвалявате и величаете Елохим.

3. Да се махнете от опасната зона.

4. Да се обадите на приятел и да се помолите заедно.

Понякога се налага да повторим гореспоменатите стъпки няколко пъти, преди изкушението да ни напусне. Налага се да бъдем постоянни и решителни, и да не се предаваме на лоши мисли. Когато не еднократно употребяваме властта си в избора си на праведност, нашите „духовни мускули” ще заякват все повече и когато пред нас изникне поредното изкушение, ще ни бъде по-лесно да устоим.

Ако нямате план или начин за запаметяване на Библейски стихове, моля ви, отделете време да си съставите такъв, който да е най-подходящ за вас. Например, ето какво правя аз: Когато имам своите тихи моменти с Бог, аз записвам Библейски стихове на малки листчета хартия и след това ги преглеждам често, докато ги запомня. Когато науча 12 стиха, аз започвам нова колекция от стихове. Запаметяването на Библейски стихове ми е помогнало извънредно много в борбата срещу изкушенията. Колкото повече запомням, толкова повече „запаси от амуниции” придобивам за унищожаването на лъжите, които се изпречват на пътя ми.

НЯКОЛКО ВЪПРОСА, НА КОИТО ДА СИ ОТГОВОРИТЕ

1. Какви сексуални спомени причиняват значителни проблеми във вашия всекидневен мисловен живот?

2. Какви са двете стъпки, които може да предприемате всеки ден, за да изчистите вашият ум от тях?

3. Каква е уникалната сила на кръвта на Исус по отношение на нашата съвест? (Евреи 9:14).

4. По какъв начин използваш въображението си, за да съгрешаваш?

5. Какви действия ще предприемеш през първите няколко секунди на нахлуващите зли помисли? (ІІ Кор. 10:5).

6. До какви опасности може да доведе факта, че не отхвърляме и не връзваме злите помисли?

7. Какви са трите елемента на отхвърляне на лошите мисли и греховното въображение?

8. Каква духовна „военна тактика” използва Исус в борбата Си с изкушенията на дявола (Лука 4:1-13). Мислите ли, че запаметяването на Библейски стихове е важно средство в използването на тази тактика?

9. В каква посока ще пренасочите мислите си следващият път, когато пред вас изникне изкушение?

КАКВО ДА КАЖЕМ ЗА МАСТРУБАЦИЯТА?

Мастурбацията е въпрос, по който всички са готови да спорят. Дори и в църквата се забелязват различни идеи по тази тема. Една от най-големите причини за мнoгoто мнения по въпроса, е удобството, което тя предоставя. Мастурбацията дава възможност на хората да задоволяват себе си, без да разчитат за това на някой друг. Да не споменаваме, че този вид полово удоволствие може да бъде доставено когато и където пожелаем.

Освен, че притежава гъвкавост, мастурбацията съдържа и огромен елемент на безопасност – предпазване от болести, нежелана бременност и проблемни връзки. За това като съберем всичките тези фактори, можем да си направим извода, че мастурбацията създава много удовлетворение. А всичко, което кара хората да се чувстват добре, ги прави склонни да се водят от личното удоволствие, вместо от истината.

Но бих желал да разгледам проблема от Библейска гледна точка. Аз вярвам, че мастурбацията не е здравословна и не е според Словото поради следните причини:

1. Мастурбацията е да правиш секс със себе си. Бог не създаде секса за един човек, а за двама. В Битие 1:28 се казва: „И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.” Забележете къде пада ударението „за ТЯХ”, не за нея или него. Сексът беше създаден за двойки (брачни), а не за отделния индивид.

2. Мастурбацията обезчестява тялото, а то не беше създадено за самоудоволствие (сексуално). Мастурбацията е злоупотреба с естествената цел на нашето тяло. Бог желае човек да живее като жива жертва, свята и угодна на Бог (Римляни 12:1). Бог иска да използваме духовно нашите тела, правейки ги „святи обиталища” (І Кор. 3:16). Мастурбацията не прославя Бог.

3. Мастурбацията е извратено използване на нашия ум. Тя стимулира въображението. Храни се с образи. Във ІІ Кор. 10:5 четем: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа”. Словото ни учи да „избягваме зли помисли, въображения”. Задайте си въпроса: Мисли ли Исус, Месията, за голи жени?

4. Мастурбацията е неправилно използване на нашите емоции. Тя ни кара да се чувстваме добре както външно, така и вътрешно; да търсим сексуални удоволствия, за да възприемаме живота по-добре. За много хора тя е изход от стреса и товара на ежедневието. Но Господ Бог иска мъжете и жените да Му се доверяват напълно, за да са свободни и щастливи.

Притчи 3:4-5 „Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и човеците. Уповавай на Господа от все сърце, и не се облягай на своя разум.

п-р Даниел Розен, Ерусалим

Източник: www.jfls.org/holiness_and_purity

Какво ни казва Бог сега?

Живеем в пророчески времена. Вярвам, че точно сега се изпълняват Писанията от Римляни 8:22, че земята въздиша и стене за истинските синове на Бог, които трябва да се въздигнат: „И не само тя, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло.”

Бог те възражда отново с цел да те постави на друго стъпало. Моля се чрез това кратко послание да проумееш целта на Бог за живота си и да получиш пророческо видение. Еклисиаст 3:1 казва: „Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето”. Във физическия свят имаме четири сезона, но в свръхестествения имаме пет. И тъй като всеки сезон е създаден от Бог, той е добър и плодоносен.

Зимата

Това е пророчески сезон, през който Бог дава вдъхновени мисли, видения и сънища; сезонът, когато се вкореняваш по-дълбоко в молитва, размишление и хваление. Това също е време за почивка от предишния сезон и подготовка за следващия. Моля се твоите видения да се утвърждават и корените ти да проникват все по-дълбоко. Ако това е сезонът, в който се намираш сега, аз се моля да размислиш върху миналото си, да поправиш пътищата си и да се подготвиш да приемеш това, което Бог е приготвил за теб. През този сезон ти ще бъдеш записан в училището на Святия Дух.

Пролетта

Това е сезонът на сеитбата – оране, засаждане и отглеждане на семената, които всъщност са идеи, видения, финансови вложения, вложения във връзки с други хора и вложения в служението. Направи така, че повече семе да попадне на добра почва! През този сезон ще трябва да се бориш срещу враговете на успеха и непрекъснато да изкореняваш поникващите плевели. Също ще трябва да се бориш срещу духа на унищожението, който ще ти пречи да се реализираш. Това е сезонът, през който се сее.


Лятото

Това е времето на успеха – раждането, жътвата, потенето, труда. Не се страхувай през този сезон; не поглеждай нито в ляво, нито в дясно, но нагласи ума си така, че да минеш през съмненията, през гнилите и болни думи, през изпитанията. Стегни се и устоявай! Притчи 6:6-11 ни дава един ценен урок и ни напомня, че мравката складира зимнина през лятото и ранната есен.

Есента

Това е времето, когато имаш нужда от благодат. Може и да се обезкуражиш малко поради това, че източниците (на реколтата) ще намалеят. Това е сезонът на прочистване и изхвърляне на някои неща; сезон на голяма жертва; сезон, в който ще трябва да се откажем от нашия Исаак. Това е сезонът, в който ще разберем какво преживя праведният Йов – радвам се да ти съобщя, че ще преминеш през него и ще излезеш от него с двойно повече.

Сезонът за отдаване на дължимото


Това е сезонът, през който плодовете от семената, които са били засети през миналите сезони, ще бъдат пожънати, сезон на установяване и изваждане наяве. Време, когато ти ще влезеш в ритъма на Божията пророческа воля.

Нека помазанието на синовете на Исаак да слезе и на теб в този ден, давайки ти сила, за да можеш да вървиш в правилното време и сезон от Бог.

Галатяни 6:9 „Да не ни дотяга да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем.

Бъди благословен!

пастор Даниел Розен

14 Юни 2009 г



Източник: тук

Чуване на Божия глас

- Готов ли си да слушаш?

Всички ние ужасно много желаем да чуваме гласа на Бог. Знаеш ли обаче, че това съвсем не е трудно? Всъщност Бог иска да чуваш гласа Му! Той не ни говори чрез странно усещане в стомаха ни, тайнствени вибрации или пък медиуми. Да чуваш гласа на Бог е толкова естествено, колкото да разговаряш с най-добрия си приятел. И нещо повече, ние можем да чуваме гласа Му всеки ден, а не само в „специални” случаи или чрез магически песнопения. Той ни говори чрез естествените неща, които ни се случват във всекидневието. Искаш ли да чуеш Божия глас? Тогава се приготви да слушаш!

- Защо искаш да Го чуеш?

Защо искаш да чуеш Божия глас? Този въпрос може би ти звучи глупаво, но нашите мотиви са от голямо значение за всичко, което правим. „Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето” (Евреи 4:12).

Искаш ли да чуеш Божия глас? Ако наистина искаш, много вероятно е ти вече да го чуваш, защото Той е този, който е вложил това желание в сърцето ти.

- Да чуваме гласа на Бог, четейки Словото Му

В своята книга Knowing God, авторът J. I. Packer пише: „Бог е говорил на човека, a Библията е Неговото Слово, подарено на нас, за да ни даде мъдрост в спасението”. А в Библията се казва: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог” (Йоан 1:1). На друго място четем: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата” (ІІ Тимотей 3:16).

Може би си чул много хора да заявяват, че Библията е просто книга, написана от човеци. Но самата Библия ни казва, че тя е Словото на Бог! Може ли да й се доверим? Доказателствата от човешката история, археологията, изпълнените пророчества и личните свидетелства през вековете всъщност потвърждават, че тя е Словото на Живия Бог. И ако искаш да чуваш гласа на Бог – чети Библията! Направи си план за всеки ден и се придържай към него.

- Да чуваме гласа на Бог чрез молитвата

Когато искаш да започнеш разговор с някого, какво правиш? Заставаш ли пред него с надежда, че той ще те заговори? Понякога това може и да проработи, ако човекът е общителен, но обикновено ние сме тези, които започваме разговор, отваряйки собствената си уста и привличайки вниманието на другата личност. Същото е и с Бог! Той много обича, когато Му говорим и това са всъщност моментите, когато се приготвяме да чуем Неговия глас. Молитвата е нещо такова: „Здравей, Господи, пак съм аз. Вярвам, че Ти си ме създал и съм уверен, че по-добре от мен знаеш къде/как бих могъл/а да изживея живота си по най-добрия начин. Искам да Те опознавам повече. Ти виждаш какво се случва в живота ми сега и аз бих искал/а да науча какво мислиш по този въпрос и как да се справя с тази ситуация. Би ли разговарял днес с мен?

При един обикновен разговор ние първо задаваме въпроса и след това чакаме да получим отговор от човека, с когото разговаряме. Същото е и с Бог! Щом сме приготвили сърцата си да чуем гласа Му чрез молитвата, ние ще Го чуем! Дали наистина чуваме глас? Някои казват „да”, но обикновено не става така. Възможно е да не „чуем” гласа на Бог гласно, но Той ни говори по най-различни начини. Ето някои от тях:

1. Той ни говори чрез Библията.

2. Той ни говори чрез нашите мисли.

3. Той ни говори чрез разговорите ни с други хора.

4. Той ни говори чрез обстоятелствата.

- Да чуем гласа на Бог чрез Йешуа/Исус

Библията още ни казва, че Исус е Бог в човешка плът. Ето защо, ако наистина искаш да чуваш Божия глас, ти ще трябва да изучаваш учението на Йешуа/Исус. Ето как Йоан го описва: „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота” (І Йоан 1:1).

Също така трябва да имаш и лично общение с Исус. Опитвал ли си се някога да завържеш разговор с някого, когото не познаваш? Обикновено не се стига далеч...

Малко преди да бъде прикован на кръста, Исус се срещна с учениците Си, за да им обясни какво щеше да се случи, след като Той вече няма да бъде сред тях. „И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века. Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде” (Йоан 14:16-17). Следователно Святият Дух е начинът, по който чуваме гласа на Бог!

- Да чуем гласа на Бог с помощта на Святия Дух

А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.” (Йоан 14:26). Втората глава от Деянията на апостолите ни описва какво се случи в деня на Петдесятница, след като Исус се беше възнесъл на Небето. Стих трети казва, че те се изпълниха със Святия Дух – Съветника, обещан от Исус. Тази уникална Личност на Бог не дойде при тях като някой, когото можеха да пипнат и видят, а като някой, който щеше да заживее в тях. Същият този Дух е тук и днес – за теб и мен. Моли Бог да те изпълва с Него всеки ден и Той ще подготви сърцето ти да чуе гласа Му. Неговият Дух, този спокоен, нежен глас в теб е този, който ще ти припомни какво казва Бог и ще ти помогне да разпознаеш всички възможности, които Той дава в живота ти.

- Да чуем гласа на Бог – последната дума на Господаря

И така, ние имаме Библията, молитвата, Исус, Святия Дух и нашите собствени сърца, които ни помагат да чуем гласа на Бог. Ти искаш ли да чуеш гласа Му? Задавам ти този въпрос за последен път, защото Бог ще отговори само на сърца, които наистина желаят това. В книгата Откровение четем: „Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.” (Откр. 3:20). Бог никога няма да те накара на сила да Му се покориш, но чака момента, когато сам поискаш да го направиш. Чуваш ли гласа Му точно в този момент? Нека твоят последен отговор да е правилният!


пастир Даниел Розен

Ерусалим, 14 Юни 2009 г




Източник: тук

Отвори себе си за Неговия глас!

- Бог ни говори чрез Словото Си.

- Бог ни говори чрез мислите ни.

- Бог ни говори чрез разговорите ни с другите.

- Бог ни говори чрез обстоятелствата.

Да чуваме Божия глас в Словото Му

Да познаваме Бог – Бог е говорил на човека и Библията е Неговото Слово, дадено ни, за да ни направи мъдри в спасението ни. Библията казва: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог” (Йоан 1:1). На друго място четем: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата” (ІІ Тимотей 3:16).

Да изпитваме сърцето си за да чуваме гласа на Духа, Бог изисква от нас да сме дисциплинирани. За да можем да Го чуваме, ние трябва да се научим да различаваме Неговия глас от собствения си; да осъзнаем, че нашето сърце е измамливо дори и по отношение на самите нас: „помислите на човешкото сърце са зло още от младините му” (Битие 8:21); да разберем, че само Святият Бог познава нашето сърце истински. Той казва: „Сърцето е измамливо повече от всичко е страшно болно; кой може да го познае? Аз, Господ, изпитвам сърцето” (Еремия 17:9-10); да се научим да приемаме времената, когато Бог ни изпитва; да се научим да приемаме факта, че за наше добро Бог проверява ревността ни за Него. Ние знаем, че Той е всезнаещ и че ни изпитва не, за да научи какво си мислим, а за да ни помогне да видим колко много нечестие има в дълбините на сърцата ни. В Своята милост Той ни посочва всичко това, за да достигнем до покаяние.

Бог отваря нашите духовни очи, за да ни заведе там, където трябва да бъдем. Имаме свято призвание в Словото – да се издигнем от нашите неща към нещата на Господ. Бог излива Духа Си върху всяка твар. Той ни води от слава в слава и трябва да Му позволим да промени нашето възприятие и реакциите ни на обстоятелствата в живота. Пророческите откровения, дарби и движения днес се изливат като огън над хората по цялата земя. Когато гласът на Бог заговори, Той донася промяна, издигане, ново разбиране и просвещение за всички, които докосва.

Направи така, че да си не само инструмент на Бог, а и Негов истински син, издигнат точно за време като това. В този час Бог издига синове и бащи както никога преди. Той призовава тръби, които да звучат със същия огън, който гореше в Еремия. Неговото Слово ще звучи като огън и ще пронизва костите ни.

п-р Даниел Розен

6 Юни 2009 г.



Източник: тук

Да се научим да чуваме


Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.” (Откровение 3:22).

БОГ НИ ГОВОРИ ЧРЕЗ НАШИТЕ МИСЛИ И СЪРЦА

Понякога Бог говори на Своите деца гласно, когато те се намират в ситуации, които изискват да имат огромна вяра. Този чуден начин, чувайки физически глас, ни помага да вярваме в ситуации и обстоятелства, които са отвъд нашите възможности.

В Йоан 12:28 Исус се помоли: „Отче, прослави името Си!”. После дойде глас от Небесата: „И го прославих, и пак ще го прославя!” Тълпата, която се беше събрала там, помисли, че това са гръмотевици, други казаха, че ангел им проговори, но Исус отвърна: „Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.” Защо Исус им даде това обяснение? Защото Той чуваше гласа на Бог през цялото време. Той беше в постоянно общение с Отец. Но учениците имаха нужда да чуят Божия глас, за да повярват. Спомни си, че Исус скоро щеше да бъде отхвърлен, презрян, унижен и убит от религиозните водачи. За това Бог проговори. Той знае кога се нуждаем от Слово за уверение и за това ни помага при липсата ни на духовна зрялост.

Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина. И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.” (ІІ Петрово 1:16-19).

БОГ ЩЕ НАПРАВИ ТОВА, КОЕТО КАЗВА

Както е писано: „Направих те отец на много народи”, пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува” (Римляни 4:17).

Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната, но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание... Но, както тогава роденият, по плът гонеше родения по Дух, така е и сега” (Галатяни 4:22-23, 29).

Ти добре знаеш тази история. Бог обеща на Аврам син: „Ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник” (Битие 15:4). Проблемът дойде от там, че след като получиха това обещание от Бог, Сара предложи нещо по плът, по човешки, и реши да „помогне” на Бог. Грешката „Исмаил”, която Сара, Аврам и Агар допуснаха, не е нещо непознато и в наши дни. Ние много често се заблуждаваме, като си мислим, че Бог има нужда от нашата помощ. Но което е похвално за Аврам и Сара е, че след тази грешка те си спомниха Божието обещание; сграбчиха отново вярата и послушанието, вярвайки, че Бог ще им помогне, а не обратното.

Бог не е човек та да лъже, нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие?” (Числа 23:19).

Бог нарича Исаак „единствения син на Аврам” (виж Битие 22:2, 12, 16). От Божия гледна точка „плътта нищо не ползва” (Йоан 6:63). Бог не си спомни греха на Аврам, а само неговата вяра, „която му се вмени за правда” (Римл. 4:3). Неговите грешки бяха забравени. „Изново Той ще се смили за нас, ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини” (Михей 7:19). Също както Аврам и ние трябва да влезем в Божията почивка, знаейки, че Той ще го направи. „Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си” (Евреи 4:10).

О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете, купете, та яжте; Да! Дойдете, купете вино и мляко, без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, и трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто. Приклонете ухото си и дойдете при Мен, послушайте, и душата ви ще живее; и Аз ще направя с вас вечен завет според верните милости, обещани на Давида. Ето, дадох го за свидетел на племената, за княз и заповедник на племената. Ето, ще призовеш народ, когото ти не познаваш; и народ, който не те познаваше, ще тича при теб, заради Господа твоя Бог, и заради Светия Израилев, защото те е прославил, търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо! Нека остави нечестивият пътя си, и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро. Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли от вашите помисли. Защото както слиза дъждът и снегът от небето, и не се връща там, но пои земята и я прави да произрасте и да напъпва, та дава семе на сеяча и хляб на гладния. Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; Не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам” (Исая 55:1-11).

ДА РАЗПОЗНАВАМЕ БОЖИЯ ГЛАС

Ето Моят служител, когото подкрепям, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите. Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън.” (Исая 42:1-2)

А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.” (Матей 17:5).

Отвъд чуването на гласове и свръхестествени посещения, нашият основен проблем е, как да чуваме „тихия и нежен глас на Бог”. Каква е следващата стъпка, която Духът ще ни накара да предприемем? Това водителство идва чрез „подбуди”, чийто риск от заблуда е твърде малък, а именно, да се обадим по телефона късно вечерта на някого, да дадем на друг парите от джоба си, да се молим с някой за нещо специфично, за което не сме знаели предварително. Ние често допускаме грешки, но ако смирено се поучаваме от тях, ще придобиваме все по-голяма увереност за нашите следващи „подбуди”.

Простият вярва всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си” (Притчи 14:15).

Друг проблем е, че сме нагласени на вражеска честота. Нашите мисли може да се подхранват както от Бог, така и от собствените ни плътски желания или от нечисти духове. Някои пренебрегват този факт и наивно вярват, че всичко, което си мислят или чувстват, е от Бог, без да се смиряват или да размишляват. Това може да ти се струва глупава грешка, но тя може да се превърне в нещо много сериозно, когато дадена личност си мисли, че Бог й е заповядал да иде и да убие някого”. Менсън например, който все още нарича себе си християнин, чува гласа на своя „бог”, който му казва подобни неща.

Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа” (2 Кор. 11:3).

А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени. А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса. Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.” (2 Тим. 3:13-17).

Освен демоничните подбуди, ние имаме още един проблем – нашата собствена плът. Ние искаме да изглеждаме духовни, ламтим за различни неща, искаме да се защитаваме. Този тип хора често обвиняват Бог и действат по своя си начин. Тези очевидно глупави грешки могат да доведат до такава духовна вреда и злоупотреба, каквато физическа вреда са причинили заблудите на Менсън. Първо ние трябва да се научим да вървим по права линия преди да опънем въже над Ниагарския водопад и да вървим по него. Проблема ни е, че ние не размишляваме върху грешките и действията си, които сме допускали в миналото.

И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми” (Рим 7:21-23).

Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” (2 Кор. 10:3-5).

Ако сме се научили да разпознаваме Божия глас в малките неща и сме се уверили, че принасят траен плод, тогава Бог може да ни подтикне: „Кажи на този човек, че Аз ще го изцеля”. На такъв етап на зрялост тези, които са уверени в Божия глас, нямат нужда да се преструват или да се надяват. Те могат да говорят с власт и убеждение и да очакват резултати.

И недейте се съобразява с тоя свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено” (Рим 12:2). Те не се двоумят, нито прибягват до психологически трикове: „Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища” (Яков 1:5-8). Те могат да се молят с истинска вяра: „И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят” (Яков 5:15). Тъй като „вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово” (Римл. 10:17).

КОЙ НЕ СЛУША В НАШИ ДНИ?

Кому да говоря и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, те не благоволят в него” (Ер. 6:10).

Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват. Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите. Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам” (Захария 7:11-13).

Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: „С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло и с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля”. А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха” (Матей 13:12-17).

ДА СЕ ПОДЧИНИМ НА БАЩИНИЯ ГЛАС

Често ние искаме Бог да ни говори само, за да чуем Неговия отговор. Но: „Ако наистина толкова те интересува какво мисля, защо тогава не изпълни последното нещо, което Аз ти казах да направиш?” Послушанието е отговорът, който поддържа този диалог. Ако откажем да направим това, което Бог изисква от нас в малките неща, ние рискуваме да притъпим нашите духовни уши. А ако откажем да направим големите неща, за които ни е призовал, тогава Той действително ще ни смъмри.

Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Богу, както слушането на Божия глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни” (1 Царе 15:22).

Но как ви се вижда? Един човек имаше двама сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде. Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство” (Матей 21:28-31).

Представи си, че твоят син идва при теб и най-усърдно започва да те моли: „Татко, говори ми. Какво искаш да направя?” И ти му отговаряш: „Искам да си изчистиш стаята.” Радостно, че е чуло твоя глас, детето въодушевено „излита”, но... не си почиства стаята. По-късно то отново се приближава към теб и започва: „Татко, моля Те, разкрий Своята воля на смиреното Си дете.” Ти отново му казваш: „Иди, изчисти стаята си”. Щастливо, то се оттегля отново, но пак не изчиства стаята си. Не след дълго твоят син отново извиква към теб: „О, велики Татко, аз горя от желание да позная Твоята воля. Дари ме с Твоята мъдрост и водителство!” Ти как би постъпил в тази ситуация? Може би само един поглед щеше да му е достатъчен, за да разбере... А Бог какво прави, когато играем тази игра с Него? Яков 1:22 ни казва: „Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си!

ЗАПОВЕД СВИШЕ

И ако Господ и да ви даде хляб на скръб и вода на утеснение, пак учителите ти няма да бъдат скрити вече, но очите ти ще гледат учителите ти; И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате на дясно и когато се отклонявате на ляво, ще казва: Тоя е пътят, ходете по него” (Исая 30:20-21).

А който влиза през вратата, овчар е на овцете. Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда. Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му. А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите” (Йоан 10:2-5).


пастир Даниел Розен

6 Юни 2009 г.


Източник: тук

Да се научим да чуваме


Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.” (Откровение 3:22).

БОГ НИ ГОВОРИ ЧРЕЗ НАШИТЕ МИСЛИ И СЪРЦА

Понякога Бог говори на Своите деца гласно, когато те се намират в ситуации, които изискват да имат огромна вяра. Този чуден начин, чувайки физически глас, ни помага да вярваме в ситуации и обстоятелства, които са отвъд нашите възможности.

В Йоан 12:28 Исус се помоли: „Отче, прослави името Си!” После дойде глас от Небесата: „И го прославих, и пак ще го прославя!” Тълпата, която се беше събрала там, помисли, че това са гръмотевици, други казаха, че ангел им проговори, но Исус отвърна: „Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.” Защо Исус им даде това обяснение? Защото Той чуваше гласа на Бог през цялото време. Той беше в постоянно общение с Отец. Но учениците имаха нужда да чуят Божия глас, за да повярват. Спомни си, че Исус скоро щеше да бъде отхвърлен, презрян, унижен и убит от религиозните водачи. За това Бог проговори. Той знае кога се нуждаем от Слово за уверение и за това ни помага при липсата ни на духовна зрялост.

Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина. И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.” (ІІ Петрово 1:16-19).

БОГ ЩЕ НАПРАВИ ТОВА, КОЕТО КАЗВА

Както е писано: „Направих те отец на много народи”, пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува” (Римляни 4:17).

Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната, но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание... Но, както тогава роденият, по плът гонеше родения по Дух, така е и сега” (Галатяни 4:22-23, 29).

Ти добре знаеш тази история. Бог обеща на Аврам син: „Ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник” (Битие 15:4). Проблемът дойде от там, че след като получиха това обещание от Бог, Сара предложи нещо по плът, по човешки, и реши да „помогне” на Бог. Грешката „Исмаил”, която Сара, Аврам и Агар допуснаха, не е нещо непознато и в наши дни. Ние много често се заблуждаваме, като си мислим, че Бог има нужда от нашата помощ. Но което е похвално за Аврам и Сара е, че след тази грешка те си спомниха Божието обещание; сграбчиха отново вярата и послушанието, вярвайки, че Бог ще им помогне, а не обратното.

Бог не е човек та да лъже, нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие?” (Числа 23:19).

Бог нарича Исаак „единствения син на Аврам” (виж Битие 22:2, 12, 16). От Божия гледна точка „плътта нищо не ползва” (Йоан 6:63). Бог не си спомни греха на Аврам, а само неговата вяра, „която му се вмени за правда” (Римл. 4:3). Неговите грешки бяха забравени. „Изново Той ще се смили за нас, ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини” (Михей 7:19). Също както Аврам и ние трябва да влезем в Божията почивка, знаейки, че Той ще го направи. „Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си” (Евреи 4:10).

О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете, купете, та яжте; Да! Дойдете, купете вино и мляко, без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, и трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто. Приклонете ухото си и дойдете при Мен, послушайте, и душата ви ще живее; и Аз ще направя с вас вечен завет според верните милости, обещани на Давида. Ето, дадох го за свидетел на племената, за княз и заповедник на племената. Ето, ще призовеш народ, когото ти не познаваш; и народ, който не те познаваше, ще тича при теб, заради Господа твоя Бог, и заради Светия Израилев, защото те е прославил, търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо! Нека остави нечестивият пътя си, и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро. Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли от вашите помисли. Защото както слиза дъждът и снегът от небето, и не се връща там, но пои земята и я прави да произрасте и да напъпва, та дава семе на сеяча и хляб на гладния. Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; Не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам” (Исая 55:1-11).

ДА РАЗПОЗНАВАМЕ БОЖИЯ ГЛАС

Ето Моят служител, когото подкрепям, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите. Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън.” (Исая 42:1-2)

А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.” (Матей 17:5).

Отвъд чуването на гласове и свръхестествени посещения, нашият основен проблем е, как да чуваме „тихия и нежен глас на Бог”. Каква е следващата стъпка, която Духът ще ни накара да предприемем? Това водителство идва чрез „подбуди”, чийто риск от заблуда е твърде малък, а именно, да се обадим по телефона късно вечерта на някого, да дадем на друг парите от джоба си, да се молим с някой за нещо специфично, за което не сме знаели предварително. Ние често допускаме грешки, но ако смирено се поучаваме от тях, ще придобиваме все по-голяма увереност за нашите следващи „подбуди”.

Простият вярва всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си” (Притчи 14:15).

Друг проблем е, че сме нагласени на вражеска честота. Нашите мисли може да се подхранват както от Бог, така и от собствените ни плътски желания или от нечисти духове. Някои пренебрегват този факт и наивно вярват, че всичко, което си мислят или чувстват, е от Бог, без да се смиряват или да размишляват. Това може да ти се струва глупава грешка, но тя може да се превърне в нещо много сериозно, когато дадена личност си мисли, че Бог й е заповядал да иде и да убие някого”. Менсън например, който все още нарича себе си християнин, чува гласа на своя „бог”, който му казва подобни неща.

Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа” (2 Кор. 11:3).

А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени. А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса. Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.” (2 Тим. 3:13-17).

Освен демоничните подбуди, ние имаме още един проблем – нашата собствена плът. Ние искаме да изглеждаме духовни, ламтим за различни неща, искаме да се защитаваме. Този тип хора често обвиняват Бог и действат по своя си начин. Тези очевидно глупави грешки могат да доведат до такава духовна вреда и злоупотреба, каквато физическа вреда са причинили заблудите на Менсън. Първо ние трябва да се научим да вървим по права линия преди да опънем въже над Ниагарския водопад и да вървим по него. Проблема ни е, че ние не размишляваме върху грешките и действията си, които сме допускали в миналото.

И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми” (Рим 7:21-23).

Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” (2 Кор. 10:3-5).

Ако сме се научили да разпознаваме Божия глас в малките неща и сме се уверили, че принасят траен плод, тогава Бог може да ни подтикне: „Кажи на този човек, че Аз ще го изцеля”. На такъв етап на зрялост тези, които са уверени в Божия глас, нямат нужда да се преструват или да се надяват. Те могат да говорят с власт и убеждение и да очакват резултати.

И недейте се съобразява с тоя свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено” (Рим 12:2). Те не се двоумят, нито прибягват до психологически трикове: „Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища” (Яков 1:5-8). Те могат да се молят с истинска вяра: „И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят” (Яков 5:15). Тъй като „вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово” (Римл. 10:17).

КОЙ НЕ СЛУША В НАШИ ДНИ?

Кому да говоря и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, те не благоволят в него” (Ер. 6:10).

Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват. Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите. Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам” (Захария 7:11-13).

Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: „С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло и с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля”. А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха” (Матей 13:12-17).

ДА СЕ ПОДЧИНИМ НА БАЩИНИЯ ГЛАС

Често ние искаме Бог да ни говори само, за да чуем Неговия отговор. Но: „Ако наистина толкова те интересува какво мисля, защо тогава не изпълни последното нещо, което Аз ти казах да направиш?” Послушанието е отговорът, който поддържа този диалог. Ако откажем да направим това, което Бог изисква от нас в малките неща, ние рискуваме да притъпим нашите духовни уши. А ако откажем да направим големите неща, за които ни е призовал, тогава Той действително ще ни смъмри.

Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Богу, както слушането на Божия глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни” (1 Царе 15:22).

Но как ви се вижда? Един човек имаше двама сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде. Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство” (Матей 21:28-31).

Представи си, че твоят син идва при теб и най-усърдно започва да те моли: „Татко, говори ми. Какво искаш да направя?” И ти му отговаряш: „Искам да си изчистиш стаята.” Радостно, че е чуло твоя глас, детето въодушевено „излита”, но... не си почиства стаята. По-късно то отново се приближава към теб и започва: „Татко, моля Те, разкрий Своята воля на смиреното Си дете.” Ти отново му казваш: „Иди, изчисти стаята си”. Щастливо, то се оттегля отново, но пак не изчиства стаята си. Не след дълго твоят син отново извиква към теб: „О, велики Татко, аз горя от желание да позная Твоята воля. Дари ме с Твоята мъдрост и водителство!” Ти как би постъпил в тази ситуация? Може би само един поглед щеше да му е достатъчен, за да разбере... А Бог какво прави, когато играем тази игра с Него? Яков 1:22 ни казва: „Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си!

ЗАПОВЕД СВИШЕ

И ако Господ и да ви даде хляб на скръб и вода на утеснение, пак учителите ти няма да бъдат скрити вече, но очите ти ще гледат учителите ти; И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате на дясно и когато се отклонявате на ляво, ще казва: Тоя е пътят, ходете по него” (Исая 30:20-21).

А който влиза през вратата, овчар е на овцете. Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда. Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му. А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите” (Йоан 10:2-5).


пастир Даниел Розен

6 Юни 2009 г.


Източник: тук