събота, 4 април 2009 г.

“КЪДЕ БИЛ КЛЮЧЪТ ЗА КОВЧЕГА?”

В Америка имало един баща, който бил вдовец и сам отглеждал малкото си момиченце. Веднъж те трябвало да отидат в съседен град по някаква работа. Там те отседнали в скромен хотел. Но през нощта на момиченцето изведнъж се разболяло и се случило най-лошото – внезапно починало. Бащата бил съкрушен. Вече бил загубил съпругата си, а сега и неговата единствена дъщеря си била отишла.

На погребението само двама души вървели след ковчега – бащата и местния пастир. Ковчегът бил специална изработка – заключвал се със специална ключалка. На гроба бащата извадил от джоба си ключа за ковчега, отворил го и погледнал за последен път бледото личице на своето малко момиченце. След това мълчаливо затворил капака на ковчега, заключил го и предал ключа на пазача на гробището.

На връщане пастирът утешавал покрусеният човек с Божието Слово. Между другото той му цитирал и думите на Исус от Откровение 1:18: “Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.” “Но, какво значи това за тези ключове?” – попитал през сълзи опечаленият баща. “Ето какво” – отвърнал Божият човек – “Ти си мислиш, че ключът от ковчега на твоето малко момиченце е в ръцете на пазача на гробището, но нека ти кажа нещо. Това не е вярно. Ключът за ковчега на твоята дъщеря виси на ключодържателя на Божия Син. И един ден, при неговото пришествие, Той ще го използва за да отвори ковчега. Тогава твоята дъщеря ще възкръсне и ти ще я видиш отново!”

При тези думи лицето на разплакания баща просветнало и той прозрял славата на възкресението.

Днес аз подчертавам славата на Христовото възкресение, защото ние винаги трябва да помним, че възкресението на нашият Господ Исус Христос е залог, гаранция и модел за нашето собствено възкресение. В 1 Коринтяни 15:43 се казва за човешкото тяло, че то се “сее в безчестие”, но “възкръсва в слава”.

  • Така както гробът не можа да задържи нашия Господ повече от определеното време, така той няма да може да задържи и нас.
  • Така както ангели засвидетелстваха Христовото възкресение, така ангели ще бъдат свидетели и инструменти в ръката на Бога за нашето възкресение. Те ще съберат Божиите избрани в деня на жътвата.
  • Така както нашият Спасител възкръсна с едно обновено, славно, но в същото време разпознаваемо тяло, така и ние ще възкръснем с прославени и разпознаваеми тела в последния ден (1 Йоаново 3:2).

Дерзайте, възлюбени в Господа братя и сестри! Бъдете търпеливи. Защото идва ден, когато вие и аз ще посрещнем Господа във славата Му! Тук, на тази земя ние често се сблъскваме с беди, проблеми и гонения. Често жребият ни на тази земя е жребия на страдание, на болка на загуба на близък човек, на смърт… Но дерзайте! Славата ни очаква!

Няма коментари: