четвъртък, 23 април 2009 г.

Вън от стана


„ И така, нека и ние излизаме към Него вън от стана, понасяйки Неговият позор.”
Евреи 13:13

Той ме извика навън – мъжът с напоена с кръв одежда.
Познах гласа му – гласът на моя Господ, Разпнатия.
Той ми се яви и аз не можех да остана.
Трябваше да Го последвам, трябваше да Го послушам.
Светът ме отхвърли, когато разбра,
че съм увенчал в сърцето си човека,
когото той отхвърли, презря и уби,
когото Бог с чудна мощ издигна да владее.
И така, сега сме вън от стана – моят Господ и аз.
Но Неговото присъствие е по-добро от всяка земна връзка,
която някога смятах за по-важна от Неговата воля.
Аз съм вън, не от света, но нося Неговото име.
1) Христос е центърът , около който се събира Неговият народ. Ние се събираме единствено около Христос.
2) Ние трабва да излизаме към Него от стана - езическото чудовище, маскирано като християнство, което "има вид на благочестие, но се отрича от силата му".
3) Събирането единствено около Христос извън стана носи със себе си позор. Колкото почве се доближаваме до новозаветния модел, толкова е по-вероятно да трябва да споделим и Неговия позор.

Няма коментари: