Един цар се нуждаел от верен слуга и трябвало да избира измежду двама души в двореца си. Съставил си план, който да разкрие кой от двамата е по-достойния за да заеме отговорната служба. Наел и двамата временно на изпитателен срок, дал им една и съща заплата и им поставил задача да отидат и да изгребат водата от един кладенец като я пресипват в плетена кошница. Казал им, че ще се върне довечера, за да види кака върви работата им. След като излял две ведра вода в кошницата, единият от слугите казал очевидното: “Това е ненормално. Ние изливаме водата в тази кошница, а тя просто не може да я задържи. Всичко това е само загуба на време и енергия. Водата просто изтича през процепите на кошницата”. Другият слуга, обаче продължил с тази на пръв поглед безсмислена работа на вадене на вода от кладенецът и изливането и в кошницата само за да се процеди през процепите й и да изтече на земята. Отвратеният слуга накрая го попитал: ” Смяташ ли да продължаваш с това?” Другият слуга спокойно отговорил: “Да, какво те притеснява, нали си изкарваме добри надници от тази работа? Смисълът да правим това, което правим е работа на господаря ни, не наша.” Другият слуга отговорил: “Аз пък няма да върша такава глупава работа”, хвърлил кофата си на земята и си тръгнал.
Старателният слуга продължила да си върши “безполезната” работа до залез слънце, когато господарят им най-накрая се завърнал. Тъкмо когато царят се приближавал към работника, той изваждал една от последните кофи вода, които били останали в празния вече кладенец. Точно в този момент, той забелязал, че нещо блести на дъното на кладенеца. Оказало се, че бил огромен пръстен с диамант. В миг му проблеснало защо господарят му дал тази на пръв поглед безполезна работа… Ако пръстенът попаднел в кофата с която гребели, кошницата щяла да прецеди водата и да задържи пръстена, а ако това не се случело, така или иначе кладенецът скоро щял да бъде изпразнен и щял да разкрие съкровището, което криел. Въпросът е, че работата която царят им възложил съвсем не била безсмислена. Верността на предания слуга, който продължавал да работи въпреки че работата изглеждала на пръв поглед глупава била щедро възнаградена от господаря му, който му дал почетно място в двореца си и добра заплата. За разлика от него другия служител, който вместо да изпълнява поставената му задача само философствал, изгубил всичко — и това, което имал, и това, което можел да има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар