събота, 4 април 2009 г.

БАСНЯ ЗА МРАВКАТА И ЩУРЕЦА

Може би знаете Езоповата притча за мравката и скакалеца. През един летен ден на полето скакалецът си подскачал насам натам, цвърчал и си пеел за удоволствие. Край него минала мравка, носейки огромен товар от житно зърно, което тя носела към мравуняка си. “Защо не дойдеш да си поприказваме, вместо да се бъхташ и тормозиш по този начин?” — запитал щурецът. “Трупам си храна за зимата” — отвърнала мравката — ” и ти препоръчвам и ти да направиш същото.” “Защо да се безпокоя за зимата?” — казал скакалецът — “сега има толкова много храна!”. Но мравката отишла по пътя си и продължила да се труди. Когато дошла зимата скакалецът се оказал без храна и започнал да умира от глад докато гледал как мравките си разпределяли житни и царевични зърна от складовете, които били напълнили през лятото. Тогава скакалецът разбрал (и това е поуката от баснята):

Най-добре е да се приготвиш предварително за дни на нужда.

В съвременен вариант аз още си спомням стихчето за щуреца и мравката, което учехме в детската градина.

Бабо мравке, где така?
Отивам щурчо за храна, а ти къде със таз гъдулка?
Днес калинката е булка, та съм канен на свирня.
А когато сняг запръска, що ще чиниш ти зимъска?
Е, срам не срам, малко житце, аз от тебе ще поискам.
Аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан!

Разбира се, днес не е много модерно да си работлив. Даже, като че ли мързеливите изкарват повече пари. Докато се подготвях за тази проповед в интернет намерих следното стихче от Желязко Шопов в което щурецът до известна степен е реабилиниран за сметка на мравката:

Мравка и Щурец

Мравка работливка и чистница
цяло лято сбирала храница.
За ток, за парно, за водица,
готвела се тя-умница.
А пък Щурецът все щуреел
и песни чалгаджийски пеел.
Ходил даже на морето
да си разтуши сърцето.
И ето страшна зимата дошла.
Със мраз и глад и тъмнина.
Попитала мравката тогава:
- Как тази зима ще се справя?
Тогаз Щурецът и отвърнал:
- Додето ти събираше зрънца
раздирах аз на подиом-сърца.
И ето, вече съм богат.
За мене няма мраз и глад.
На тази басня изводът е тоя.
/макар че може да изям и боя./
Който хвали пошли нрави, той дебела шия прави.
А кой гърба от труд превива, той бюджета своя свива.
Но някой ден ще се даде награда-каквато всекиму се пада.


източник: тук

Няма коментари: