Поклонението

:

Неем 8:5-6 "Ездра разгъна книгата пред целия народ (защото беше над целия народ); и когато я разгъна, целият народ станаха прави. И Ездра благослови Господа, великия Бог; и целият народ отговори: Амин, амин!, като издигаха ръцете си; и се наведоха и се поклониха на Господа с лицата си до земята."

Думата "поклонение" в Библията се свързва с онези действия и отношения, които показват уважение и почит към великия Бог на небето и земята. В центъра на поклонението е Богът, а не човекът. При християнското поклонение се приближаваме до Бога с благодарност за това, което е направил за нас чрез Хрисос и Святия Дух. Тук са нужни посвещение с вяра и осъзнаване, че Той е наш Бог и Господ.

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ПОКЛОНЕНИЕТО КЪМ ИСТИНСКИЯ БОГ.

Хората са се покланяли на Бога от самото начало на историята. Адам и Ева постоянно са общували с Него в Едемската градина (ср. Бит 3:8). Каин и Авел принасят жертви (на евр. минха, превеждано също като "принос" или "дар") от растителен и животински произход на Господа (Бит 4:3-4). Потомците на Сит "призовават Господното име" (Бит 4:26). След потопа Ной издига жертвеник на Господа за всеизгаряне (Бит 8:20). Авраам осейва Обещаната земя с жертвеници за всеизгаряния, посветени на Господа (Бит 12:7-8; 13:4, 18; 22:9) и разговаря непосредствено с Него (Бит 18:23-33; 22:11-18).

Но едва след Изхода, когато е построена скинията, общото поклонение става официално. Оттогава обичайните жертви се принасят всекидневно, особено в събота, и Бог постановява няколко ежегодни религиозни празници като поводи за общо поклонение на израелтяните (Изх 23:14-17; Лев 1-7, 16 гл.; 23:4-44; Вт 12 гл.; 16 гл.). Това поклонение по-късно се принася в Йерусалимския храм (ср. плановете на Давид, както са представени в 1Лет 22-26 гл.). Когато през 586 г. пр. Хр. храмът е разрушен, юдеите започват да строят синагоги като места за напътствие и поклонение по местата, където са в плен или където се заселват. Тези сгради продължават да се използват за поклонение дори след изграждането на втория храм под ръководството на Зоровавел (Ездр 3-6 гл.). През новозаветния период синагоги е имало в Палестина и в целия римски свят (напр. Лука 4:16; Йоан 6:59; ДА 6:9; 13:14; 14:1; 17:1, 10; 18:4; 19:8; 22:19).

Полонението в ранната Църква се осъществява както в Йерусалимския храм, така и в частни домове (ДА 2:46-47). Извън Йерусалим християните се покланят в синагогите, доколкото им е позволено. Ако не ги допускат там, се срещат другъде за поклонение - обикновено в частни домове (ср. ДА 18:7; Римл 16:5; Кол 4:15; Филим 1:2), но понякога и в обществени зали (ДА 19:9-10).

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ХРИСТИЯНСКОТО ПОКЛОНЕНИЕ. 1) В него има два ключови принципа: а) Истинското поклонение е с дух и истина, т.е. то трябва да съответства на откровението на Бога за самоя Него в Сина (ср. Йоан 4:6). Освен това то включва човешкия дух, а не само ума или неосъзнатото ходатайство на Святия Дух (1Кор 12:7-12). б) Християнското поклонение трябва да се осъществява в съгласие с новозаветния модел на Църквата. Вярващите днес трябва да желаят, търсят и очакват като норми за Църквата всички елементи, които откриваме при поклонението в НЗ.

2) Същностната особеност на старозаветното поклонение е системата от жертвоприношения (виж Числ 28-29 гл.). След като Христовата жертва на кръста удовлетворява до край тази система, повече не е нужно проливане на кръв като част от християнското поклонение (виж Евр 9:1 - 10:18). Чрез тайството Господна вечеря новозаветната Църква постоянно възпоменава Христовата жертва, дадена веднъж завинаги (1Кор 11:23-26). Също така Църквата е призована да "принася на Бога непрестанно хвалебна жертва, т.е. плод от усни, които изповядват Неговото име" (Евр 13:15), както и - вярващите "да представят телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога".

3) Хвалението на Бога е изключително важно в християнското поклонение. Хвалението е същностен елемент в поклонението на израелтяните пред Бога (напр. Пс 100:4; 106:1; 111:1; 113:1; 117 гл.), както и в ранното християнско поклонение (ДА 2:46-47; 16:25; Римл 15:10-11; Евр 2:12).

4) Особено важен израз на хвалението към Бога е да се пеят псалми, химни и духовни песни. В СЗ изобилстват увещанията да се пее на Господа (напр 1Лет 16:23; Пс 95:1; 96:1-2; 98:1, 5-6; 100:1-2). Когато се ражда Исус, цятото небесно множество пее хваление на Бога (Лука 2:13-14). Новозаветната Църква е общност, в която постоянно се пее (1Кор 14:15; Еф 5:19; Кол 3:16; Як 5:13). Новозавтните християни пеят или с ум (т.е. на разбираем език), или с дух (т.е. като говорят непознати езици). При никакви обстоятелства обаче песните им не са просто форма на забавление.

5) Друг важен елемент в поклонението е търсенето на Божието лице в молитва. Старозаветните светии постоянно общуват с Бога чрез молитва (напр. Бит 20:17; Числ 11:2; 1Ц 8:6; 2Ц 7:27; Дан 9:3-19; ср. Як 5:17-18). Апостолите се молят непрекъснато след Исусовото възнесение на небето (ДА 1:14) и молитвата става обичайна част от общото християнско поклонение (ДА 2:42; 20:36; 1Сол 5:17). Тези молитви могат да бъдат за самия човек (напр ДА 4:24-30) или да са застъпнически - за някой друг (напр. Римл 15:30-32; Еф 6:18). Молитвите на християните винаги трябва да са съпътствани с благодарност към Бога (Еф 5:20; Фил 4:6; Кол 3:15, 17; 1Сол 5:18). Както пеенето, молитвата може да се изрича на разбираем език или на непознати езици (1Кор 14:13-15).

6) Изповядването на греха несъмнено е важна част от старозаветното поклонение. Бог е определил израелевият народ да изповяда греховете си в Деня на умилостивението (Лев 16 гл.). В молитвата при освещаването на храма Соломон признава колко важно е да се изповядват греховете (3Ц 8:30-39). Когато Ездра и Неемия разбират до каква степен вярващите са се отдалечили от Божия закон, те повеждат целия народ на Юдея в ревностна обща молитва на покаяние (Неем 9 гл.). Така и също в Господната молитва Исус ни поучава да молим за опрощение на греховете ни (Мат 6:12). Яков учи вярващите да изповядват греховете си един на друг (Як 5:16). Чрез такава изповед получаваме уверение за Божията благодатна прошка (1Йоан 1:9).

7) Поклонението трябва да включва също публично четене на Писанието и истинното му прогласяване. В старозавтни времена Бог изповядва на всеки седем години, на празника Шатроразпъване, всички израелтяни да се събират, за да се чете пред целия народ Моисеевият Закон (Вт 31:9-13). Най-яркият пример за този елемент от старозаветното поклонение откриваме по времето на Ездра и Неемия (виж Неем 8:1-12). Четенето на Писаниято става обичайна част от поклонението в синагогата в събота (виж Лука 4:16-19; ДА 13:15). Така, когато новозаветните вярващи се събират за поклонение, те също слушат Божието Слово (1Тим 4:13; ср. Кол 4:16; 1Сол 5:27), наред с поучението, проповедта и увещанието, основани върху него (1Тим 4:13; 2Тим 4:2; ср. ДА 19:8-10; 20:7).

8) Винаги когато старозаветният Божи народ се събира в "дворовете на Господа", хората са напътствани да дават десятък и приноси (Пс 96:8; Мал 3:10). По същия начин Павел пише до християните в Коринт по повод събирането на помощи за Йерусалимската църква: "В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работата си и да го има при себе си" (1Кор 16:2). Истинското поклонение на Бога трябва да предоставя възможност да даваме десятъка и пожертвованията си на Господа.

9) Един неповторим елемент при новозаветното поклонение е ролята на Святия Дух. Неговите проявления в Христовото тяло са послание на мъдрост, на познание, изключителен израз на вяра, дарба за изцеление, чудотворна сила, пророчество, разпознаване на духове, говорене на езици и тълкуване на езици (1Кор 12:7-10). Харизматичното естество на ранното християнско поклонение е представено в Павловото напътствие: "Когато се събирате, всеки има да предлага псалм, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкуване" (1Кор 14:26). В Посланието си към коринтяните апостолът посочва принципи, чрез които се контролира този аспект от тяхното поклонение. Най-важният от тези принципи гласи, че всяко прилагане на дарба от Святия Дух по време на поклонение трябва да има за цел укрепване и подпомагане на цялото събрание (1Кор 12:7; 14:26).

10) Друг подобен елемент в новозаветното поклонение е отслужването на тайнствата кръщение и Господна вечеря. Изглежда, веднага след Петдесятница вярващите са участвали всекидневно в Господната вечеря или "преломяването на хляба" виж (ДА 2:42, 46-47), а по-късно - поне веднъж седмично (ДА 20:7, 11). Кръщението, което Христос заповядва (Мат 28:19-20), се осъществява всеки път, когато хора приемат вярата и се присъединяват към Църквата (ДА 2:41; 8:12; 9:18; 10:48; 16:30-33; 19:1-5).

БОЖИИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА ХОРАТА, КОИТО СЕ ПОКЛАНЯТ ИСТИНСКИ. Когато поклонението е истинско, Бог разполага с много благословения за Своя народ. Той обещава: 1) да бъде с вярващите (Мат 18:20) и да има близко общение с тях (Откр 3:20); 2) да осени народа Си със Своята слава (ср. Изх 40:35; 2Лет 7:1; 1Пет 4:14); 3) да благослови с потоци от благословения (Йез 34:26), особено с мир (Пс 29:11); 4) да им даде изобилна радост (Пс 122:1; Йоан 15:11); 5) да отговори на молитвите, когато хората се молят с искрена вяра (Марк 11:24; Як 5:15); 6) да изпълни вярващите със Святия Дух и с Неговата дързост (ДА 4:31); 7) да ги дари с проявленията на Святия Дух (1Кор 12:7-13); 8) да упътва народа Си към всяка истина чрез Святия Дух (Йоан 15:26; 16:13); 9) да ги освети чрез Словото и Духа Си (Йоан 17:17-19); 10) да утеши, насърчи и укрепи Своя народ (Ис 40:1; 1Кор 14:26; 2Кор 1:3-4; 1Сол 5:11); 11) да ги обвини за грях, за правда и за съд чрез Святия Дух; 12) да спаси грешниците, които са обвинени за грях по време на богослужение (1Кор 14:22-25).

ПРЕЧКИ ПРИ ИСТИНСКОТО ПОКЛОНЕНИЕ. Само твърдението на хората, които са се събрали за поклонение, че са Божи народ, не е гаранция, че поклонението им е истинско или че Бог приема тяхното хваление и се вслушва в молитвите им. 1) Ако поклонението пред Бога е само на думи и сърцата на вярващите са далеч от Него, Той не го приема. Христос критикува строго фарисеите за тяхното лицемерие - те следват педантично Закона на Бога, а сърцата им са далеч ит Него (Мат 15:7-9; 23:23-28; Марк 7:5-7). Обърнете внимание на същото порицание, което Исус отправя към църквата в Ефес, която продължава да се покланя на Господа, но всъщност повече не Го обича безпределно (Откр 2:1-5). Павел предупреждава вярващите, че онези, които участват в Господната вечеря, без да се разграничат от греха и без ясно да разпознават тялото от братя и сестри християни, предизвикват осъждението на Бога (1Кор 11:28-30). Ето защо може и да очакваме, че Бог ще се приближи към нас и ще приеме поклонението ни, само ако нашите сърца са в истинни взаимотношения с Него (Як 4:8; ср. Пс 24:3-4).

2) Друга пречка за искреното поклонение е животът, изпълнен с компромиси, грях и безнравственост. Бог отказва да приеме жертвата на цар Саул, защото той не се покорява на Неговата заповед (1Ц 15:1-23). Исая критикува израелтяните, като ги нарича: "грешни народе, народ, натоварен с беззаконие, роде на злодеи" (Ис 1:4). В същото време обаче те принасят жертви и празнуват святите дни, които Бог е постановил. Затова Той казва чрез Исая: "Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; досада са за Мен; дотегна Ми да ги търпя. И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, не искам да слушам; ръцете ви са пълни с кръв" (Ис 1:14-15). И в новозаветната Църква Исус подтиква поклонниците в Сардис да се събудят, "защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог" (Откр 3:2). По същия начин Яков сочи, че Бог няма да чуе егоистичните молитви на онези, които не са се отделили от света (Як 4:1-5; виж статията ДЕЙСТВЕНАТА МОЛИТВА). Вярващите могат да очакват, Бог да се приближи и да приеме поклонението им само ако ръцете им са чисти и сърцето им е непорочно (Пс 24:3-4; Як 4:8).

Библия - пълноценен живот в Святия Дух

Източник: тук